Р Е Ш Е Н
И Е
№ 133 02.04.2021г. Стара
Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На шестнадесети март 2021г. в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от
съдия Драгнева административно дело №720 по описа за 2020г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК вр.с чл.9б от ЗМДТ,
образувано по жалбата на Г.И.И., представлявана от редовно упълномощен адвокат,
против Акт за установяване на задължение по декларация №240-ДА/04.09.2020г издаден
от старши инспектор по приходите при община Казанлък по искане на данъчно
задълженото лице, с установени задължения за такса битови отпадъци в размер на
526.62лв и лихва в размер на 4.83лв, и за ДНИ в размер на 39.50лв и лихва от
0.36лв, дължими за 2020г и за следния
имот: магазин, находящ се в град Казанлък, ул. ***, с
РЗП 34.00кв.м, масивна монолитна конструкция, построен през 2005г. и земя в
размер на 9/1426 кв.м. от УПИ Х-5794,5795 по плана на
град Казанлък. И. е ползвател на магазина и съответната идеална част от правото
на собственост върху урегулирания поземлен имот въз основа на учредено вещно
право на ползване от собственика / нотариален акт на стр.22 по делото/. За
подлежащия на облагане с ДНИ и задължение за плащане на такса битови отпадъци поземлен
имот и самостоятелен обект в сграда, находящи се на територията на община
Казанлък, е подадена Декларация по чл.14 от ЗМДТ на 14.01.2005г с вх.
№**********/14.01.2005г. от собственика – друго физическо лице.
За да определи размера на задължението за
такса битови отпадъци за 2020г. инспектора по приходите се е позовал на чл. 18
ал.5 от Наредба №26 за определянето и администрирането на местните такси и цени
на услуги на територията на община Казанлък /Наредбата по чл.9 от ЗМДТ/, според
която разпоредба размерът на такса битови отпадъци за нежилищни имоти се дължи
в петкратен размер, когато задълженото лице не подаде следната декларация по
чл.18 ал.5 от същата Наредба: За определяне на такса битови отпадъци за
нежилищни имоти по реда на чл.18 ал.4, задължените лица подават до Кмета на
общината, чрез Дирекция „Местни приходи“, декларация по образец в два
екземпляра с базовите данни на недвижимия имот в срок до тридесет дни от
придобиване на недвижимия имот по дарение или по възмезден начин, а в срок от 6
месеца по наследство.
В АУЗД е посочено, че за нежилищни имоти,
собственост на ФЛ и ЮЛ, които са търговци, находящи се в град Казанлък и
землището – ТБО се определя в размер на 4.00 промила върху по-високата между
данъчната оценка или отчетната стойност по Приложение №2, при условията на
чл.18 ал.9 от Наредбата по чл.9 от ЗМДТ. Въз основа на тези мотиви е определен
размер на такса битови отпадъци в петкратен размер. Мотиви по отношение размера
на ДНИ не са изложени.
АУЗД е връчен на 09.09.2020г като на
15.09.2020г в рамките на 14-дневния срок е подадена жалба до Директор дирекция
„Местни приходи“ при община Казанлък, по която липсва произнасяне в рамките на
60-дневния от постъпване на преписката, която се изпраща в 7-дневен срок от
депозиране на оспорването по административен ред.
На 23.11.2020г е изтекъл 60-дневния
срок, преброен след предвидените 7 дни за постъпване на преписката. На 30.11.2020г
е подадена жалбата в АС Стара Загора, поради което и предвид, че правото на
оспорване се упражнява от адресата на неблагоприятния административен акт,
същата е допустима.
В жалбата се сочат следните пороци на
АУЗД, въз основа на които се претендира неговата отмяна като постановен при
съществено нарушение на правилата за издаване на административни актове и в
противоречие с материалния закон – ЗМДТ: не е посочена данъчната оценка на
облагания имот и на какво правно основание е определен размера на данъка, като
се има предвид, че чл.22 от ЗМДТ е обявен за противоконституционен с Решение
№3/28.04.2020г по дело №5/2019г на Конституционния съд на Република България.
Съгласно чл.1 ал.2. от ЗМДТ общинския съвет определя с наредба размера на местните
данъци, но при условията, по реда и в границите, определени със закона, но
такива граници от 01.01.2020г. , поради решението на Конституционния съд вече
не са законови определени. Не е посочен размера на таксата за всяка услуга по
чл.62 от ЗМДТ по отделно и как е определен по аргумент от чл.67 от същия закон.
Кое е решението на общинския съвет по чл.18 ал.1 от Наредбата по чл.9 от ЗМДТ и
каква е определената с него ТБО в годишен размер. Издадена ли е заповед на
кмета по чл.63 ал.2 от ЗМДТ и коя е тя. Неясно защо, въпреки че жалбоподателя –
ползвател не е търговец, в АУЗД е посочено, че за нежилищни имоти, които са
собственост на търговци ТБО се определя в размер на 4.00 на хиляда. Цитираните
разпоредби на чл.10, чл.11 от ЗМДТ и посочените такива от Наредбата по чл.9 от ЗМДТ не са свързани с фактически установявания в АУЗД и поради това не могат да
се ценят като правни основания за неговото издаване. По аргумент от
приложението на чл.18 ал.9 от Наредбата за пет кратен размер на ТБО, се налага
извод, че таксата е изчислена по реда на Наредбата, но в магазина не е
извършвана стопанска дейност по чл.18 ал.4 от същата Наредба, поради което и не
е подадена декларация, а такава се изисква само за имоти, в които се извършва
стопанска дейност. Поради факта, че имота не е с жилищно предназначение не
възниква задължение за подаване на декларация за извършвана дейност в него,
когато такава не се извършва реално. Необходимостта от текущи ремонти по
поддръжка е причината да не бъде подадена декларация за освобождаване от задължението
за плащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване. Предвидената в чл.18
ал.9 от Наредбата санкция за не подаване на декларация по чл.18 ал.5 от същата
Наредба – касателно имотите, в които се извършва стопанска дейност, противоречи
на ЗМДТ и поради това не следва да бъде прилагана. Съгласно чл. 63 ал.1 и чл.67
ал.1 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци
е равностойността на предоставената услуга и не може да я надвишава – не може
да бъде определяна в по-голям размер, независимо и още по-малко поради
неизпълнение на задължение за подаване на декларация, което и не съществува за
конкретното данъчно задължено лице в настоящия случай. Жалбоподателя претендира
да се определи размера на таксата за битови отпадъци по реда на чл.18 ал.10 от
Наредбата в еднократен размер съобразно стойността на предоставената услуга.
Иска се изпращане на преписката за ново произнасяне по искането за издаване на
АУЗД с указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира се и
присъждане на разноските по делото, съгласно представен списък. В пледоария по
същество се излагат подробни доводи за наведените основания за отмяна на
оспорения АУЗД.
Ответника – Директор дирекция „Местни
приходи“ при община Казанлък иска от съда да бъде отхвърлена жалбата с доводи,
че не е подадена декларация за освобождаване от съответните елементи от такса
битови отпадъци, поради не използване на имота по предназначение през 2020г.
След като не е подадена декларация, че имота няма да се използва възниква
задължение да се подаде декларацията по чл.18 ал.5 от Наредбата, за да е
възможно да се определи броя на съдовете, от които зависи размера на таксата
битови отпадъци. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. в населените места –
село Енина и град Шипка има разположени съдове и имотите се обслужват от тях, а
в решението на решаващия орган се изисква удостоверение от общинско предприятие
„Комунални дейности поддръжка на инфраструктурата“, чрез който документ да се
докаже, че имотите са недостъпни.
Административен съд Стара Загора като взе
предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното: Освен допустима, жалбата се явява основателна.
Оспорения АУЗД е издаден при липса на
мотиви, с което не е постигната целта, която преследва правото да се иска
издаване на акт за установяване на задължение по декларация. Данъчно
задължените лица по чл.11 от ЗМДТ – собственици или носители на ограничено
вещно право на ползване върху имотите, които са обект на облагане с местни
данъци, получават до първи март на съответната година, за която данъкът се
отнася, единствено съобщение за неговия размер – чл.19 от ЗМДТ. Те не могат да
оспорват това съобщение именно, защото то няма съдържанието, нито
предназначението на индивидуален административен акт. То е само уведомление за
изчисления размер на ДНИ, което действие не е правно, а фактическо и се
извършва към 01.01. на съответната година въз основа на данъчната оценка на
имота. За да се защити срещу евентуално незаконосъобразно определяне на размера
на дължимия данък, данъчно задълженото лице разполага с възможността да поиска
издаване на АУЗД, в който следва да бъдат посочени данъчната оценка и точния
размер на данъка, който е определен с Наредбата по чл.1 ал.2 от ЗМДТ и
задължително е в границите по чл.22 от ЗМДТ в ред му от 20.04.2019г. С Решение
№4/09.04.2019г на КС, обнародвано в ДВ бр. 32/16.04.2019г е обявена
противоконституционността на чл.22 от ЗМДТ в редакцията му в сила от
01.01.2019г, извършено изменение на разпоредбите му с §39 т.6 от ЗИД ЗКПО ДВ бр. 98/27.11.2018г. Съгласно
Решение №4/09.04.2019г на Конституционния съд, конституционно дело №15/2018г е
образувано по искане на президента на Република България за установяване на
противоконституционност и за произнасяне за съответствие с международни
договори на следните законови разпоредби: 1. параграф 39, т. 6 от Закона за
изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ДВ, бр.
98 от 27.11.2018 г.) (ЗИДЗКПО) относно изменението в чл. 22 от Закона за
местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от
10.12.1997 г.; посл. изм., бр. 24 от 22.03.2019 г.)
като противоречащ на чл. 60, ал. 1 от Конституцията; Следователно с Решение
№4/09.04.2019г на Конституционния съд е обявена противоконституционността на
текста на разпоредбата, какъвто е предвиден с §39 т.6 от ЗИДЗКПО, но към 2020г
се прилага следната действаща от 20.04.2019г
редакция на чл.22 от ЗМДТ: Общинският съвет определя с наредбата по чл.
1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната
оценка на недвижимия имот. В тази връзка
по отношение възражението за немотивираност на АУЗД с правни и фактически
основания, следва да се каже, че редът за неговото издаване е този по АПК –
аргумент от §2 от ДР на ДОПК и определяне в ДОПК на съдържанието на ревизионния
акт и на ревизионния доклад. Основанието за издаване на АУЗД е посочено в ДОПК
и това е чл.107 ал.3 от ДПОК вр. с чл.4 ал.3 от ЗМДТ, поради което не може да
се приеме, че отсъстват правните норми, въз основа на които е постановен
оспорения административен акт. Посочени са и декларациите, от които са взети
данни за изчисляване на данъчната оценка. С АУЗД се установяват размери на вменени
от закона публични задължения, които зависят от определените в наредбите на
общинския съвет по чл.1 ал.2 и чл.9 от ЗМДТ елементи, съответни за ТБО от
значение са и актовете на Кмета.
Възможно е следователно да се провери законосъобразността на размера на
установеното публично задължение, както и неговото съществуване въз основа на
юридически факти, които са известни и проверими. На следващо място в настоящия случай е
посочено и основанието – фактическо и правно, на което се позовава ответника,
за да определи в петкратен размер ТБО за съответния имот. По аргумент от
посоченото релевирания довод за немотиварност
на АУЗД до степен да препятства правото на защита, чрез невъзможност да се
установи обективната истина в хода на съдебното производство, не може да се
сподели и в този смисъл е практиката и на ВАС на РБ.
По отношение ДНИ се установява, че
данъчната оценка на земята е 35 925.2 , а за съответните идеални части
9/1426кв.м. ид.ч е 226.80лв. / 39 925.20
разделено на 1426 и умножено по 9/. Съгласно чл.13 т.ІV
от Норми за определяне на данъчната оценка към ЗМДТ, формулата за изчисляване е
следната ДО = БС . Км . Ки . Ку . Кз
. ПЗ + ДП. В настоящия случай е приложена видно от справката на стр. 50 по
делото. Същото се отнася и за изчисляване на данъчната оценка за търговския
обект, която е в размер на 26 104лв. Съгласно чл.15 от Наредба №31 за
определяне размера на местните данъци на територията на Община Казанлък,
размерът на данъка се определя в размер на 1.5 на хиляда върху данъчната оценка
на недвижимите имоти, което приложено към общата сума на данъчните оценки на
земята и сградата е равно точно на 39.50лв за 2020г. В тази част жалбата се
явява неоснователна и не се установява съществено нарушение на правилата за
издаване на административните актове, по –специално относно съдържанието им,
което да се отразява на законосъобразното установяване размера на данък
недвижими имоти.
Актът се явява незаконосъобразен по отношение начисляване на петкратен
размер на ТБО, тъй като разпоредбата на чл. 18 ал.9 от Наредбата по чл.9 от ЗМДТ, приета от общински съвет Казанлък се явява в противоречие с чл. 6, чл.7 и
чл.8 от ЗМДТ. Дължимата такса не може да бъде санкция, поради което установения
с оспорения АУЗД петкратен размер е незаконосъобразен, независимо дали е
отменена тази разпоредба от общинската Наредба или не. Съдът не прилага
подзаконов нормативен акт, който противоречи на закона. Данъците и таксите са
законоустановени. Видно от чл. 18 от Наредбата по чл.9 от ЗМДТ, общински съвет
Казанлък е приел, че годишния размер на таксата, одобрен въз основа на
план-сметка за всяка дейност, включва разходите за осигуряване на съдове за
съхраняване на битови отпадъци, събирането им и транспортиране до депата,
проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и
мониторинг на депата за битови отпадъци. Единствено таксата за битови отпадъци
за нежилищни имоти, в които се извършва стопанска дейност, се определя според
количеството на битовите отпадъци, съобразно броя и вида на съдовете за съхраняването
им и честота на извозване. За определяне на необходимия брой съдове за
нежилищни имоти, в които се извършва стопанска дейност задължените лица подават
декларация до кмета, чрез Дирекция „Местни приходи“ с базовите данни за
имотите. Оттук следва, че задълженото лице е било длъжно да подаде декларация с
данните, които са необходими за определяне на броя на съдовете, ако извършва
стопанска дейност. Декларацията по чл.71 от ЗМДТ се подава, ако лицето желае да
се освободи от един от елементите, включени в размера на ТБО, поради това, че
не ползва имота и не генерира отпадъци, съответно те не се събират и извозват.
Подаването на тази декларация по чл.71 от ЗМДТ не може по никакви аргументи и
правни норми да се превърне в задължение за лицата по чл.11 от ЗМДТ, когато по
силата на подзаконовия нормативен акт по чл.9 от ЗМДТ следва, когато е
приложимо да подават декларация за определяне броя на съдовете, които ще им
бъдат предоставени тоест за изчисляване размера на ТБО според количеството
отпадъци. Когато не е подадена декларация по чл.71 от ЗМДТ всички задължени по
чл.64 вр. с чл.11 от ЗМДТ лица дължат пълния, но законово определен размер на
ТБО, чийто елементи и граници определя закона и никога таксата за услуга не
може да бъде в по-висок размер от необходимите за извършване на тази услуга
разходи. Видно от чл. 17 ал.3 от Наредбата по чл.9 от ЗМДТ лицето не би могло
да подаде декларация по чл.71 от ЗМДТ, ако има необходимост от ремонтни
дейности, а по аргумент от текста на чл. 18 ал.4 от същата Наредба, подава
декларация с данните, нужни за определяне броя на съдовете, само когато
извършва стопанска дейност. Извършването на стопанска дейност не се презумира,
поради това, че не е подадена декларацията по чл.71 от ЗМДТ, в който смисъл са
доводите на ответника. Установи се по делото, че няма начислени битови сметки
за магазина, което доказва, че не е извършвана стопанска дейност, поради което
не може да се иска лицето да подаде декларацията по чл.18 ал.4 от Наредбата –
съдове не са му необходими, а този факт не превръща правото по чл.71 от ЗМДТ в
задължение. Според ответника лицата по чл.11 от ЗМДТ, които притежават
нежилищни имоти трябва да подадат едната от двете декларации, а това не почива
на никаква логика. Вярно е обратното – лицата по чл.11 в чиито нежилищни имоти
се извършва стопанска дейност декларират нужните данни за определяне броя на
съдовете, съответно количеството отпадъци. При не подаване на такава декларация
и извършване на стопанска дейност, трябва да е предвиден ред за установяване на
действителното фактическо положение и определяне на съответния размер на ТБО. Установено
е, че няма основание за този нежилищен имот да се определя такса според
количеството битови отпадъци, тъй като в него не е извършвана стопанска
дейност. Оттук размера на ТБО следва да се определи съгласно Решение №9 от
19.12.2019г на Общински съвет Казанлък вр. с чл.67 ал.1 и ал.2 в съответната
действаща редакция– за нежилищни имоти, собственост на ФЛ, които не са
търговци, промила е 4.00 на хиляда върху данъчната оценка или за случая това е
равно на 105.323 или 105.32лв. Съгласно
чл.160 ал.3 от ДОПК, съдът връща преписката само, когато естеството на акта не
позволява решаване на делото по същество, а настоящия случай не е такъв в този
смисъл Решение №3415/16.03.2021г постановено по адм.д.№9210/20г по описа на ВАС
на РБ. АУЗД ще следва да се измени в
частта за установен размер на ТБО, а жалбата в частта за установен размер на
данък недвижими имоти да се отхвърли. Съобразно този изход от спора ще следва и
да се присъдят разноските по делото. На жалбоподателя се дължи сумата от
231.22лв съобразно уважената част от искането, а на ответника се дължи
възнаграждение за юрисконсулт съобразно отхвърлената част от искането –
76.23лв.
Мотивиран от изложеното Административен съд
Стара Загора
Р Е Ш И
ИЗМЕНЯ
АУЗД №342-ДА/04.02020г на Старши инспектор по приходите при Община Казанлък в
частта за установени задължения за такса
битови отпадъци в размер от 526.62лв и лихва в размер на 4.83лв на 105.32лв /
сто и пет и тридесет и две/, дължима за 2020г за имот партиден номер 6907307610002.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.И.И. против АУЗД №342-ДА/04.02.2020г на старши инспектор по
приходите при община Казанлък в частта за установени задължения за данък
недвижими имоти в размер на 39.50лв /тридесет и девет и петдесет/ и лихва
0.36лв/ нула тридесет и шест/, дължим за 2020г за имот партиден номер
6907307610002.
ОСЪЖДА
Община
Казанлък да заплати на Г.И.И. ЕГН ********** сумата от 231.22лв /двеста
тридесет и едно и двадесет и две/, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.И.И.
ЕГН ********** *** сумата от 76.23лв /седемдесет и шест и двадесет и три/,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: