РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Русе, 23.02.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VIII - ми състав, в публично заседание на
21 февруари през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при
участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА,
като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА
административно дело № 564 по описа за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 118, ал. 1,
във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във
връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е жалба
от Т.А.В. *** против Решение № 2153-17-258/21.11.2022 г., издадено от Директора
на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) -
Русе, с което е отхвърлена жалбата на оспорващия и е потвърдено Разпореждане №
8 от 01.09.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ -
Русе само в частта на датата 02.04.2022
г., от която на Т.А.В. е прекратена лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване. Претенцията е съдът да отмени оспореното решение и потвърденото с
него разпореждане в оспорената част.
Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на
НОИ – Русе, чрез процесуален представител - гл. юрисконсулт Ц.Р., счита жалбата
за неоснователна и иска от съда да бъде оставена без уважение, като излага
подробни съображения в хода по същество и в депозирани по делото писмени
бележки /л.15 от делото/. Претендира разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, като съобрази възраженията на
жалбоподателя, релевирани в жалбата, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и
съгласно правомощията си по чл. 168, във връзка с чл. 142 от АПК, приема за установено следното:
По фактите.
Жалбоподателят Т.А.В. е получавал
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, отпусната считано от
31.08.2006 г. до 01.03.2020 г. След редовно преосвидетелстване, с ЕР №1074/02.04.2020 г. на ТЕЛК общи
заболявания първи състав на УМБАЛ „Канев“АД-Русе на лицето са определени 60%
ТНР и срок на инвалидността - 01.04.2022
г. /л.6 от преписката/. На основание решението на органа на медицинската
експертиза, с Разпореждане №5 от 30.94.2020 г. на пенсионния орган при ТП на
НОИ- Русе е постановено възобновяване и определяне на личната пенсия за
инвалидност поради общо заболяване /ИОЗ/ на Т.В. в размер на 405.90 лв. от 02.03.2020
г. до 01.04.2022 г. /л.7 от преписката/.
На оспорващия, като лице, подлежащо
на редовно преосвидетелстване по повод получаване на инвалидна пенсия и на
което ЕР изтича на 01.04.2022 г., от РКМЕ-Русе е изпратено уведомително писмо изх.№9-4/12.01.2022
г. /л.9 от делото/. В писмото му е указано, че следва не по-късно от два месеца
преди изтичане на срока на ЕР да подаде заявление-декларация в РКМЕ и съответни
документи. Жалбоподателят е изпълнил указаното, като е подал заявление-декларация
за преосвидетелстване по повод изтичане на срока на последното експертно
решение до ТЕЛК, чрез РКМЕ-Русе с вх.№182022030911304 от 09.03.2022 г. /л.11 от
делото/. От ТЕЛК първи състав на УМБАЛ „Канев“АД-Русе е изискано от жалбоподателя
да изпрати по пощата до 09.06.2022 г. медицински документи /писмо от 22.03.2022
г., връчено на оспорващия с обратна разписка на 28.03.2022 г., приложени на л.12
и л.13 от делото/. В. е изпълнил задължението и е представил на органа по медицинската експертиза изисканата
документация, като я е изпратил по пощата с писмо с обратна разписка на
10.05.2022 г., получено от ТЕЛК, първи състав на 11.05.2022 г. /л.8 от делото/.
Последвало е преосвидетелстване на
лицето, като с ЕР 91605/04.07.2022 г. ТЕЛК – I състав на УМБАЛ „Канев“АД-Русе на
жалбоподателя са определени 40% ТНР със срок 01.07.2024 г., като в решението е пояснено,
че по-късното явяване не е по вина на лицето /л.8 от преписката/. Не се спори,
че ЕР не е било обжалвано и е влязло в сила /това е удостоверено и върху самото
решение –л.9 от преписката/. Въз основа на него, с Разпореждане № 8/01.09.2022 г.
на пенсионния орган при ТП на НОИ – Русе (л.11 от преписката) личната пенсия за
инвалидност поради общо заболяване на оспорващия е прекратена на основание чл. 96,
ал. 1, т. 4 от КСО, считано от 02.04.2022
г.
Разпореждането на ръководителя на пенсионния
орган е обжалвано от В. пред Директора на ТП на НОИ – Русе по съображения, че
неправилно е определена датата на прекратяване на личната пенсия – 02.04.2022
г./ л.3 от преписката/. С оспорваното по делото Решение №
2153-17-258/21.11.2022 г. директорът на ТП на НОИ – Русе е отхвърлил жалбата и
е потвърдил разпореждането в обжалваната част.
Решението на Директора на ТП на НОИ –
Русе е получено лично от оспорващия на 28.11.2022 г., видно от представеното
известие за доставяне (л. 2 от преписката). Същото е обжалвано пред АдмС – Русе,
като жалбата е подадена в деловодството на административния орган на 07.12.2022
г.
Правни изводи.
Жалбата, инициирала
настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице,
което е адресат на издаденото решение. Оспорването е осъществено в преклузивния
14 дневен срок по чл.118, ал.1 от КСО. Подадената жалба е допустима.
Разгледана по същество,
същата е основателна.
Обжалваното Решение №
2153-17-258/21.11.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе и Разпореждане № 8
от 01.09.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе,
са издадени в рамките на установената от закона местна, степенна и материална
компетентност – чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ /за първия посочен орган/ и чл.
98, ал. 1 от КСО /за втория посочен орган/.
Спазени са изискванията за форма на
разглежданите административни актове, съгласно чл. 59 от АПК.
Решението и потвърденото с него
разпореждане, в оспорената част, са постановени в противоречие на материалния
закон.
Съгласно чл. 71 КСО лицата имат право на пенсия за
инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си
завинаги или за продължително време. Според чл. 72 КСО пенсия за инвалидност се определя на
лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на
увреждане. От съдържанието на цитираните текстове се налага изводът, че основанието за получаване на пенсия за
инвалидност е загубата на работоспособността в размер на 50 и над 50 на сто. С
ЕР 91605/04.07.2022 г. ТЕЛК – I
състав на УМБАЛ „Канев“АД-Русе на жалбоподателя са определени 40% ТНР със срок
01.07.2024 г. т.е под законовия минимум и следователно лицето е престанало да
отговаря на условията за получаването на този вид пенсия. В съответствие на
закона пенсионните органи са приели, че по отношение на жалбоподателя е
приложимо основанието по чл. 96, ал. 1,
т. 4 от КСО за прекратяване на личната му пенсия за
инвалидност поради общо заболяване - отпадане на основанието за получаването й.
Това не и спорно по делото. Спорът се отнася до това от кой момент следва да е прекратяването на личната пенсия
за ИОЗ.
От административния орган за
миродавна за прекратяването е приета датата 02.04.2022 г., като той се е
обосновал с приложението на чл. 30, ал. З от НПОС. Според текста на Наредбата -
преосвидетелстването на лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен
на увреждане се извършва до изтичането на срока, за който е отпусната пенсията,
след служебно повикване. Когато преосвидетелстването се извършва до първо число
на месеца, в който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и при
предсрочно преосвидетелстване по молба на пенсионера, пенсията се определя в
същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от първо число на
месеца, следващ месеца на преосвидетелстването. Когато преосвидетелстването е
извършено в месеца, през който изтича срокът, за който е отпусната пенсията,
както и след това, не по вина на лицето, пенсията се възстановява в същия
размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от срока, до който е била
отпусната.
Според пенсионния и горестоящия органи,
тъй като личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя
е изплащана до 01.04.2022 г., а в последствие с ЕР 91605/04.07.2022 г. на ТЕЛК
са определени 40% ТНР, то същата се
прекратява от 02.04.2022 г.
Съдът намира тези изводи за
несъответни на закона.
За случая намира приложение разпоредбата
на § 20а, ал. 1 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИПОРНСПП/, обн. ДВ, бр. 53 от
08.07.2022 г., в сила от 01.07.2022 г., на която има позоваване в оспореното
решение, но е тълкувана и приложена неправилно от административния орган.
Според цитираната законова норма експертните
решения на ТЕЛК и НЕЛК за определяне на трайно намалена работоспособност/вид и
степен на увреждане, на които срокът на инвалидност е изтекъл в периода от 13
март 2020 г. до 30 юни 2022 г., продължават действието си до издаване на ново
експертно решение, но не по-късно от 31 декември 2022 г., когато лицата са
подали заявление-декларация за преосвидетелстване от ТЕЛК до 15 юли 2022 г.
В хронологичен порядък, първоначално
с разпоредбата на § 20, ал. 1 от ПЗР на ЗМДВИПОРНСПП /ДВ, бр. 34 от 2020 г., в
сила от 9.04.2020 г., изм., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г., бр. 64
от 2020 г., в сила от 18.07.2020 г./ е продължено действието на експертните
решения на ТЕЛК и НЕЛК за определяне на трайно намалена работоспособност/вид и
степен на увреждане, които изтичат по време на извънредното положение или на
извънредната епидемична обстановка и три месеца след нейната отмяна т.е. до 30
юни 2022 г. Целта на приетото законодателно решение е гарантиране на възможността
на правоимащите лица за получаване на осигурителните плащания /и в част пенсия
за инвалидност/ до момента, до който ще е обективно възможно
преосвидетелстването им, с оглед затрудняването и препятстването на този процес
от извънредността на епидемичната ситуацията в Р България.
С горецитираната новела на § 20а, ал.
1 от ПЗР на ЗМДВИПОРНСПП, ДВ, бр. 53 от 08.07.2022 г., в сила от 1 юли 2022 г.,
е предвидено ново продължение на действието на решенията на органите на медицинската
експертиза. Условията за нова са кумулативни: 1. ЕР на ТЕЛК и НЕЛК за
определяне на ТНР /вид и степен на увреждане, на което срокът на инвалидност е
изтекъл в периода от 13 март 2020 г. до 30 юни 2022 г. и 2. правоимащото лице
да е подало заявление-декларация за преосвидетелстване от ТЕЛК до 15 юли 2022
г.
В случая с ЕР №1074/02.04.2020 г. на ТЕЛК общи заболявания първи състав на
УМБАЛ „Канев“АД-Русе на оспорващия са определени 60% ТНР и срок на
инвалидността - 01.04.2022 г. т.е. срокът на инвалидност е изтекъл в изискуемия от
разпоредбата на § 20а, ал. 1 от ПЗР на закона срок - 13 март 2020 г. до 30 юни
2022 г. и първото условие е налице. Налично е и второто – оспорващият е подал
заявление-декларация за преосвидетелстване до ТЕЛК с вх.№182022030911304 на
09.03.2022 г. т.е. в предвидения в § 20а, ал. 1 на ПЗР на същия срок - до 15 юли 2022 г. При това положение и по
силата на новелата на § 20а, ал. 1 от
ПЗР на ЗМДВИПОРНСПП, посоченото ЕР на ТЕЛК продължава действието си до издаване
на ново експертно решение, но не по-късно от 31 декември 2022 г. Новото ЕР в
случая е ЕР 91605/04.07.2022 г. ТЕЛК – I състав на УМБАЛ „Канев“АД-Русе, до
който момент е продължило действие си предходното - ЕР №1074/02.04.2020 г. на
ТЕЛК общи заболявания първи състав на УМБАЛ „Канев“АД-Русе, с което на лицето
са определени 60% ТНР. Така, при този продължен срок на действието на решението на ТЕЛК, по силата
на § 20а, ал. 1 от ПЗР на ЗМДВИПОРНСПП, срокът за инвалидността не е изтекъл на
01.04.2022 г., а е продължил до
издаване на новото решение от органа на медицинската експертиза. За този
продължен срок, по силата на законова фикция, лицето е отговаряло на условието
на чл. 72 КСО и респ. е имало право на пенсия за
инвалидност, тъй като тя се отпуска за срока на инвалидността (чл. 73 КСО). В
подкрепа на тези изводи на съда е и разпоредбата на ал.3 на § 20а от ПЗР на
ЗМДВИПОРНСПП, ДВ, бр. 53 от 08.07.2022 г., в сила от 1 юли 2022 г., според която изплащането на пенсиите по
експертни решения на ТЕЛК и НЕЛК, на които срокът на инвалидност е изтекъл в
периода от 1 април 2022 г. до 30 юни 2022 г., се продължава при условията и за
срока на действие, за който са продължени експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК по
ал. 1 8 в разглеждания случай срокът на инвалидност по предходното решение е
изтекъл на 01.04.2022 г./
С новото решение - ЕР
91605/04.07.2022 г. ТЕЛК – I
състав на УМБАЛ „Канев“АД-Русе, на жалбоподателя са определени 40% ТНР със срок
01.07.2024 г. Следва да бъде съобразено, че правното основание за инвалидност е
загубата на работостопособността в размер на 50 и над 50 на сто, а не самото
експертно решение на органите на експертизата на работоспособността, което е удостоверителен
документ. Предвид на това, основанието за получаване
на лична пенсия за ИОЗ от оспорващия е
отпаднало от 01.07.2022 г., тъй като с
последващото ЕР 91605/04.07.2022 г. ТЕЛК е
определен нов процент ТНР - 40 на сто, който е под изискуемите 50 на сто. След 01 юли 2022 г. по отношение на
жалбоподателя няма постановен акт на ТЕЛК с определен процент 50 или над 50
процента, даващ му право да получава инвалидна пенсия. От този момент е налице
хипотезата чл. 96, ал. 1,
т. 4 от КСО за прекратяване на личната му пенсия за
инвалидност поради общо заболяване - отпадане на основанието за получаването й.
В случая постановеното от пенсионния орган прекратяване на пенсията от предходна
дата - 02.04.2022 г., е незаконосъобразно.
Оспореното решение на Директора на ТП
на НОИ – Русе и потвърденото с него разпореждане, в частта относно определената
дата на прекратяване на пенсията на жалбоподателя – 02.04.2022 г., следва да
бъде отменено и преписката да бъде върната на компетентния пенсионен орган при
ТП на НОИ - Русе за ново произнасяне, при съобразяване с дадените в мотивите на
настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
При този изход на делото, на
ответника не се следва присъждане на разноски.
Мотивиран така и на основание чл. 118, ал. 2
от КСО, вр. с чл. 172, ал. 2, пр. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
по направеното оспорване от Т.А.В. ***, Решение №
2153-17-258/21.11.2022 г., издадено от Директора на ТП на НОИ - Русе, с което е
отхвърлена жалбата на оспорващия и е потвърдено Разпореждане № 8 от 01.09.2022
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе само в частта на датата 02.04.2022 г.,
от която на Т.А.В. е прекратена лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване.
ВРЪЩА преписката на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Русе за ново произнасяне, съобразно
дадените в мотивите на решението задължителни указания по прилагането на
материалния закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: