РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Бургас, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120204645 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба от А. М. М. с ЕГН: **********, чрез
пълномощник – адв. М. Т. – БАК, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, у************ срещу
Наказателно постановление № 21-0769-003001/30.08.2021 г., издадено от Началник група в
Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от
6 месеца, а за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП
му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 10 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление В ЧАСТТА, с
която за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. В останалата част НП не се
обжалва, поради което и е влязло в сила и не е предмет на настоящето произнасяне. С
жалбата се твърди, че М. инцидентно е управлявал лекия автомобил, който не е негова
собственост и не е знаел, че регистрацията му е служебно прекратена. Застъпва се, че нито
той, нито собственикът, е бил уведомяван за тази дерегистрация, поради което и липсва вина
за извършване на нарушението. Допълва се, че в НП липсва пълно, точно и ясно описание на
вмененото нарушение.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С. - БАК,
преупълномощен от адв. Т. – БАК, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея
доводи. Потвърждава, че предмет на обжалване е НП само В ЧАСТТА относно
1
нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, като допълва, че жалбоподателят не е действал
виновно, поради което и извършеното от него не съставлява административно нарушение.
Моли за отмяна на НП и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган - Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-
Бургас НЕ СЕ представлява от надлежно упълномощен представител. Вместо това в
съдебното заседание се явява юрисконсулт Ж., упълномощена от директора на ОДМВР-
Бургас, който обаче не е страна в настоящето производство, така както приема най-новата
практика на АдмС-Бургас – Решение № 32/19.01.2023 г. по к.н.а.х.д. № 1974/2022 г. на
АдмС-Бургас, поради което и настоящият състав не обсъжда направените от нея писмени и
устни изявления.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на жалбоподателя,
приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 ЗАНН. Това е така, защото видно от приложената разписка (л. 7) НП е връчено на
жалбоподателя на 14.11.2022 г., а жалбата е депозирана на 17.11.2022 г. Жалбата е подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 06.03.2021 г., около 20.00 часа св. Г. Д. – мл.автоконтрольор към Сектор „ПП“
изпълнявал служебните си задължения в гр. Бургас. На ул. „Цар Симеон I“ до дом № 17 той
спрял за проверка лек автомобил „БМВ 525 Д Х Драйв“ с рег. № *****МР, управляван от
жалбоподателя, който се движел в поска към ул. „Булаир“. В хода на проверката св. Д.
констатирал, че автомобилът е собственост на „Елви БС“ с ЕИК: *********, както и че е със
служебно прекратена на 25.11.2020 г. регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Констатирал също, че водачът не представя СУМПС и контролен талон към него.
За констатираното на място Д. съставил АУАН бл. № 788157/06.03.2021 г., като
посочил, че автомобилът е с прекратена регистрация, квалифицирайки тези факти като
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. По отношение на непредставянето на СУМПС и
контролен талон свидетелят преценил, че това е нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, без да направи
възражения. В нарочно сведение (л. 15) М. посочил, че не е собственик на автомобила, взел
го е от приятел, за да се придвижи до аптека и не знаел, че е с прекратена регистрация.
Материалите по преписката били изпратени в РП-Бургас, като с постановление от
30.09.2021 г. (л. 13) наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице данни за извършено
престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, поради което и отказал да образува досъдебно
производство.
Въз основа на АУАН на 30.08.2021 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган взел предвид фактите, установени от проверката по случая и решил, че с действията
2
си М. е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в
размер на 200 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 месеца. Преценил също и че жалбоподателят е извършил и нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП му наложил наказание
„Глоба“ в размер на 10 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло
не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че е управлявал процесния автомобил,
но заявява, че не е бил наясно с това, че регистрацията е била служебно прекратена.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП НП не се обжалва и е
влязло в сила, поради което и съдът дължи произнасяне само по отношение на
нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Р. П. – Началник
група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, която към дата 30.08.2021 г. е била оправомощена
да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра
на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице
– младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол,
предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя
АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя
да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
3
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна
на вмененото нарушение, поради което и извършеното от М. неправилно е било
квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да
било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и
обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то
умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни
средства и на ремаркетата, теглени от тях (Наредбата) - регистрацията на съответното
превозно средство може да се прекратява служебно, като това може да стане съгласно
разпоредбата на чл.18б, ал. 1, т. 8 от същата Наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП -
след уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането,
като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.
18б, ал.2 от горепосочената Наредба - задължително следва да бъде уведомен собственикът
на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за
тази прекратена регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не
сочи противното, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е с прекратена
регистрация поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“, считано от 25.11.2020
г., но за това действие не е уведомен собственикът на автомобила – юридическото лице
„Елви БС“ с ЕИК: *********. Следователно при извършеното служебно прекратяване на
регистрацията наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП
да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията. Не е
изпълнил и задължението си по ал. 11 да изиска и получи регистрационните табели. Липсата
на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са
попречили на водача, който дори не е собственик или представляващ юридическото
лице-собственик, да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие
по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези
последици.
Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва и
от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП с разпоредбата на
чл. 143, ал. 15 от закона, която предвижда единствено отбелязване в автоматизираната
система на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен
срок от придобиването му. Двете разпоредби очевидно включват различни елементи, което
произтича най-малко от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл. 143, ал. 10 от
закона не е скрепено с точно определен срок.
Оттук следва, че не може да се очаква от водача да е могъл да предполага, че
регистрацията е действително прекратена, както би било примерно в случая по чл. 143, ал.
15 от ЗДвП и още повече – кога точно контролните органи реално са извършили това
прекратяване. Видно от приложените на л. 12 и л. 34 - 37 справки се установява,че в случая
договорът за застраховка гражданската отговорност е изтекъл на 29.09.2020 г. и считано от
тази дата автомобилът е бил без валидна застраховка. Проверката е извършена от
служителите на Гаранционния фонд на 18.10.2020 г., писмото на фонда до Сектор „ПП“ е
изпратено по електронен път на 23.10.2020 г., а самата регистрация е прекратена на
25.11.2020 г. – т.е. дори хипотетично да се приеме, че собственикът или ползвателят би
могъл да предположи, че щом няма валидна застраховка, вероятно регистрацията на
автомобила ще бъде служебно прекратена – то по никакъв начин не може да се обоснове
извод, че той може да е наясно кога точно съответните органи ще решат да извършва (дали
въобще ще извършат) проверка, кога точно Гаранционният фонд ще информира Сектор
„ПП“ и кога точно полицейските органи ще решат да прекратят регистрацията на база на
4
това уведомление. Всичко това, съпоставено с обстоятелството, че не съществува публична
база данни, в която собствениците на автомобили или водачите да проверяват дали
регистрацията на МПС е била прекратена или не и кога точно се е случило това (ако се е
случило), води до извода, че няма как да се приеме, че управлявайки автомобила на
06.03.2021 г. М. е знаел (умисъл) или поне е могъл да знае (непредпазливост), че
регистрацията е служебно прекратена преди тази дата.
Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от там
извършеното от него не съставлява административно нарушение. В този смисъл са и
мотивите на РП-Бургас, обективирани в постановлението за отказа за образуване на ДП.
Както се приема в най-актуалната практика на касационната инстанция - Решение №
1497/ 15.10.2021 г. по к.н.а.х.д. № 1765/2021 г. на АдмС-Бургас : „липсата на уведомяване
на лицето води до липса на вина и невъзможност да бъде ангажирана
административнонаказателната му отговорност за нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП…“ и Решение № 394/21.03.2022 г. по к. н. а. х. д № 41/2022 година на АдмС-Бургас:
„Касационният състав приема, че след като императивно изискуемото уведомяване не е
реализирано своевременно преди съставяне на АУАН, то не е изпълнен фактическият
състав на чл. 143, ал. 10 от ЗдвП. Следва да се отбележи, че регистрационните табели на
автомобила са били на предназначените за това места, поради което на водача не може
да се вмени вина, била тя под формата на умисъл или при непредпазливост за това, че е
осъществил състава на чл. 140, ал. 1 от ЗдвП…“.
В горепосочения смисъл са и - Решение № 1461 от 30.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1838
/ 2020 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас, Решение № 1192 от 24.09.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1773 / 2020 г. на XV състав на Административен съд – Бургас, Решение №
38 от 12.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2293 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд –
Бургас и др.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на
виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се отмени в ТАЗИ ЧАСТ само на това основание.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1
ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя
страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по
възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е приложен договор за правна
защита и съдействие (л. 40), от който се доказва, че е бил заплатен адвокатски хонорар в
размер на 500 лева с ДДС. По делото НЕ Е направено ПРВНО ВАЛИДНО възражение от
АНО за прекомерност на адвокатския хонорар, поради което и сумата следва да се присъди
изцяло на жалбоподателя. Действително изявление в насока прекомерност на хонорара има
направено в приложеното писмено становище от юрисконсулт Ж., но както вече стана дума
– съдът не цени нейните изявления, доколкото не е била надлежно упълномощена от АНО, а
от лице, което не е страна в производството, поради което и възражението не може да се
обсъжда от съда.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0769-003001/30.08.2021 г., издадено от
Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, В ЧАСТТА , с която за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на А. М. М. с ЕГН:
********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ ********* да заплати на А.
М. М. с ЕГН: ********** сума в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща сторени в
производството разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6