МОТИВИ към НОХД №2644/2008 г.:

Обвинението е против подсъдимия В.Я.О. *** за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.18, ал.1 от НК.

Подсъдимият се обвинява за това, че на 24.09.2008 г. в м.”Ала тепе” в землището на с.Виноградец, в съучастие като съизвършител с непълнолетните Димитър Спасов Цветков, Марин И. Бадев и Даниел Сашов Янчев, тримата от с.Карабунар, чрез използване на техническо средство е направил опит да отнеме чужди движими вещи – 400 кг грозде „Памид” на обща стойност 200 лева от владението на Л.И.Н. *** без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено, по независещи от дееца причини.

При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от НПК подсъдимият В.О. прави самопризнания съобразно чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени  в обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие за установено следното:

На 24.09.2008 г., подсъдимият В.О. и непълнолетните свидетели Даниел Янчев, Марин Бадев и Димитър Цветков се намирали в лозовите насаждения в землището на с.Виноградец, м.”Ала тепе”. Четиримата били отишли да оберат останалото по редовете необрано грозде. За целта те носили със себе си чували и кофи. Първоначално подсъдимият О. и свидетелите Янчев, Бадев и Цветков започнали да берат така наречения „баберек”, след което забелязали, че има и необрано лозе. Това било лозето на свидетеля Л.Н.. Подсъдимият и свидетелите започнал да берат и от него. Успели да напълнят 13 бр. чували или общо 400 кг грозде сорт „Памид”. След това свидетелите Янчев и Бадев отишли в с.Карабунар, от където взели кон и каруца и се върнали на мястото. Заедно със подсъдимия О. и свидетеля Цветков започнали да товарят на каруцата чувалите с набраното грозде. Когато били натоварили 6 чувала на място пристигнал свидетелят Н.. Забелязвайки го подсъдимият О. и тримата свидетели побягнали, като оставили набраното грозде. На местопрестъплението останала и каруцата. Свидетелят Н. незабавно сигнализирал служителите на РУ на МВР гр.Септември, които след извършени ОИМ, били установени извършителите.

С протоколи за доброволно предаване подсъдимият Огнянови свидетелите Янчев, Бадев и Цветков предали на органите на полицията общо 400 кг грозде, както и каруца. Гроздето било върнато на свидетеля Н. срещу разписка.  

От назначената по делото оценъчна експертиза е видно, че стойността на   вещите предмет на опита за кражба е 200 лева, оценена по пазарни цени към датата на извършване на престъплението.

По отношение на непълнолетните Цветков, Бадев и Янчев от РП Пазарджик е направен отказ за образуване на наказателно производство на основаниечл.61, ал.1 от НК.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимия и доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на свидетелите  Л.Н., Тихомир Мушев, Даниел Янчев, Марин Бадев, Димитър Цветков, заключението на оценъчната експертиза, както и писмените доказателства приложени по делото.

При тези установени данни, съдът прие, че подсъдимият В.Я.О. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.18, ал.1 от НК, като на 24.09.2008 г. в м.”Ала тепе” в землището на с.Виноградец, в съучастие като съизвършител с непълнолетните Димитър Спасов Цветков, Марин И. Бадев и Даниел Сашов Янчев, тримата от с.Карабунар е направил опит да отнеме чужди движими вещи – 400 кг грозде „Памид” на обща стойност 200 лева от владението на Л.И.Н. *** без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено, по независещи от дееца причини.

Изпълнителното деяние на престъплението се характеризира с действия, които първо са насочени към отнемане на вещта от владението на нейния собственик (владелец или държател), и второ - които са насочени към установяване на свое владение върху веща.  С извършване на действията на поставяне на гроздето в чувалите и натоварването им на каруцата подсъдимият О. е започнал изпълнителното деяние за отнемане вещта от владението на техния собственик. Изпълнителното деяние с установяване на свое владение върху вещите, предмет на кражбата, от страна на дееца обаче не е завършено, поради появата на собственика на вещта. Затова квалификация на две от деянието  представлява опит за кражба, като същото е останало недовършено по независещи от дееца причини. Същото се наказва, като за довършено деяние.

При извършване на деянието подсъдимият О. е действал при пряк умисъл, като извършител, в съучастие с Даниел Янчев, Марин Бадев и Димитър Цветков. Подсъдимият е съзнавал всички обективни и субективни признаци на състава на престъплението, в т.ч. и квалифициращите, както и това, че участва в изпълнението на престъплението заедно с другия съучастник и е искал от така съчетаната дейност да настъпят общественоопасните последици на деянието.

От събраните доказателства се установи, че за да установят фактическа власт върху вещите предмет на деянието подсъдимият и непълнолетните свидетели са използвали каруца, квалифицирано от обвинението, като престъпление по чл.195, ал.1, т.4 от НК, а именно кражба чрез използване на техническо средство.

Техническото средство, което цитираната разпоредба има предвид, е такъв предмет, който служи за преодоляване на препятствия и улеснява достъпа до чуждите вещи. От тази гледна точка моторното превозно средство е също техническо средство, но чл. 195, ал.1, т.4 НК го сочи отделно и това очевидно означава две неща: първо, че превозните средства са изключени от по-общата категория на техническите средства и, второ, че основание  за предвиждане на по-тежко наказание за кражба е използуването не въобще на превозно, а само на моторно превозно средство. Съображенията за такова решение са ясни: улесненото придвижване, което позволява всяко превозно средство - било непосредствено за отнемане на чуждо имущество, било само за превоза му и за отдалечаване от местопрестъплението е особено опасно при най-усъвършенствувания техен вид, какъвто са моторните превозни средства.

В тази връзка това средство – каруца неправилно е прието за "техническо" по смисъла на последната разпоредба. Ако законът имаше предвид, че всяко превозно средство е едновременно с това и техническо средство, отделното им посочване в един и същи текст (макар и с конкретизацията "моторно превозно средство" би загубило основанието си.

В този връзка съдът ОПРАВДА подсъдимия по обвинението по чл.195, ал.1, т.4 от НК за използване на техническо средство.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия В.О. за извършеното от него деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на кражбата, която е висока. Това са едни от най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял сред ръста на обществената престъпност в страната. Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, като невисока, като се има ниската стойност на предмета на деянието и незначителните вредни последици.

При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни на същия, които са положителни.

Като смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия О., съдът прецени направените самопризнания, възстановяване на вещите предмет на престъплението, ниската стойност на предмета на деянието, чистото съдебно минало и добрите характеристични данни.

Съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва да се наложи наказание на подсъдимия В.Я.О. при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК при, а именно ПРОБАЦИЯ, включваща следните мерки за контрол и въздействие: Задължителна регистрация по настоящия му адрес за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА.  

Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия В.О. бяха присъдени направените разноски по делото за в размер на 45 лева, платими в полза на държавата, по сметка на съдебната власт.

Съдът постанови вещественото доказателство – 1 бр. каруца да се върне на собственика.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: