Определение по дело №51760/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21505
Дата: 19 юни 2023 г. (в сила от 19 юни 2023 г.)
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20221110151760
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21505
гр. София, 19.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110151760 по описа за 2022 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от Р. Г. П. против „...................“ ЕООД установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключен между страните
договор за предоставяне на поръчителство № 4284049 от 11.10.2021 г., кумулативно
обективно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 500 лева – недължимо платена сума под формата на
възнаграждение за поръчителство – въз основа на недействителен договор, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.09.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на заемател и третото за процеса лице
„..................“ АД, в качеството му на заемодател, е сключен договор за паричен заем №
4284049 от 11.10.2021 г. за предоставяне в полза на Р. П. на паричен заем в размер на сумата
от 700 лева при годишен лихвен процент в размер на 40 % и ГПР в размер на 49 %. Твърди
също, че на основание клаузата на чл. 4 от договора и за обезпечаване изпълнението на
задълженията на П., между него, заемодателят и ответното дружество е сключен договор за
предоставяне на поръчителство № 4284049 от 11.10.2021 г., по силата на който „...................“
ЕООД поема задължение да обезпечи пред кредитора и заемодател „..................“ АД
изпълнението на договора за паричен заем от заемополучателя чрез налични парични
средства и готовност за изплащане на задълженията. Поддържа се, че по силата на този
договор П. се задължава да заплати на гарантиращото дружество и ответник в настоящия
процес сумата от 550 лева, чието плащане е разсрочено чрез включването в месечната
вноска по договора за паричен заем, платима фактически на дружеството – заемодател,
което от своя страна следва да я предостави на „...................“ ЕООД по силата на овластяване
за това. Ищецът изяснява, че е погасил изцяло дължимата сума по договора за заем, в т.ч.
процесното възнаграждение за поръчителство в размер от 550 лева, която е получена от
„...................“ ЕООД. Ищецът намира, че договорът за предоставяне на поръчителство има
характера на потребителски договор по см. на чл. 9 ЗПК, предвид акцесорния му характер от
свързания с него договор за паричен заем, изпълнението на задължението по който е
предмет на обезпечението с поръчителство. Счита, че последният е нищожен, като
изначално лишен от основание, тъй като срещу заплатената парична сума, на потребителя
не се предоставя насрещна услуга, доколкото обезпечението е в полза на заемодателя
„..................“ АД. Съгласно клаузата на чл. 5, ал. 1 от договора за поръчителство, в случай на
извършено от поръчителя погасяване на задълженията по договора за заем, то в негова
1
ползва възниква регресно вземане срещу длъжника, което обуславя извода, че срещу
заплащането на процесното възнаграждение ищецът Р. П. не получава услуга, а
задължението му единствено ще промени своя титуляр. Посочва, че основание за
недействителността на договора е и сключването му между поръчителя и главния длъжник,
вместо между кредитора и поръчителя, каквото е изискването на чл. 138 ЗЗД. Оспорва
действителността на договора и с твърдение, че същият противоречи на добрите нрави с
оглед задължението, което се поражда за потребителя да заплаща изначално допълнително
възнаграждение при заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чийто размер
надвишава половината от сумата по отпуснатия заем. Със сключването на договора за
поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем, а едно допълнително
оскъпяване на последния и получаване на допълнително възнаграждение от заемодателя за
избягване на ограниченията, въведени с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото
едноличен собственик на капитала на поръчителя „...................“ ЕООД е именно
дружеството-заемодател „..................“ АД. Печалбата от извършваната от поръчителя
търговска дейност – гаранционни сделки се разпределя в полза на кредитора. Ищецът излага
твърдения, че в случая оспорвания договор за предоставяне на поръчителство е сключен във
връзка и по повод на договора за заем, поради което действието му е обусловено от
действителността на този договор. Наред с това, кредиторът и поръчителят се явяват
свързани лица, което е основание двете правоотношения да бъдат разгледани съвместно.
Посочва се, че начинът на формулиране на клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем
създава неотменимо задължение за потребителя срещу получаването на заемната сума да
предостави обезпечение и то именно под формата на поръчителство от ответното
дружество, доколкото предвидените други две обезпечения са практически невъзможни за
осъществяване от длъжника. Р. П. счита, че доколкото възнаграждението за поръчителство
представлява сигурен разход за заемополучателя, то същото следва да бъде включено
изначално при формиране на ГПР по договора за паричен заем, което в случая не е налице.
