О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №432
гр. Стара Загора, 24.06.2022 г.
Старозагорският административен съд, в открито
съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година, осми
състав:
СЪДИЯ: ЯНИЦА
ЧЕНАЛОВА
като разгледа адм. д.
№ 307 описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.66, ал.1 от ГПК /Граждански
процесуален кодекс/ вр. чл.144 от АПК /Административно-процесуален
кодекс/.
Образувано е по искане
вх. № 3222/25.05.2022 г. от Р.С.В. *** чрез адв. В.Д. *** с правно основание
чл.64, ал.2 от ГПК във вр. чл.144 от АПК за възстановяване на срока за
отстраняване на нередовности в жалба от Р.С.В. ***, подадена чрез адв. В.Д. ***
срещу Заповед № 349з-1398 от 18.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Стара
Загора.
В искането се твърди обективна
невъзможност за изпълнение указанията на съда за отстраняване на нередовности
по подадената жалба, поради внезапно заболяване, наложило отпуск по болест на
адв. Д. в периода от 18.05.2022 г. до 20.05.2022 г. Настоява се за наличие на
особени непредвидени обстоятелства по смисъла на закона, тъй като заболяването
е настъпило внезапно в указания от съда срок и които обстоятелства адресатът не
е бил в състояние да преодолее, в резултат на което срокът е пропуснат. В
съдебно заседание искането се поддържа от жалбоподателката и процесуалния й
представител на посочените в него основания, като се ангажират писмени и гласни
доказателства. Подробни съображения са изложени в писмена защита.
В писмен отговор в срока
по чл. 66, ал.1 от ГПК ответникът Директор на
ОД на МВР Стара Загора чрез процесуален представител юриск.м. оспорва искането
като неоснователно. Настоява, че обективната пречка не е съществувала продължително
време в рамките на срока, а отпускът по болест засяга само последните два дни
от срока за изпълнение указанията на съда. Не са представени доказателства за
обективни пречки, възпрепятствали жалбоподателката да плати държавната такса,
дори и нейният процесуален представител да е бил в отпуск по болест. Акцентира и
върху начина на плащане на таксата – по електронен път, което процесуалният
представител на жалбоподателката е можел да извърши и когато е в отпуск по
болест в домашно-амбулаторен режим. Съображенията се поддържат в съдебно
заседание, допълнени с писмена защита.
Административен съд
Стара Загора, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата
и закона, намира за установено следното:
Искането за
възстановяване на срок е допустимо като подадено в срока по чл.64, ал.3 от ГПК
вр. чл.144 от АПК, а разгледано по същество е основателно. Съображенията за
това са следните:
Производството по делото
е образувано по жалба от Р.С.В. *** чрез адв. В.Д. *** срещу Заповед №
349з-1398 от 18.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора.
С разпореждане на
съдията-докладчик от 10.05.2022 г. жалбата е оставена без движение за
отстраняване на нередовности на основание чл. 158 ал.1 вр. с чл. 151 т.3 от АПК
вр. с т. 2б, б. „а“ от Тарифа №1 към Закона за държавните такси за таксите,
събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на
правосъдието. На подателката чрез процесуалния й представител на посочения в
жалбата съдебен адрес е връчен препис от разпореждането на съда и е даден
7-дневен срок да внесе по сметка на Административен съд – Стара Загора държавна
такса в размер на 10 лв. и в същия срок да представи платежния документ за
внесената държавна такса по делото. Съобщението за указанията е получено от
адв. В.Д. *** – упълномощен процесуален представител на жалбоподателката на
12.05.2022 г. В дадения 7-дневен срок, изтекъл на 19.05.2022г. /присъствен
ден/, посочената нередовност не е отстранена. С определение № 354/23.05.2022 г.
по адм. дело № 307/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора жалбата
е оставена без разглеждане на основание чл.158, ал.3 вр. чл.151, т.3 от АПК и
делото е прекратено поради неотстраняване на нередовността в указания срок.
С вх. № 3222/25.05.2022
г. е постъпило искане от жалбоподателката чрез процесуалния й представител с
правно основание чл.64, ал.2 от ГПК във вр. чл.144 от АПК за възстановяване на
срока за отстраняване на нередовности. С молба вх. № 3261/26.05.2022 г. е
представено платежно нареждане за внесена от процесуалния представител на
жалбоподателката държавна такса по сметка на Административен съд Стара Загора в
размер на 10 лв.
По делото са приети като
писмени доказателства заверени копия от рецепта за медикаментозно лечение и
болничен лист за временна неработоспособност. С рецептата, издадена на
17.05.2022 г. от д-р Ц.– лекар в „МБАЛ Тракия“ ЕООД гр. Стара Загора, е
назначено медикаментозно лечение с два лекарствени препарата с посочено
приложение и дозировка. С болничен лист за временна неработоспособност № Е20221905815,
издаден на 18.05.2022 г. от „ИППМП Д-р М. К.“ ЕООД, е предписан
домашно-амбулаторен режим на лечение на адв. В.Д. за срок от 3 дни в периода от
18.05.2022 г. до 20.05.2022 г. с вписана диагноза увреждания на лумбо сакралния
плексус.
От показанията на
разпитания по делото свидетел – адв. П.К., колега на адв. Д., се установява влошаване
здравословното състояние на адв. Д. от 16.05.2022 г., когато е потърсил помощ
от свидетеля за лични ангажименти към семейството си. На 17.05.2022 г. адв.К.
съдействал на адв. Д. за преглед и манипулация с приложен инжекционно
медикамент в „МБАЛ Тракия“ ЕООД, като сочи силни болки и обективна невъзможност
на адв. Д. да се придвижва физически сам, както за да посети лекар, така и за
обичайни дейности в ежедневието в дома си или в помощ на семейството. Свидетелят
споделя наблюдения за затруднения на адв. Д. да ползва онлайн услуги, в т.ч.
електронно банкиране. За последното свидетелят му оказвал обичайно помощ в
служебен план на работното му място в адвокатската кантора и не му е известно
адв. Д. да разполага с компютър в дома си.
При тези фактически
положения, установени от приетите в производството по чл.66 от ГПК
доказателства, искането за възстановяване на срока за отстраняване на
нередовности в жалбата, се явява основателно.
Разпоредбата на чл. 64,
ал. 2 ГПК вр. чл.144 от АПК предоставя право на страната, която е пропуснала
установения от закона или определения от съда срок, да поиска неговото
възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени
обстоятелства, които не е могла да преодолее. Според чл. 64, ал.3, изр. второ от ГПК не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за
извършването на пропуснатото действие. Чл. 63, ал.1 от ГПК регламентира, че
законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по
молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на
уважителни причини. В случая срокът за отстраняване на нередовностите на
жалбата е установен в чл. 158, ал. 1 от АПК и същият може да бъде продължаван и
възстановяван по реда на чл. 63, ал. 1 и чл. 64 от ГПК вр. чл.144 от АПК.
Обстоятелството, че този
срок подлежи на продължаване, не изключва възможността за неговото
възстановяване. Доколкото чл. 63, ал. 1 от ГПК изисква молбата за продължаване
на срока да е подадена преди изтичането му и в нея да се посочи уважителна
причина, поради която той няма да бъде спазен, то конкретно основание,
препятстващо спазването му е такова, за което страната знае или го предполага.
Пропускането на срока от своя страна е предпоставка да се иска неговото
възстановяване, а основателността на искането за възстановяване на пропуснат
срок зависи от това дали пропускането се дължи на особени непредвидени
обстоятелства, които не са били преодолими /чл. 64, ал. 2 от ГПК/. Разпоредбата
на чл. 64, ал.3, изр. второ от ГПК изключва възстановяване на срока, като
предпоставя именно знанието на страната и предвидимостта на обстоятелството за
неспазването му, които обстоятелства подлежат на конкретна преценка за всеки
отделен случай.
В конкретния случай
искането за възстановяване на срок се основава на фактически обстоятелства,
свързани с обективни пречки, произтичащи от заболяване с внезапен непредвиден
характер, настъпило изненадващо по време на срока за изпълнение на указанията
на съда и обхванало по-голямата част от срока с продължителност и след изтичане
на срока. При тези обстоятелства очевидно процесуалният представител е бил
обективно възпрепятстван да поиска удължаване на срока по идентични причини,
поради които е пропуснал същия.
По въпроса кои
обстоятелства са особени и непредвидени по смисъла на чл.64, ал.2 от ГПК, за да
послужат като основание за възстановяване на срока за извършване на определено
процесуално действие, съществува трайна и последователна практика на ВАС и ВКС /напр.
