Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 26.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Т.Щерева,
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 3947 по
описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявeн е от Л.А.Й. против „Н.б.на б.а.з.“ иск с правно
основание чл.515, ал.3, т.1 от КЗ, вр. чл. чл. 4, § 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 г.
на Европейския парламент: Ищецът
твърди, че на 24.03.2016 г. настъпило ПТП в Унгария по вина на водач с
неидентифицирано МПС, при което получил следните телесни повреди: контузия на
главата в челната област в ляво, контузия на гръдния кош и корема, счупване на
ребра в дясно - от 1 до 7, в ляво - от 1 до 4, контузия на белия дроб, двустранен
хемоторакс с частичен пневмоторакс, подкожен емфизем, счупване на страничния
израстък на 7-ми шиен прешлен, неразместено счупване на тялото на лявата
лопатка, сублуквация на лявата раменна става, охлузвания на лявата раменна
област. Поддържа, че от телесните повреди претърпял неимуществени вреди,
изразили се в болки и страдания. Твърди, че предявил по извънсъдебен ред
претенция пред НББАЗ за заплащане на обезщетение, по която с писмо изх.№ 1-3134/18.10.2016г.
ответникът постановил отказ. Счита, че справедливото обезщетение за
претърпените от него болки и страдания възлиза на 80 000 лв. Моли съда да осъди
ответника да му заплати обезщетение в горепосочения размер, ведно със законната
лихва, считано от 18.10.2016 г. до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва иска, като прави следните
възражения: поддържа, че не били осъществени предпоставките по чл.515 и чл.516
от КЗ за ангажиране на неговата отговорност; твърди, че обичайното
местопребиваване на ищеца било извън България; оспорва механизма на настъпване
на произшествието; оспорва вредите и причинно-следствената връзка между пътнотранспортното
произшествие и вредоносния резултат; поддържа възражение за съпричиняване на пътно-транспортното
произшествие и вредите от ищеца, който имал техническа възможност да
предотврати катастрофата и пътувал без поставен обезопасителен колан. Моли съда
да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка установи от фактическа
страна следното:
На 24.03.2016г. в Унгария, на магистрала М 5,
участък 52 + 400, в 17.35 минути, е настъпило ПТП, при което л.а „Пежо 206“ с
рег. № ******, управляван от Л.Й., е напуснал пътното платно и се е озовал в
канавка от дясната страна на пътя. В
протокола за оглед на ПТП, съставен от служител на дирекция „Полиция“, пототдел
“Автомагистрала“ – гр.Дабаш, Унгария, в раздел „Обстоятелства около
възникването на катастрофата“ е посочено следното: На 24.03.2016 г., в 17:35 ч.,
в участъка при км 52+400, от дясното платно на автомагистрала М 5, извън
населената територия на с. Пуставач, Л.Й. се е движел във вътрешната лента за движение в посока от гр. Дабаш към
гр. Кемкемег с управлявания oт него и натоварен с още един пътник
лек автомобил "Пежо 206“ с рег. № ******. По време на пътуването му зад
него се е движел лек автомобил с неизвестен регистрационен номер, марка
"БМВ“, цвят бордо. Тъй като Л.Й. не се изнесъл в крайната лента за
движение, водачът на лекия автомобил марка "БМВ", използвайки
фаровете за далечно осветяване /дългите светлини/, му е сигнализирал и след
това го е изпреварил отдясно, после внезапно се е престроил пред него във
вътрешната лента за движение. При изпреварването водачът на лекия автомобил
марка “БМВ" с неизвестен регистрационен номер не е оставил достатъчна
странична дистанция между двете превозни средства. За да избегне удара, Л.Й.
рязко е завъртял кормилото първо наляво, после надясно, но е изгубил контрол
върху управлението на превозното средство, вследствие на което колата е напуснала
пътното платно и се е озовала в канавката от дясната страна на пътя по посока
на движението. При сблъсъка Л.Й. и неговата пътничка Габриела Стефанова са претърпели
тежки телесни повреди с оздравителен период над осем дни, нанесени са и материални щети. Посочено е, че
водачът на лекия автомобил марка "БМВ" с неизвестен регистрационен
номер и пътуващото с него лице са спрели
на мястото на катастрофата, разговаряли са с пострадалите, но още преди
пристигането на линейката и на полицията са напуснали местопроизшествието, без
да оставят данните си.
Образувано
е наказателно дело № 13030/467-44/2016г. на Главно полицейско управление –
окръг Пеща, полицейско управление – гр.Дабаш, за извършено престъпление
„застрашаване сигурността на движението по обществените пътища с причиняване на
тежка телесна повреда на друго лице“ – престъпление по параграф 234, ал.2, т.“а“,
вр с ал.1 на Закон № С от 2012 относно Наказателния
кодекс. Наказателното дело е прекратено с постановление от 22.11.2016г., тъй
като извършителят не е открит.
За
установяване механизма на настъпване на катастрофата по делото са изслушани
автотехническа експертиза, изготвена от в.л. М., и повторна автотехническа
експертиза, изготвена от в.л. Е., по част от въпросите от първоначалната
експертиза.
От
автотехническата експертиза, изготвена от в.л. М., въз основа на доказателства
по делото, се установява следният механизъм на настъпване на катастрофата: Лек
автомобил „Пежо 206“ се е движел
в лявата лента на прав участък от автомагистрала М5 в Унгария, с две ленти за движение в едно направление и
аварийна лента в дясно. Зад него се е движел
неизвестен автомобил марка „БМВ“. Водачът на л.а „БМВ“ е използвал фаровете за далечно осветяване, след което е предприел маневра по изпреварване
на л.а “Пежо 206“, като е преминал
в дясната лента. В края на маневрата внезапно л.а. „БМВ“ се е престроил
в лявата лента, като не е оставил
достатъчно дистанция между него и л.а. “Пежо 206“. За да
избегне удара водачът на л.а. “Пежо 206“
рязко е навил волана
наляво,
после надясно, при което е изгубил
контрол върху управлението на автомобила и е напуснал пътното
платно в дясно, преминавайки през канавка. Вещото лице е посочило, че при изпреварването л.а „БМВ“ е притискал л.а
„Пежо 206“, което било устновено от записи на видеокамера. Задният
ляв калник и бронята на л.а „БМВ“ са се допрели до предния
десен калник на л.а. „Пежо 206“. След
това л.а „БМВ“ е застанал пред л.а „Пежо
206“. Водачът на л.а. „Пежо
206“, страхувайки се от сблъсък с мантинелата в ляво, е завътртял волана наляво, после надясно и е излязъл
от пътя в дясно под ъгъл 45 градуса, където е попаднал в канавка. Мястото на
удара е настъпило на около 10 метра след ориентира по огледния протокол. По
ширина на пътното платно – на 4.5 метра в ляво от десния край на пътното
платно. Скоростта на автомобила преди ПТП е била 127 км/час. Опаснато зона за
спиране е била 81.39 метра. След рязкото навиване на волана първо наляво, после
надясно, излизането на автомобила от пътното платно е било непредотвратимо.
Ударът би бил предотвратим, ако водачът се бе движил със скорост, при която да
не се налага рязка употреба на спирачките и завиване на волана – 90 км/час. Вещото
лице заявява, че двете МПС са се движели с висока скорост до разрешената от 130 км/ч. Според експерта, л.а „БМВ“ се е
движел със скорост над 127 км/ч, но разликата между неговата скорост и скоростта
на „Пежо 206“ е била малка /под 20-30 км/час/. Експертът не може да установи
дали неизвестният автомобил е променил скоростта си на движение, когато е бил
пред л.а.“Пежо 206“. Ударът между двете МПС е настъпил между задна лява част на
неизвестния автомобил и предната дясна
част на калника на л.а.“Пежо 206“. Причината за отклонението на л.а. „Пежо 206“
е навиването на волана на автомобила от водача. Ако водачът на л.а. „Пежо 206“ не
бе навил волана наляво и после надясно, нямаше да изгуби контрол върху управлението
на автомобила. Причина за настъпване на ПТП е високата скорост на движение на процесния
автомобил и рязката употреба на органите на управление от неговия водач, както и поведението на водача
на неизвестния автомобил, който е засякъл л.а „Пежо 206“, при което ищецът е
изгубил контрол върху управлението на превозното средство и се е ударил в
канавката в дясно. Автомобилът е бил
оборудван с инерционни механични предпазни колани за всички всички места на
пътниците.
Допусната
е повторна автотехническа експертиза по въпросите: „С каква скорост са се
двилижили двата автомобила? Какви са били възможностите от техническа гледна
точка за предотвратяване на удара от страна на водача на л.а „Пежо 206“?“ От
заключението на повторната
автотехническата експертиза, изготвена от в.л. Е., се установява, че вещото лице е използвало
програма на „Virtual Crash 4“ с мащабирано
сателитното изображение на мястото на събитието. Нанесло е данните от протокола
за оглед за намерените следи и мястото, на което се е установил лекият
автомобил „Пежо“ след катастрофата. При извършената в последствие компютърна
симулация на произшествието експертът е определил скоростите на участниците в
ПТП – скоростта на движение на л.а „Пежо“ е била 87 км/ч., а скоростта на
движение на неизвестния автомобил „БМВ“ е била 102 км/час. Скоростта на л.а „Пежо“
в момента на отклоняването на неизвестния автомобил наляво е била 84.93 км/час.
Скоростта на л.а „Пежо“ в момента на контакта с лявата част на задната броня на
неизвестния автомобил е била 84.93 км/час. Скоростта на л.а „Пежо“ в момента на
навлизане в крайпътната канавка е била 68.92 км/час. Водачът на л.а „Пежо“ е
могъл да предотврати произшествието, ако при избраната скорост от 87 км/час се
бе движил в дясната лента за движение и по този начин неизвестният автомобил би го изпреварил безконфликтно.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице М. като компетентно и обективно
дадено. Двете заключения се различават относно скоростта на движение на двата
леки автомобила. Вещото лице М. сочи скорост на движение на л.а „Пежо 206“ от
127 км/час, а скоростта на л.а “БМВ“ не може да установи точно, но счита, че е
била до 130 км/час. Според вещото лице Е., л.а „Пежо 206“ се е движел със
скорост от 87 км/час, а л.а.“БМВ“ със скорост от 102 км/час. Съдът кредитира
заключението на в.л. М., тъй като при определяне на скоростта на движение експертът
е съобразил дължината на следата от спирачен път от 42 метра, която сочи на
по-висока скорост на движение на л.а „Пежо 206“. Вещото лице подробно е
отразило в заключението си формулите, които е използвало, като е задало
основните данни от протокола за оглед. За разлика от него, вещото лице Е. е
посочил единствено с коя система на компютърна симулация е работил, но от
заключенитео не става ясно какви точно изходни данни е използвал и с какви
формули работи тази симулационна система, поради което съдът не кредитира
неговото заключение.
От
представените медицински документи по делото и заключението на медицинската
експертиза, което съдът приема, се установява, че при ПТП ищецът е получил
следните телесни повреди: счупване на 1-4 ребра в ляво; счупване на 1-7 ребра в
дясно; контузия и охлузване на главата; контузия и подкожен емфизем на дясна
гръдна половина; контузия на коремната стена; наличие на кръв в гръдната
кухина/хемоторакс/; счупване на страничния израстък на 7- ми шиен прешлен; счупване
на лявата лопатка. Телесните повреди са в причинно-следствена връзка с
катастрофата. През периода 24.03.2016г.-29.03.2016г. ищецът е лекуван в
Обединена болница и клиника „Свети Ищван и Свети Ласло“ в Унгария. През периода
30.03.2016г. -04.04.2016г. е постъпил за лечение в Клиника на Университет Мюнхен, Кампус Грос
хадерн, Кампус Централна градска част, Клиника по обща възстановителна хирургия
и травматология. На 04.05.2016г. е
извършена компютърна томография в Медицински център по радиология – Мюнхен
център за проследяване на лечебния процес. По отношение на ищеца е предприето
интензивно консервативно лечение с вливания на различни медикаменти –
обезболяващи, кръвоспиращи, антибиотици, инфузии на водносолеви разтвори, кислородотерапия,
дихателна гимнастика. През периода на лечение ищецът е търпял болки и
страдания, като през първите 30 дни, болките са били с по голям интензитет. При
нормално протичане на лечението, възстановителният процес при такъв вид
увреждания е около 3 - 4 месеца.
Според вещото лице,
липсват медицински документи за наличието на трайни последици от описаните
увреждания. С оглед механизма на катастрофата и получените от ищеца травми,
същият е бил без поставен колан. Вещото
лице не може да даде експертно становище какви биха били травмите, ако ищецът
бе пътувал с поставен колан, при скорост
на движение от 127 км/час/установена от първоначалната автотехническа
експертиза/.
Видно от решение от 20.03.2018г. по гр.д. №
9037/2017г. на СГС, ГО, I -15 състав, частично потвърдено с решение № 77/10.01.2019г. по вгр.д. №
2523/2018г. на САС „ЗАД “А.“ АД e осъдено да
заплати на Г.М.С. /съпруга на ищеца/ обезщетение за неимуществени вреди от
претърпени телесни повреди при ПТП, настъпило на 24.03.2016г. в Унгария на автомагистрала
М 5, причинено от водача на „Пежо 206“ с
рег. ****** – Л.А.Й./ищец по настоящо дело/, чиято отговорност е била
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“.
В хода на процеса чрез международна съдебна поръчка са събрани доказателства за приложимото унгарско
материално право към датата на пътно-транспортното произшествие. /л.296-297/.
При така установената по делото фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл.515, ал.3, т.1 от КЗ, вр чл. чл. 4, § 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 г.
на Европейския парламент: Съгласно чл.515, ал.3, т.1 от КЗ,
Националното бюро на б.а.з. в качеството си на
Компенсационен орган заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо в
Република България, когато не може да се идентифицира моторното превозно средство, което е
причинило застрахователното събитие в държава членка, различна от Република
България.
За да бъде уважен предявеният иск трябва да е
установен следният ФС: 1/ да е реализирано ПТП в държава членка, различна от
Република България; 2/да не е идентифицирано МПС; 3/ищецът да има качеството на
лице, „пребиваващо в Република България“; 3/да е установен деликтен състав по
отношение на водача на чуждестранното МПС – неговото поведение да е било
противоправно и виновно, да е причинило вреди на ищеца, да е налице
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите; 4/да е
установен размерът на иска.
Съгласно чл.516, ал.8 от КЗ, увреденото
лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
Компенсационният орган не се е произнесъл по подадената претенция в срока по
ал. 2, отказал е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е
съгласило с размера на обезщетението.
Видно от писмо изх. №
1-3134/18.10.2016г. от НББАЗ до представителя на ищеца пострадалият преди да
предяви иска си пред съда е отправил искане до ответника за заплащане на обезщетение, но
НББАЗ е постановило отказ, поради което предявеният иск е допустим./л.127/.
Спорен въпрос е дали ищецът е лице,
пребиваващо в Република България по смисъла на чл.515, ал.3 от КЗ.
Регламент (ЕО) № 864/2007 г. на
Европейския парламент не съдържа определение за
обичайно местопребиваване на физическо лице. Според практиката на
Съда на ЕО, обичайното местопребиваване на физическото лице е държавата, в
която се намира "центърът на неговия живот или житейски интереси".
Фактическият състав включва обективен елемент – лицето да пребивава трайно, постоянно в една и съща държава и субективен елемент
– намерение да установи центърът на своя живот в тази държава.
Ответникът поддържа
становището, че ищецът трайно пребивава в чужда държава – Германия. Действително,
от медицинските документи по делото се установява, че същият има медицинска
осигуровка от Австрия и регистриран адрес на живеене в Германия. Видно от експертиза и заключение от Обединена болница и
Клиника „Свети Ищван и Свети Ласло“, Болница „Густав Мерени“, Отделение по
травматология, в Будапеща, Унгария, издадени на 20.04.2016 г., като страна на осигуряване
на ищеца е посочена Австрия, но в окончателния доклад от същата болница е
посочена страна на осигуряване – България /л.69/. В основен болничен картон, издаден
от същата боница, за адрес на местопребиваване е посочена: Германия, 82008,
Унтерхахинг, ул.“********. В писмо от Клиника на Университет Мюнхен, Клиника по
обща възстановителна хирургия и травматология от 04.04.2016 г. също е посочен адрес
в Германия./л.113/. В епикриза от същата клиника, Централно спешно отделение, е
отразено, че ищецът живее в Ам Нойбрух, 39, 80997, Мюнхен, Германия.
За да се приеме обаче, че
обичайното местопребиваване на ищеца е в друга държава, трябва да бъде установен
не само обективният елемент – че лицето за продължителен период постоянно живее
в чужда държава, но и субективният елемент – намерение за ищеца да установи
центърът на своя живот в тази чужда държава.
Съдът приема, че по делото
това не е установено. Напротив, макар ищецът да е работел и живеел в Австрия и Германия, същият е застраховал
управляваното от него МПС именно в България. Видно от протокола за оглед той е
представил застраховка “Гражданска отговорност“ за процесния автомобил,
сключена с български застраховател – „ЗАД “А.“ АД. Пред разследващия орган в
Унгария е посочил като свой адрес на местоживеене към датата на ПТП – България,
гр.Омуртаг, ул.“********/протокол за извършен оглед на мястото на ПТП –
л.14-24/.
При така събраните
доказателства, не е установено по несъмнен начин намерение от страна на ищеца
да устрои своя живот в чужда държава, поради което съдът приема, че същият има
качеството на лице, пребиваващо в Република България.
Спорен въпрос по делото е какъв е механизмът
на настъпване на катастрофата.
Поради мотивите, изложени по-горе в
решението, при обсъждане на фактическата обстановка, съдът кредитира изцяло заключението на вещото
лице М. относно механизма на настъпване на катастрофата. От заключението се
установи, че произшествието е настъпило в Унгария на автомагистрала М 5, извън
населено място. Лек автомобил „Пежо 206“
се е движел в лявата
лента на прав участък от автомагистралата, която е била с две ленти за движение в едно
направление и аварийна лента в дясно. Зад него
се е движел неизвестен автомобил марка „БМВ“. Водачът на л.а „БМВ“ е
използвал фаровете за далечно
осветяване, след което е предприел маневра по изпреварване
на л.а “Пежо 206“, като е преминал
в дясната лента. В края на маневрата внезапно л.а. „БМВ“
се е престроил в лявата лента,
като не е оставил
достатъчно дистанция между него и л.а. “Пежо 206“. При изпреварването л.а БМВ е притискал л.а „Пежо 206“, при което задният
ляв калник на л.а „БМВ“ е закачил леко предния
десен калник на л.а. „Пежо 206“, след това л.а „БМВ“ е застанал пред л.а „Пежо
206“ с цялата си ширина. Водачът
на л.а. Пежо 206, страхувайки се от сблъсък е завътртял волана наляво, после надясно, при което е изгубил управление
върху автомобила и е излязъл от пътя в дясно под ъгъл 45 градуса, след което е попаднал
в канавка. Причина за настъпване на катастрофата е високата скорост на движение
на процесния автомобил „Пежо 206“ и рязката употреба на органите на управление
от неговия водач, както и поведението на водача на неизвестния автомобил, който
е засякъл л.а „Пежо 206“, при което ищецът е изгубил контрол върху управлението
на автомобила. Конкретната причина за отклонението на л.а.„Пежо 206“ е
навиването на волана на автомобила от водача. Ако той не бе навил волана наляво
и после надясно, нямаше да изгуби контрол върху управлението на превозното
средство. Съгласно чл. 4, § 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 г. на Европейския парламент и на съвета от 11.07.2007 г., освен
ако не е предвидено друго, приложимото право към извъндоговорни задължения,
произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е
настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и
независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този
факт.
В
конкретния случай, тъй като процесното ПТП е настъпило на територията на Унгария и телесните повреди за ищеца са настъпили на територията на
тази държава - членка на ЕС, на основание чл. 4, § 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 г.
на Европейския парламент и на съвета от 11.07.2007 г. в отношенията между ищеца и ответника е приложимо
правото на държавата, в която е настъпила пряката вреда – в конкретния случай е
приложимо материалното право на Унгария.
При така
установения механизъм на настъпване на катастрофата съдът приема, че
поведението на водача на л.а „БМВ“ с неустановен регистрационен номер е било
противоправно и виновно. Срещу него е било образувано наказателно дело №
13030/467-44/2016г. на Полицейско управление – гр. Дабаш за извършено
престъпление „застрашаване сигурността на движението по обществените пътища с
причиняване на тежка телесна повреда на друго лице“ – престъпление по параграф
234, ал.2, т.“а“, вр с ал.1 на Закон № С
от 2012 относно Наказателния кодекс, като единствената причина за прекратяване
на производството е обстоятелството, че извършителят не е бил открит. От
заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се установява, че
при ПТП ищецът е получил множество телесни повреди: счупване на 1-4 ребра в
ляво, счупване на 1-7 ребра в дясно, контузия и охлузване на главата, контузия
и подкожен емфизем на дясна гръдна половина, контузия на коремната стена,
наличие на кръв в гръдната кухина/хемоторакс/, счупване на страничния израстък
на 7-ми шиен прешлен, счупване на лявата лопатка. Всички те се намират в
причинно-следствена връзка с катастрофата. По отношение на ищеца е предприето
интензивно консервативно лечение с вливания на различни медикаменти –
обезболяващи, кръвоспиращи, антибиотици, инфузии на водносолеви разтвори,
кислородотерапия, дихателна гимнастика. През периода на лечение ищецът е търпял
болки и страдания, като първите 30 дни, болките са били с по-голям интензитет.
При нормално протичане на лечението, възстановителният процес при такъв вид
увреждания е около 3 - 4 месеца. Вещото лице заявява, че липсват медицински
документи за наличие на трайни последици от описаните увреждания.
При така събраните
доказателства съдът приема, че претърпените от ищеца неимуществени вреди са в
причинно-следствена връзка с противоправното и виновно поведение на водача на неидентифицирания
л.а „БМВ“.
От получен отговор по
реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави от
компетентните институции на Унгария се установява, че към 24.03.2016 г. приложимите норми от унгарското право за заплащане на обезщетение за причинени вреди при пътно-транспортно
произшествие, извършено от водач на неидентифициано МПС са следните: чл. 35,
параграф 1 от Закона за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
МПС/Закон за ЗЗГО/, съгласно който пострадалато лице, което е претърпяло
загуби в резултат на операция на неизвестно превозно средство или неизвестен
оператор на територията на Унгария, може да упражни иска си и срещу Управителя
на сметката за обезщетения/Гаранционен фонд/. В такива случаи управителят на
сметката за обезщетения е длъжен да покрие обезщетението в ограничена степен,
предвидена в закона. Съгласно чл.3, т.22
от Закон за ЗЗГО, сметка за щети/или Гаранционен фонд/ е паричен фонд,
съзаден, финансиран и поддържан от застрахователни дружества с цел покриване на
щети, причинени от превозно средство без валиден договор за задължителна
застраховка, от неизвестни превозни средства или неизвестни оператори на
превозни средства, като щетите се покриват с ограничения, предвидени от закона, когато
страна на извършване е Унгария. Съгласно чл.3,
т.17 от Закон за ЗЗГО, неизвестно превозно средство е превозно средство,
което не може да бъде индентифицирано, защото е напуснало мястто на
катастрофата или няма идентификационни данни, тези данни са подправени или не
са разпознаваеми. Задължението на управителя на сметката за обезщетения/Гаранционен
фонд/ е от вторичен характер и е ограничено. Задължението на управителя е
същото, като за застрахователните дружетва и е определено в чл.13, пар.1 от Закон за ЗЗГО.
Максималният размер на задължението за плащане на щети в случай на материални
щети, е ограничен до 500 милиона HUF за всяко събитие на вреда, в случай на телесни увреждания /вреди до 1600
милиона HUF/, което покрива всички искове, вкл.
всички съдебни такси и лихвите, докато се извърши плащане. Финансовите
задължения на Управителя на Сметката за обезщетения /Гаранционен фонд/ в
рамките на тези финансови ограничения се простират и върху плащанията за
психологическите компенсации, както са определи в чл.3/А от Закон за ЗЗГО. Тъй като
по делото е установено, че ищецът е претърпял телесни повреди от настъпилото на
24.03.2016г. ПТП, което е причинено от виновно и противоправно поведение на
водач на неидентифицирано МПС, на основание чл.35, параграф 1 от Закон за ЗЗГО,
вр.чл.3/А, вр. чл.13, пар.1 от Закон за ЗЗГО на Унгария, се дължи обезщетение
за неимуществени вреди, което следва да бъде изплатено от паричния фонд по
чл.3, т.22 от същия закон, който фонд в превода на писмото от Министерство на
правосъдието е наречен „Управител на сметката за обезщетения“/Гаранционен фонд/. Унгарският
гаранционен фонд е отказал да изплати обещетение на ищеца, което се установява от писма от
17.10.2016 г. и от 15.10.2016 г. /л.187-190/. НББАЗ е създадено в изпълнение на задълженията на
Република България за имплементиране на инструмент на европейското
законодателство, какъвто е консолидираната версия на Директива 2000/26/ЕО. Бюрото е "орган
за изплащане на обезщетения" (чл. 7 от Директивата), неговата функция е "да
гарантира, че пострадалото лице няма да остане без обезщетение" (§ 25 от
Директивата). По
делото се установи, че е осъществен ФС на чл.35, параграф 1 от Закон за ЗЗГО,
вр. чл.3/А, вр чл.13, пар.1 от Закон за ЗЗГО на Унгария, поради което се дължи
обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди от телесните
повреди, получени при пътно-транспортно произшествие в Унгария. При
определяне размера на обезщетението съдът отчете следните обстоятелства –
възрастта на ищеца към датата на настъпване на катастрофата – 32 г.; вида на
причинените телесни повреди – счупване на 1-4 ребра в ляво, счупване на 1-7
ребра в дясно, контузия и охлузване на главата, контузия и подкожен емфизем на
дясна гръдна половина, контузия на коремната стена, наличие на кръв в гръдната
кухина/хемоторакс/, счупване на страничния израстък на 7-ми шиен прешлен, счупване
на лявата лопатка, обстоятелството, че ищецът е лежал в болница в Унгария през периода
24.03.2016г.-29.03.2016г. и в болница в Германия през периода 30.03.2016г. - 04.04.2016г.,
а на 04.05.2016г. е извършена компютърна томография в Медицински център по
радиология Мюнхен, Център за проследяване на лечебния процес; вида на
проведеното лечение – интензивно консервативно лечение с вливания на различни
медикаменти – обезболяващи, кръвоспиращи, антибиотици, инфузии на водносолеви
разтвори, кислородотерапия, дихателна гимнастика; продължителността на
лечението – 3-4 месеца, през които пострадалият е търпял болки и страдания, по-интензивни
през първите 30 дни. Съдът отчете обстоятелството, че през периода на лечение
ищецът е бил безпомощен и е зависел от чужда помощ за хигиенно-битовото си
обслужване. Видно от основния болничен картон от Обединена болница и клиника „Свети
Ищван и Свети Ласло“, Болница „Густав Мерени“ от 29.03.2006г. той се е нуждаел
от чужда помощ за хранене, уриниране, дефекация, промяна на телесна поза,
промяна на мястото, измиване, лична хигиена, обличане и събличане./л.89/. Наред
с това съдът съобрази преживения от ищеца стрес и типичните за механизма на
катастрофата и възстановителния период негативни емоционални преживявания. От
друга страна, съдът отчете обстоятелството, че ищецът е възстановен, липсват
данни да са останали трайни последици за неговото здраве. При определяне
на обезщетението съдът съобрази и лимитите на отговорност по чл. чл.13, пар.1
от Закона за ЗЗГО. Максималният размер на задължението за плащане на щети в
случай на материални щети, е ограничен до 500 милиона HUF за всяко събитие на вреда, а в случай на телесни
увреждания е ограничен до 1 600 милиона HUF/. Като
отчете горепосочените обстоятелства, съдът определи размера на обезщетението по
справедливост на 60 000 лв. По
възражението за съпричиняване на вредите:
Ответникът
поддържа възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който допуснал
нарушения на правилата за движение и пътувал без поставен обезопасителен колан. Видно
от влязло в сила решение №77/10.01.2019г. по гр.д. №2523/2018г. Софийският
апелативен съд е приел за установено, че ищецът е виновен за настъпване на
катастрофата, тъй като е допуснал нарушения на правилата за за движение – на
чл.15 от ЗДвП и на чл.20, ал.1 от ЗДвП, поради което неговият застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ – „ЗАД “А.“ АД е осъден да заплати
застрахователно обезщетение по чл.432, ал.1 от КЗ на Г.М.С., която е пътувала в
процесния автомобил по време на катастрофата.
Това решение няма
обвързващо действие спрямо ищеца и ответника в настоящия процес, тъй като те не
са участвали в производството пред САС.
От заключението на изслушаната
по настоящото дело автотехническа експертиза, което съдът приема, се
установява, че причина за настъпване на катастрофата е както поведението на
водача на неидентифицираното МПС, така и поведението на ищеца. Двете МПС са се
движели попътно в бързата лента за движение на магистралата. Л.а „БМВ“ е
достигнал л.а „Пежо 206“, подал е сигнал с дълги светлини на фаровете, след
което е предприел изпреварване отдясно. При изпреварването е притискал л.а
„Пежо 206“, като задният ляв калник на л.а „БМВ“ е закачил леко предния десен калник на л.а.
„Пежо 206“, след което л.а „БМВ“ с цялата си
ширина е застанал в лентата пред л.а „Пежо 206“. Водачът на л.а. Пежо 206,
страхувайки се от сблъсък,
е завътртял волана първо наляво, после надясно, при което
е изгубил управление върху автомобила и е излязъл от пътя в дясно под ъгъл 45
градуса, след което е попаднал в канавка. Според вещото лице, причина за
настъпване на катастрофата е високата
скорост на движение на процесния автомобил „Пежо 206“ и рязката употреба на
органите на управление от неговия водач, както и поведението на водача на
неизвестния автомобил, който е извършил изпреварване отдясно и е застанал пред
процесния автомобил, без да осигури необходимата дистанция, при което ищецът е
изгубил контрол върху управлението на моторното превозно средство. Конкретната
причина за отклонението на л.а. „Пежо 206“ е навиването на волана на автомобила
от водача. Ако той не бе навил волана наляво и после надясно, нямаше да изгуби
контрол върху управлението на превозното средство. Така
от заключението на автотехническата експертиза по делото също се установи, че
ищецът е допуснал нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.1 от ЗДвП,
тъй като не е контролирал през цялото време превозното средство и при възникналата
опасност вместо само да намали скоростта е извършил маневра наляво и после
надясно, при което е излязъл вдясно от пътя. Неоснователно е второто възражение на ответника, според
което ищецът допринесъл за травмите, тъй
като пътувал без поставен колан. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата
не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за
настъпването на вредите /решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС,
второ т.о.; решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, второ т.о./. От
заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се установи, че
ищецът е пътувал без поставен колан, но експертът не може да установи дали ако пострадалият
бе пътувал с колан, не би получил телесни повреди, нито с каква тежест биха
били същите, поради което това възражение остана недоказано. С
оглед механизма на настъпване на катастрофата, при съпоставяне на
противоправното поведение на водача на неидентифицираното МПС с противоправното
поведение на ищеца, съдът прие, че приносът на водача на неустановеното МПС е
значително по-голям от приноса на ищеца, като определи процент на съпричиняване
на вредите от 15 %. При прилагане
на процент на съпричиняване от 15 %, размерът на обезщетението възлиза на 51 000
лв., до който искът е доказан по основание, а в останалата част, до пълния
предявен разер от 80 000 лв., следва да бъде отхвърен. По претенцията за законна лихва:
Съгласно чл.516, ал.4 от КЗ, Компенсационният орган дължи върху платеното
застрахователно обезщетение законната лихва за забава,
считано от датата, на която изтича срокът по ал. 2, до датата на плащането. Според чл.516, ал.2 от КЗ, срокът за произнасяне на Компенсационния орган
е два месеца, считано от датата на предявяване на
претенцията пред него. Видно от писмо изх. №
1-3134/18.10.2016г. от НББАЗ ищецът е предявил претенция пред ответника на 19.08.2016г.
Следователно, срокът за произнасяне е изтекъл на 19.10.2016 г. и от 20.10.2016г. се дължи законна лихва, поради
което претенцията за периода от 18.10.2016г. до 19.10.2016г. е неоснователна. По разноските: Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 194.43 лв., съобразно уважената част
от иска. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1770.56 лв., съобразно
отхвърлената част от иска. При определяне размера на разноските, съдът не уважи
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като
минималната стойност по чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е 2 930 лв., които с ДДС са 3516 лв.,
а ответникът е направил разноски за адвокат в размер на 4104 лв. с ДДС, т.е с 588
лв. над минималното адвокатско възнаграждение, която разлика не е прекомерна и
е съобразена с фактическата и правна сложност на делото – за решаване на казуса
е приложимо чуждо материално право, в хода на делото са събрани доказателства
чрез международна съдебна поръчка, представени са множество писмени
доказателства с превод на български език, процесуалният представител на
ответника поддържа многобройни възражения в хода на делото, сред които и
възражение относно обичайното местопребиваване на ищеца, възражения относно
елементи от деликтния състав, както и възражения за съпричиняване на вредите,
за доказването на които по делото са
допуснати медицинска експертиза и две автотехнически експертизи, които
установяват различна скорост на движение на моторните превозни средства, поради
което съдът приема, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не е
прекомерно, с оглед на процесуалните усилия и труда, положен от неговия
процесуален представител. Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на адв.Н. Н.Д., ЕГН **********, от АК – Шумен с адрес за призоваване: гр.София,
ул.”Христо Белчев” № 2, ет.1, четвърти полуетаж, офис № 4, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 2241.45 лв. с ДДС, съобразно
уважената част от предявения иск. Ответникът
следва да бъде осъден, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати на
държавата, по сметка на СГС, ДТ върху уважения иск в размер на 2040 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Н.б.на б.а.з.” със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Л.А.Й., ЕГН **********, на основание чл. чл.515,
ал.3, т.1 от КЗ, вр. чл. 4, § 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 г.
на Европейския парламент, сумата от 51 000лв./обезщетение за
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от следните телесни
повреди: счупване на 1-4 ребра в ляво, счупване на 1-7 ребра в дясно, контузия
и охлузване на главата, контузия и подкожен емфизем на дясна гръдна половина,
контузия на коремната стена, наличие на кръв в гръдната кухина/хемоторакс/,
счупване на страничния израстък на 7-ми шиен прешлен, счупване на лявата
лопатка, причинени при ПТП на 24.03.2016г. в Унгария от водач на неидентифицирано
МПС/, ведно със законната лихва, считано от 20.10.2016 г. до окончателното изплащане, като претенцията за законна лихва в частта за периода 18.10.2016г.
- 19.10.2016г., като неоснователна ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
„Н.б.на б.а.з.” да заплати на Л.А.Й., на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 194.43 лв., съобразно уважената част
от иска.
ОСЪЖДА Л.А.Й. да заплати на „Н.б.на
б.а.з.”, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер
на 1770.56 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Н.б.на
б.а.з.” да заплати на Н. Н.Д., ЕГН **********, от АК – Шумен с адрес за призоваване: гр.София,
ул.”********, четвърти полуетаж, офис № 4, на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 2241.45 лв. с ДДС, съобразно уважената част
от предявения иск.
ОСЪЖДА „Н.б.на б.а.з.” да заплати на държавата,
по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса в размер на 2040
лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: