№ 894
гр. София , 25.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20201000503678 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №185/19.06.2020г., постановено по гр.д.№297/2019г., СОС е :
- осъдил Я. И. С., ЕГН********** на осн. чл. 45 вр. чл. 441 от ГПК, да заплати на
„Енерго-Про продажби“АД, ЕИК103533691, обезщетение за имуществени вреди, причинени
в качеството му на ЧСИ рег. № *** с район на действие ОС-гр.София, както следва: сумата
90 804. 73 лв., ведно със законната лихва върху сумата на осн. чл. 86 ЗЗД, считано от
18.04.2016 г. до окончателното плащане на сумата, незаконосъобразно преведена в срока за
доброволно изпълнение по изпълнителни дела №№ 211/14 г., 223/14 г., 234/14 г., 188/14 г.,
200/14 г., 238/14 г., 237/14 г., 210/14 г., 221/14 г., 196/14 г., 192/14 г., 226/14 г., 209/14 г.,
222/14 г., 217/14 г., 244/14 г., 195/14 г., 241/14 г., 214/14 г., 235/14 г., 229/14 г., 231/14 г.,
232/14 г., 190/14 г., 189/14 г., 197/14 г., 206/14 г., 201/14 г., 230/14 г., 207/14 г., 208/14 г.,
225/14 г., 203/14 г., 239/14 г. 218/14 г. по сметките на ЧСИ и на трети лица; сумата 8 868 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата на осн. чл. 86 ЗЗД, считано от 18.04.2016 г. до
окончателното плащане на сумата, произхождаща от заплатени адвокатски и
юрисконсултски възнаграждения по горепосочените изпълнителни дела; сумата 10 100 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата на осн. чл. 86 ЗЗД, считано от 18.04.2016 г. до
окончателното плащане на сумата, представляваща незаконосъобразно преведени разноски
1
по изпълнението по изпълнителни дела №№ 191/14г., 233/14 г., 220/14 г., 216/14 г., 227/14 г.,
198/14 г., 236/14 г., 204/14 г. 228/14 г., 199/14 г., 240/14 г., 224/14 г., 242/14 г., 202/14 г.
194/14 г. 212/14 г., 243/14 г., ведно със съдебни разноски в размер на 4476 лв. адвокатски
хонорар с начислено ДДС, 4 385.35 лв. държавни такси за исковото и обезпечителното
производство и 760 лв. разноски за възнаграждение на вещо лице.
- отхвърлил е исковете за законната лихва върху сумите за разликата до
предявения размер на осн. чл. 111, б. "в" ЗЗД, като неоснователни.
Решението е било постановено при участието на „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД като
трето лице помагач на страната на ответника.
Срещу решението в осъдителната му част е била подадена жалба от ТЛП „ДЗИ-Общо
застраховане“ЕАД, в която се правят оплаквания за неговата частична недопустимост и
неправилност.Съдът е бил сезиран с три обективно съединени иска, чиято обща цена е
109 772.73лв., а в исковата молба е била посочена сумата от 109 508.73лв., върху която и
ищецът е внесъл следващата се държавна такса. Присъждайки първата от посочените суми
съдът се е произнесъл по непредявен иск, което е основание за частичното обезсилване на
решението му в посочената част. Изложената аргументация се отнася и за втория от
предявените искове, който е за присъждане на сумата от 10 100лв., представляваща
незаконосъобразно преведени разноски по изпълнението по 17 броя изпълнителни дела,
които са били посочени в Приложение №1 към исковата молба.От заключението по
допуснатата по делото ССЕ се установява, че по 17 броя изпълнителна дела сборът от
заявените от ищеца суми за възстановяване е в размер на 8 600лв.Горното означава, че за
разликата над 8 600лв. решението следва да бъде обезсилено.Отделно от изложеното се
установява, че решението е било постановено по нередовна искова молба, доколкото до
приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд ищецът не е уточнил
начина, по който се формира сумата от 90 804.73лв. – вземания по изпълнителни листове,
такси, разноски и т.н.От наведените в исковата молба фактически твърдения се установява,
че ищецът претендира обезщетения за следното : по 35бр. изпълнителни дела е било
извършено плащане от длъжника преди тяхното образуване, което е задължавало съдебния
изпълнител да ги прекрати, на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК ; по 17бр. изпълнителна
дела сумите по предявените изпълнителни листове са били дължими, претендираният от
взискателя адвокатски хонорар е бил намален от ЧСИ, но заплатената разлика между
намаления и претендирания хонорар не е била върната обратно на длъжника по
изпълнението.Не са налице основания за присъждане на първата от посочените суми, тъй
като въпросът за недължимост на вземането, което е предмет на принудителното
изпълнение не може да се реши от съдебния изпълнител, а само от съда, който е сезиран с
такъв иск.Ако в действителност вземанията на кредиторите са били погасени преди
образуване на изпълнителната дела, но въпреки това същите са предприели действия по
насочване на принудително изпълнение, то следва да се приеме, че поведението им е
недобросъвестно.Съдът не се е произнесъл по възражението на ответника за съпричиняване
2
на увреждането от страна на ищеца, който е могъл да избегне настъпването на вредоносния
резултат, ако се е възползвал от признатите му от закона способи за защита по исков
ред.Следва да се съобрази и това, че по тези 35бр. изпълнителна дела адвокатският хонорар
е бил намален от съдебния изпълнител на 700лв., поради което не може ищецът да
претендира връщане на пълния размер на възнаграждението.Изцяло неоснователен е иска за
сумата от 10 100лв. не само поради това, че не е доказано събирането от страна на съдебния
изпълнител на пълния размер на претендирания адвокатски хонорар, но и защото пасивно
легитимиран по тези искове следва да бъдат взискателите.Неправилно е решението и в
частта, в която съдът е уважил предявения иск за заплащане на сумата от 8 868лв.,
представляващ сбора от адвокатските възнаграждения по посочените по-горе 35бр
изпълнителни дела, които ищеца е заплатил за предоставеното от адвокат процесуално
представителство.На първо място тези договори са били без предмет, тъй като са сключени
на 14.07.2014г., а фактурите са били издадени на 30.09.2014г., към който момент длъжника
по изпълнението не е разполагал с никакви средства за процесуална защита срещу
действията на ЧСИ.Ако съдът не приеме изложения довод, то следва да присъди на страната
нетния размер на претендираните възнаграждения, доколкото „Енерго-Про продажби“АД,
ЕИК103533691 е регистриран по ЗДДС и платения от него данък подлежи на
възстановяване.С оглед на горното моли съда да обезсили изцяло или частично обжалваното
решение, а в условията на евентуалност да го отмени като неправилно и отхвърли
предявените искове.
В срок е постъпил отговор от ищеца „Енерго-Про продажби“АД, ЕИК103533691, в
който е изразено становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на
решението в обжалваната му част.Неоснователни са оплакванията за пълна или частична
недопустимост на решението на първоинстанционния съд.Към исковата молба е била
приложена справка по чл.366 от ГПК, от съдържанието на която се установява как е
формирана всяка една от претендираните суми.В действителност в исковата молба е налице
грешка при пресмятане на общия брой на всички суми, но това не обуславя недопустимост
на крайния акт, в който всяка една от сумите са били посочени поотделно.Неоснователни са
възраженията за липсата на предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство
по реда на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като длъжникът по изпълнението е заплатил чрез
пощенски запис всяко едно от вземанията по изпълнителните листове, което действие е
било извършено преди сключване на договорите за цесия и образуване на изпълнителните
производства.Едва след извършените плащания вземанията са били прехвърлени на нови
кредитори, но без за това да бъде уведомен длъжника „Енерго-Про продажби“АД,
ЕИК103533691.От изложеното следва, че действията на съдебния изпълнител по образуване
на изпълнителните дела са били незаконосъобразни, тъй като не е проверил дали всеки един
от взискателите е бил легитимиран да поиска образуване на изпълнително
производство.Такъв е и отказа да прекрати вече образуваните дела, защото не се е съобразил
с представените му доказателства, установяващи погасяване на вземането чрез плащане
преди тяхното образуване.Тази преценка трябва да се извърши от съдебния изпълнител, а не
3
от съда.Неоснователни са оплакванията, които касаят претенцията за сумата от 10 100лв.,
представляваща горницата над редуцирания размер на претендираните от взискателите
юрисконсултски възнаграждения.Самият ответник признава, че всички суми, които са били
посочени в ПДИ са били преведени по негова сметка, а впоследствие заплатени на
взискателите/това се потвърждава и от заключението по допуснатата ССЕ/.Не се установява,
че надплатената сума е била върната на длъжника.Неоснователно е и последното оплакване,
тъй като отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителните производства е
наложило ищеца да упълномощи адвокат и да заплати уговореното възнаграждение.Моли
съда да отхвърли подадената жалба и потвърди решението в обжалваната му част.
Решението в осъдителната му част е било обжалвано и от ответника Я.С., в жалбата
на който се правят оплаквания за неговата неправилност.За да уважи предявения иск за
заплащане на сумата от 90 804.73лв. първоинстанционният съд е приел, че ищецът е
заплатил сумите на всеки един от кредиторите преди образуване на 35бр. изпълнителни
дела, като е основал извода си на представените пощенски записи и известия за доставяне.С
исковата молба са били представени само 33 броя пощенски записи, като липсват
доказателства за плащане на задълженията към П. Ж. и И. Ч..Във връзка с представянето и
приемането на тези документи са били допуснати съществени процесуални нарушения, тъй
като съдът не е задължил ищеца да представи техните оригинали, на основание чл.183 от
ГПК, както и не се е съобразил с извършеното от ответника оспорване на подписите на
получателите в известията за доставяне.Неправилно е разпределена доказателствената
тежест за оспорване истинността на тези документи, която е възложена на ответника, вместо
на ищеца.По същество се оспорват предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника в качеството му на съдебен изпълнител за вредите, които евентуално са били
причинени на ищеца.Отговорността по чл.441, ал.1 от ГПК е лична, което означава, че
съдебният изпълнител може да отговаря само за действията, които е извършил в лично
качество.В случая се установява, че всички процесуалния действия по процесните
изпълнителни дела са били извършвани от помощник ЧСИ Н. С., което е формално
основание за отхвърляне на предявения иск.В условията на евентуалност, ако съдът не
приеме изложената аргументация, то предявения иск за заплащане на сумата от 90 804.73лв.
следва да се отхвърли поради това, че ищецът в качеството си на длъжник по изпълнението
не е представил необходимите доказателства по смисъла на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, които
да установят погасяване на вземането чрез плащане преди образуване на изпълнителните
дела, което е основание за тяхното прекратяване от съдебния изпълнител.Отделно от това
претендираните плащания са били извършени след като всяко едно от вземанията е било
прехвърлено чрез договори за цесия, което означава, че именно новият кредитор е
легитимиран да получи изпълнение, т.е плащането не е било извършено надлежно.Това е
задължавало ЧСИ да образува изпълнителни дела по исканията на новите взискатели, а
евентуалните спорове между тях и длъжника е следвало да се решат по исков
ред.Повторното плащане на дълга от длъжника не се дължи на съдебния изпълнител, а на
поведението на старите и нови кредитори.Неоснователен е иска за заплащане на сумата от
4
10 100лв., тъй като посочената сума е била платена на взискателите преди длъжника да
направи възражение за тяхната прекомерност.Съдебният изпълнител не може да се
произнесе служебно по въпросите за прекомерност на заплатените от взискателите
адвокатски възнаграждения, а следва да бъде изрично сезиран с искане от насрещната
страна. Искът следва да се отхвърли и поради това, че тези суми не се намират по сметка на
ответника, а са получени от трети за процеса лица.Неоснователна е и третата претенция, тъй
като ответникът, който е имал качеството на длъжник по изпълнението, няма право да
претендира разноски, доколкото разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК предвижда, че всички
разноски по изпълнението са за сметка на длъжника.Освен това извършения разход за
адвокатско възнаграждение не се дължи на противоправното поведение на съдебния
изпълнител, а въз основа на сключен със съответния адвокат договор за правна защита и
съдействие.Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло
предявените искове.
Ищецът „Енерго-Про продажби“АД, ЕИК103533691 е депозирал отговор, в който се
изразява становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на обжалваното
решение.Неоснователни са оплакванията на ответника, че първоинстанционният е
разпределил неправилно доказателствената тежест във връзка с оспорване истинността на
представените обратни разписки и известия за доставяне. Същите съставляват официални
удостоверителни документи и се ползват с обвързваща съда материална доказателствена
сила, поради което в тежест на оспорващата страна е да установи възражението си за
тяхната неавтентичност.Съобразно чл.43 и чл.46 от Общите условия на договора с
потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи,
извършвани от „Български пощи“ЕАД, паричният превод се изплаща на адресата лично
срещу предоставен документ, което изключва възможността трето лице без изрично
пълномощно да получи съответната сума.От представените доказателства се установява, че
плащането по всеки един от изпълнителните листове е било извършено преди вземанията да
бъдат прехвърлени, а длъжника уведомен за това действие.Били са налице основания за
прекратяване на образуваните изпълнителни дела, тъй като пощенския запис и обратните
разписки за тяхното доставяне представляват надлежно доказателствено средство, което
доказва факта на извършено плащане.Неоснователни са оплакванията относно сумата от
10 100лв., защото всички суми се внасят по сметка на съдебния изпълнител и едва след
извършване на разпределението по чл.455, ал.2 от ГПК, постъпилите суми следва да се
изплатят на взискателя, а неправомерно събраната сума да бъде възстановено на
длъжника.Установява се, че възраженията за прекомерност на платеното от насрещната
страна адвокатски възнаграждение са били направени непосредствено след получаване на
поканата за доброволно изпълнение.Надлежен ответник по тази претенция е именно
съдебния изпълнител, който е провел изпълнението, а не и взискателите.Неоснователно е и
последното оплакване за недължимост на сумата от 8 808лв., тъй като се установява както
реалното заплащане на адвокатското възнаграждение, така и предоставените по отделните
изпълнителни производства адвокатска услуга.Моли съда да потвърди решението в
5
обжалваната му част.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактически и правна страна :
По допустимостта на производството :
В жалбата на ТЛП се правят оплаквания за недопустимост на обжалваното решение,
тъй като на първо място първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова
молба, а в условията на евентуалност, че е допуснал нарушения на диспозитивното
начало.Същите са неоснователни.
В исковата молба са наведени фактически твърдения, че между ищеца и трети за
процеса лица са били проведени искови производства, които са приключили с влезли в
законна сила осъдителни решение срещу „Енерго-Про продажби“АД, ЕИК103533691.
Непосредствено след приключване на всяко едно от производствата дружеството е
заплатило задълженията си, като плащането е било осъществено чрез пощенски запис.
Въпреки горното вземанията по всяко едно от делата са били цедирани, а новите кредитори
са предприели действия по образуване на изпълнителни производства. Ответникът в
качеството си на съдебен изпълнител е следвало да прекрати всички изпълнителни
производства, на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, което не е сторено. Наложени са запори
на сметките на ищеца и задължението е било платено повторно, ведно със следващите се
такси и разноски по изпълнението.С оглед на изложеното се претендира заплащане на
сумата от 90 804.73лв., която е формирана като сбор от : вземане по изпълнителен лист ;
такси и разноски по изпълнението ; заплатен от взискателя адвокатски хонорар.Към
исковата молба е представено Приложение №1, в което ищецът е посочил конкретните суми,
които са били заплатени без основание по всяко едно от изпълнителните дела.
Предмет на исковата молба са три претенции, които са надлежно
индивидуализирани.В искането до съда ищецът е посочил общият размер на претендираните
вземания, като е допуснал грешка при пресмятането – общият сбор е 109 712.73лв., а не
както е посочено 109 508.73лв.Това не е обусловило частична недопустимост на решението
в обжалваната му част, тъй като в диспозитива на решението съдът не е присъдил общо
претендираните сума, а всяко едно от вземанията поотделно.
Неоснователно е и последното възражение, тъй като погрешното изчисляване на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение по посочените изпълнителни дела не е
свързано с допустимостта на решението.Страната е навела твърдения, от които се
установява както основанието на тази претенция, така и начина, по който е формиран
нейния размер.
6
По основателността на подадените жалби :
От представените по делото доказателства се установява, че между трети лица и
ищеца „Енерго-Про продажби“АД, ЕИК103533691, който е имал качеството на ответник по
всяко едно от делата, са били проведени 35 искови производства, които са приключили с
влезли в законна сила осъдителни решение.След влизане в сила на всяко едно от съдебните
производства ответникът е заплатил присъдената главница, законна лихва и разноски, като
плащането е било осъществено чрез пощенски запис. Неоснователни са оплакванията на
ответника Я.С., че насрещната страна е представила само 33бр. пощенски записи и липсват
доказателства за извършено плащане в полза на П. Ж. и И. Ч..Образуваното по искова молба
на първата дело е било гр.д.№61/2013г. по описа на ВРС, което е приключило с осъдително
решение.Плащането е било извършено на 28.03.2017г. – стр.30.Делото на Ч. е било гр.д.
№766/2013г. по описа на СРС, което също е приключило с осъдително решение.Плащането е
извършено на 31.03.2014г. – стр.277 и стр.278.
Разпоредбата на чл.426, ал.1 от ГПК предвижда, че „съдебният изпълнител пристъпва
към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен
изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение“.В процесния случай молбите за
образуване на изпълнителни дела са били депозирани от лица, които са придобили
вземанията по всяко едно от исковите дела въз основа на договори за цесия.Всички
уведомления за прехвърленото вземане изхождат от цедентите и са достигнали до длъжника
на една и същата дата – 28.04.2014г.
След уведомяване на длъжника „Енерго-Про продажби“АД, ЕИК103533691 за
предприетите действия по принудително изпълнение, дружеството е представило по всяко
едно от делата доказателства за това, че вземанията на всички цеденти са били погасени чрез
плащане преди образуване на изпълнителните производства.Плащането е било извършено
чрез пощенски запис, който съставлява надлежно доказателствено средство по смисъла на
чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, което задължава безусловно съдебният изпълнител да прекрати
изпълнителното производство.Само в хипотезата, в която длъжникът цели да установи
факта на плащане чрез разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е
длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, като в противен случай
тя се приема за истинска.
С исковата молба са представени както доказателства за извършен превод на
присъдените в полза на третите лица суми, така и известия за доставяне, с които всеки един
от тях е бил уведомен за постъпилия паричен превод.Съгласно чл.36 от Закона за
пощенските услуги, ред. ДВ, бр.87 от 2009г., доставката на препоръчани пощенски пратки
се извършва на адреса на получателя - лично на него, на негов пълномощник или
пълнолетен член на домакинството му.Удостоверяването в разписката, че пратката е
7
получена от адресата – лично или чрез пълномощник, представлява официален документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, обвързващ съда с материална доказателствена сила.Отделно
от горното ищецът е представил опис на препоръчани пратки за разноски, изготвен от
Български пощи, в който са отразени имената на лицата, които са получили препоръчаната
пратка, както и датата, на който действието е било осъществено.
Въззивният съд не следва да се произнася в решението по оплакването за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила от страна на СОС, който не е задължил
ищеца да представи оригиналите на част от представените с исковата молба писмени
доказателства.Това обстоятелство е било констатирано от въззивния съд, който с
определение в разпоредително заседание е задължил ищеца да представи оригиналите на
документите в о.с.з., което указание е било изпълнено от страната.С оглед на горното следва
да се приеме, че допуснатото нарушение на процесуалните правила е било отстранено от
настоящата инстанция.
Неоснователно е оплакването за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на
общите правила за разпределение на доказателствената тежест, които се отнасят за
оспорване истинността на представени по делото писмени доказателства.По горе бе
посочено естеството на оспорените от ответника документи, с които ищецът иска да докаже
твърдението си за извършено плащане, което означава, че в тежест на оспорващата страна е
да проведе обратно доказване, с което да установи възражението си за тяхната
неистинност.Това в случая не е сторено/в проведеното пред въззивния съд заседание
процесуалният представител на ответника е заявил, че няма да се възползва от възможността
да ангажира доказателства за възражението си/.
От изложеното следва, че всяко едно от образуваните от цесионерите срещу
ответника изпълнителни дела е следвало да бъде прекратено от съдебния изпълнител, тъй
като плащането на дълга е било извършено преди датата на тяхното образуване. Въпреки
направените възражения от длъжника по изпълнението изпълнителните производства не са
били прекратени, поради което следва да се приеме, че бездействието на съдебния
изпълнител е било противоправно.
Неоснователни са оплакванията, че отговорността не може да се носи от ответника,
тъй като изпълнителните действия не са били извършвани лично от него, а от лицето Н. С.,
който към този момент е имал качеството на помощник на съдебния изпълнител.От
съдържанието на разпоредбата на чл.74 от ЗЧСИ и чл.441 от ГПК следва, че ЧСИ носи
отговорност за вредите, които е причинил неправомерно при изпълнение на дейността
си.Последната може да се изпълнява както лично, така и от лица, които са били натоварени
от ЧСИ да го заместват за определен период от време. Това означава, че и в процесния
случай са налице основания за ангажиране гражданската отговорност на ответника.
Установява се както факта на претърпяната от ищеца вреда, така и нейния размер,
8
който съответства на заплатените от длъжника суми по всички изпълнителни дела.От
заключението по допуснатата по делото ССЕ, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено се установява, че платената сума по делата е в общ размер на
90 840.93лв.
Неоснователни са оплакванията, че длъжникът по изпълнението е допринесъл за
настъпване на увреждането, тъй като не се е възползвал от предвидените от закона
процесуални способи, чрез които би могъл да установи пред съда предпоставките за
прекратяване на изпълнителните дела.По общо правило длъжникът не може да оспорва пред
съдебния изпълнител изпълняемото право, с изключение на хипотезата на чл.433, ал.1, т.1 от
ГПК, какъвто е и процесния случай/Проф.Ж.С., БГПП, 10-то издание, стр.1274 и посочената
там съдебна практика/.Горното прави безпредметно предявяването от страна на длъжника на
иск с правно основание чл.439 от ГПК. Следва да се съобрази и това, че към 2014г.
процесуалният закон не е предвиждал възможността длъжникът по изпълнението да
обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати производството, поради което
предвидената в Глава 39-та защита е била неприложима.
Предявеният иск за заплащане на сумата от 90 840.93лв. е основателен и следва да се
уважи изцяло.
Основателен е и иска за заплащане на сумата от 10 100лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в невъзстановената разлика между
заплатения размер на адвокатските възнаграждения на взискателите съобразно получените
ПДИ, и коригирания размер на тези възнаграждения от съдебния изпълнител.От
заключението по ССЕ се установява, че по посочените в Приложение №2 изпълнителни дела
претендираното от взискателите адвокатско възнаграждение не е било присъдено в пълен
размер, а в коригиран размер – по 700лв. по всяко едно от делата.Длъжникът по
изпълнението е заплатил на съдебния изпълнител сумата от 25 500лв., дължимите разноски
за адвокатско възнаграждение след корекцията са възлизали на 15 400лв., поради което на
дружеството е следвало да бъде възстановена сумата от 10 100лв.Установява се, че ЧСИ е
превел цялата сума от 25 500лв. на взискателите, но действието не е било извършено в
посочените от чл.455, ал.2 от ГПК срокове, а непосредствено след постъпване на плащането
от длъжника.Действието е в нарушение на посочената разпоредба на закона, което е
основание да се ангажира отговорността на ответника и за тази сума.
По същество е основателен и предявения иск за заплащане на сумата от 8 868лв.,
представляваща разходите, които длъжникът по изпълнението е заплатил реално на
Адвокатско дружество „В., Ж. и партньори“.Договорите са били сключени след уведомяване
на длъжника за образуваните изпълнителни производства, поради които възражението, че
същите са без предмет са неоснователни. Неоснователен е довода на ответника, че
разпоредбата на чл.79 от ГПК изключва по дефиниция възможността длъжника да
претендира присъждане на направените по делото разноски.Първото изключение, което
9
посочената разпоредба предвижда, е хипотезата, в която изпълнителното производство се
прекрати/е следвало/ на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК.Такъв е и процесния
случай.Неоснователно е и последното възражение на ТЛП,тъй като страната има право да
претендира като обезщетение не нетния размер на адвокатското възнаграждение, а целия
размер на заплатената сума.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
В полза на ищеца следва да се присъдят направените пред въззивната инстанция
разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №185/19.06.2020г., постановено по гр.д.№297 /2019г. на
СОС в частта, в която е осъдил Я. И. С., ЕГН********** на осн. чл. 45 вр. чл. 441 от ГПК,
да заплати на „Енерго-Про продажби“АД, ЕИК103533691, обезщетение за имуществени
вреди, причинени в качеството му на ЧСИ рег. № *** с район на действие ОС-гр.София,
както следва: сумата 90 804. 73 лв., ведно със законната лихва върху сумата на осн. чл. 86
ЗЗД, считано от 18.04.2016 г. до окончателното плащане на сумата, незаконосъобразно
преведена в срока за доброволно изпълнение по изпълнителни дела №№ 211/14 г., 223/14 г.,
234/14 г., 188/14 г., 200/14 г., 238/14 г., 237/14 г., 210/14 г., 221/14 г., 196/14 г., 192/14 г.,
226/14 г., 209/14 г., 222/14 г., 217/14 г., 244/14 г., 195/14 г., 241/14 г., 214/14 г., 235/14 г.,
229/14 г., 231/14 г., 232/14 г., 190/14 г., 189/14 г., 197/14 г., 206/14 г., 201/14 г., 230/14 г.,
207/14 г., 208/14 г., 225/14 г., 203/14 г., 239/14 г. 218/14 г. по сметките на ЧСИ и на трети
лица; сумата 8 868 лв., ведно със законната лихва върху сумата на осн. чл. 86 ЗЗД, считано
от 18.04.2016 г. до окончателното плащане на сумата, произхождаща от заплатени
адвокатски и юрисконсултски възнаграждения по горепосочените изпълнителни дела;
сумата 10 100 лв., ведно със законната лихва върху сумата на осн. чл. 86 ЗЗД, считано от
18.04.2016 г. до окончателното плащане на сумата, представляваща незаконосъобразно
преведени разноски по изпълнението по изпълнителни дела №№ 191/14г., 233/14 г., 220/14
г., 216/14 г., 227/14 г., 198/14 г., 236/14 г., 204/14 г. 228/14 г., 199/14 г., 240/14 г., 224/14 г.,
242/14 г., 202/14 г. 194/14 г. 212/14 г., 243/14 г., ведно със съдебни разноски в размер на 4476
лв. адвокатски хонорар с начислено ДДС, 4 385.35 лв. държавни такси за исковото и
обезпечителното производство и 760 лв. разноски за възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА Я. И. С., ЕГН********** да заплати на „Енерго-Про продажби“АД,
ЕИК103533691, сумата от 4 476/четири хиляди четиристотин седемдесет и шест/лв. с ДДС,
10
представляваща направените пред настоящата инстанция разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11