№ 7704
гр. С. 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110156959 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба депозирана от „.“ АД, срещу А. Т. С., с
която са предявени следните обективно кумулативно съединени осъдителни искове: 1/ с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
324 лв., представляваща вземане за неустойки за липсващо/невърнато бордово устройство .,
със сер. № . и непълна окомплектовка на същото, съгласно т. 5.1 и т. 5.2 от ценоразпис към
общи условия на „.“ АД, неразделна част от сключен между страните договор № № . от
14.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда -
26.09.2024 г., до изплащане на вземането; 2/ с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 17.39 лв., представляваща вземания за тол
такси, такси за предаване на данни и софтуерна актуализация по сключен между страните
договор № . от 14.06.2020 г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 26.09.2024 г., до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор № . от 14.06.2020 г.
при общи условия, по силата на който ищецът предоставил на ответника за временно
ползване бордово устройство ., със сер. № .. Посочва, че към 20.02.2024 г., в продължение на
повече от 30 календарни дни, не били генерирани пътни такси за превозното средство, с
което е било свързано процесното бордово устройство, поради което и на основание т. 15.16
от Общите условия към договора ищецът твърди да е поканил ответника чрез уведомление
по електронна поща, да върне устройството в 15-дневен срок от получаване на
уведомлението. Поддържа, че в посочения срок ответникът не го е върнало, поради което
следвало да заплати неустойка за невърнато бордово устройство в размер на 300 лева, но
съгласно т. 5.3 и т. 5.2 от общите условия към договора е извършено приспадане на депозит
от 1 лева за бордовото устройство. Към начислената неустойка била прибавена и сумата от
1
25 лева – неустойка за непълна окомплектовка съгласно т. 5.2, респективно - т. 5.3 от
ценоразпис към Общите условия – или начислените неустойки са в общ размер от 324 лева с
приспадане на 1 лев. Посочва, че ответникът останал задължен за вземания за тол такси,
такси за предаване на данни и софтуерна актуализация по сключения между страните
договор № . от 14.06.2020 г. в общ размер от 17.39 лева, за които са издадени фактури №
./11.01.2024 г., № ./01.02.2024 г и № **********/12.02.2024г. Моли се за уважаване на
предявените искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, а и след неговото изтичане до настоящия
момент не е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника А. Т. С..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от
фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 79 ЗЗД:
За да бъде уважен предявения иск по чл. 79 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на посочения в исковата
молба договор между страните, по силата на който е предоставил, а ответникът е ползвал
съответните услуги и за последния е възникнало задължение да заплати в полза на ищеца
тол такси, такси за предаване на данни и софтуерна актуализация и такси информационно
обслужване в претендирания размер.
При съобразяване на представените по делото доказателства и наведените от ищеца
твърдения съдът намира, че в случая се касае за договор за предоставяне на електронни
услуги за събиране на пътни такси на база изминато разстояние /тол такси/ и на база време
/е[1]./, при който освен Закона за задълженията и договорите намира приложение и Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги. В чл.3 от Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ е дадена
дефиниция на понятието електронен документ, като е препратено към дефиницията в чл. 3,
т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива . (. от 28 август 2014 г.). Съгласно
посоченото в цитирания регламент „електронен документ“ означава всяко съдържание,
съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-
визуален з.с.
Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което
може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, з.сано на магнитен,
оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен
документ – чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Същото се счита за подписано при
условията на чл. 13, ал. 1 от закона – за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на
неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3
2
ЗЕДЕУУ/, но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 4
ЗЕДЕУУ/. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен
документ
При съобразяване на така дадената дефиниция Софийски районен съд приема, че
процесният договор е сключен при спазване на законовите изисквания за електронен
документ. Същият се предхожда от създаден потребителски профил чрез онлайн
платформата на ищеца www. .. от ответника. В случая се установява, че ответникът е създал
потребителски профил и е подал заявка, като чрез платформата ToolP. по заявката е
генерирал договор с предплатен баланс на 14.06.2020г, на който е даден номер ., приет като
доказателство по делото и неоспорен от ответника. Видно от същия между страните е
уговорено, че ищецът се задължава да предостави на клиента срещу заплащане услуга за
електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние и на база време съобразно
Общи условия към договора. Посочено е, че за използване на уговорените услуги от ищеца
се предоставят бордови устройства на клиента. Договорът за предоставяне на електронни
услуги и за събиране на пътни такси на база изминато разстояние /тол такси/ и на база време
/е-./ е реален договор и се счита за сключен след предаването на предмета на договора от
ищеца доставчик на съответната услуга на ответника - потребител, а именно на процесното
бордово устройство, тъй като без това устройство е невъзможно да бъдат осъществени
предлаганите от доставчика услуги като заплаща тол такси и други държавни такси, да
закупува маршрутни карти и електронни .. В случая по делото е приет приемно -
предавателен протокол за предаване на бордово устройство № ./09.09.2020г, като протоколът
е подписан от предалото устройството лице и от представител на ответника, като това
обстоятелство не се оспори в производството. В протокола е изрично посочено, че се
предава 1 брой бордово устройство ., ., d. сес сериен номер ., с рег. № .. Следователно
ответникът е удостоверил получаването на бордово устройство.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че между страните е възникнало валидно
правоотношение, произтичащо от сключен договор за предоставяне на електронни услуги за
събиране на пътни такси на база изминато разстояние /тол такси/ и на база време /е[1]./.
Ищецът е изпълнил основното си задължение по договора и е предал бордовото устройство
на ответника, поради което за ответника е възникнало задължение да заплаща дължимите
такси по договора. Съгласно представения договор в раздел II от него е предвидено, че
цените на тол таксите са обявени в Тарифата за такси, които се събират за преминаване и
ползване на републиканската пътна мрежа от .. Предвидено е заплащане и на месечна
абонаментна такса /т. 8 от договора/. Съобразно ценоразпис. Същият е обективиран в ОУ
към договора и в него подробно е описано какви такси подлежат на заплащане. Във връзка с
това от ищеца са представени фактури, неоспорени от ответника, с които е извършено
начисляване на такса за предаване на данни и софтуерна актуализация . по предплатен
договор – 5.88 лева по фактура № ./11.01.2024г, такса T.P. . за Б. – 9.12 лева по фактура №
./01.02.2024г и такса за предаване на данни и софтуерна актуализация . по предплатен
3
договор – 5.88 лева по фактура № **********/12.02.2024г. Същевременно от ответника не се
оспорва, че тези услуги са били предоставени, нито се оспорва размера на начислените
такси, поради което настоящият състав приема, че същите са доказани като дължими по
основание и размер. От ответника не са релевирани твърдения, а и не са представени
доказателства начислените суми за такси да са били заплатени. От ищеца се излагат
твърдения, че част от така начислените такси да погасени чрез приспадане на налични суми
от предварителния баланс по договора. Ето защо настоящият състав приема, че искът по чл.
79 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло за сумата от 17.39 лева.
По иска по чл. 92 ЗЗД:
За да бъдат уважени исковете за заплащане на неустойка по договора в доказателствена
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, възникването на
договорни отношения с ответника, по силата на които му е предал процесните бордови
устройства, наличие на уговорки за неустойка с посоченото в исковата молба съдържание и
размери, и настъпването на предпоставките, пораждащи изискуемост на вземанията за
неустойки в претендираните размери.
Както беше посочено по-горе по делото безспорно се установява, че е сключен
процесния договор между страните. В чл. 15.16 от Общите условия /ОУ/ приложими към
договора е уговорено правото на ищеца в качеството му на доставчик на услугата да
прекрати едностранно и предсрочно ползването на бордовото устройство по т. 15.7 с
отправяне на писмено уведомление до клиента с незабавен ефект, в случай, че пътното
превозно средство, с което е асоциирано бордовото устройство не генерира пътни такси за
период повече от 30 последователни календарни дни. В т.15. 17 от ОУ е предвидено, че в
случай на прекратяване на договора или на прекратяване на ползването на бордовото
устройство независимо от основанието затова, съответните бордови устройства
предоставени на клиента ще бъдат деактивирани и е необходимо да бъдат върнати от
клиента в срок от 15 дни, считано от датата на прекратяване на договора или изтичане на
срока за ползване на бордовото устройство.
Претендираната от ищеца неустойка е уговорена в чл. 15.8 от ОУ, съгласно който в
случай, че клиента не върне бордовите устройства в рамките на този срок доставчикът на
услугата ще има правото да удържи съответния депозит и да начисли на клиента неустойки
за липсващото бордово устройство и за непълната окомплектовка на бордовото устройство.
Същата неустойка при предсрочното прекратяване на договора е предвидена и в чл. 8.16 от
процесния договор. Съгласно т. 5. 2 от Ценоразписа на ищеца, който е неразделна част от ОУ
неустойка за непълна окомплектовка на бордово устройство е в размер на 25 лв., а според т.
5.3 неустойката за липсващо бордово устройство е в размер на 300 лв., като към тази
неустойка кумулативно се начислява и неустойка за непълна окомплектовка на бордово
устройство. Съгласно чл. 17.19 от ОУ всички съобщения и уведомления свързани с договора
ще бъдат изпращани от ищеца на имейл или пощенски адрес посочен от клиента при
сключване на договора, като в случай, че клиентът не е уведомил своевременно за тяхната
промяна и не получи на посочените от него адрес и имейл съответните съобщения, същите
4
се приемат за доставени.
Видно от представеното по делото уведомление № 6481180/21.02.2024г. за
прекратяване на срока на ползване на T.P.е бордово устройство, ведно с Приложение №1,
същото по електронен път е било изпратено до ответника А. Т. С. на 21.02.2024г. В
уведомлението е определен 15 дневен срок за връщане на полученото бордово устройство,
като не са ангажирани доказателства същото да е било върнато. В действителност няма
доказателства така изпратеното електронно уведомление да е достигнало до ответника, но
по делото и ищеца е представена и изпратена до С. покана за плащане с изх.№ ./23.04.2024г.
В същата отново е отправено изявление в насока, че договорът между страните е прекратен
и се дължи връщане на предоставеното бордово устройство, като поради невръщане на
същото следва да бъде заплатена неустойка. Това изявление съгласно представената по
делото Информация за пратка, е видно, че е получено от А. С. на 24.04.2024г в гр.Д.. Ето
защо Софийски районен съд приема за установено по делото, че до ответникът е достигнало
изявлението на ищеца за прекратяване на договора и за връщане на бордовото устройство.
Предвид липсата на възражение от ответника следва да се приеме, че с достигане на
изявлението за прекратяване на договора същият се счита едностранно прекратен. Как вече
беше посочено ответникът С. не е ангажирал доказателства за връщане на ищеца на
бордовото устройство в съответния срок, поради което на основание т. 5.3 от общите
условия му е начислена неустойка в размер на 300 лева за липсващо бордово устройство, а
на основание т. 5.2. - неустойка в размер на 25 лева за установено нарушение на цялата
окомплектовка на бордовото устройство. Ответникът не е заплатил доброволно издадената
от ищеца заявка за плащане № ./25.03.2024г.
С оглед на изложеното съдът счита, че се е осъществил правопораждащия фактически
състав на претендираната от ищеца неустойка, а именно прекратяване едностранно и
предсрочно от негова страна на процесния договор и съответното ползването на
предоставеното с него бордово устройство поради неизпълнение на задължението на
ответника да генерира пътни такси за период повече от 30 последователни календарни дни.
Предсрочното прекратяване на договора, така както е уговорено в т. 15.16 от ОУ има
незабавен ефект и води до деактивиране на бордовото устройство. Дори и да приемем, че
клиентът не е бил уведомен за предсрочното прекратяване на ползването на бордовото
устройство същият е установил, че бордовото устройство е било деактивирано и следва да е
бил наясно с приетите от него клаузи на договора и ОУ към договора, в кои случай
бордовото устройство се деактивира. По изложеното иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД
следва да бъде уважен. Върху процесната сума следва да се начисли и законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.09.2024г. до окончателното
изплащане на вземането.
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцовото дружество има
право на разноски, в каквато насока има направено искане още в исковата молба. Съгласно
разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № № 6/06.11.2013г. по тълк.д. №
5
6/2012г. на ОСГТК на ВКС, за да бъдат присъдени сторените от страната разноски следва да
бъде доказано, че такива са сторени, а в настоящия случай са ангажирани доказателства за
заплатена държавна такса в размер на 100 лева, като именно това е и пълният размер на
претендираните разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Ето защо следва да се
присъдят разноски именно в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА, А. Т. С., ЕГН **********, с адрес в гр.Д., ул. „.“ ., да заплати на „.“ АД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С. .л. „.“ № ., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД
сумата от 324 лв., представляваща вземане за неустойки, а именно неустойка за
липсващо/невърнато бордово устройство ., със сер. № . в размер на 300 лева и неустойка за
непълна окомплектовка на същото в размер на 24 лева, съгласно т. 5.1 и т. 5.2 от ценоразпис
към общи условия на „.“ АД, неразделна част от сключен между страните договор № № . от
14.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда -
26.09.2024 г., до изплащане на вземането, както и на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от
17.39 лв., представляваща вземания за тол такси, такси за предаване на данни и софтуерна
актуализация по сключен между страните договор № . от 14.06.2020 г, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 26.09.2024 г., до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА А. Т. С., ЕГН **********, с адрес в гр.Д., ул. „.“ ., да заплати на „.“ АД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С. .л. „.“ № ., на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сума в размер на 100 лева – разноски сторени в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6