№ 276
гр. Пловдив, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20215001000819 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на В. В. Т. ЕГН: **********,
представлявана от адвокат А. П., вписана в АК - П. против Решение № 40 от
05.07.2021 г, постановено от Пловдивският окръжен съд по търг.дело №
600/2020 г.
По силата на обжалваното решение съдът е отхвърлил предявеният от
ищцата В. В. Т. с ЕГН: ********** против търговско дружество „В. ****
„ЕООД ЕИК *********, представлявано от назначения от съда особен
представител адвокат В. К. К. от АК - П. по чл.124,ал.1 от ГПК – за
признаване за установено, че решението на едноличният собственик на
капитала на ответника „ В. **** „ЕООД,отразено в Протокол от 02.04.2020 г
за приемане на ГФО за 2019 г, представено към Заявление обр. Г-2 №
************** е нищожно, тъй като е невзето т.е. липсващо решение на
ЕСК.
Според изложеното във въззивната жалба обжалваното решение е
недопустимо, тъй като съдът е постановил и обявил в електронния интернет
1
–портал на Окръжен съд-Пловдив две последователни решения по едно
също дело- търг.дело № 600/2020 г. по описа на ПОС. Според жалбоподателя
второто постановено решение се явява недопустимо съгласно чл.246 от
ГПК. Позовава се на мотивите на ТР № 1 от 10.02.2012 г. на ВКС, съгласно
които обявяването на съдебното решение не е елемент от фактическият
състав на валидно формираната воля на съда- то има за последица
неоттеглеямост на решението.“
По отношение на правилността на обжалваното решение се поддържа
тезата ,че към никой момент В.Т. в качеството си на едноличен собственик на
капитала не е взимала решение от 02.04.2020 г. в предписаната от закона -
чл.147,ал.2 от ТЗ писмена форма.
Според „ категоричното становище“ на ищцата подписът под това
решение не е положен от нея, респективно не е положен от упълномощено от
ЕСК лице. В случая се касае за липсващо или още невзето решение на ЕСК
на ответното дружество „В. ****“ЕООД, което се явява нищожно.
Претендира се отмяната на обжалваното решение като незаконосъобразно
и постановяване на въззивно решение по съществото на спора, по силата на
което да се уважи иска по чл.124,ал.1 от ГПК.
Въззиваемата страна „ В. ****“ ЕООД ЕИК *********, представлявано
от назначения от съда особен представител адвокат В.К. поддържа
мотивирано становище, съгласно което обжалваното решение е допустимо,
съдът при обявяването му не е допуснал нарушение на чл.246 от ГПК. По
отношение на правилността на съдебния акт въззиваемата страна счита ,че от
заключението на съдебно-графологическата експертиза се установява
автентичността на подписа на ищцата В.Т. не само върху оспореното
решение на ЕСК от 02.04.2020 г., но и върху всички останали документи,
приложени към подаденото заявление за обявяването на ГФО на ответното
дружество за 2019 г.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във
въззивната жалба оплаквания и доводи, преценени във връзка с приетите по
делото доказателства, приема за установено
2
следното:
Предявеният иск е установителен по чл.124,ал.1 от ГПК- за признаване
на установено по отношение на ответното дружество, че Решението от
02.04.2020 г. на ищцата, в качеството й на едноличен собственик на капитала
на дружеството- за приемане на ГФО за 2019 г. е нищожно, тъй като не е
взето. Конкретно - не е подписано от ищцата.
Твърдението на ищцата е, че въз основа на невзето решение или още
липсващо решение на едноличния собственик на капитала ЕСК е поискано
обявяването на ГФО на ответното дружество за 2019 г. Действително
практиката и доктрината приемат , че решенията на ЕСК при ЕООД по
своята правна природа представляват едностранна сделка. В хипотезата на
невзето от едноличния собственик на капитала решение за приемане на ГФО
за 2019 г., респ. при липса на представителна власт , невзетото решение на
ЕСК е нищожно. Когато решението на ЕСК не подлежи на вписване , а само
на обявяването в търговския регистър, както е в случая страната може да
защити правата си като предяви самостоятелен установителен иск за
установяване на нищожност на решението като липсващо. Предявяването на
този иск не е обвързано със срок, тъй като се касае за установяване
нищожността на сделка, макар и едностранна правна сделка. В този смисъл
съдът правилно е съобразил и приложил задължителните указания, съгласно
т.1 и т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ОСГТК на ВКС.
Изрично в цитираното ТР е посочено,че „Нищожност на решението на ОС
може да се релевира чрез иск пред компетентния окръжен съд- безсрочно.
Нищожно е и липсващото/ невзето решение/ на ОС, което обаче е отразено
като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на
дружеството.,а също и ако е вписано в търговския регистър“…
И по нататък „ В случай ,че решението не подлежи на вписване в
търговския регистър , нищожността му може да бъде установена чрез иск с
правно основание чл.97,ал.1 или ал.3 от ГПК“. Вярно е ,че посоченото ТР е
постановено по реда на отменения ГПК и уреденото в него регистърно
производство, но разрешенията, дадени във връзка с пътя на защита са
напълно актуални и при сега действащия ЗТРРЮЛНЦ.
В конкретния случай същественото е ,че по партидата на ответното ТД
не е извършено обявяване на ГФО за 2019 г., но същевременно в правния
3
мир е прието Решение от 02.04.2020 г. на ЕСК В.Т.. Оспорването на ищцата е
,че такова решение същата не е взимала и не е подписвала протоколното
решение от същата дата – за приемане на ГФО за 2019 г. Твърдението на
ищцата , изложено в исковата молба е ,че нито е подписвала протоколното
решение, нито е упълномощавала други лица да направят това. Следователно
според ищцата решението не е взето или още е липсващо, поради което е
нищожно, но същевременно е подадена заявление до търговския регистър за
обявяване на ГФО за 2019 г. В този случай за ищцата съществува правен
интерес от предявяването на установителния иск по чл.124 от ГПК и ако
твърдения порок – липсата на взето решение от ЕСК бъде установен с влязло
в сила решение, то това решение на ЕСК е нищожно и въз основа на него не
може да бъде обявено приемането на ГФО за 2019 г. Ако обаче решението на
ЕСК е подписано от ищцата и е валидно, при спазване на необходимата
форма за действителност,то в този случай заявеното обстоятелство ще
подлежи на обявяване в ТР, тъй като се основава на валидно взето решение от
компетентния дружествен орган.
Правният интерес за ищцата е налице и съдът се е произнесъл по един
напълно допустим иск.
Твърдението на ищцата в исковата молба е,че тя в качеството си на ЕСК
не е подписала не само протоколното решение от 02.04.2019 г., но не е
упълномощавала адвокат К. Т. да подаде заявление обр. Г-2 за обявяването
на ГФО на дружеството за 2019 г. Нещо повече: оспорва да е подписвала
адвокатско пълномощно, декларацията по чл.13, ал.4 от ЗТР, платежното
нареждане и протоколното от ОСС от 02.04.2020 г., при положение че към
този момент дружеството няма орган-ОСС, а вече е ЕООД.
От справката в ТР по партидата на ответното дружество се установява,
че ищцата В.Т. е ЕСК и управител на ответника „В. - ****“ ЕООД, считано
от 28.02.2020 г. От този момент ответното дружество е преобразувано в
ЕООД след смъртта на другия съдружник К. К. , починал на 31.12.2019 г.
ПАС намира, че Протоколното решение от 02.04.2020 г.,в което е
положен подписа на ищцата за приемане на ГФО за 2019 г. е представено в
изискуемата по чл.147,ал.2 от ТЗ писмена форма. Съгласно цитираната
разпоредба Едноличният собственик на капитала решава въпросите от
компетентността на Общото събрание , за което се съставя протокол в
4
съответната за решенията на Общото събрание форма. Формата, както вече бе
посочена е писмена и тя е спазена. Вярно е ,че в оспорения протокол от
02.04.2020 г.е отразено, че се е провело ОСС, което очевидно е техническа
грешка, тъй като към датата на изготвянето му дружеството вече е
преобразувано в ЕООД. Това е вписано по партидата на дружеството на
28.02.2020 г. В протокола е отразено ,че на събранието е присъствала В.Т.,
което е разбираемо, тъй като другият съдружник вече е починал. Единствено
ищцата е подписала протокола, с който е взето решение за приемане на ГФО
за 2019 г. и това е изцяло в правомощията й като ЕСК на ответното
дружество „В. **** „ЕООД.
Ищцата оспорва автентичността на положения подпис върху оспорения
протокол от 02.04.2020 г., както и представителната власт на адвокат К. Д. Т.,
който е депозирал пред АВ заявление обр. Г-2 от 26.06.2020 г. – за обявяване
на ГФО за 2019 г. Оспорва да е подписала в качеството си на управител и
декларацията по чл.13,ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ- за истинността на заявените от
нея обстоятелства. Наред с това оспорва да е подписвала и баланса и отчет за
приходите и разходите на дружеството за периода от 1.01.2019 г. до
31.12.2019 г. Практически се оспорва автентичността на всички приложени
към заявлението документи, както и представителната власт на
упълномощения да подаде заявлението адвокат К. Д. Т.. Във връзка с
направеното оспорване съдът е открил производството по чл.193 от ГПК –
за оспорване истинността на представените към заявлението писмени
документи.
По делото е прието заключение на съдебно-почеркова експертиза,
изготвена от вещото лице –графолог К. С..
След подробен пълен и прецизен анализ,характерен за професионалните
качества на това вещо лице последното категорично е установило, че
именно ищцата В.Т. е положила подписа си по всички оспорени писмени
документи. Това се отнася и до протоколното определение от 02.04.2019 г за
приемане на ГФО за 2019 г./ оригиналния протокол, предмет на експертизата
се намира на л.81 от делото. Адвокатското пълномощно / на л.83 от делото/ в
полза на адвокат К. Д. Т. да представлява ищцата, в качеството й на управител
на „В. **** „ЕООД и да подаде от името на същата заявление обр.Г-2 за
обявяване на ГФО за 2019 г. също носи оригиналният подпис на ищцата.
5
Настоящият състав на въззивната инстанция изцяло кредитира
заключението на в.л. експерт –графолог К. С., което дава пълен и задълбочен
отговор по въпроса за автентичността на подписите, положени от ищцата.
Очевидно и процесуалния представител на ищцата не е имал колебание
относно професионализма на вещото лице, тъй като не е оспорил
заключението на експерта и не е поискал допускане на тройна съдебно –
почеркова експертиза.
Следователно ищцата не е провела успешно оспорването на истинността
на документите, поради което и следва да се приеме ,че е налице валидно
взето Решение от 02.04.2020 г. на ищцата като ЕСК на „В. - **** „ЕООД за
обявяване на ГФО на ответното дружество за 2019 г. Това е направено въз
основа на заявление обр.Г-2, подадено от надлежно упълномощено от ищцата
лице – адвокат К. Т., който се е легитимирал пред АВ с валидно пълномощно,
подписано от В.Т..
Следва да се потвърди обжалваното решение, което е дало
законосъобразен и задълбочен отговор на въпроса за валидността на
решението на ЕСК, което не се установява да е нищожно.
На назначения особен представител на въззиваемата страна адвокат В.
К. е издаден РКО за внесения депозит в размер на 800 лева.
По отношение на възражението за недопустимост на решението, съдът
намира че по делото е постановено само едно единствено решение и не е
допуснато нарушение на чл.246 от ГПК. Напълно основателно особения
представител на ответника е посочил, че публикуването на решенията в
Интернет портала не е регламентирано в ГПК и конкретно в глава18
„Решаване на делата“. В случая едно и също съдебно решение с напълно
идентично съдържание е публикувано в портала под два последователни
номера. Това обаче не променя съдържанието и валидността на съдебния акт,
който е един – това е постановеното от ПОС решение № 40 от 05.07.2021
г.,по търг.дело№ 600/2020 г. Друго решение , което има различно
съдържание по делото не е постановено и ако все пак жалбоподателя настоява
на това – трябва да го представи. Публикуването на съдебните решения в
интернет –портала и проблем на програмата, която не помага нито на
страните и техните пълномощници, а още по малко на съда,за който
програмата се превръща в тегоба.
6
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 40 от 05.07.2021г., постановено от
Пловдивският окръжен съд по търг. дело № 600/2020 г.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7