определение № 26/21.01.2012 г. по ч. гр. д. № 611/2011 г. на I г. о. на ВКС,
определение № 11/0501.2012 г. по ч. гр. д. № 719/2011 г. на IV г. о. на ВКС,
определение № 2 от 01.02.2012 г. по ч. т. д. № 928/2011 г. на II т. о. на ВКС,
определение № 340/16.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2507/2013 г. на I г. о. на ВКС, определение
№ 11446/3.09.2020 г. по адм. д. № 7728/2020 г., III о. на ВАС, определение
№ 6273/18.05.2017 г. по адм.д. № 4583/2017 г. на ВАС и др./, в която е
възприето разрешението, че особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64,
ал.2 от ГПК е налице в случаите, при които страната или нейният процесуален
представител са били възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от
тях причини като болест, злополука, природно бедствие и други подобни, да
извършат обвързаното със срок процесуално действие. Препятствието трябва да е
било внезапно, изненадващо и непреодолимо и да е единствената причина за
пропускане на срока. Изложените в искането на адв. Д. обстоятелства разкриват
характер на посочените – заболяването е настъпило внезапно, съгласно
свидетелските показания - на 16.05.2022 г., процесуалният представител е бил
физически неспособен да извършва дори обичайни дейности в ежедневието свързани
със самия него и семейството му, придружен е от колега за преглед и лечение на
17.05.2022 г. в болнично заведение, а след това му е издаден болничен лист за
домашно-амбулаторно лечение до 20.05.2022 г. Не се споделят доводите в писмения
отговор и писмената защита на процесуалния представител на ответника за
необходимостта от издаване на друг документ, различен от болничен лист за
временна неработоспособност, за установяване на обстоятелствата по чл.64, ал.2
от ГПК. В случая не се касае до удостоверяване невъзможността на лицето да се
яви пред орган на съдебната власт, а до установяване на особени непредвидени
обстоятелства, обективно възпрепятствали изпълнението на дадените от съда указания
по отстраняване нередовност в подадена срещу оспорен административен акт жалба.
Вярно е посочен фактическият, а не юридически характер на действията, чрез
които е следвало да се изпълнят указанията на съда – заплащане на дължима
държавна такса, но е факт връчване на съобщението на съдебен адресат /съгласно
жалбата/ – на служебния адрес на адв. Д. като упълномощен процесуален
представител на жалбоподателката в настоящото производство. Жалбоподателката не
е била уведомена по друг начин за необходимостта от извършване на процесуални
действия за отстраняване на нередовност в жалбата й, с оглед поисканото с
жалбата връчване на съобщения и книжа на съдебен адресат. При описаното от
разпитания свидетел обективно състояние на адв. Д. в посочения период – от
16.05.2022 г. до 20.05.2022 г., удостовереното от писмените доказателства
влошено здравословно състояние на процесуалния представител, липсата на
физическа и техническа възможност за заплащане на държавната такса в рамките на
4 дни от определения от съда 7-дневен срок – от 16.05.2022 г. до 19.05.2022 г.
вкл. /съобщението е връчено на адв. Д. на 12.05.2022 г., а срокът за изпълнение
на указанията е започнал да тече от 13.05.2022 г. – арг. от чл.60, ал.5 от ГПК/,
съдът преценява за доказано настъпването на особени непредвидени обстоятелства,
които са засегнали по-голямата част от предоставения срок за изпълнение на
указанията, дадени от съда с разпореждането от 10.05.2022 г. и които
обстоятелства са единствена причина за пропускането му – внезапно заболяване на
адв. Д.. Комплексният прочит на писмените доказателства и свидетелските
показания, които съдът няма основания да не цени, установява свързано със здравето
на процесуалния представител на жалбоподателката особено и непредвидимо
обстоятелство, което - при посочената диагноза в болничния лист и описаното
обективно състояние от свидетеля - е било с внезапен и изненадващ характер и в
този смисъл непреодолимо.
Предвид изложените
съображения, искането за възстановяване на срок за отстраняване на нередовности
се явява основателно и следва да се уважи, като на основание чл. 66, ал.3 от ГПК вр. чл.144 от АПК се
отменят всички извършени процесуални действия преди възстановяването на срока.
Така мотивиран и на
основание чл. 66, ал.1 и ал.3 от ГПК вр. чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗСТАНОВЯВА срока за
отстраняване на нередовности в жалба от Р.С.В. ***, подадена чрез адв. В.Д. ***
срещу Заповед № 349з-1398 от 18.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Стара
Загора.
На основание чл. 66,
ал.3 от ГПК вр. чл.144 от АПК отменя всички извършени процесуални действия
преди възстановяването на срока.
Определението не подлежи
на обжалване, по аргумент от разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от ГПК.
Препис от определението
да се изпрати на страните, като на жалбоподателката се връчи чрез съдебен адресат.
Делото да се докладва на
съдията-докладчик за насрочване в открито съдебно заседание след приключване на
процедурата по подадената от адв. Д. частна жалба срещу определение №
354/23.05.2022 г. по адм. д. № 307/2022 г. по описа на Административен съд
Стара Загора с влязъл в сила съдебен акт.
СЪДИЯ: