Решение по дело №1466/2022 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1897/27.10.2022г.

 

гр. Пловдив,27.10.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Пловдив, ХХVІ състав в открито заседание на двадесет и девети септември, две хиляди двадесет и втора година в състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                       ЧЛЕНОВЕ:  1. МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА

 2. ХРИСТИНА ЮРУКОВА

при секретаря Станка Журналова и с участието на прокурор Здравена Янева, разгледа докладваното от съдия Юрукова касационно административнонаказателно дело № 1466, по описа на съда за 2022 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Делото е образувано по касационна жалба на К.Н.Й., с адрес ***, срещу Решение № 818/18.04.2022г., постановено по АНД № 769/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-1030-012215/22.12.2021г. на Началник Група при ОДМВР гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което му е наложена „глоба“ в размер на 900 лв. и е лишен от правото да управлява МПС за 3 месеца, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Касаторът твърди, че постановения от РС Пловдив съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Иска отмяна на обжалваното решение, с което е потвърдено наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба - ОДМВР гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция“, не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 След като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни оплаквания и доказателствата по делото, в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, Административен съд Пловдив намира следното:

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е наказателно постановление № 21-1030-012215/22.12.2021г. на Началник Група при ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на К.Н.Й. е наложена „глоба“ в размер на 900 лв. и е лишен от правото да управлява МПС за 3 месеца, за това, че на 26.06.2021г. в 11:53 часа в гр. Пловдив, на бул. „Санкт Петербург“ срещу № 5, посока на движението от запад на изток, е установено движение на управляваното от Й. МПС - лек автомобил Порше „Панамера - Турбо“, рег. № **** със скорост 127 км/ч,  при максимално разрешена такава за движение в населено място – 50 км/ч и при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3%, с което за водача на МПС е констатирано, че виновно е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

За да потвърди НП, районният съд е приел, че са налице безсъмнени доказателства (събраните писмени и гласни доказателства по делото) за извършено от страна на санкционираното лице административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. 

Решението е валидно, допустимо и правилно.

При така разглежданата фактическа обстановка, която не е спорна между страните, районният съд правилно е приел, че описаното в НП административно нарушение – управление на МПС със скорост над разрешената в населено място, се потвърждава от писмените и гласни доказателства по делото. Обоснован е изводът, че извършеното нарушение е установено с одобрен тип техническо средство с оглед наличното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835.
По отношение на срока на валидност на техническото средство е приложима разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, която сочи, че когато срокът на валидност на одобрения тип  средство е изтекъл, намиращите се в употреба средства, отговарящи на одобрения тип, се считат от одобрен тип. В тази връзка възражението от касационната жалба по отношение на неправилността на изводите на първоинстанционния съд се явява неоснователно.

Настоящата инстанция изцяло споделя и останалите изводи на районния съд за законосъобразност на процесното НП. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, правилно съдът е констатирал, че в случая безспорно се касае за осъществен състав на нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

При постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на процесуалните правила. Съдебният акт е подробно и обстойно мотивиран. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства. Правилно е приложен материалният закон. Отговорено е на всяко възражение по жалбата.

С оглед на горното съдът намира за неоснователни възраженията в касационната жалба за незаконосъобразност на постановеното от  Районен съд Пловдив решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна – без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН съдът,

                                                  Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 818/18.04.2022, постановено по АНД № 769/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

                          2.