№ 246
гр. Пазарджик, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225200500304 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №260008/02.03.2022г., постановено по гр.д.№882/2020г. по
описа на РС- Пазарджик е осъдена „Застрахователна компания Лев Инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район Л.,
бул.“Ч.В.“ №51Д, представлявано от М.С.М.- Г. и Г.Н.Г.- Изпълнителни
директори, да заплати на АС. Г. М., ЕГН ********** от с.Д. ул.“8-ма“ №40,
обл.Пазарджик, на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, сумата от 3200лв.,
съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди /доплащане
поставянето на тазобедрена ендопротеза/, претърпени от АС. Г. М., ЕГН
********** в резултат на пътно- транспортно произшествие, настъпило на
30.07.2013г. на републикански път ІІІ-803, км.57+550м., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда- 15.04.2020г. до окончателното й изплащане.
Осъдена е „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.С., район Л., бул.“Ч.В.“ №51Д,
представлявано от М.С.М.- Г. и Г.Н.Г.- Изпълнителни директори, да заплати
на АС. Г. М., ЕГН ********** от с.Д. ул.“8-ма“ №40, обл.Пазарджик, сумата
1
от 128лв., представляваща сторените от ищеца съдебно- деловодни разноски,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Застрахователно
дружество Лев Инс“ АД, чрез пълномощника му адв. В.Д. от АК- Пловдив.
Твърди се в същата, че решението е неправилно, необосновано и
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон.
В тази насока си визира, че съдът не е взел предвид всички
доказателства в тяхната съвкупност, като част от доказателствата са
изтълкувани превратно.
Сочи се, че съдебният акт е необоснован, тъй като
първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си при преценка на
доказателствения материал, да съобрази, логическите, и опитни правила, като
е достигнал до несъответствие между фактическите изводи на съда и
доказателствата по делото.
Твърди се, че съдът се е отклонил от стандартите за провеждане и
доказване на правно релевантните факти, като ищецът не е провел пълно
доказване на твърденията си и не е успял да създаде сигурно убеждение в
истинността им.
Излага се фактическа обстановка от страна на жалбоподателя, като се
счита, че претендираните имуществени вреди от ищеца вече са репарирани от
присъденото му обезщетение по гр.д.№11978/2013г. по описа на СГС.
Твърди се, че по настоящото дело се претендират репариране на
имуществени вреди, причинени в резултат на претърпяна от ищеца операция
на дясна тазобедрена става. Както първоинстанционният съд, така и
въззивният съд при разглеждане на предходното водено между страните дело
пред СГС са взели предвид, като едно от обстоятелството определящо
справедливия размер на присъдени неимуществени вреди е „последиците за
здравето на ищеца и прогнозите за бъдещото му здравословно състояние-
дефицит на движение на дясната тазобедрена става от 40 градуса с
неблагоприятна прогноза за възстановяване, накуцваща походка; белези на
външната страна на бедрото и над външния глезен“.
Приема се, че съдът при решаване на въпросното дело е съобразил с
решението си всички негативни последици, болки и страдания, търпени от
2
ищеца към този момент, както и бъдещите такива проявления, които са
включвали и претендираните по настоящото дело- извършване на процесната
операция и заплащането на разходи за това. Отчетено е обстоятелството, че
прогнозите за здравето на ищеца включват въпросната операция за подмяна
на тазобедрената става, тъй като движението й е ограничено и има
неблагоприятна прогноза за възстановяването й и възстановяването на
подвижността и походката на ищеца. Ето защо, както процесната операция,
така и претърпените във връзка с нея вреди са били предвидими, следвало е и
са отчетени в предходното дело.
В този смисъл се приема, че искът се явява недоказан, по основание и е
трябвало да бъде отхвърлен.
Искането е да се отмени обжалваното решение, като се отхвърли
предявения иск за имуществени вреди, ведно със законните последици от
това.
Моли се за присъждане на деловодните разноски за двете инстанции,
съобразно отхвърлената част от исковете.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- АС. Г. М.,
чрез Адвокатско дружество „Д. и Х.“, представлявано от адв.Г.Б. Х.-
управител е постъпил писмен отговор.
В него се счита, че депозираната от „Лев Инс“ АД въззивна жалба е
изцяло неоснователна.
Сочи се, че наведените от ответника оплаквания са лишени от правно
основание, както и са недоказани, с оглед събрания по делото доказателствен
материал и извършеното признание на спорните по делото обстоятелства.
Визира се, че първоинстанционният съд в решението си е достигнал до
правилни и съответстващи на събраните по делото доказателства изводи
относно наличието на всички предпоставки за уважаване на предявения от
ищеца иск, с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./.
В този смисъл се излагат подробни съображения.
Искането е за потвърждаване на обжалваното решение, като се остави
без уважение подадената въззивна жалба.
Моли се за присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание, жалбоподателят „Застрахователно дружество Лев
3
Инс“ АД, редовно призован, представител не се явява.
Ответникът по жалбата- АС. Г. М., редовно призован, не се явява. От
страна на процесуалния му представител адв.Г.Б. Х. е постъпило писмено
становище, с което се моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Моли
се за присъждане на разноски в производството за което се представя списък
на разноски по чл.80 от ГПК. При условията на евентуалност се прави
възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени
в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Производството пред РС- Пазарджик е образувано по повод на
предявена искова молба от страна на АС. Г. М., против „Застрахователна
компания Лев Инс“АД, с цена на иска от 3200лв.
Твърди се в същата от страна на ищецът, че на 30.07.2013 г., около
15:50 часа, на републикански път ІІІ-803, км.57 + 550м., МПС марка „ВАЗ”,
модел „2107“, с peг. №.. АН, управлявано от .Б.А.Ч.. е самокатастрофирало.
Вследствие на пътния инцидент е пострадал АС. Г. М., който е бил пасажер в
лекия автомобил.
Твърди се, че за пътния инцидент е съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица с вх.№КАТ-12405/28.08.2013г. По случая е
образувано ДП № ЗМ 1001/30.07.2013г. по описа на РУ на МВР- Пазарджик.
Наказателното производство е приключило с Решение, постановено по НОХД
№2048/2013г., по описа на PC- Пазарджик, с което обвиняемият .Б.А.Ч.. е бил
признат за виновен по повдигнатото му обвинение за причиняване на ПТП,
като същият е освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК.
Съдебният акт е влязъл в законна сила на 28.12.2013г.
Твърди се, че непосредствено след инцидента, ищецът е откаран по
спешност в „МБАЛ- Пазарджик” АД, където е хоспитализиран за периода от
30.07.2013г. до 05.08.2013г. След извършените прегледи и изследвания, на
пострадалия е поставена окончателна диагноза, която по своя медико-
биологичен характер се изразява в следното: мозъчно сътресение със загуба
на съзнание; закрито счупване на черепа; разкъсна рана на десен слухов
проход; фрактура на тибия и фибула на дясна подбедрица; фрактура на
бедрената шийка на дясна тазобедрена става; фрактура на срамна кост;
фрактура на дясна слепоочна кост; фрактура на десен и ляв максиларен синус;
4
фрактура на носа.
Сочи се, че видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с
вх.№КАТ- 12405/28.08.2013г., виновният за процесното ПТП водач попада в
кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди се
покрива от застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със „ЗК Лев
Ине” АД.
Сочи се, че ищецът е предявил съдебна претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди претърпени,
вследствие на процесното ПТП. Образувано е гр.д.№11978/2013г., по описа на
СГС, 1-2 състав. По същото дело е постановено Решение от 14.01.2015г., с
което „ЗК Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на ищеца сумата от 100000лв.
Решението на СГС е обжалвано и е потвърдено с Решение по гр.д.
№2633/2016г., по описа на САС, 7 състав- недопуснато до касационно
обжалване с Определение №235/11.04.2017г., постановено по т.д.№65/2017г.,
по описа на ВКС, II т.о.
Твърди се, че на 27.09.2017г., ищецът е постъпил в Отделение по
ортопедия и травматология към УМБАЛ „Пълмед“ ООД- клон „МС Здраве“-
гр.Пазарджик, с оплаквания от болки и ограничени до невъзможни движения
в областта на дясна тазобедрена става, които били, вследствие от получената
при процесното ПТП фрактура на шийката на дясно бедро. След провеждане
на необходимите прегледи и изследвания било установено, че при ищеца са
налице образни данни за артрозни изменения на тазобедрена става, с оглед на
което му била поставена следната диагноза: „посттравматична коксартроза“.
На 28.09.2017г. ищецът претърпял оперативна интервенция, при която е
извършена тотална смяна на дясна тазобедрена става, посредством
ендопротезиране чрез метални импланти. На 09.10.2017г., ищецът бил
изписан с предписания за провеждане на медикаментозна и антикоагулантна
терапия.
Твърди се, че ищецът е направил разходи за лечението си в размер на
3200лв., за които разполага с Фактура №**********/28.09.2017г., издадена от
УМБАЛ „Пълмед“ ООД- МС „Здраве“- гр.Пазарджик.
Цитира се Решение №161 от 17.01.2013г. на ВКС по т.д.№1040/2011г.,
Iт.о., ТК, докладчик съдията П., където съда приема следното „С ал.1 на чл.51
ЗЗД, законодателят е регламентирал пълното обезщетяване на понесените при
5
непозволено увреждане неблагоприятни последици за пострадалия. На
обезщетяване подлежат както вредите, които са настъпили, така и вредите,
които ще настъпят, стига те да са пряка и непосредствена последица от
деликта- т.1 на ППВС №4/1968г. С т.10 на ПП №4/1975г. ВС на НРБ в
съответствие с принципа на пълното обезщетяване е разгледана хипотезата,
когато по- късно настъпилите вреди съставляват влошаване на състоянието на
пострадалия, комуто в предходен момент вече е било присъдено обезщетение.
Това не следва да се тълкува в смисъл, че по- късно настъпилите вреди
подлежат на обезщетяване само ако могат да бъдат квалифицирани като
влошаване и не подлежат на обезщетяване и когато са настъпили при етап от
лечението/възстановяването на пострадалия с цел подобряване на състоянието
му. По отношение на неимуществените вреди, последващото обезщетяване би
било неоснователно, само ако настъпването им е било взето предвид в
предходното производство и е формирало размера на присъденото
обезщетение. Това изрично е посочено в т.10 на ППВС №4/1975г.
Предходното обезщетение за претърпени имуществени вреди, обаче, не може
да обхваща и новопостъпилите, освен присъдените при условията на бъдеща
периодичност такива. Пред такава хипотеза в случая не сме изправени и
произнасянето по правния въпрос не я обхваща. Т.е. при новопостъпили
имуществени вреди, дори те да не се настъпили в резултат от влошаване на
състоянието, обезщетяване се дължи, стига те да са пряка и непосредствена
последица от увреждането. “.
Твърди се, че с молба с вх.№16256/06.12.2019г., ищецът е отправил
претенция до „ЗК Лев Инс“ АД за изплащане на застрахователно обезщетение
за имуществените вреди, в размер на 3200лв.- разходи за лечение. Независимо
от горното, към настоящия момент застрахователят не се е произнесъл по
искането на ищеца.
Сочи се, че тъй като направените разходи не са взети предвид при
постановяване на съдебния акт по предходното гражданско производство, в
процесния случай е налице правно основание ищецът да предяви настоящата
искова претенция за обезщетение за претърпените от него имуществени
вреди.
Искането е да се осъди „ЗК Лев Инс“ АД, да заплати на АС. Г. М.
обезщетение за имуществени вреди в размер на 3200лв.- направени разходи за
6
лечението на уврежданията от ПТП, настъпило на 30.07.2013г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до датата на
окончателно плащане. Посочена е банкова сметка на ищеца.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който оспорва изцяло всички изложени обстоятелства в исковата молба и
предявените искове по основание и размер.
Счита се, че претендираните неимуществени вреди от ищеца вече са
репарирани от присъденото му обезщетение по гр.д.№11978/2013г., по описа
на Софийски градски съд. По настоящето дело се претендират репариране на
имуществени вреди, причинени в резултат на претърпяна от ищеца операция
на дясна тазобедрена става.
Твърди се, че както първоинстанционният, така и въззивният съд при
разглеждане на предходното водено между страните дело са взели предвид,
като едно от обстоятелството, определящо справедливия размер на присъдени
неимуществени вреди е „последиците за здравето на ищеца и прогнозите за
бъдещото му здравословно състояние- дефицит на движение на дясната
тазобедрена става от 40 градуса с неблагоприятна прогноза за възстановяване,
накуцваща походка; белези на външната страна на бедрото и над външния
глезен“. Съдът при решаването на въпросното дело е съобразил с решението
си всички негативни последици, болки и страдания, търпени от ищеца към
този момент, както и бъдещите такива проявления, които са включвали и
претендираните по настоящето дело. Отчетено е обстоятелството, че
прогнозите за здравето на ищеца включват въпросната операция за подмяна
на тазобедрената става, тъй като движението й е ограничено и има
неблагоприятна прогноза за възстановяване й и възстановяването на
подвижността и походката на ищеца. Ето защо както процесната операция,
така и претърпените във връзка с нея вреди са били предвидими, следвало е и
са отчетени са в предходното дело.
Алтернативно се оспорва процесната операция да е в пряка и
непосредствена връзка с процесното ПТП. Счита се, че при обичайно
стечение на обстоятелствата не би се стигнало до твърдяната операция, а и тя
би била ненужна, ако на ищеца е проведено адекватно лечение и
рехабилитация и той е спазвал всички лекарски предписания в този смисъл.
7
Счита се и че процесната операция се е наложила поради заболявания на
ищеца, предхождащи процесното ПТП, които са благоприятствали това му
увреждане.
Сочи се, че вредата е пряка и непосредствена последица от деликта,
когато той е „необходимо“ и „достатъчно“ условие за настъпването й „в
обичайна среда“. Деликтът е необходимо условие, когато без него в
конкретния случай вредата не би настъпила /теорията за равноценността/. То
е достатъчно условие, когато само то би причинило вредата при обичайно
стечение на обстоятелства /адекватна теория/. Косвени са вредите, които са
нетипичен резултат на неизпълнението- в конкретния случай са настъпили, но
при обичайно стечение на обстоятелствата не настъпват. Прекъсване на
причинната връзка е налице, когато вредата е следствие от поведението на
кредитора, на трети лица /които не са действали съгласувано с длъжника/ или
на непреодолима сила.
Алтернативно се прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, дължащ се на описаните предходни заболявания и неспазване на
указанията на лекарите от страна на ищеца, които са допринесли в голяма
степен за претендираните от него неимуществени вреди, тъй като в резултат
на тях той е търпял болки и неудобства, по- големи от нормалните, а същите
са забавили значително процеса на възстановяването му.
Счита се, че предявените искове за изцяло неоснователни, съответно
частично неоснователни, поради което искането е да се отхвърлят
изцяло/частично и да се присъдят на Застрахователна компания „Лев Инс“
АД, ЕИК ********* съразмерно направените в производството разноски.
С исковата молба е направено искане, производството по настоящето
дело да бъде спряно до влизане в сила на съдебен акт по т.д.№89/2019г. по
описа на ОС- Пазарджик, което в момента е висящо пред АС- Пловдив. Това
дело е заведено по искова молба на ищеца за присъждане на застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
претендираната оперативна интервенция- смяна на дясна тазобедрена става. В
тази връзка се счита, че решението по т.д.№89/2019г. по описа на ОС-
Пазарджик има значение за правилно решаване на настоящето дело,
доколкото с него със сила на пресъдено нещо ще се установи дали искът и
направеното възражение за съпричиняване са доказани по основание.
8
С Определение №1665/23.07.2020г., PC- Пазарджик е спрял
производството по гр.д.№882/2020г. по описа на PC- Пазарджик до
приключване с влязла в сила съдебно решение на т.д. №89/2019г. по описа на
ОС- Пазарджик.
С Определение №260340/15.12.2021г., производството по гр.д.
№882/2020г. по описа на PC- Пазарджик е било възобновено.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Претенциите на ищеца произтичат от настъпил на 30.07.2013г., около
15:50 часа, на републикански път ІІІ-803, км.57 + 550м. пътен инцидент
/катастрофа/, с участието на моторно превозно средство марка „ВАЗ”, модел
„2107“, с peг.№ ..., управлявано от .Б.А.Ч... Вследствие на пътния инцидент е
пострадал АС. Г. М. /ищец в настоящото производство/, който е бил пасажер
в посочения лек автомобил. За пътния инцидент е бил съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица с вх.№ КАТ-12405/28.08.2013г.
Във връзка с процесният пътен инцидент е било образувано и водено
ДП №ЗМ 1001/30.07.2013г. по описа на РУ на МВР- Пазарджик.
Видно от Решение, постановено по НОХД №2048/2013г., по описа на
PC- Пазарджик, обвиняемият .Б.А.Ч.. е бил признат за виновен по
повдигнатото му обвинение за причиняване на ПТП, като същият е освободен
от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК. Съдебният акт е влязъл в
законна сила на 28.12.2013г.
Видно от материалите по гр.д.№11978/2013г. по описа на Софийски
градски съд, с Решение №257 от 14.01.2015г. се установява, че съдът е осъдил
ответното дружество, да заплати на АС. Г. М., с ЕГН ********** от с.Д. ул.
„8-ма“ №40, обл.Пазарджик, обезщетение за неимуществени вреди от
процесното ПТП в размер на 100000лв., на основание чл.226, ал.1 от КЗ.
Решението на СГС е обжалвано и е потвърдено с Решение по гр.д.
№2633/2016г., по описа на САС, 7 състав - недопуснато до касационно
обжалване с Определение № 235/11.04.2017г., постановено по т.д. №65/2017г.,
по описа на ВКС, II т.о.
Видно от посоченото решение на СГС, постановено по гр.д.
№11978/2013г. по описа на съда, подробно е описана възприетата от СГС
фактическа обстановка, както и травматичните увреждания, причинени па
9
ищеца от причиненото от Ч. пътнотранспортно произшествие. Установено е
по несъмнен начин, че именно Ч. е причинил ПТП, от което е бил увреден
ищецът А.М..
По безспорен начин се установява, че управляваният от Ч. лек
автомобил, марка „ВАЗ”, модел „2107“, с peг. № .. АН към момента на
настъпване на ПТП е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“
при ответното дружество „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК-
*********.
Причинените на ищеца травматични увреждания от процесното ПТП се
доказват от приетите по делото писмени доказателства, съгласно които,
непосредствено след инцидента ищецът е откаран по спешност в „МБАЛ-
Пазарджик” АД, където е хоспитализиран за периода от 30.07.2013г. до
05.08.2013г. След извършените прегледи и изследвания, на пострадалия е
поставена окончателна диагноза, която по своя медико- биологичен характер
се изразява в следното: мозъчно сътресение със загуба на съзнание; закрито
счупване на черепа; разкъсна рана на десен слухов проход; фрактура на тибия
и фибула на дясна подбедрица; фрактура на бедрената шийка на дясна
тазобедрена става; фрактура на срамна кост; фрактура на дясна слепоочна
кост; фрактура на десен и ляв максиларен синус; фрактура на носа.
На 27.09.2017г., ищецът е постъпил в Отделение по ортопедия и
травматология към УМБАЛ „Пълмед“ ООД- клон „МС Здраве“-
гр.Пазарджик, с оплаквания от болки и ограничени до невъзможни движения
в областта на дясна тазобедрена става, които били, вследствие от получената
при процесното ПТП фрактура на шийката на дясно бедро. След провеждане
на необходимите прегледи и изследвания било установено, че при ищеца са
налице образни данни за артрозни изменения на тазобедрена става, с оглед на
което му била поставена следната диагноза: „посттравматична коксартроза“.
На 28.09.2017г., ищецът претърпял оперативна интервенция, при която е
извършена тотална смяна на дясна тазобедрена става, посредством
ендопротезиране чрез метални импланти. На 09.10.2017г., ищецът бил
изписан с предписания за провеждане на медикаментозна и антикоагулантна
терапия.
Впоследствие се установява, че ищецът М. е предявил иск пред ОС-
Пазарджик за репариране на нововъзникнали вреди след провеждане на
10
производството, по което са били разгледани вредите, възникнали резултат от
процесното ПТП. По образуваното търговско дело №89/2019г. по описа на
ОС- Пазарджик съдът се е произнесъл с Решение №171 от 28.11.2019г., с
което е прието от този съд, че е налице „ексцес“- влошаване здравословното
състояние на ищеца М., което не е било взето предвид от съда при
първоначалното разглеждане на спора. По цитираното дело на ОС-
Пазарджик са били претендирани от ищеца новонастъпили вреди-
„посттравматична коксартроза“, в резултат на която, на 28.09.2017г. е била
извършена оперативна интервенция на пострадалия, при която е била сменена
дясната тазобедрена става, посредством ендопротезиране чрез метални
импланти, проведена рехабилитация и физиотерапия. На 02.03.2018г. е било
установено наличието на преднокоренчева увреда на ниво Л5 и ЕС1. В
мотивите на цитираното съдебно решение, ОС- Пазарджик е приел, че
причинената на пострадалия „посттравматична коксартроза“ се намира в
причинна връзка с процесното ПТП получената травматична увреда на
дясната тазобедрена става.
Видно от заключението на СМЕ, заболяването е било излекувано
дефинитивно, като е била отстранена повредената тазобедрена става и е била
поставена изкуствена такава, а извършената операция е била необходима на
ищеца. Установява се, че причинената на пострадалия увреда се намира в
причинна връзка с посттравматичната артроза на ДТБС, последващото
скъсяване на крайника и компенсаторното изкривяване на гръбначния стълб в
поясната област.
Видно от постановеното Решение №171 от 28.11.2019г. по търговско
дело №89/2019г. по описа на ОС- Пазарджик, ответното дружество е било
осъдено да заплати на ищеца сумата от 25000лв.- обезщетение при ексцес
неимуществени вреди. Решението на ОС- Пазарджик е било отменено
частично с Решение №224 от 29.07.2002г., постановено по в.търг.дело
№200/2020г. по описа на АС- Пловдив /влязло в сила/ единствено по
отношение размера на присъденото обезщетение, като в останалата
обжалвана част решението на ОС- Пазарджик е било потвърдено.
От представените към исковата молба по настоящето дело писмени
доказателства /епикризи, направления и анамнеза, история на заболяването/
се установява здравословното състояние на пострадалия и причинените му в
11
резултат от ПТП травматични увреждания. От същите се констатира, че
причинената на пострадалия „посттравматична коксартроза“ се намира в
пряка причинно- следствена връзка с процесното ПТП и получената
травматична увреда на дясната тазобедрена става, до какъвто извод е
достигнал и ОС- Пазарджик, а извършената смяна на тазобедрената става се
намира в причинна връзка с лечението на травмите и последиците от ПТП.
Видно от Фактура №********* от 28.09.2017г. , издадена от УМБАЛ
„Пълмед“ ООД- МС „Здраве“- гр.Пазарджик се установява, че в същата е
посочена стойност от 3200лв.- направени от ищеца разходи за лечение
/доплащане за тазобедрена ендопротеза/.
Въпреки подадената молба с вх.№16256 от 06.02.2019г. от ищеца към
ответното дружество, не са налице данни по делото, на пострадалия да е било
изплатено претендираното от него обезщетение за претърпени имуществени
вреди.
В хода на производството по настоящото дело, с Молба вх.№260073 от
12.01.2022г., подадена от ответника са признати обстоятелствата, свързани с
влошаване здравословното състояние на ищеца и които са били предмет на
допусната СМЕ, поради което PC- Пазарджик е отменил определението си по
допускане на съдебната експертиза. В подадената молба се сочи, че тези
въпроси са били решени по т.д. №89/2019г. по описа на ОС- Пазарджик,
водено между същите страни, поради което се ползват със сила на пресъдено
нещо и не могат да бъдат пререшавани.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираната възззивна жалба и констатира, че
същата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от
ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение,
в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните
от първата инстанция доказателства намира, че решението е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено, а жалбата се явява неоснователна.
В настоящия случай, първоинстанционният съд въз основа на
12
изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е
определил правната квалификация на предявения иск, като такъв по чл.226,
ал.1 от КЗ (отм).
В конкретният казус, настоящата инстанция не приема направените във
въззивната жалба оплаквания за неправилност и незаконосъобразност за
основателни. Основанието за това, е че въззивният съд след подробно
обсъждане на събраните в производството доказателства, достига до същите
правни изводи изведени от първата инстанция.
В този аспект няма основание последната да не приеме изцяло доводите
на районния съд в тази насока, които не счита да ги преповтаря, като ги
препраща по смисъла на чл.272 от ГПК.
В случая, не са налице основания да се приемат възраженията на
ответника, че първоинстанционният съд е тълкувал неправилно приложените
по делото доказателства. В тази връзка следва да се посочи, че фактическите
изводи на съда са в съответствие с приобщения по делото доказателствен
материал и съответно те са съобразени и с извършеното в хода на
производството признание на спорните обстоятелства по делото.
Действително пред първоинстанционният съд не е изслушвана съдебно-
медицинска експертиза, която е била поискана от ищеца и ответника, но факт
е, че във връзка със спорните обстоятелства се установяват по несъмнен
начин от влезлите в сила Решение №171/28.11.2019г., постановено по т.д.
№89/2019г. по описа на ОС- Пазарджик, І състав, Решение №224/29.07.2020г.,
постановено по т.д.№200/2020г. по описа на АС- Пловдив, ІІІ състав и
Определение №60416/12.07.2021г., постановено по т.д.№2370/2020г. по описа
на ВКС, ІІт.о. Следва да се посочи, че производството по т.д.№89/2019г. по
описа на ОС- Пазарджик е водено във връзка с търпени от ищеца
неимуществени вреди от процесния екцес, настъпил вследствие навредите от
идентично ПТП.
При наличието на тези съдебни решения, влезли в законна сила, няма
как да се приеме възражението в насока, че първоинстанционния съд се е
отклонил от стандартите за провеждане на доказване на правноирелевантни
факти, съответно ищецът не е провел пълно доказване на твърденията си.
Няма как да се игнорира подадената от страна на ответника, Молба с вх.
№260073 от 12.01.2022г., в която същия признава спорните по делото факти
13
и обстоятелства, с оглед на което и предвид липсата на други доказателствени
искания, съдът е приключил съдебното дирене по делото. В този аспект,
правилно първоинстанционният съд в постановения от него съдебен акт е
приел, че предвид признанието на всички спорни факти по настоящото дело,
доколкото същите безспорно са установени в хода на производството по т.д.
№89/2019г. по описа на ОС- Пазарджик, те се ползват със сила на присъдено
нещо и не могат да бъдат пререшавани в хода на настоящото такова. В това
производство е прието, че операцията е била необходима за ищеца, съответно
сторените за нея разходи за дължими от застрахователя и тези обстоятелства,
свързани с влошеното здравословно състояние на ищеца не могат да бъдат
пререшавани, доколкото са предмет на производство по т.д.№/9/2019г. по
описа на ОС- Пазарджик и съответно те са признати от ответната страна.
Не са налице основания да се приемат за основателни и възраженията
на жалбоподателят в насока, че твърдените от ищеца травматични последици
са взети предвид при определяне размера на обезщетението в производството
по гр.д.№11978/2013г. по описа на СГС.
В случая няма основание настоящата инстанция да не приеме въз основа
на изложените в това решение мотиви, че при определяне на справедлив
размер на застрахователно обезщетение в производството по това гражданско
дело са взети предвид единствено настъпилите до приключването на
съдебното дирене по делото факти. Реално, процесните разходи предмет на
настоящия спор, касаещи смяната на тазобедрената става при ищеца се явява
нововъзникнало обстоятелство. В решението от 14.01.2015г., постановено по
гр.д.№11978/2013г. по описа на СГС на практика са отчетени единствено
наличните травматични увреждания, ограниченото движение на дясна
бедрена става и белези. В мотивите на това решение няма направена прогноза
за бъдещото възстановяване на ищеца, нито бъдещите му усложнения, в това
число и процесната оперативна интервенция. Не може да има спор, че в
мотивите на това решение се отчитат дефицитът и накуцващата походка
относно определянето на конкретния размер на обезщетение по гр.д.
№11978/2013г. по описа на СГС, но няма как да се игнорира обстоятелството,
че към датата на постановяване на решението- 14.01.2015г., извършената на
М. интервенция, както и сторените разходи за нея, не са вземани предвид,
която е реализирана 2 години след това /през 2017г./.
14
Правилно в случая, районният съд е приел, че дори и да са били
предвидими същите, те реално не са били отчетени при определяне размера
на обезщетението в предходно водените дела.
При това положение, предявеният иск за обезвреда на причинените на
ищеца имуществени вреди се явява основателен и доказан и следва да се
уважи изцяло като такъв.
Върху уважените искове следва да се присъди и законна лихва, считано
от датата на предявяване на исковата молба в съда /15.04.2020г./ до
окончателното изплащане на обезщетението.
При тези съображения в насока неприемане възраженията изложени във
въззивната жалба и съвпадане на крайните правни изводи на
първоинстанционния, обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди, а подадената въззивна жалба, като
неоснователна следва да се остави без уважение.
Предвид изхода на процеса, в тежест на „Застрахователно дружество
Лев Инс“ ЕАД, следва да се присъдят направените от страна на АС. Г. М.
разноски пред въззивната инстанция- адвокатско възнаграждение в размер на
550лв.
С оглед на гореизложеното, Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260008 от 02.03.2022г., постановено по
гр.дело №882/2020г. по описа на РС- Пазарджик.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.С., район Л., бул.“Ч.В.“ №51Д,
представлявано от М.С.М.- Г. и Г.Н.Г.- Изпълнителни директори, да
ЗАПЛАТИ на АС. Г. М., ЕГН ********** от с.Д. ул.“8-ма“ №40,
обл.Пазарджик, сумата от 550 /петстотин и петдесет/лв., представляваща
сторени от последния пред въззивната инстанция съдебно- деловодни
разноски- адвокатско възнаграждение, в размер на 550лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16