Решение по дело №113/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 205/22.12.2014 г., постановена по НЧХД № 223/2014 г., по описа на Момчилградския районен съд, подсъдимата М. А. Т. е призната за невиновнав това, че на 03.08.2014год. в с. Б., общ. К. е причинила лека телесна повреда на З. М. О. от с. Б., кв. "М.", общ. К., с ЕГН *, изразяваща се в кръвонасядане и охлузвания на кожата на лицето, което е причинило болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.304 от НПК във вр. с чл.12,ал.1 от НК е оправданапо така предявеното обвинение по чл.130, ал.2 от НК.

Съдът еотхвърлилпредявеният граждански иск от З. М. О. против М. А. Т. от с. Б., за сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 03.08.2014г., от деяние по чл.130, ал.2 от НК, като неоснователен и недоказан. С присъдата тъжителката З. М. О. е осъдена да заплати на М. А. Т. сумата от 1120лева, представляваща разноски по делото, от които 1000лв. адвокатско възнаграждение и 120лв. внесен депозит за възнаграждение на вещо лице, на осн. чл.190, ал.1 от НПК.

Настоящото въззивно производство е образувано по повод подадена жалба от тъжителката З. М. О. чрез повереника й- адв.И. Б. В жалбата се твърди, че посочената присъда е необоснована по смисъла на чл.313 от НПК, като такава е неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. Моли на основание чл. 334, т. 2 вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК да се отмени изцяло Присъда от 22.12.2014 г., постановена по НЧХД № 223/2014 г. по описа на РС-Момчилград, вместо което да се постанови присъда, с която М. А. Т. от с. Б., общ. К., обл. К. да бъде призната за виновна в извършване на престъплението, за което й е повдигнато обвинение и е предадена на съд, както и да се уважи в пълен размер предявения граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.

В съдебно заседание жалбодателят З. О., не се явява, но чрез повереника си - адв.Ивана Бръмбарова поддържа жалбата си и моли да бъде уважена съобразно исканията изложени в нея. Изразява се несъгласие с фактическата обстановка и мотивите на районния съд. Счита, че с оглед вида и степента на нараняванията на подсъдимата и на тъжителката, в никакъв случай не се касаело за неизбежна отбрана, най-малко се касаело за превишаване пределите на неизбежната отбрана. Според адв.Бръмбарова подсъдимата е извършила деянието, за което по частното обвинение била предадена на съд.

Ответника по жалбата – подс. М. А. Т., също не се явява в съдебно заседание, но чрез защитника си – адв.С. Х. оспорва изцяло въззивната жалба и я счита за неоснователна. Счита, че в случая районният съд абсолютно обосновано, законосъобразно и правилно е разсъждавал, като е приел, че в случая се касае за приложението на чл.12, ал.1 от НК, като това именно се установявало от събраните доказателствата по делото. Моли, да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд, с всички законни последици от това. Претендира и за присъждане на разноските пред въззивната инстанция. Моли за решение в този смисъл.

Страните не сочат нови доказателства.

На основание чл.314, ал.1 от НПК, след проверка изцяло правилността на присъдата, по повод и във връзка с подадената жалба въззивния съд приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока посочен в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради което същата се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционния съд е изяснил обстоятелствата по повдигнатото на подсъдимата обвинение. Въз основа на събраните доказателства от районният съд, като нови на проведеното съдебно следствие от въззивния съд, не са искани и събирани, се установява следната фактическа обстановка:

Тъжителката З. М. О. е майка на подсъдимата М. А. Т.. Последната преимуществено живеела в Р.Т. със съпруга си и сина си, като всяка година през летния сезон заедно със семейството си пребивавали за около седмица в наследствената си къща находяща се в с. Б., кв. "М." №221. В тази къща си живеела и тъжителката, като между подсъдимата и майка й З. М. О. съществувал стар конфликт.

В началото на месец август 2014г. подсъдимата заедно със семейството си - съпруга си св. М. Т. и малолетното си дете - св.Т. Т. пристигнали в Република България и отседнали в къщата в с. Б., кв.”М.”, където си живеела и майка й - сама, тъй като баща й бил починал. Сутринта на 03.08.2014г. подсъдимата преместила една снимка, която тъжителката била оставила, на която била внучката на тъжителката - С., и която снимка се намирала на секция в коридора на къщата. Около 23.00ч. на същата дата подсъдимата била в кухнята и приготвяла мляко за синът си, когато при нея дошла тъжителката. Същата й се развикала, като повод за това бил факта, че подсъдимата е преместила въпросната снимка. В коридора на къщата двете взаимно си разменили реплики на висок глас, при което от стаята в която били излезли свидетелите М. Т. и Т. Т., като тъжителката в присъствието и на последните двама заявила на подсъдимата „да сложи снимката на същото място или с белезници ще ги изпрати в Турция". Подсъдимата отказала да върне въпросната снимка на мястото й, след което тъжителката взела една чехла и с нея започнала да нанася удари по подсъдимата. Първоначално подсъдимата хванала ръцете на тъжителката и й казала да престане и да не я удря, но въпреки това тъжителката продължила да замахва с чехлата и да нанася удари по подсъдимата. Последната от своя страна вдигнала ръце в опит да се предпази от ударите, които й нанасяла тъжителката, но същата продължавала да замахва. Именно в опит да се предпази от ударите на тъжителката с ноктите на ръцете си одраскала подсъдимата по лицето. Тъжителката се отдръпнала и тръгнала към входната врата, като на излизане взела един бастун и казала на подс.Топарлак, че с този бастун ще я пребие. След като напуснала къщата тъжителката отишла при другата си дъщеря - св.Х. А. и внучката си -св.С. А. Х. - П., които живеели в съседната къща. Двете свидетелки били чули разправията от съседната къща, като разпознали гласовете на тъжителката и подсъдимата, поради което излезли навън. Скоро след това видели, че тъжителката З. О. идва към тях, като същата имала кръв по лицето си и им заявила, че нараняванията по лицето й били причинени от подсъдимата. Същата вечер св.Х. А. сигнализирала за случая в РУП-К. На място са били изпратени полицейски служители, които снели писмени обяснения от страните, като съставили на тъжителката и на подсъдимата предупредителни протоколи по реда на чл.65 от ЗМВР. По случая била образувана и преписка, като след извършване на проверка с постановление от 15.09.2014г. прокурор от РП-Момчилград е отказал да образува досъдебно производство.

На 04.08.2014г. тъжителката З. О. отишла на преглед при съдебния лекар - д-р Н. М., като след прегледа й било издадено СМУ №191/2014г., в което са описани за установени следните наранявания: по лявата буза - две ивицовидни охлузвания на кожата с размери 5/0,Зсм. и 2,5/0,5см., с розово- червен цвят, разположени на нивото на околната здрава кожа; подобно охлузване на кожата с размери 1,5/0,5см. се установило в областта на дясната буза, като под описаното охлузване на кожата се установило синкаво кръвонасядане с размери 1/1см.; Шия, гръден кош, корем и крайници: без видими следи от външни увреждания. Посочено е в удостоверението, че кръвонасядането и охлузванията на кожата на лицето са причинили болка и страдание.

На 08.08.2014г. на преглед при съдебния лекар - д-р Н. М. се явила и подсъдимата М. Т., като й било издадено СМУ №199/2014г., от което е видно, че при прегледа й са били установени следните наранявания: По външната повърхност на лявата мишница, в средната й трета се установило синкаво-мораво кръвонасядане с жълтеникав оттенък и размери 5/4см.; Глава, шия, гръден кош и корем: без видими следи от външни увреждания. Било е причинено болка и страдание. Посочено е, че описаното увреждане е получено при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да е възникнало така, както съобщава освидетелстваната, а именно, че на 03.08.2014г. около полунощ била бита с обувка от майка й. От Решение №126/26.09.2014г. постановено по гр. дело №273/2014г. по описа на МРС се установява, че в полза на тъжителката З. О. е била наложена мярка за защита срещу подсъдимата М. Т., като са били наложени мерки по чл.5,ал.1,т.1 и т.3 от ЗЗДН, както и глоба по чл.5,ал.4 от ЗЗДН. На 06.08.2014г. е била издадена и заповед за незабавна защита в полза на тъжителката, респективно срещу подсъдимата.

От заключението на вещото лице д-р М. по назначените в хода на първоинстанционното дело съдебномедицински експертизи, както и от показанията му в съдебно заседание се установява, че на З. О. е било причинено:кръвонасядане и охлузвания на кожата на лицето, които са причинили болка и страдание без разстройство на здравето. Оздравителния процес при такива увреждания продължавал около 10 дни, като описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет, какъвто бил и човешкия нокът и било възможно да са възникнали, както е съобщила пострадалата и св.С. Х.

На М. Т. е било причинено кръвонасядане на лявата мишница, което е причинило болка и страдание без разстройство на здравето и оздравителния процес при такива увреждания продължава около 10 дни. Описаните увреждания беле получени при действието на твърд тъп предмет и било възможно да са възникнали, както е съобщила пострадалата и свидетелите М. Т. и Т. Т.

Така описаната фактическа обстановка е установена и приета и от първоинстанционния съд. Същата се базира на обясненията на подсъдимата М. Т., показанията на свидетелите М. Т., Т. Т., които съдът изцяло кредитира, от части от показанията св.Х. А. и С. Х. и от писмените доказателства по делото – съдебно-медицински удостоверения № 191/2014г. и №199/2014г., издадени от съдебен лекар – д-р Н. М., заключенията по изготвените СМЕ №95/2014г. и №94/2014г, Решение постановено по гр.дело №273/2014г. на МРС, заповед за незабавна защита от 06.08.2014г., постановление за отказ да се образува досъдебно производство ведно с преписка вх.№778/2014г. на РП-Момчилград и свидетелство за съдимост.

Извършения анализ на събраните по делото доказателства от решаващия съд е обоснован, като не е налице превратна или неправилна оценка на доказателствата. Правилно са кредитирани изцяло обясненията на подсъдимата и показанията на свидетелите М. Т. и Т. Т., като последователни, логични и взаимодопълващи се. Двамата свидетели макар и близки на подсъдимата- съпруг и син, и като такива заинтересовани от изхода на делото, са били единствените преки очевидци на случилото се, като разказаното от тях освен, че е житейски логично и показанията им са безпротиворечиви по между им, не е опровергано от другите събрани по делото доказателства, поради което и не възниква съмнение в достоверността му. Съответно правилно е посочено, че св.Х. А. и С. Х., не са били преки очевидци на случилото се и техните показания сочат за факти и обстоятелства разказани им от тъжителката, но без каквато и да било конкретика, и случилото се, след приключване на инцидента между тъжителката и подсъдимата. По делото не са събрани доказателства, които да докажат описаните в тъжбата твърдения, че подсъдимата е блъскала тъжителката в стената, нанесла й няколко шамара по двете бузи и удар с юмрук в областта на главата. Напротив, същите са опровергани от събраните по делото гласни – обясненията на подсъдимата и показанията на св. М. Т. и Т. Т., и писмени доказателства – съдебномедицински удостоверения и експертизи. В СМУ №191/2014г., издадено при освидетелстването на тъжителката, както бе посочено по-горе в решението, са описани следните наранявания: Глава - по лявата буза се установили две ивицовидни охлузвания на кожата с размери 5/0,Зсм. и 2,5/0,5см., с розово червен цвят, разположени на нивото на околната здрава кожа. Подобно охлузване на кожата с размери 1,5/0,5см. се установило в областта на дясната буза, като под описаното охлузване на кожата се установило синкаво кръвонасядане с размери 1/1см.; Шия,гръден кош,корем и крайници:без видими следи от външни увреждания. Също така съгласно заключението на вещото лице дадено в съдебно заседание, нараняването на тъжителката е причинено от тъп или тъпо-ръбест предмет, какъвто е и човешкият нокът. Описаните наранявания и механизма на причиняването им съответстват на тезата на подсъдимата и показанията на свидетелите М. Т. и Т. Т., а не на описаното в тъжбата блъскане в стената, удряне на шамари по двете бузи и удар с юмрук в главата. Т.е. налице е съответствие между посочените гласни доказателства и цитираното СМУ. Останалите събрани по делото писмени доказателства - Решение постановено по гр.дело №273/2014г. по описа на МРС, заповед за незабавна защита постановена по същото дело, постановление на РП- Момчилград за отказ да се образува досъдебно производство, ведно с материалите по преписка на РУ на МВР- Кирково, също не установяват конкретни факти относими към предмета на доказване и в този смисъл не доказват повдигнатото с тъжбата обвинение за извършено от подс.М. Т. престъпление – умишлено нанесена лека телесна повреда.

При така приетата и от настоящия съд фактическа обстановка, правилен и обоснован се явява извода на районния съд, че деянието извършено от подсъдимата М. Т. е извършено при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК и като такова не представлява прест·пление. Налице са изискуемите предпоставките, които обосновават приложението на цитираната разпоредба – деяние извършено при условията на неизбежна отбрана. Такова деяние е обявено от закона, че не е обществено опасно. В настоящия случай е безспорно установено непосредствено и противоправно нападение от страна на тъжителката З. О. спрямо дъщеря й - подсъдимата М. Т., като същата е извършила действия сочещи на нападение спрямо телесната неприкосновеност на подсъдимата нанасяйки й удари с чехла. Подс.Т. първоначално се е опитала да възпре нападението с думи, но въпреки това тъжителката продължила да замахва с чехлата и да й нанася удари, при което на подсъдимата е била причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. В опита си да преустанови нападението подсъдимата е предприела действия за защита, като е вдигнала ръцете си, при което одраскала с нокти тъжителката по лицето. Това телесно увреждане- ивицовидни охлузвания на кожата – две на лявата и едно на дясната буза, съгласно заключението на вещото лице представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, като е било причинено болка и страдание без разстройство на здравето. Действията извършени от подс.М. Т. за имали за цел единствено да защитят собствената й телесна неприкосновенност от противоправното поведение на майка й – тъжетелката З. О., поради което са оправдани и в рамките на необходимите предели за отблъскване и прекратяване на нападението. С оглед установеното от фактическа страна не е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана по смисъла на чл.12, ал.2 от НК.

Във връзка с така установеното по делото от фактическа страна, безспорно се установи, че подсъдимата М. Т. не е осъществила състава на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, за което е предаден на съд, поради което правилно и законосъобразно е била призната за невиновна и оправдана от първоинстанционния съд по повдигнатото й с тъжбата обвинение.

Правилно и законосъобразно първоинстанционнит съд е отхвърлил приетият за съвместно разглеждане граждански иск предвид, че по делото е безспорно установено, че деянието предмет на обвинението е извършено от подс.М. Т. при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК. При неизбежна отбрана съгласно разпоредбата на чл.46, ал.1 от ЗЗД, няма отговорност за вреди.

При този изход на делото - оправдателна присъда, правилно частната тъжителка З. О. е осъдена да заплати на М. Т. направените от последната разноски по делото в размер на 1120 лева, а неоснователността на въззивната жалба на тъжителката обосновават възлагането на направените от подсъдимата разноски за въззивното производство, които в настоящия случай са в размер на 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

При извършената цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивният съд не констатира в първоинстанционното производство да са допуснати нарушения, които да обосноват нейното изменяване или отменяване, поради което същата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Ето защо и на основание чл.334, т.6, във вр. с чл.338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №205/22.12.2014 г. по НЧХД №223/2014 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

ОСЪЖДА З. М. О. от с. Б., кв.”М.”, общ. К., обл. К., с ЕГН *, да заплати на М. А. Т. от с. Б., кв.”М.”, общ. К., обл. К., с ЕГН *, сумата в размер на 500 лева, представляваща направените от нея деловодни разноски във виззиното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.