Р Е Ш Е
Н И Е
№………………./………….06.2019 година, гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесети май две
хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН И.
МАЯ НЕДКОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, сложи за
разглеждане въззивно гражданско дело № 640 по описа на съда за 2019 год., докладвано от съдията К. И. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета
от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Г.Й.И. ***, срещу Решение № 4899/30.11.2018 год., постановено по гр.
дело № 5112/2018 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлен предявен от въззивника Г.И. срещу Д.Д.Н. ***; С.Н.
Д. от гр. Варна; М.И.П. от гр. Варна; С.П. Г. от гр. Варна; И.П. П. от гр. Варна; С.Г.П. от гр. Варна; С.Щ.М. от гр. Варна; С.И. Т. от гр. Варна; Д.И. Д. от с. Осеново, община
Аксаково, област Варна; Т.И. Д. от
с. Осеново, община Аксаково, област Варна и „Холдинг Харт МКИ" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Г. Тертер“
№ 36, с ЕИК: ********* иск за делба на
следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
10135.2573.198 по КК на район Приморски, град Варна, находящ се в землището на град Варна,
квартал Виница, курортен комплекс „Чайка“, с площ от 1 125 (хиляда сто двадесет и пет) кв. м., с трайно
предназначение - урбанизирана
територия, начин на трайно ползване
- ниско застрояване, идентичен с ПИ
№ 42 по КП на к. к. „Чайка"
1, идентичен с ПИ
3556 по КП — 1987 г., при граници и съседи:
имоти с идентификатори
10135.2573.197; 10135.2573.201 – пътека;
10135.2573.1202; 10135.2573.271
– плажна ивица;
10135.2573.194 и 10135.2573.195.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено е в нарушение на материалния закон. Оспорен е изводът на съда, че
след като в съсобствения поземлен имот, са построени
сгради, принадлежащи на различни собственици, теренът придобивал статута на
обща част на сградите, поради което и делбата му била недопустима. Не е
съобразено от районния съд, че горният извод е относим
само в случаите, при които всички собственици на терена притежават отделни
сгради, а не и когато някой от съсобствениците на терена не притежава построена
в същия сграда, какъвто е и настоящият случай, при което и делбата в тази
хипотеза е допустима.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с
което да се допусне делба на заявения за делба поземлен имот. Претендира и
присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание въззивникът чрез
процесуален представител поддържа жалбата си.
В писмен отговор, поддържан в съдебно заседание, насрещните страни М.И.П.; С.П.Г.; И.П.П.; С.Г.П.; С.Щ.М. и С.И. Т., всички от гр. Варна; Д.И.Д.
и Т.И.Д., двамата от с. Осеново, община Аксаково, област Варна и „Холдинг Харт МКИ" ООД, със седалище гр.
Кюстендил,
чрез процесуален представител,
оспорват жалбата, считат решението за правилно и настояват да бъде потвърдено. Претендират присъждане на разноски.
Съделителките Д.Д.Н. и С.Н.Д. не са подали писмен отговор на жалбата.
В
писмено становище Д.Д.Н. счита първоинстанционното решение за правилно и
настоява да бъде потвърдено.
В съдебно заседание въззиваемата
С.Н.Д., чрез процесуален
представител, оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да бъде
потвърдено.
При извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269 ГПК, съдът не
установи пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
По
съществото на спора съдът съобрази следното:
Производството е за делба във фазата по
допускането.
Образувано е по предявен от Г.Й.И. от гр. Павел Баня срещу Д.Д.Н.; С.Н.Д.; М.И.П.; С.П.Г.; И.П.П.; С.Г.П.; С.Щ.М. и С.И. Т., всички от гр. Варна; Д.И.Д.
и Т.И.Д., двамата от с. Осеново, община Аксаково, област Варна и „Холдинг Харт МКИ" ООД, със седалище гр.
Кюстендил иск за
делба на поземлен
имот с идентификатор
10135.2573.198 по
КК на район
Приморски, град Варна, находящ се в землището на град Варна,
квартал Виница, курортен комплекс „Чайка“, с площ от 1 125 кв. м., с трайно
предназначение - урбанизирана
територия, начин на трайно ползване
- ниско застрояване, идентичен с ПИ
№ 42 по КП на к. к. „Чайка"
1 и с ПИ 3556 по
КП — 1987 г., при граници и съседи: имоти с идентификатори
10135.2573.197; 10135.2573.201 – пътека;
10135.2573.1202; 10135.2573.271
– плажна ивица;
10135.2573.194 и 10135.2573.195.
Ищецът
твърди, че страните са съсобственици на заявения за делба имот, въз основа на наследяване
и правни сделки и се легитимират като такива с нот.
акт № 42/20.12.2013 год., том LХХХІ, дело № 16851/2013 год. по описа на СлВп-Варна. Понастоящем Паруш Г.П., признат за собственик
на имота с цитирания нот. акт с квота от 70, 67 ид. части, е починал и е наследен в равни части от
наследниците си по закон – М.И.П. – преживяла съпруга, и от двете си деца – С.П.П. и И.П.П..
Твърди, че страните не
могат да поделят доброволно съсобствения имот, като
настоява да бъде допуснат до делба при установените в закона квоти.
В съдебно заседание ищецът
чрез процесуален представител, поддържа иска за делба.
В писмени отговори, подадени
в срока по чл. 131 ГПК, поддържани в съдебно заседание чрез процесуален
представител, ответниците М.И.П.; С.П.Г.; И.П.П.; С.Г.П.; С.Щ.М. и С.И. Т., всички от гр. Варна; Д.И.Д.
и Т.И.Д., двамата от с. Осеново, община Аксаково, област Варна и „Холдинг Харт МКИ" ООД, със седалище гр.
Кюстендил, оспорват иска за делба. Не оспорват, че с ищеца са съсобственици на заявения за
делба поземлен имот при квотите по нот. акт №
42/20.12.2013 год., том LХХХІ, дело № 16851/2013 год. по описа на СлВп-Варна. Твърдят, че в поземления имот са построени пет
сгради – три от сградите са собственост на „Холдинг Харт МКИ" ООД, със седалище гр.
Кюстендил, а другите две са собственост на Д.Д.Н.
и на С.Н.Д.а, които са съсобственици и на терена. Въз основа на това считат, че делбата на поземления имот
е недопустима, тъй като в същият има построени самостоятелни сгради, които са
изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни съсобственици, при което
и поземленият имот е обща част, а общите части не могат да се делят – чл. 38,
ал. 3 ЗС.
Поради изложеното считат,
че искът за делба е недопустим и настояват за прекратяване на производството. В
евентуалност считат иска за делба за неоснователен и настояват за отхвърлянето
му. Претендират разноски.
В писмено становище (по
същността си отговор по чл. 131 ГПК) ответницата С.Н.Д., чрез процесуален
представител, счита иска за допустим и основателен. Не оспорва наличието на
съсобственост върху заявения за делба поземлен имот.
Ответницата Д.Д. Н. не е подала отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните, прие за установено следното от фактическа страна:
С нот. акт № 153/20.12.2013 год., том ІІ, рег. № 7013, дело №
296/2013 год. на ВнН с рег. № 237, с вх. № 30214/20.12.2013
год., акт № 42, том LХХХІ,
дело № 16851/2013 год. по описа на СлВп-Варна, издаден
въз основа на писмени доказателства, „Холдинг
Харт МКИ"ООД, Д.Д.Н., С.Н.Д.а,
Паруш Г.П., С.Г.П., С.Щ.М., С.И. Т., Мирослав И.Й., Г.Й.И., Д.И. Д., Т. И. Д., са признати за
собственици на поземлен
имот с идентификатор
10135.2573.198 по КК на гр. Варна, к. к. Чайка,
с площ от 1125 кв. м,
с трайно предназначение - урбанизирана територия, идентичен на ПИ №42 по КП на к.к
Чайка - I и на имот пл. № 3556
по КП-1987-1990 год.,
при граници по КК –
имоти с идентификатори 10135.2573.197,
10135.2573.201, 10135.2573.202, 10135.2573.271, 10135.2573.194 и
10135.2573.195, при следните
квоти: „ХОЛДИНГ ХАРТ МКИ "ООД – 574, 47 кв. м. ид. части;
Д.Д.Н.-101, 23 кв. м. ид. Части; С.Н.Д. – 25, 31 кв. м. ид. части;
Паруш Г.П. – 70, 67 кв.м. ид
части; С.Г.П. – 70, 67 кв. м. ид.части;
С.Щ.М. – 23, 55 кв. м. ид. части;
С.И. Т. – 23.55 кв. м. ид. части;
Мирослав И. Иорданов – 23, 55 кв. м. ид. части; Г.Й.И. – 70, 67 кв. м. ид. части;
Д.И.Д. – 70, 67 кв. м. ид. части и Т.И.Д. – 70, 67 кв. м. ид. части.
От представените
удостоверения за наследници е видно, че Паруш Г.П. е починал на 03.12.2015 год.
и призовани да го наследят са М.И.П. – преживяла съпруга и двете му деца – С.П.Г.
и И.П.П.. Мирослав И.Й. е починал на 15.05.2015 год.
и призована да го наследи е неговата майка С.Щ.М. – възходящ от първа степен.
Представените
доказателства и изслушаната в първата инстанция съдебно-техническа експертиза,
установяват, че в процесния поземлен имот са
построени пет сгради: сграда
с идентификатор 10135 2573.198.1 - еднофамилна 2 ет. вилна сграда
с площ от 160 кв. м; сграда
с идентификатор 10135.2573.198.2 - еднофамилна едноетажна вилна сграда с площ от 56 кв.м; сграда
с идентификатор 10135.2573.198.3 - еднофамилна едноетажна вилна сграда с площ от 73 кв.м.; сграда
с идентификатор 10135.2573.198.4 - еднофамилна едноетажна вилна сграда с площ от 12 кв.м
и сграда
с идентификатор 10135.2573.198.5 - еднофамилна едноетажна вилна сграда с площ от 25 кв. м.
Три от сградите са
собственост на дружеството – съделител „Холдинг Харт МКИ"ООД, а другите две, съответно – едната е собственост на Д.Д.Н., а другата – на С.Н.Д..
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от страна
с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е
основателна, като съображенията за това са следните:
Не е спорно по делото, а това е установено и от
обсъдените по – горе доказателства – к. н. а. № 153/20.12.2013 год., том ІІ,
рег. № 7013, дело № 296/2013 год. на ВнН с рег. №
237, с вх. № 30214/20.12.2013 год., акт № 42, том LХХХІ, дело № 16851/2013 год.
по описа на СлВп-Варна и два броя удостоверения за
наследници, че понастоящем съсобственици на поземлен имот с идентификатор
10135.2573.198 по КК на гр. Варна, к. к. Чайка, с площ от 1125 кв. м, при
граници по КК – имоти с идентификатори 10135.2573.197, 10135.2573.201,
10135.2573.202, 10135.2573.271, 10135.2573.194 и 10135.2573.195, са следните
лица при квоти, съответно: „Холдинг Харт МКИ",
със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Г. Тертер“ № 36, с ЕИК:
********* – с 574, 47 / 1125 ид. части; Д.Д. Н. ЕГН ********** от гр. Варна – със 101, 23 / 1125 ид. части; С.Н.Д.ЕГН ********** от гр. Варна – с 25, 31 / 1125 ид. части; М.И.П.
ЕГН ********** от гр. Варна – с 23, 55 / 1125 ид.
части; С.П.Г. ЕГН ********** от гр. Варна – с 23, 55 / 1125 ид.
части; И.П.П. ЕГН ********** от гр. Варна с – с 23,
55 / 1125 ид. части; С.Г.П. ЕГН ********** от гр.
Варна – със 70, 67 / 1125 ид. части; С.Щ.М. ЕГН **********
от гр. Варна – с 47, 10 / 1125 ид. части; С.И. Т. ЕГН
********** от гр. Варна – с 23, 55 / 1125 ид. части; Д.И.Д.
ЕГН ********** от с. Осеново, община Аксаково – със 70, 67 /1125 ид. части; Т.И.Д. ЕГН ********** от с. Осеново, община
Аксаково – със 70, 67 /1125 ид. части и Г.Й.И. ЕГН **********
от гр. Павел Баня, област Стара Загора – със 70, 67 / 1125 ид.
части.
При установената налична съсобственост между страните
спрямо процесния поземлен имот искът за делбата му е
основателен и подлежи на уважаване. Делбата на имота следва да се допусне между
лицата и при квотите, посочени по – горе.
Доводите на ответниците,
поддържани и в настоящото въззивно производство, че
делбата на поземления имот е недопустима, тъй като бил обща част на построените
в него сгради, притежавани в индивидуална собственост от трима от
съсобствениците на терена, аргументирани с постановките на ППВС № 2/1982 год.
по т. 1, букви „д“ и „е“ от цитирания тъълкувателен
акт, настоящият състав намира за неоснователни. Указанията по т. 1, б. д“ и б.
„е“ от ППВС № 2/1982 год. имат предвид случаите, в които всеки един от
съсобствениците на поземления имот притежава в индивидуална собственост
изградена в имота сграда, т. е., има предвид хипотезите, в които е налице идентичност
между собствениците на терена и собствениците на притежаваните в индивидуална
собственост сгради. Настоящият случай не попада в горната хипотеза, поради
което и указанията, дадени с ППВС № 2/1982 год. са неприложими.
Изложеното налага обжалваното
решение да се отмени и да се постанови друго, с което да се допусне делбата на процесния поземлен имот между страните по – делото, при
посочените по – горе квоти.
С оглед изхода от настоящото
производство и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемите
следва да бъдат осъдени да заплатят на въззивника
разноските за въззивното производство в размер на
1025 лева, от които: 25 лева – внесена държавна такса и 1000 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Възражението на въззиваемите
„Холдинг Харт МКИ", със седалище и адрес на
управление: гр. Кюстендил, ул. „Г. Тертер“ № 36, с ЕИК: *********; М.И.П. ЕГН **********
от гр. Варна; С.П.Г. ЕГН ********** от гр. Варна; И.П.П.
ЕГН ********** от гр. Варна; С.Г.П. ЕГН ********** от гр. Варна; С.Щ.М. ЕГН **********
от гр. Варна; С.И. Т. ЕГН ********** от гр. Варна; Д.И.Д. ЕГН ********** от с.
Осеново, община Аксаково и Т.И.Д. ЕГН ********** от с. Осеново, община Аксаково
за прекомерност на заплатеното от въззивника
адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е в рамките на
установения в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС, към която препраща чл. от цитираната наредба.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 4899/30.11.2018 год., постановено по гр. дело № 5112/2018 год. по описа на
РС-Варна, вкл. и в частта му за разноските, както и Определението №
2566/20.02.2019 год. по гр. дело № 5112/2018 год. по описа на РС-Варна,
постановено в производство по чл. 248 ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на следния
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 10135.2573.198 по КК на гр. Варна,
к. к. Чайка, с площ от 1125 кв. м, при граници по КК – имоти с идентификатори
10135.2573.197, 10135.2573.201, 10135.2573.202, 10135.2573.271, 10135.2573.194
и 10135.2573.195, между съделители и при квоти, както
следва: „Холдинг Харт МКИ", със седалище и адрес
на управление: гр. Кюстендил, ул. „Г. Тертер“ № 36, с ЕИК: ********* – с 574,
47 / 1125 ид. части; Д.Д.Н.
ЕГН ********** от гр. Варна – със 101, 23 / 1125 ид.
части; С.Н.Д. ЕГН ********** от гр. Варна – с 25, 31 / 1125 ид.
части; М.И.П. ЕГН ********** от гр. Варна – с 23, 55 / 1125 ид.
части; С.П.Г. ЕГН ********** от гр. Варна – с 23, 55 / 1125 ид.
части; И.П.П. ЕГН ********** от гр. Варна – с 23, 55
/ 1125 ид. части; С.Г.П. ЕГН ********** от гр. Варна
– със 70, 67 / 1125 ид. части; С.Щ.М. ЕГН **********
от гр. Варна –
с 47, 10 / 1125 ид.
части; С.И. Т. ЕГН ********** от гр. Варна – с 23, 55 / 1125 ид. части; Д.И.Д. ЕГН ********** от с. Осеново, община
Аксаково – със 70, 67 /1125 ид. части; Т.И.Д. ЕГН **********
от с. Осеново, община Аксаково – със 70, 67 / 1125 ид.
части и Г.Й.И. ЕГН ********** от гр. Павел Баня, област Стара Загора – със 70,
67 / 1125 ид. части;
ОСЪЖДА „Холдинг Харт
МКИ", със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Г. Тертер“ №
36, с ЕИК: *********; Д.Д.Н. ЕГН ********** от гр.
Варна, ул. Магнолия № 9, ет. 1, ап. 1; С.Н.Д. ЕГН ********** от гр. Варна, ул.
Никола Вапцаров № 2; М.И.П. ЕГН ********** от гр. Варна, кв. Виница, ул.
Лозарска № 31; С.П.Г. ЕГН ********** от гр. Варна, кв. Виница, ул. Лозарска №
31; И.П.П. ЕГН ********** от гр. Варна, кв. Виница,
ул. Ламбо Пасков № 19а, ет. 2; С.Г.П. ЕГН ********** от гр. Варна, кв. Виница,
ул. Аладжа манастир № 9; С.Щ.М. ЕГН ********** от гр.
Варна, кв. Виница, ул. Черно море № 19а; С.И. Т. ЕГН ********** от гр. Варна,
кв. Виница, ул. Овеч № 11; Д.И.Д. ЕГН ********** от
с. Осеново, община Аксаково и Т.И.Д. ЕГН ********** от с. Осеново, община
Аксаково да заплатят на Г.Й.И. ЕГН ********** от гр. Павел Баня, област Стара
Загора, ул. Гоце Делчев № 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1025 лева
(хиляда двадесет и пет лева) – разноски
за въззивното производство.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл. 280, ал. 1 и
2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове:1.
2.