Ето защо, договорът за заем противоречи на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което
съгласно чл. 22 ЗПК обуславя неговата недействителност. В договора за заем е посочено, че
ГПР възлиза на 49 %, но от съдържанието на договора потребителят не може да направи
извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран последният. С
тези съображения ищецът Р. П. отправя искане за прогласяване нищожността на сключения
между страните договор за предоставяне на поръчителство № 4284049 от 11.10.2021 г.,
както и за заплащане от ответника на сумата от 550 лева – недължимо платена сума под
формата на възнаграждение за поръчителство, въз основа на недействителен договор, ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.09.2022
г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „...................“
ООД оспорва исковете като неоснователни, считайки, че договорът за предоставяне на
поръчителство се регулира не от ЗПК, а от Търговския закон. Оспорва твърденията на
ищеца, че договорът е нищожен като лишен от основание, тъй като със сключването му
ищецът цели да изпълни договорното си задължение, произтичащо от договора за паричен
заем с „..................“ АД, а ответникът – като финансова институция с предмет на дейност:
предоставяне на гаранционни сделки по занятие – да получи възнаграждение за
предоставената услуга – гарантиране изпълнението на всички парични задължения на
потребителя, възникнали от договора за паричен заем. Оспорва договорът за предоставяне
на поръчителство да накърнява добрите нрави, като се позовава на принципа на свободно
договаряне, следващ от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД. Наред с това твърди, че не е налице
нееквивалентност на престациите на страните, тъй като с процесния договор ответното
дружество е поело задължение да отговаря с цялото си имущество солидарно със заемателя,
като при неизпълнение от последния ще бъде ангажирана отговорността на поръчителя, а
уговореното възнаграждение е по-малко от сумата на всички последици от неизпълнението
2
на главното задължение по договора за паричен заем. Посочва, че оспореният договор е
сключен доброволно от ищеца, както и, че същият е имал възможността да направи избор
между различни начини за обезпечаване на договора за заем. Счита за неподкрепени с
аргументи и доказателства твърденията на Р. П. за сключването на договора за
поръчителство в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, доколкото този договор няма
характера на договор за потребителски кредит, спрямо който е приложима посочената
законова разпоредба и това оспорване е неотносимо към същия. С тези доводи „...................“
ЕООД отправя искане за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на сторените
по делото разноски. В отговора на исковата молба е направено искане на основание чл. 213
ГПК и с цел процесуална икономия към настоящото производство служебно да бъде
присъединено гр. дело № 51750/2022 г., като бъде постановено общо решение. Твърди се, че
се касае за дела между същите страни, с общ предмет – тъждествени правоотношения, като
делата са подсъдни на един и същ граждански съд и подлежащ на разглеждане по един и
същ съдопроизводствен ред. По този начин би се осуетила възможността за постановяване
на противоречиви решения по идентични казуси и би се гарантирала бързина и процесуална
икономия при разглеждането им.
Съдът, при извършена по реда на чл. 140 ГПК проверка за редовността на исковата
молба, доколкото е предявен и осъдителен иск за заплащане на парична сума, и с оглед
изричния довод от ответната страна, намира, че на основание чл. 129, ал. 2 ГПК на ищеца
следва да бъдат дадени указания да посочи банкова сметка или друг начин на плащане, в
случай на уважаване на исковата претенция.
Искането на ответното дружество за съединяване по реда на чл. 213 ГПК на
настоящото дело с гр. дело № 51750/2022 г. по описа на Софийски районен съд за
разглеждането им в общо производство по гр. дело № 51750/2022 г. и за постановяване на
общо решение, следва да бъде оставено без уважение. В тази връзка съдът, въз основа на
данните от служебно извършената справка, установи, че макар да е налице идентичност
между страните по двете граждански дела, то е налице различен предмет, обусловен от
правоотношения между ищеца и ответника, произтичащи от различни договори за
поръчителство, както и от търсената форма на защита, а наред с това двете дела се намират в
различна процесуална фаза – гр. дело № 51760/2022 г. е приключило с постановено решение
от 25.05.2023 г., поради което не би се постигнала процесуална икономия и бързина в
разглеждането им.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените искове,
както следва:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи сключването между него и ответното дружество на
процесния договор за поръчителство от 11.10.2021 г. и неговото конкретно съдържание –
права и задължения на страните, в частност уговарянето в полза на ответника на
възнаграждение в твърдения размер; че договорът е нищожен на посочените основания,
както и, че е сключен във връзка и по повод – за обезпечаване изпълнението на
задълженията му по договор за паричен заем от 11.10.2021 г., сключен с „..................“ АД.
В тежест на ответника е да установи действителността на договора, в частност чрез
установяване наличието на основание при сключването му, предоставянето на насрещна
услуга, съответствието му с добрите нрави.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че
ответното дружество е получило процесната сума, както и, че това е осъществено при липса
на правно основание.
3
При установяване на тези факти, в тежест на ответника е да установи наличието на
основание за получаване и последващо задържане на сумата.
С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните, на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между ищеца Р. П., в качеството му на заемател и третото за процеса
лице „..................“ АД, в качеството му на заемодател, е сключен договор за паричен заем №
4284049 от 11.10.2021 г. за предоставяне в полза на П. на паричен заем, изпълнението на
задълженията по който са обезпечени с поръчителство по силата на договор за предоставяне
на поръчителство № 4284049/11.10.2021 г., сключен между ищеца и ответника, както и
уговарянето в полза на ответното дружество на възнаграждение в общ размер от 550 лева,
което да бъде заплатено чрез заемодателя.
По доказателствените искания:
На ищеца следва да бъдат дадени указания да уточни основанието на искането си за
задължаване на ответника по реда на чл. 190 ГПК за представяне на процесния договор за
поръчителство, предвид изложените твърдения, че ищецът е страна по договора и като
такава би следвало да разполага с екземпляр от същия, в противен случай искането ще бъде
оставено без уважение. В останалата му част - за представяне на справка за всички
извършени от него плащания по договора за кредит, разписки, извадка от счетоводните
книги, искането следва да бъде оставено без уважение, доколкото по реда на чл. 190 ГПК
страната може да бъде задължена да представи конкретен съществуващ документ, за който
се твърди, че е в нейно държане, с оглед прилагане на правните последици по чл. 190, ал. 2
ГПК в случай на неоснователното му непредставяне, като в настоящата хипотеза се изисква
представянето на справки и извадки, които да бъдат изготвени във връзка с искането, което
не съответства на изискването на закона.
По същите съображения на ищеца следва да бъдат дадени указания относно
основанието на искането му по чл. 192 ГПК за задължаване на третото за процеса лице
„..................“ АД да представи заверен препис от договора за паричен заем и приложенията
към него, тъй като ищецът твърди, че е страна по този договор. В останалата част искането
следва да бъде оставено без уважение, доколкото не касае представянето на конкретен
документ.
Като относимо и необходимо за изясняване на делото от фактическа страна, с оглед
разпределената между страните доказателствена тежест, следва да бъде уважено искането на
ищеца за допускане изслушването на съдебносчетоводна експертиза по въпросите,
формулирани в исковата молба, които да бъдат допълнени с въпроса относно размера на
ГПР по договора за паричен заем, за чието обезпечение по твърдения на страните е сключен
процесният договор за поръчителство. Вещото лице следва да работи въз основа на проверка
в счетоводството на ответното дружество, а при необходимост и на третото за процеса лице
– дружеството заемодател.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в двуседмичен срок от получаване на съобщението с препис от
настоящото определение с писмена молба – с препис за насрещната страна да посочи
банкова сметка или друг начин на плащане в случай на уважаване на исковата претенция –
арг. чл. 127, ал. 4 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за съединяване на основание чл.
213 ГПК на настоящото дело с гр. дело № 51750/2022 г. по описа на СРС, ГО, 120-ти състав.
4
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.10.2023 г. от
11:20 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца и препис
от депозирания писмен отговор.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена
молба да обоснове основанието на искането си по чл. 190, ал. 1 и чл. 192, ал. 1 ГПК за
задължаване съответно на ответника и на третото за процеса лице „..................“ АД за
представяне на заверени преписи от процесните договори за паричен заем и за
поръчителство от 11.10.2021 г., на които основава исковите си претенции, предвид
изложените твърдения в исковата молба, че същият е страна по тези договори, което
обуславя притежаването на екземпляри от договорите, в противен случай искането му ще
бъде оставено без уважение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190, ал. 1 ГПК и по чл. 192, ал.
1 ГПК за задължаване на ответника и на третото за процеса лице „..................“ АД за
представяне на останалите описани в отговора писмени материали.
ДОПУСКА по искане на ищеца изслушване на съдебносчетоводна експертиза по
въпросите, формулирани в исковата молба, както и по въпроса вещото лице да посочи какъв
е размерът на ГПР по договора за заем, за чието обезпечение е сключен договорът за
поръчителство и какъв би бил неговият размер в случай, че при формирането му бъдат
включени освен възнаградителната лихва, всички начислени такси и възнаграждението за
поръчителство, като вещото лице работи въз основа на материалите по делото и след
проверка в счетоводството на ответното дружество, а при необходимост и на третото за
процеса лице „..................“ АД като дружество – заемодател.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Л.Д., включен в Списъка на специалистите, утвърдени
за вещи лица за съдебния район на Софийски градски съда за 2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 260 лева,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ДА СЕ УВЕДОМИ за поставените задачи и ДА СЕ ПРИЗОВЕ за
съдебно заседание – след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
5
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6