Р Е Ш Е Н И
Е № 2516
гр. Пловдив, 20.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV граждански състав, в публично заседание на тридесети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 373 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да
се произнесе взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 178, ал.1, т. 2, 3 и 4, чл. 179,
ал.1 от ЗМВР, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени
от Е.Г.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Н.К.П. против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ при МВР гр. София.
Ищецът
твърди, че работи като ***** от ***** на ответната Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ при Министерство на правосъдието на длъжност „*****“, с
местоизпълнение на служебните си задължения на територията на З.-П.. Заявява,
че в процесния период, а именно от 01.10.2016 г. до 30.06.2019 г. е положил 100
часа извънреден труд, като не му е било заплатено допълнително възнаграждение
за неговото полагане в размер на 1000 лв. Твърди, че падежът на задължението за
заплащане на допълнителното възнаграждение е 25-то число на следващия месец,
следващ полагането на труда. С оглед изложеното, от съда се иска да постанови
съдебно решение, по силата на което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 1000 лв., представляваща допълнително възнаграждение за 100 часа
положен извънреден труд, както и сумата от 100 лв. - обезщетение за забавено
плащане на главницата в периода от 26-то число на следващия месец след края на
отчетния период до датата на подаване на исковата молба, като всички главници
се претендират и наред със законната лихва от датата на предявяване на исковете
до окончателното им изплащане. С протоколно опрееделение от 30.06.2020 г.,
размерът на исковете е увеличен на съответно 1014,40 лева - главница и 182,58
лева – мораторна лихва. Претендират се и направените разноски.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
претенциите се оспорват по размер. Признава се обстоятелството, че за процесния
период ищецът е изпълнявал длъжността „*****“ в З.-П., като и обстоятелството,
че работното време е било уговорено при сумирано отчитане за тримесечен период,
както и факта, че трудът е полаган на смени по график или т.нар. 12 и 24-часови
дежурства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Не се
спори между страните, а и от представените доказателства – Заповед от ***** г., Акт за встъпване в длъжност от ***** г.,
Заповед № ****** от ****** г., Акт за встъпване в длъжност от ***** г., заповед
№ ***** от ***** г., се установява, че между страните съществува служебно
правоотношение, като ищецът заема длъжността „*****” в З.-П..
Ищецът твърди, че е полагал труд над нормативно
установената продължителност в периода 01.10.2016 г. до 30.06.2019 г.
От разпита на св. П.А.Ч. – работещ като ***** в З.-П.,
се установява, че ищецът му е колега. През последните четири години св. и
колегите му давали 24-часови дежурства. Отивали най-късно в 8 без 10, тъй като
имали снаряжаване. В 8.00 часа започвал инструктажът, който продължавал поне 15
минути, след което всеки постови застъпвал на поста, който бил разпределен. Там
сменяли други колеги, които не напускали *****, докато не дойде новата смяна.
Самото приемане и сдаване на смяна се извършвало съвместно от стария и новия
наряд. Трябвло да **************. Старият и новият постояви имали съвместни
дейности. Това се случвало всяка сутрин, когато били на работа и продължавало
поне до 8.30 часа. Приемането и сдаването на поста ставало поне до 8.30 часа,
което означавало, че старият ***** можел да си тръгне най-рано в 8.30 – 8.40
часа, но можело да продължи и повече време. При предаването на поста
запознавали постовите с обстановката. Продължителността на едно 24-часово
дежурство бил от 8 без 10 до 8,30 часа на следващия ден. Дежурството било с
продължителност 24-часа плюс 40 минути за описаните дейности, които всеки път
били извършвани. Имали и 12-часови дежурства на ******, когато *******, които
са в болница. При тези дежурства служителите още в 7.30 часа трябвало да бъдат
в З.. Всеки един бил инструктиран от главния ***** как да пази лишения от
свобода в болницата. Дежурството не било в **** на З.. Поне в 7.30 часа влизали
в З., взимали ****, а ако считали, че това било необходимо и ******************.
Ако сутринта била за дневна смяна, най-късно в 8.00 часа е трябвло да са в
болницата. Служебният автомобил ги взимал от З. и ги транспортирал до
конкретната болница. Там пак приемали и сдавали, след което се връщали по
обратния марширут. Това ставало най-рано в 8.30 часа, в зависимост от трафика. Връщали
се в З. и давали информация на *** *****. Ако имало много лица били със
заболявания това можело да продължи много повече време. При нощна смяна същата
процедура се извършвала в 20 часа вечерта. Имали половин час преди самото
дежурство и половин час след това. Реалната минимална продължителност на такова
дежурство на външно-охраняем пост ставало 13 часа. Нямали право да напускат ****
докато не дойдела смяната, независимо дали дежурството е в ***** на З. или е на
********. Винаги били на разположение на ***** *****.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични,
последователни, съответни на приетите писмени доказателства, както и основани
на преки впечатления, макар същият да е заинтересован предвид факта, че има
дела срещу ответника със същия предмет.
В разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ е посочено, че за
държавните служители се прилагат разпоредбите относно държавната служба в
Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в този закон не е
предвидено друго. Предвид липсата на изрична уредба в ЗИНЗС относно
продължителността на служебното време и на извънредния труд, приложение намират
нормите на Закона за МВР. Съгласно
разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи
/ЗМВР/, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормата на
ал. 3 на същия текст пък предвижда, че работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени - сумирано за тримесечен период. Сочената разпоредба е била изменена,
като в периода 24.02.2015 г. /ДВ бр. 14/20.02.2015 г./ до 14.10.2016 г. /ДВ бр.
81/2016 г./ периодът на отчитане е бил едномесечен. Съгласно ал. 5, т. 2 на чл.
187 от ЗМВР /в редакцията на закона,
действала през процесния период/ работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, а ал. 6 урежда правилото, че
извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза,
което съответства на събраните по делото доказателства, се установява, че през
процесния период ищецът е положил 218 дежурства, заедно с външни постове.
Положени били 96 ч. извънреден труд над норматива на определеното време. През
периода ответникът бил заплащал по месечно извънреден труд за допълнителни
дежурства извън графика, които били заплащани помесечно. За периода за приемане
и предаване на дежурства и дежурства на външни постове били положени 96 ч.
извънреден труд не бил начисляван и не бил изплащан. Дължимата главница за
извънреден труд възлизала на 1014,40 лева, а мораторната лихва на 182,58 лева.
Съдът възприема заключението на ССЕ като изготвено
обективно, с необходимите знания и опит в съответната област, както и
съобразено с нормативната уредба – Закона за Министерство на вътрешните работи,
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, действали в
процесния период, както и с ежедневните ведомости.
Съдът намира, че при доказателствена тежест за ищеца
да установи полагането на труд над нормативно установената продължителност,
същият установи при условията на пълно и главно доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК, че при носене на дежурства ищецът е полагал труд над отчетеното работно
време, като завишението е с 40 минути, а при външен пост – с 1 час. В този
смисъл, полаганият труд е извънреден, като съобразно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза дължимото възнаграждение възлиза на сумата от 1014,40
лв. – незаплатено възнаграждение за извънреден труд от 84 часа, както и сумата
от 182,58 лв. – обезщетение за забава на това възнаграждение. Предвид
допуснатото изменение в размерите на предявените искове, съдът намира, че
предявените искове следва да се уважат в пълните претендирани размери. Ответникът не ангажира доказателства да е заплатил
процесните суми на ищеца.
По отношение на акцесорната претенция
следва да се отбележи, че лихвата по съществото си представлява едно
обезщетение за забава. Задължението за лихва е задължение за обезвреда,
възникващо при неизпълнение на парично задължение. Принцип в нашето право е, че
при неизпълнение на парично задължение на кредитора, винаги се дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата по смисъла на чл.
86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът има право на лихва за забава върху главницата, равняваща
се на 182,58 лв., съгласно допуснатото изменение на иска, тъй като
възнаграждението за положения извънреден труд е сладвало да бъде изплатено след
полагането му, поради което и покана за изпълнение не е нужна, тъй като падежът
на задължението за плащане на трудово възнаграждение е уговорен между страните.
С оглед изложеното съдът намира, че
предявените искове за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд са
доказани по основание и размер, поради което следва да се уважат изцяло. С
оглед уважаване на главните искове следва да се уважи и претенцията за
присъждане на обезщетение за забавено плащане на главниците, считано от датата
на предявяване на исковете до окончателното им изплащане.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се
дължат на ищеца на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Видно от представения договор за
правна защита и съдействия ищецът е заплатил сумата от 500 лева за адвокатско
възнаграждение, която сума следва да бъде възложена в тежест на ответника. Предвид изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде задължен и за държавна
такса в размер на 50 лева по иска за присъждане на възнаграждение за положен
извънреден труд и 50 лева по иска за мораторна лихва, както и 130 лева за
изготвяне на ССЕ или общ размер на разноските – 230 лева. Посочените суми
следва да се присъдят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС
Пловдив.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието, с адрес
гр. София, бул. ”Ген. Н. Столетов” № 21, да
заплати на Е.Г.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 178, ал.
1, т. 2, т. 3 и 4, чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, следните
суми: сумата от 1014,40 лева (хиляда
и четиринадесет лева и четиридесет стотинки), представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 01.10.2016 г. до 30.06.2019г., сумата от 182,58 лева (сто осемдесет и два лева и
петдесет и осем стотинки) – обезщетение за забава за периода от от 26-то число
на месеца, следващ отчетния период до 07.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.01.2020
г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 500 лева (петстотин лева) - разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.6 ГПК Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министерство на
правосъдието, с адрес гр. София, бул. ”Ген. Н. Столетов” № 21, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, разноски в размер на 230 лева (двеста и тридесет лева), от
които 100 лева за държавна такса и 130 лева за изготвяне на ССЕ.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Весела Кърпачева
Вярно с оригинала!
КЯ