№ 453
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100510636 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца ИР. АТ. Й. срещу решение от 18.06.2021 г.
по гр.д. №17894/2020 г. на Софийския районен съд, 66 състав, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя срещу ЗД „Б.И.“ АД, осъдителен иск с правно основание
чл.432 ал.1 КЗ за разликата над сумата от 30,00 лв. до пълния претендиран размер от 255,00
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП,
настъпило на 04.01.2018 г. по вина на водача на л.а. „БМВ 320Д“ с рег. № ****, чиято
гражданска отговорност към датата на ПТП е била застрахована от ответника, като
жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че разходите за масажи не са в причинна
връзка с лечебния и възстановителен процес, както и че неправилно е кредитирал
заключението на СМЕ. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
решението в обжалваната му част и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗД „Б.И.“ ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Решението на СРС в частта, в която предявеният иск с правно основание чл.432 ал.1
КЗ е уважен до посочения по-горе размер, не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
1
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Тъй като решението на СРС е влязло в законна сила в посочената по-горе част, то
основанието на предявения иск е установено със сила на пресъдено нещо, поради което
спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали претендираните
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за масажи, са в причинна връзка с процесното
застрахователно събитие.
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата
на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният
действителен вид и размер.
В тежест на ищеца е да установи, че в причинна връзка с деликта е претърпяла
имуществени вреди, изразяващи се в претендираните от нея разходи за лечение и
възстановяване.
По делото е представена фактура №1170/28.08.2018 г. за сумата от 225,00 лв. с ДДС –
за лечебен масаж на гръб, както и фискален бон за същата сума от същата дата.
Представен е и амбулаторен лист №1714/28.08.2018 г., от който се установява във
връзка с поставената на ищеца диагноза, че е препоръчана терапия – медицински масаж с
оглед световъртежа.
От приетото по делото заключение на СМЕ се установява, че в резултат на
процесното ПТП ищецът е получила следните телесни увреждания: мозъчно сътресение,
контузия на лявата теменна област, увреждания на шийните коренчета, световъртеж от
централен произход. Вещото лице сочи още, че разходите за масаж от мес.08.2018 г. в
размер на сумата от 225,00 лв. нямат отношение с процесното ПТП, настъпило през
мес.01.2018 г. В о.с.з. вещото лице сочи и че няма медицински документ, с който да
препоръчан масаж, както и че по делото липсват данни за шиечна травма.
Настоящият съдебен състав също кредитира изцяло заключението на СМЕ, като
обосновано, пълно, ясно и компетентно изготвено.
При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че
сочените от ищеца разходи за лечебен масаж не са в причинна връзка с процесното ПТП.
Изводът на вещото лице по приетата СМЕ за липсата на причинна връзка не се опровергава
от останалите събрани по делото доказателства, вкл. и от представения и описан по-горе
амбулаторен лист, който лист, видно от посочения в него час, е издаден след заплащането на
сумата за лечения масаж, видно от представения и описан по-горе фискален бон, поради
което не може да се приеме, че лечебният масаж е извършен като назначена на ищеца
лечебна терапия.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.С оглед изхода на
делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК
2
следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 100,00
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20142046/18.06.2021 г., постановено по гр.д.
№17984/2020 г. по описа на СРС, ГО, 66 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА ИР. АТ. Й., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, да заплати на ЗД
„Б.И.” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3