РЕШЕНИЕ
№ 565
гр. Благоевград, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Анета Илинска
Вили Дацов
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20241200500749 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. №10405/02.05.2024 г.,
подадена от Н. С. Р., ЕГН **********, чрез адв. Б. Б., против Решение № 270/12.04.2024 г.,
постановено по гр.д. №1310/2023 г. по описа на РС – гр. Благоевград, с пр. осн. чл.258 и сл.
ГПК. С атакуваното решение е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че Н. С. Р.,
ЕГН ********** с адрес: гр. ....., със седалище и адрес на управление: гр. .. №19,
представлява от Д Н - изпълнителен директор, Д М - изпълнителен директор, следните
суми, които са били предмет на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 5304
от 11.08.2022г., издадена по ч. гр. д. № 10 827/2022г. на Районен съд – гр. Варна, а именно: -
2 121,97 лева - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 25.04.2014г.,
сключен между "Б" АД и Н. и представляващи 2/3 от дължимото по договора, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда (10.08.2022г.) до окончателното
погасяване. - 582,58 лева - договорна лихва върху главницата за периода от 07.12.2016г. до
25.04.2019г. - 223,80 лева - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) до датата на
настъпване на изискуемостта за периода от 07.12.2016г. до 25.04.2019г. - 669,01 лева -
обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта за периода от 26.04.2019г.
до 10.08.2022г. - 20,00 лева - заемни такси, и - 80,00 лева - разноски във връзка с обявяване
на предсрочната изискуемост. Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят, който
го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за
неговата отмяна и отхвърляне на исковите претенции. Претендират се разноски. Не се
правят доказателствени искания. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор
от страна на въззиваемия, чрез процесуален представител. Въззиваемата страна оспорва
жалбата и поддържа първоинстанционния акт, за което подробно се обосновава без да прави
доказателствени искания. Претендират се разноски. Съдът като съобрази становищата на
страните и материалите по делото намира жалбата за допустима, тъй като са налице всички
предпоставки за това. Същата отговаря на изискванията по чл. 260 и 261 от ГПК, подадена е
1
срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 259 от ГПК и от
легитимна страна с правен интерес от обжалването, с оглед на което е редовна.
В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява.
Окръжният съд ,след като разгледа жалбата и обсъди събраните по делото доказателства,
прие за установено следното:
Районен съд Благоевград е бил сезиран с установителни искови претенции, както следва: -
чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.
9 ЗПК вр. чл. 60, ал. 1 ЗН - относно вземането за сумата от 2 121,97 лева - 1 главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 25.04.2014г., сключен между "Б" АД и Н. и
представляващи 2/3 от дължимото по договора, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда (10.08.2022г.) до окончателното погасяване. - чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 60, ал. 1 ЗН -
относно вземането за сумата от 582,58 лева - договорна лихва върху главницата за периода
от 07.12.2016г. до 25.04.2019г. - чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86, изр. 1 ЗЗД вр. чл. 60, ал. 1
ЗН - относно иска за сумата от 223,80 лева - обезщетение за забава (лихвена надбавка за
забава) до датата на настъпване на изискуемостта за периода от 07.12.2016г. до 25.04.2019г. -
чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86, изр. 1 ЗЗД вр. чл. 60, ал. 1 ЗН - относно иска за сумата от
669,01 лева - обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта за периода
от 26.04.2019г. до 10.08.2022г. - чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 9 ЗЗД вр. чл. 60, ал. 1 ЗН -
относно вземането за сумата от 20,00 лева - заемни такси и иска за сумата от 80,00 лева -
разноски във връзка с обявяване на предсрочната изискуемост. Видно от събрания
доказателствен материал за вземанията по така предявените установителни искове е била
издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК с № 5304
от 11.08.2022г. по ч. гр. д. № 10 827/2022г. на Районен съд – гр. Варна, срещу която
ответникът, имащ качеството на длъжник в заповедното производство, е депозирал
възражение. По делото безспорно е установено и, че въз основа на издадения ИЛ срещу
ответника е образувано изпълнително дело № 14/2023 година по описа на ЧСИ Виолина
Тозева. Установено е и, че в рамките на това изпълнително производство ответникът за
периода от 09.05.2023г. до 05.07.2023г. е заплатил сумата в размер на 4138,66 лв. и така е
изплатил всичките си задължения по процесния договор за кредит.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че от представените по
делото доказателства се установява правнорелевантният факт, че между страните е сключен
Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който кредиторът е предоставил на
ответника кредит за текущо потребление в размер на 6 000,00 лева, като срокът за
издължаване на кредита е 60 месеца, считано от датата на неговото усвояване, а именно до
25.04.2019г. Ищецът е изпълнил основното си задължение по кредитната сделка, а именно
реално е предоставил на наследодателят на ответника Н.а Радев ответника главницата по
договора. Ответната страна има качеството на наследник на кредитополучателя, като е и
приела неговото наследство. В хода на изпълнителния процес ответникът е извършил
плащания по процесния договор, които са погасили всичките му задължения по него.При
тези фактически и правни изводи, БлРС е приел исковата претенция за основателна, като е
признал за установено, на основание чл. 422 ГПК, че Н. С. Р., ЕГН ********** с адрес: гр.
....., със седалище и адрес на управление: гр. .. №19, представлява от Д Н - изпълнителен
директор, Д М - изпълнителен директор, сумите предмет на Заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК с № 5304 от 11.08.2022г., издадена по ч. гр. д. № 10 827/2022г. на
Районен съд – гр. Варна.
БлОС не констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от
страна на районния съд при разглеждане на делото, решението на районния съд, с което
исковата птретенция е била уважена, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено,
като настоящия състав препраща и към мотивите на първостепенния съд, на основание чл.
272 ГПК. В този смисъл въззивната инстанция не споделя оплакванията релевирани във
въззивната жалба, по следните аргументи:
2
На първо място с ВЖ не са формулирани конкретни възражения по правилността и
законосъобразността на обжалваното решение на РС. Единственото, което се сочи е че
решението на първостепенния съд следва да се отмени, поради негова необоснованост и
неправилност, поради това, че РС не е обсъдил всички приети по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и делото е неизяснено от фактическа страна. Сочи се, че
РС не е съобразил факта, че процесния договор и съпътстващите го документи е само с един
подпис на първите страници, а както и, че в приложеното извлечение от счетоводни книги,
което е послужило за издаване на разпореждането за незабавно изпълнение, е описан
договор за кредит с номер, какъвто липсва в кориците на делото. В тази връзка се релевира
оплакване, че е било направено оспорване на представените доказателства, с направено
искане, ако ищеца се ползва от тях да бъде задължен да представи оригиналите. Тези
оплаквания, БлОС счита за неоснователни. Видно от подадения по делото отговор на искова
молба липсва оспорване на представените с исковата молба писмени документи. С отговора
не са направени и доказателствени искания. В откритите по делото съдебни заседания
искания в горния смисъл също липсват. В този смисъл тези оплаквания не следва да се
разглеждат от въззивният съд, тъй като не са били въведени в процеса при
първоинстанционното разглеждане на спора.
На следващо място, в действащия ГПК характерът на производството пред въззивната
инстанция е такова като пред съд по същество, но при ограничен въззив. Съгласно чл.260,
т.3 ГПК въззивната жалба съдържа "указание в какво се състои порочността на обжалваното
решение". По аргумент от чл.262, ал.1 ГПК въззивната жалба не се оставя без движение
/респ. не се връща/, ако не съдържа указание за порочността на първоинстанционното
решение по чл.260, т.3 ГПК. На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част. По
останалите въпроси /т. е. - по правилността/, той е ограничен от посоченото в жалбата. От
това следва извода, че при въззивното обжалване по действащия ГПК порокът следва да е
указан чрез посочване в какво се изразява, за да се извърши от въззивният съд проверка за
правилността на първоинстанционното решение до посоченото. За това ако жалбата е
бланкетна, няма конкретно оплакване, както е в случаяа, ефектът на обжалваното решение
се запазва. Ако не съдържа конкретно указание за порочността на първоинстанционното
решение, жалбата е допустима и се разглежда, но въззивният съд не може да формира
собствени изводи по съществото на спора и по правилността на първоинстанционното
решение, а следва да го потвърди /чл. 271 и чл.272 ГПК/. В този смисъл са решение по гр. д.
№ 759/09 г. на ВКС, IV г. о., по чл.290 ГПК; Решение № 670 от 27.12.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 1728/2009 г., III г. о., ГК, по чл.290 ГПК/.
Независимо от това, БлОС, констатира, че при разглеждането на делото
първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните
доказателства. Съдът обосновано е обсъдил всички правнорелевантни факти. Обсъдил е в
съвкупност събраните по делото доказателства и въз основа на тях е достигнал до правилния
и законосъобразен извод, че предявения иск е основателен и доказан, поради което го е
уважил. Отделно от това, видно от събраните доказателства, БлОС констатира, че
процесният договор съдържа изчерпателно и в цялост всички законоустановени реквизити,
относно изискванията на ЗПК, като не е налице нарушение на императивна
материалноправна норма, което да води до недействителност на договора, както и липсват
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, респ. нищожни такива. Действително, БлОС
констатира, че в хода на изпълнителния процес ответникът е извършил плащания по
процесния договор, които са погасили всичките му задължения по него. Съгласно обаче т. 9
ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС в производството по чл.422, респ. чл .415, ал.1 ГПК,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента
на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на
чл.235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по
издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
3
образувания изпълнителен процес. След като претендираните от ищеца вземания са
погасени в хода на изпълнителното производство и с оглед дадените указания с
горепосоченото тълкувателно решение, се налага изводът, че това не може да послужи за
отхвърляне на предявените искови претенции. Изложените от първоинстанционният съд
мотиви на основание чл. 272 от ГПК се споделят изцяло от настоящата инстанция. Пред
въззивния съд не се представиха нови доказателства, които да дават основание да се направи
извод, различен от направения от РС.
Според чл. 269 изр. 2 ГПК - по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата. Наведените във въззивната жалба оплаквания досежно неправилност
на решението, изразяваща се в неговата незаконосъобразност, са бланкетни, общи и не
съдържат конкретни доводи, по които въззивният съд да се произнесе. Доколкото такива
липсват, а и няма основание да се направи констатация за нарушена императивна правна
норма, то и по-задълбочено обсъждане на правилността на решението не се следва.
БлОС не констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от
страна на районния съд при разглеждане на делото, решението на районния съд, с което
исковата претенция е уважена, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, като
настоящия състав препраща и към мотивите на първостепенния съд, на основание чл. 272
ГПК. РС обосновано е счел за доказани предпоставките от фактическият състав на
предявения иск, уважавайки като основателна предявената искова претенция. Изложените в
тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящият състав, тъй като са основани на
доказателствата, теорията и константата съдебна практика.
В контекста на изложеното атакуваният акт се явява правилен и законосъобразен, поради
което и на осн.чл.271, ал.1 ГПК ще следва да се потвърди, като на основание чл. 272 ГПК
препраща и към мотивите на РС.
При този изход на въззивното производство разноски се дължат на въззиваемата страна в
размер на 300,00 лева за дължимо юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 270/12.04.2024 г., постановено по гр.д. № 1310/2023 г. по описа
на РС – гр. Благоевград.
ОСЪЖДА Н. С. Р., ЕГН ********** с адрес: гр. Благоевград, ул. „....“ 26 ДА ЗАПЛАТИ на
“Б” АД, с ЕИК ..., със седалище в гр. София, и адрес на управление район Оборище, улица
Московска № 19 сторените по делото разноски пред въззивната инстанция - 300,00 лева за
дължимо юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4