Р
Е Ш Е
Н И Е №68
гр.Русе, 12.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд….гражданска колегия…в открито заседание на 17 януари през
две хиляди и двадесета година……..в състав:
Председател: Мария Велкова
Членове: Галина Магардичиян
Зорница Тодорова-мл.с.
при
секретаря Тодорка Недева и в присъствието
на прокурора….. като
разгледа докладваното от съдия Г.Магардичиян в.гр.д. №
851 по описа за 2019 год.,за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Т.Ф.С. обжалва Решение № 1810 от
01.11.2019г, постановено по гр.д.№ 1390/19 по описа на РРС. Излага оплаквания
за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на
материалния закон и при неправилна преценка на събраните по делото
доказателства. Иска от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени
решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което предявените
от него искове с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено
вземанията му към А.Д.В. по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
8049/18 по описа на РРС ; по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
8046/18 по описа на РРС; по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 8048/18
по описа на РРС и по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 8047/18 по
описа на РРС. Претендира направените в производството разноски.
Въззиваемата
А.Д.В. счита,че жалбата за неоснователна, постановеното от районния съд решение
за правилно. Претендира направените във въззивната инстанция разноски по
делото.
Окръжният съд, като взе предвид
оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Въз основа на заявления за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 в полза на Т.Ф.С.
срещу А.Д. С.са издадени за четири заповеди за изпълнение, както следва: по ч.гр.д. № 8046/18 г. по описа на РРС
за сумите 7 735.55 лева- главница, 1 628.76 лева- лихва за
забава за периода от 01.11.2016 год. до
29.11.2018 год., ведно със законната лихва
върху главницата от 30.11.2018 год. до окончателното й изплащане, 187.29
лева разноски за държавна такса
и 557.83 лева- адвокатско възнаграждение; по ч.гр.д. № 8047/18 год. за
сумите 3612.64 лева главница,
представляващо сбор от незаплатени арендни плащания по договор, 2082.16 лева- законна лихва
за забава върху всяка просрочена
вноска до 29.11.2018 год., ведно
със законната лихва, считано от 30.11.2018 год. до окончателното изплащане на вземането,
113.90 лева- заплатена държавна такса и 429.39 лева- адвокатски хонорар; по ч.гр.д. № 8048/18 г. за сумите 4800.00 лева- главница, 3193.65 лева- лихва за забава
върху всяка просрочена вноска до 29.11.2018 год., ведно със законната
лихва от 30.11.2018 год. до окончателното изплащане на вземането, 159.87 лева разноски за
заплатена държавна такса по делото
и адвокатско възнаграждение
в размер на 509.85 лева и по ч.гр.д.
№ 8049/18 г., по описа на РРС за сумите
1375.00 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2018 год.
до изплащане на вземането, 569.52 лева- законна лихва за забава върху всяка
просрочена вноска до 29.11.2018 г., 38.89 лева- държавна такса и 300.00 лева-
адвокатско възнаграждение.
Длъжникът
по издадените заповеди за изпълнение А. С.е възразила срещу същите по реда на
чл.414 , поради което Т.С. е предявил иск с правно
основание чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземанията му по
издадените четири заповеди за изпълнение по чл.410 ГПК.
Основанието,
на което се претендират сумите по всички издадени заповеди за изпълнение произтичат
от дължими наеми и арендни плащания по сключени между
страните са договори за наем и аренда на земеделски земи за стопанската
2015/2016 год. по договор за наем на земеделска земя в с. Стамболово, сключен
на 20.04.2015 год.; по договор от 30.04.2008
за аренда на 18.063 дка земеделска земя в землището на с. Стамболово; по
договор от 29.08.2008 год. за наем на 24 000 дка земеделска земя в землището на
с. Стамболово и договор за наем на 11.000 дка земеделска земя в землището на с.
Стамболово, сключен на 23.11.2011 г.
По
делото са представени договорите за наем на земеделски земи, послужили като
основание за издадените заповеди за изпълнение, по силата на които договори Т. Ф.С.
като наемодател е предоставил за временно възмездно ползване на А.Д.В. в
качеството й на земеделски производствител като наемател земеделски земи. А. С.е
направила възражение в отговора си на исковата молба в първата инстанция, че
всички договори са нищожни поради абсолютна симулация, тъй като волята им е
била договорите да не породят действие в техните отношения, а целта е била
единствено ищецът в качеството му на земеделски производител на почерпи права,
получавайки от нейно име субсидии от ДФ“Земеделие“ по мерки за насърчаване на
земеделските производители. Въззивният съд намира, че
от събраните по делото в първата инстанция доказателства- писмени и гласни, е
установено това възражение на ответницата. От показанията на свидетелите В.В.Д., Ю.С.Ю.и Н.И.Р.е установено, че въпреки,
че А. С.е била регистрирана като земеделски производител и е подавала
необходимите документи във връзка с осчетоводяване на тази дейност, тя е била
домакиня и се е грижила за семейството и децата си, а с обработката на
земеделските земи, в това число и тези, които са предмет на договорите за наем
между нея и бившия и съпруг, се е занимавал Т.С.. Той е получавал добивите и е
реализирал печалба от тях. От показанията на св.Ю.и св.Р.е установено, че по
настояване на С. бившата му съпруга е регистрирана като земеделски
производител, той разделил нивите, като 300 декара дал на съпругата
си и 300 декара оставил за себе
си и племенника си. Целта на
тази регистрация и разделяне била да се вземе
по- голяма субсидия, тъй като
до 300 дка субсидията е по- висока, отколкото е над 300 дка. След регистрацията Т. направил
проект, с който кандидатствали. На свое име проекти не
е правил, тъй като е имал дългогодишна
регистрация като земеделски производител и е нямал право да
кандидатства за субсидии, каквото са имали новорегистрираните
такива. Това е била причината
и да сключи договори за аренда
и наем на земеделски земи със съпругата си-
да може тя
да вземе по- голяма субсидия. Тези доказателства обосновават извода, до който правилно е стигнал и
първоинстанционният съд, че сключените между страните договори за наем/аренда
на земеделски земи са симулативни. Страните по договора не са имали
воля да бъдат обвързани от него, а са го сключили само, за да създадат привидни
правни последици, настъпването на каквито не са желаели. Доказателствата сочат, че е налице абсолютна симулация на тези сделки,
тъй като с тях не се
прикрива никаква друга сделка. Договорите са сключени по време на брака на
страните и с оглед събраните безпротиворечиви гласни
доказателства, съдът приема, че съпрузите в качеството си на страни по тях,
никога не са имали воля да бъдат обвързани от наемно, респективно арендно правоотношение. Липсват доказателства страните да
са извършвали действия по реалното изпълнение на договорите. Ищецът не е предал
държането на земеделските земи на въззиваемата и тя
никога не ги е обработвала. Единствено жалбоподателят е обработвал земите,
добивал плодовете от тях, усвоявал сумите по отпуснатите субсидии, които бившата
му съпруга му е предавала. По време на
брака на страните А.В. се е занимавала с дома и децата. Формално В. е
подписвала документи, когато и където това е било необходимо, тъй като се е
водила земеделски производител, но всичко, свързано с дейността на този
земеделски производител се е извършвало от бившия й съпруг. Това обстоятелство
се потвърждава и от факта, че след раздялата на съпрузите през 2016 год., в
Държавен фонд Земеделие не са подавани никакви документи от името на А.В., а
преведените й субсидии е възстановила на фонда, тъй като не е извършвала
дейност като земеделски производител, видно от Акт за прекратяване на
ангажимент по мярка 10 “агроекология и климат” от
програма за развитие на селските райони за периода 2014- 2020 за кампания 2017
год. и Заповед № 03-РД/1060/2019 год. за прекратяване на производство по
издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. С оглед
изложеното съдът намира, че след като сключените между страните договори за
наем и аренда на земеделски земи са нищожни поради абсолютната им симулация, то
Т.С. няма никакви вземания към А. Салимова/В./ във връзка с тези договори. Исковете му за
установяване на вземанията му по издадените четири заповеди за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК са неоснователни и правилно са отхвърлени от
първоинстанционния съд. Решението е правилно и следва да се потвърди.
В
тежест на жалбоподателя са направените от въззиваемата
разноски в настоящото производство в размер на 1790лв.
Мотивиран така окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение
№ 1810 от 01.11.2019г, постановено по гр.д.№ 1390/19 по описа
на РРС.
ОСЪЖДА Т.Ф.С., ЕГН ********** *** да
плати на А.Д.В., ЕГН ********** *** сумата от 1790лв,
представляващи направени разноски за адвокат във въззивното производство.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: