Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, …………….2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на осемнадесети
април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР
ЛУКАНОВ
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 13093 по
описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение от 10.05.2018г. на СРС, ГО, 118 състав
по гр.д.№ 46422/2015г.
е осъден ответника „Р.ВИП“ да заплати на Д.К.Н. на основание чл. 45, ал. 1 и
чл. 42, от Закон за автомобилните превози, сумата от 1183. 40 лв., представляваща
обезщетение за повреда на багаж по време на извръшване на договор за
международен превоз на пътници по маршрута гр. София – гр. Шлайц, Германия с
автобус „Бова“ с рег. № *******, както и сумата от 2000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите от 09.04.2015г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлен иска по чл. 45, ал. 1 ЗАвтП за
разликата над сумата жт 1183. 40 лв. до пълния предявен размер от 1593. 28 лв.
, иска по чл. 42, ал. 1 ЗАвтП за разликата над сумата от 2000 лв. до пълния
предявен размер от 3350 лв., както и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна
лихва върху главниците за периода 04.07.2014г. – 08.04.2015г. като
неоснователни. С решението са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Постъпила е въззивна жалба от ответника
„Р.В.“ ООД, в която са изложени оплаквания за неговата неправилност и
незаконосъобразност. Въззивникът твърди, че по делото не е доказано телесно или
психическо увреждане на ищеца, в качеството му на пътник, поради което не е
налице и причинно- следствена връзка между твърдения вредоносен резултат и
деянието. Сочи, че не е доказано по делото наличие на изгаряния на долните два
крайника на ищеца в областта на прасците и на конкретни психически увреждания
вследствие на процесната злополука, както и на затруднения в адаптацията и в
учебната подготовка впоследствие. Излага съображения, че присъденият размер на
обезщетението за неимуществени вреди е завишен и не отговаря на критериите за
справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД. Сочи, че първоинстанционният съд не е
разгледал евентуалното възражение за съпричиняване, поради което неправилно не
е изключена или намалена отговорността на превозвача, поради поведението на
ищеца като пътник, а именно неспазването на резервираното от него място в
предната част на автобуса. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да
постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове като
неоснователни, с присъждане на разноски.
Въззиваемият – ищец Д.К.Н. оспорва
въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, респ.
да потвърди като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение, по
изложени в писмен отговор съображения. Претендира разноски.
Решението в отхвърлителната част е
влязло в сила, като необжалвано.
Софийски
градски съд, като обсъди становищата и доводите на страните и събраните по
делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, приема за установено следното:
При
извършената проверка по реда на чл.269,
предл.1 от ГПК, настоящият
съдебен състав установи, че решението е валидно и допустимо в атакуваната част.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното
решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в обжалвания съдебен акт.
Във връзка с доводите по въззивната жалба,
следва да се добави следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от
Закона за автомоблните превози за заплащане на обезщетение за имуществени вреди
от повреда на багаж по време на извършван от ответното дружество превоз на
пътници по маршрута гр. София – гр. Шлайц, Германия и с правно основание чл. 42
ЗАвтП за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на злополука
във връзка с превоза.
По делото е безспорно
установено от събраните писмени и гласни доказателства, че на 04.07.2014г.,
докато ищецът е пътувал по маршрута гр. София – гр. Шлайц, Германия като пътник
в автобус „Бова“ с рег. № *******, в Унгария, на магистрала М 1, между 55 и 56
ти километър, е възникнал пожар в автобуса на ответното дружество - превозвач,
по време на движение, като сигналът за това бил подаден в 20. 44 часа и огънят
потушен около 21.43 часа. Причината за избухване на пожара съгласно заключението
на приетата пожаро-техническа експертиза, е „късо съединение“, комбинирано с
изтичане на дизелово гориво. Съгласно представения информационен лист, изд. от
управление „Пожарна безопасност“ гр. Татабаня, е била запалена моторната секция
на автобуса, като огънят се е разпространил и в останалата част на автобуса към
пътниците и е бил пълен с дим. Съгласно цялата представена документация от Окръжна дирекция на полицията, окръг
Комаром – Естергом, пътниците са били извозени с друг автобус до най-близката
бензиностанция, след което са продължили
пътуването с друг автобус.
Превозвачът отговаря за живота и за всяко телесно или
психическо увреждане на пътника вследствие злополука по време на превоза,
докато пътникът се е намирал в превозното средство или се е качвал, или слизал
от него, или е предизвикана поради товаренето или разтоварването на багажите - чл. 42 от Закона за автомобилния превоз.
Съгласно чл. 45, ал. 1 от Закона за автомобилния превоз,
превозвачът отговаря за цялостната или частична повреда на багажите на пътника
от момента на получаването им до предаването им, включително за времето, през
което са били съхранявани.
Релевираните в жалбата оплаквания са единствено досежно
липсата на доказани неимуществени вреди, които да са в причинно следствена
връзка с процесната злополука, както и досежно размера на присъденото
обезщетение.
За да уважи иска по чл. 42, ал. 1 Закона за автомобилния
превоз до присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди от 2000 лв.,
СРС е обсъдил подробно събраните гласни доказателства чрез показанията на
свидетелите С. и Н., като е приел, че са налице настъпили неимуществени вреди.
Свидетелят С., пътник в същия автобус и очевидец на злополуката, дава подробни
обяснения за преживения шок и стрес от самия пожар на пътниците, слизането от
автобуса по време на пожара и задимяването на целия автобус, както и конкректно
емоционалното състояние на ищеца, който е слезнал от автобуса бос, тъй като
кецовете му, както и целия му багаж, са били изгорели и така пътувал
впоследствие до пристигането в Германия. За изпадането в емоционален шок на
ищеца свидетелства и майка му – свидетелката Н., на която обяснил, че повече
няма да се видят. Съгласно гласните доказателства, пътниците са извозени след
това без осигурена храна от превозвача през нощта. Свидетелят С. има
впечатления за състоянието на ищеца и след пристигането им в гр. Шлайц, а
именно, бил много притеснен и подтиснат. Свидетелят дава показания и за
затрудненията на ищеца в обучението, за което бил пристигнал в Германия, поради
липсата на лаптоп и учебници, които изгорели при инцидента, до набавянето на
нови.
Предвид изложеното, липсват основания да не се кредитират
показанията на разпитаните свидетели, които са логични, последователни и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Ето защо доводите в жалбата
за липса на доказани телесни и психически увреждания на ищеца вследствие
злополуката са изцяло неоснователни. Присъденото обезщетение в размер на сумата
2000 лв. не е завишено и отговаря на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и не превишава максималния
размер по чл. 7, ал. 2 от Регламент /ЕС/ № 181/2011г. на Европейския парламент
и на Съвета от 16 февруари 2011г.
относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на
Регламент /ЕО/ № 2006/2004 вр. чл. 42, ал. 2 от Закона за автомобилния
транспорт.
Доводите за липса на доказателства за причинени изгаряния на
ищеца в областта на прасците на краката са изцяло ирелевантни, тъй като
претърпените вреди от емоционално и психологоческо естество са изцяло
съизмерими с присъденото обезщетение.
По отношение на иска по чл. 45, ал. 1 от Закона за
автомобилния превоз, в жалбата не са релевирани конкретни оплаквания, като
първоинстаницонният съд е обсъдил подробно приетата оценителна експертиза и
гласните доказателства относно намиращите се в изгорелия багаж на ищеца движими
вещи и е присъдил стойността им съобразно доказания размер.
Възражението за наличие на съпричиняване е изцяло неоснователно и недоказано, като противно на
доводите в жалбата, СРС е изложил подробни съображения в тази връзка, които
настоящият състав споделя. По отношение на иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, в мотивите на обжалвания акт правилно е прието, че не се
сочат и доказват основания по чл. 43 от ЗАвтТ за освобождаване на превозвача от
отговорност, тъй като не е налице непреодолима сила или обстоятелства, които
превозвачът не е могъл за избегне, за да предотврати произшествието.
Не е налице и хипотезата на чл. 47 от Закона за автомобилните
превози, съгласно която превозвачът се освобождава частично или изцяло от
отговорност, когато е налице виновно поведение на пътник или такова, излизащо
извън рамките на нормалното. Доводите на жалбоподателя, че е налице съпричиняване
поради заемането на ищеца на място извън резервирането му с билета, не налагат
различен извод. По делото е безспорно, че резервираното място за сядане на
ищеца е било в предната част на автобуса, а той е седнал на задна седалка, но
това обстоятелство не е в причинно-следствена връзка с пожара, респ. не е налице негово поведение, което обективно да
е причина за настъпилия вредоносен
резултат. Отделно от изложеното, по отношение на претърпените
имуществени вреди, при сядане в предната част на автобуса, същите не само не биха
били изключени, но вероятно биха по-големи, предвид установеното, че пожарът е
започнал от предната част на автобуса.
Поради
съвпадането на изводите
на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС
–потвърдено, като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора, на
въззивника-ответник не се следват разноски за
производството по делото. Такива не следва да се присъждат и на
въззиваемата страна-ищец, предвид липсата на доказателства за реално сторени
такива. Въззиваемият претендира разноски за адвокатско възнаграждение съгласно
списък по чл. 80 ГПК и разписка, подписана от упълномощения адвокат, но по
делото липсва представен договор за правна защита и съдействие или друг
двустранно подписан документ, който да
обективира уговорено и заплатено в брой възнаграждение в претендирания размер.
Така
мотивиран , Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.05.2018г.
на СРС, ГО, 118 състав по гр.д.№ 46422/2015г. в обжалваната
част за уважаване на исковете.
Решението в частта за
отхвърляне на исковете е влязло в сила, като необжалвано.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ПОТВЪРЖДАВА решение от
10.05.2018г. на СРС, ГО, 118 състав по гр.д.№ 46422/2015г.