Определение по дело №2090/2019 на Окръжен съд - Бургас

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

№ 216                                     20.01.2020 г.                             град Бургас

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен граждански състав, на двадесети януари през две хиляди и двадесета година, в закрито  заседание в следния състав:

 

                                                                           Председател: Мариана Карастанчева

                                                                                  Членове: 1. Пламена Върбанова                                                                                                                                                                       

                                2.мл.с. Марина Мавродиева

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско дело № 2090 по описа за 2019 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от “Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, жк. “Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг чрез адв. З.Ц. от САК с адрес *** срещу Решение № 2656/22.10.2019г. постановено по гр.д. № 223/2019г. по описа на Районен съд Бургас.

С обжалваното решение РС е приел за установено по отношение на Д.А.Г., ЕГН ********** ***, че дължи на  “Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, жк.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг сумата от 95.16 лева /деветдесет и пет лева и шестнадесет стотинки/ главница с ДДС, дължима за ползвани мобилни услуги и лизингови вноски по договор за мобилни услуги № *********/24.03.2016г., договор за мобилни услуги № *********/04.06.2016г. и договор за лизинг от 04.06.2016г., сбор от 47.59 лева по фактура № **********/01.12.2016г. и 47.57 лева по фактура № **********/01.01.2017г., ведно със законната лихва от 14.08.2018г. до окончателното изплащане, които вземания са присъдени със заповед за изпълнение № 3098/16.08.2018г. на БРС по ч.гр.дело № 6029/2018г., като е отхвърлил иска за горницата над 95.16 лева до целия претендиран размер от 850.19 лева.

Въззивната жалба е постъпила в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК като решението се обжалва само в частта, в която РС е приел, че ответницата не дължи цена на неизплатени предсрочно изискуеми лизингови вноски в размер от 89,44 лева с вкл. ДДС, представляващи шестнадесет предсрочно изискуеми лизингови вноски за мобилно устройство Alcatel One Touch Pop Star, предоставено с договор за лизинг от 04.06.2016г, начислени във фактура № **********/01.03.2017г. с настъпил падеж на 16.03.2017г.

Решението, предвид липса на жалба, е влязло в законна сила в частта, в която е прието за установено, че Д.А.Г. дължи на  “Теленор България“ ЕАД, сумата от 95.16 лева - главница с ДДС, дължима за ползвани мобилни услуги и лизингови вноски по договор за мобилни услуги № *********/24.03.2016г., договор за мобилни услуги № *********/04.06.2016г. и договор за лизинг от 04.06.2016г., сбор от 47.59 лева по фактура № **********/01.12.2016г. и 47.57 лева по фактура № **********/01.01.2017г., ведно със законната лихва от 14.08.2018г. до окончателното изплащане, както и в частта, в която искът е отхвърлен над сумата в размер на 89,44 лева. Висящ пред настоящата инстанция е само спорът относно дължимостта на сумата в размер на 89,44 лева с вкл. ДДС, представляващи шестнадесет предсрочно изискуеми лизингови вноски за мобилно устройство Alcatel One Touch Pop Star, предоставено с договор за лизинг от 04.06.2016г, начислени във фактура № **********/01.03.2017г. с настъпил падеж на 16.03.2017г.

Жалбоподателят счита, че по делото са събрани доказателства за възникналото между страните облигационно отношение, както и че е изпълнил задълженията си по него като ответницата била запозната с приложимите Общи условия, които били част от индивидуално уговорените клаузи.  Ответникът не изпълнил задълженията си по договора като не престирал в срок месечните лизингови вноски и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -  15.08.2018г. ответникът изпаднал в забава по отношение на заплащането на всички лизингови вноски съгласно чл. 84 ЗЗД. Претенцията за предсрочна изискуемост на лизинговите вноски се основавала на чл. 12 от ОУ към договорите за лизинг и счита за неправилен извода, че клаузата противоречи на добрите нрави като излага съображения, че обявяване на предсрочна изискуемост не водело до неблагоприятни за лизингополучателя последици и не създавало допълнителни задължения с обезщетителен характер. Дори да се приемело, че сред предпоставките за възникване на спорното вземане било развалянето на договора, счита, че Теленор България ЕАД доказало всички предпоставки. По делото липсвали доказателства лизинговата вещ да е върната като изпадането в забава за изпълнение на задълженията за заплащане на потребените услуги и дължимите лизингови вноски на ответника са довели до предсрочното прекратяване на сключените между страните договори, включително договора за лизинг, което довело до предсрочно начисляване на лизинговите вноски. Отделно счита за неправилен извода на съда, че след прекратяване на догорите за мобилни услуги,  договорът за лизинг на мобилен апарат ставал безпредметен.  Сочи, че веща не е върната и след изтичане на срока на договора за лизинг като несъмнено ответницата получила облага и не изпълнила договорните си задължения да заплати цената на мобилното устройство. Съдът приел заплащането на две текущи лизингови вноски, което означавало, че приема валидно възникнало облигационно отношение. Моли да се отмени решението в частта, в която е отхвърлена претенцията на ищеца и да се признае за установено, че ответницата му дължи сума в размер на 89,44 лева, представляваща шестнадесет предсрочно изискуеми вноски по договор за лизинг.

В срока по чл. 263 ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от особен представител адв. Г.Я. като въззивната жалба се намира за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно. Сочи, че правилно е прието, че чл. 12 ОУ е неравноправна клауза. Не било доказано каква е цената на веща при плащане в брой и при плащане на лизинг, както и не било ясно може ли да се ползва веща след изключване на сим-картата. Счита, че не са допуснати нарушения при докладване на делото. Ищецът не бил поканил ответника да върне веща, а едностранно прекратил договора, без да уведоми потребителя, че прекратява договора за мобилни услуги и желае заплащане на всички лизингови вноски или връщането на веща. Не било доказано, че лизингополучателят е ползвал веща, не били показани технически характеристики на веща, от които да се установи блокира ли се ползването на апарата след спиране на активността на сим-картата. Моли въззивната жалба да се остави без уважение. Претендира заплащане на разноски.

Съдът намира, че предвид обстоятелството, че ответникът се представлява от назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител следва да му се определи възнаграждение за процесуално представителство пред въззивна инстанция на основание чл. 47, ал. 6, предл. последно ГПК вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лева, което е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Определеното възнаграждение е дължимо авансово от ищеца, поради което следва да се задължи „Теленор България“ ЕАД в срок до датата на съдебно заседание да внесе по сметка на БОС възнаграждение в размер на 150 лева за особен представител като при неизпълнение на указанията въззивната жалба ще бъде върната.

Съдът констатира, че пълномощното на адв. З.Ц. от САК е за представителство пред първа инстанция, поради което намира, че следва да се укаже на жалбоподателя да представи доказателства за представителната власт на адв. З.Ц. за подаване на въззивна жалба.

С оглед на гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, жк. “Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг чрез адв. З.Ц. от САК с адрес *** срещу Решение № 2656/22.10.2019г. постановено по гр.д. № 223/2019г. по описа на Районен съд Бургас, съобразно настоящото определение.

УКАЗВА НА „Теленор България“ ЕАД в срок до датата на съдебното заседание да внесе по сметка на БОС сума в размер на 150 лева – депозит за особен представител и да представи в същия срок доказателства за внасянето.

УКАЗВА НА „Теленор България“ ЕАД в срок до датата на съдебното заседание да представи доказателства за представителната власт на адв. З.Ц. за подаване на въззивна жалба.

При неизпълнение на указанията въззивната жалба ще бъде върната.

ВНАСЯ в.гр.д. № 2090/2019г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 12.02.2020г. от 10,30 часа.

Препис от определението да се връчи на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

          

       

        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                       2. мл.с.