Решение по дело №7289/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3108
Дата: 16 май 2018 г. (в сила от 31 август 2019 г.)
Съдия: Петя Петрова Алексиева
Дело: 20171100107289
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

гр. София 16.05.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,      І-6 състав

в публичното заседание на двадесет и четвърти април

две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                     и в присъствието на

прокурора                                                като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                            гр. дело № 7289 по описа

за 2017 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:        

 

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от М.М.Т. срещу З. „Б.И.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че при ПТП, причинено виновно от застрахован при ответника водач, са причинени телесни увреждания на ищцата, вследствие на които търпи имуществени и неимуществени вреди. Поддържа се, че на 06.06.2016 г. Ж.Т.С.управлявал л.а.м. „Ауди А4“ с ДК № *******по път ІІІ-5031, в който като пътник пътувала ищцата, като при км 3 в общ.Опан в посока юг в участъка между с.Вълчин и с.Лозарево, водачът нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил със скорост несъобразена с конкретната пътна обстановка и законови ограничения, загубил контрол над управляваното от него МПС, при което причинил ПТП като реализирал удар в л.а.м. „Пежо 307“ с ДК № *******, управляван от К.Ц.Д..

Поддържа се, че произшествието е настъпило по изключителна вина на Ж.Т.С., на който е съставен АУАН и НП № 16-1228-001549/2016 г., влязло в сила на 14.07.2016 г. Твърди се, че вследствие на процесното ПТП на ищцата са причинени контузия на главата, контузия на гръден кош, разкъсно-контузна рана на главата, екстракраниален хематом в ляво, фронтално, сътресение на мозъка. Ищцата изпитвала силно главоболие, световъртеж, болка в областта на контузионните места-глава и дясно рамо, вдишването било затруднено. Твърди се, че травмата оказала сериозно влияние върху ежедневното лично, социално и професионално развитие на ищцата.

Поддържа се, че л.а.м. „Ауди А4“ с ДК № *******, при управлението на който е причинено виновно ПТП, има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в З. „Б.и.“ АД с полица № BG/02/115001641827, валидна от 19.06.2015 г. до 18.06.2016 г. Поддържа се, че ищцата предявила извънсъдебна претенция на 30.12.2016 г. за изплащане на обезщетение, но ответникът не определил и не изплатил никакви суми. 

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 26 000 лв., предявен като частичен от 70 000 лв. обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в пряка, причинно-следствена връзка от ПТП, настъпило на 06.06.2016 г. на път ІІІ-5031, при км 3 в общ.Опан, виновно причинени от водача на л.а.м. „Ауди А4“ с ДК № *******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Б.И.” АД с полица № BG/02/115001641827, валидна от 19.06.2015 г. до 18.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта-06.06.2016 г. до окончателното издължаване.  Претендират се разноските по делото, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител адвокат И., преупълномощен от адвокат Гочев, и двамата с представени с отговора пълномощни. Оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищцата, която е пътувала без поставен предпазен колан. Оспорва иска по размер като завишен. Твърди се недоказаност на деликт, както и липса на безспорни доказателства, които да установяват наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка ГО

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата е депозирала допълнителна искова молба. Оспорва изцяло така подадения отговор от ответника. Прави възражение на основание чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.373 ГПК ответникът депозира само списък на разноските и договор за правна помощ и съдействие от 15.08.2017 г. с оглед разноските пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание ищцата поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск. Претендира разноски по списък.

Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 07.06.2016 г., НП № 16-1228-001549 от 14.06.2016 г., АУАН № 180419 от 06.06.2016 г., протокол за оглед на ПТП от 06.06.2016 г., както и от неоспоренето от страните заключение на приетата по делото комплексна САТЕ и СМЕ, се установява, че на 06.06.2016 г. л.а.м. «Ауди А4» с рег. № *******, управляван от водача Ж.Т.С.се движи по път ІІІ-5031. В автомобила като пътник на задна лява седелка пътувала ищцата. При км 3, общ. Опан, в участъка от пътя между с.Вълчин и с.Лозарево, с десен завой и двупосочно движение с по една лента за движение в едно направление и при ограничена видимост в завоя и ската на банкета в дясно, при движение със скорост от порядъка на 79 км/ч, на мокро пътно платно, след излизане от завоя вижда спрелия пред него л.а.м. «Пежо 307» с рег. № *******, управляван от К.Ц.Д. и предприема аварийно намаляване на скоростта на движение. В резултат на рязката употреба на спирачките, автомобилът започва да се плъзга и върти около вертикалната ос, при което се завърта наляво обратно на посоката на часовниковата стрелка и се удря с дясна странична в лява странична част на спрелия пред него лек автомобил Пежо 307. Следа удара автомобилът се установява в покой.

Причини за ПТП са както движението на лек автомобил Ауди А4 с висока скорост, при десен завой и ограничена видимост и мокро пътно платно, както и различни външни гуми, с които е оборудван автомобила и износени протектори, така и спирането на лек автомобил Пежо 307 на пътното платно след завоя без да е обозначен автомобила.

Установява се, че фабрично автомобилът е оборудван с инерционни механични колани на всички седалки за пътниците, а ищцата най-вероятно е пътувала без поставен предпазен колан. При този механизъм на произшествието, предпазният колан не е ефективен, тъй като горната част на колана преминава отпред на торса и последният има възможност да се премества следствие на инерционните сили на страни, съответно главата и ръцете могат да получат удари от твърдите части на интериора. Но ако ищцата е била с правилно поставен предпазен колан, то не би се получила тежката скалповидна рана на главата.

Със заключението на приетата по делото СМЕ се установява, че в пряка причинна връзка от гореописаното произшествие, ищцата е получила следните травматични увреди: черепно-мозъчна травма-мозъчно сътресение, контузия на главата, разкъсно-контузна рана по тип скалп в дясна челна област на главата, причинила болки за период от десет дни и контузия на гърдите без рентгенови данни за счупване на дясна раменна кост.

Мозъчното сътресение е протекло със степенна промяна в съзнанието /зашеметяване, объркване/ без медицИ.ки данни за настъпило безсъзнателно състояние, което е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Проведено е стационарно болнично лечение за четири дни, като към момента лечението по отношение на претърпените травматични увреждания е приключило успешно.

От представената справка от Информационния център на Гаранционен фонд се установява, че към датата на произшествието, по отношение на л.а.м. «Ауди А4» с рег. № *******е била налице валидна застраховка по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК „БУЛ И.” АД с полица № с полица № BG/02/115001641827, валидна от 19.06.2015 г. до 18.06.2016 г.

По силата на чл.295, ал.7 от КЗ /отм./ документите, изготвени от фонда въз основа на данните от Информационния център, до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или "Злополука" на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на моторното превозно средство, име/наименование и адрес/адрес на управление на собственика на моторното превозно средство или превозвача на пътници със средства за обществен превоз.

Тази презумпция не е оборена от ответника, поради което съдът приема, че ищецът е доказал наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.

Пред настоящата И.танция по делегация са събрани показанията на свидетелите Т.С.Т.и Т.М.П..

Свидетелят Т.Т.-съпруг на ищцата установява, че оплакванията на съпругата му продължили много време и към момента има такива. Като се наведе да мете й се замайва главата, получава световъртеж. Пие лекарства-аспирин и болкоуспокояващи. Има страх от пътуване с кола.

Съдът не кридитира показанията на този свидетел в частта, в която установява, че ищцата е била с поставен предпазен колан, че е изпаднала в кома, че главата й е шита цялата, че престояла в болница около един месец. В тази част показанията на свидетеля не кореспондират с писмените доказателства по делото, от които се установява, че ищцата не е изпадала в безсъзнателно състояние, че в болница е престояла четири дни, че с оглед тежката скалповидна рана на главата явно ищцата е била без поставен колан.

Свидетелката Т.П.-сестра на ищцата установява, че след катастрофата ищцата станала по-нервна. Слънцето й пречело и ходела с шапки, има главоболие, по-бързо започнала да се уморява.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. във връзка с чл.45 от ЗЗД.

За застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, както е в настоящия случай се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Страните не твърдят да е уговаряно нещо друго, следователно приложима е именно горната норма.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.

Съдът намира, че причиняването по непредпазливост на процесното ПТП и противоправното поведение на Ж.Т.С.е установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Водачът на процесното МПС е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП - Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

В случая водачът не е съобразил скоростта си с мокрото пътно платно и намалената в завоя и ската на банкета в дясно видимост.

От своя страна ищцата и в нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП е пътувала в лекия автомобил без поставен предпазен колан, с което е допринесла за увеличаване на вредоносните последици, като получила тежка скалповидна рана на главата.

С оглед на което съдът намира, че възражението за принос от страна на ищцата е доказано и основателно, като съдът определя този принос в размер на 10%.

С оглед ангажираните доказателства по делото и заключението на приетата по делото СМЕ, настоящият съдебен състав намира, че е налице пряка причинна връзка между настъпилото произшествие и  получените от ищцата травматични увреждания: черепно-мозъчна травма-мозъчно сътресение, контузия на главата, разкъсно-контузна рана по тип скалп в дясна челна област на главата, за които ще следва да бъде обезщетена.

По отношение на размера на предявените искове:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ, съответно тези суми са 1 000 000 лв. и 5 000 000 лв. към датата на ПТП - 06.06.2016 г. Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.

Съдът намира, че искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 10 000 лв., като на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД следва да бъде намален със сумата от 1000 лв., съответна на приетия от съда принос от пострадалата.

При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид характера на претърпените от ищцата травматични увреждания, в резултат на които тя е претърпяла болки и страдания за сравнително кратък период от време, като към настоящият момент лечението на травмите е приключило напълно. С ангажираните от ищцата доказателства не се установи последната да е претърпяла по-голям по обем и интензитет болки от обичайните при този тип травматични увреди, нито да са налице трайни остатъчни явления или влошено здравословно състояние на ищцата.

Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то съдът намира, че обезщетение в размер на сумата от 10 000 лв. се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗ..

Предвид горното искът за неимуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 9 000 лв. и отхвърлен за разликата до сумата от 10 000 лв. на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД и за разликата над сумата от 10 000 лв. до частично претендирания размер от 26 000 лв. като неоснователен и недоказан.

Относно началната дата на дължимото обезщетение за забава, такава се дължи от датата на увреждането.

Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На основание чл. 45 ЗЗ. виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.

Предвид горното съдът присъжда законната лихва върху главницата за неимуществени вреди в размер на 9 000 лв., считано от датата на деликта-06.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

По разноските в настоящия процес:

При този изход на делото разноски се дължат и на двете страни.

Ищцата е освободена от държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК.

Видно от представения договор за правна помощ от 10.04.2018 г. адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ е осъществявало безплатна правна помощ на ищцата на основаное чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, поради което и на основание чл.38, ал.2 от същият закон, ответното дружество ще следва да бъде осъдено да заплати адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.

 При материален интерес от 26 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение, изчислено на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на сумата от 1 310 лв.

От този размер и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокатското дружество адвокатско възнаграждение в размер на 453,42 лв., който е съответен на уважената част от исковете /9000 лв./, съответно 544,10 лв. с ДДС, предвид представените доказателства за регистрация на дружеството по ЗДДС.

Ответникът е направил разноски в размер на 400 лв.-депозит вещи лица и 3500 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна помощ от 15.08.2017 г.

Основателно е възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, предвид обстоятелството, че делото е приключило в едно съдебно заседание и не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Предвид на горното съдът намалява възнаграждението до неговия минимум от 1310 лв., респ. 1572 лв. с ДДС.

При това положение ответникът е направил разноски в размер на сумата от 1972 лв.

От общата сума от 192 лв. и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 1 289,28 лв., която е съответна на отхвърлената част от исковете /17000 лв./

Ответникът на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 360 лв.-държавна такса върху уважената част от исковете, както и сумата от 138,42 лв.-заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, изчислени съответно на уважената част от иска.

Водим от горното, Съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗ. на М.М.Т., ЕГН **********,*** сумата от 9 000 лв. /девет хиляди лева/, обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в пряка, причинно-следствена връзка от ПТП, настъпило на 06.06.2016 г. на път ІІІ-5031, при км 3 в общ.Опан, виновно причинени от водача на л.а.м. „Ауди А4“ с ДК № *******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Б.И.” АД с полица № BG/02/115001641827, валидна от 19.06.2015 г. до 18.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта-06.06.2016 г. до окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, поради прието съпричиняване в размер на 10% искът за неимуществени вреди за разликата над сумата от 9 000 лв. до сумата от 10 000 лв. и като неоснователен за разликата над сумата от 10 000 лв. до частично претендирания размер от 26 000 лв., претендиран от общата сума от 70 000 лв.

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, регистрирано с номер в Единния регистър **********, с адрес на кантората: гр. София, ул. „******* адвокатско възнаграждение в размер на 544,10 лв. с ДДС /петстотин четиридесет и четири и 0,10 лв./

ОСЪЖДА М.М.Т., ЕГН **********,*** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***  сумата от 1 289,28 лв. /хиляда двеста осемдесет и девет и 0,28 лв./ направени от ответника разноски пред настоящата инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***  да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 360 лв. /триста и шестдесет лв./-държавна такса върху уважената част от исковете, както и сумата от 138,42 лв. /сто тридесет и осем и 0,42 лв./-заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, изчислени съответно на уважената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: