Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 176/08.04.2019
г., гр.Монтана
В името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІV-ти състав, в открито заседание на
трети
април две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Ницова
при секретаря Л***
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д. № 74
по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 10, ал. 6 от Закона за
семейните помощи за деца/ЗСПД/.
Образувано е по жалба от С.К.Н. ***,
чрез пълномощника адв.Т.,***, против “Заповед за доброволно възстановяване на
недобросъвестно получени средства за месечни помощи за деца по чл.8д от ЗСПД №
ЗСПД/Д-М/10065 от 01.02.2019 г. и заповед № ЗСПД/ Д-М/ 10065 от 01.02.2019 г.
на основание чл.14, ал.5 във връзка с чл.8д и при условията на чл.10, ал.2 от
ЗСПД..“, издадени от директора на
дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Монтана.
Налице са две заповеди с един и
същи номер, поради което с разпореждане от 21.02.2019г. производството е
разделено, като производството против първата заповед е по адм.дело № 69/2019г., а против втората е
предмет на настоящото адм.дело № 74/2019 г. по описа на съда. С
оспорваната в настоящото производство заповед на жалбоподателката е отказано/лишена
е от месечна помощ за детето С*** на основание чл. 14, ал. 5 във вр.с чл.8д и
при условията на чл.10 ал.2 от ЗСПД. В
жалбата се твърди, че административния орган неправилно е приел, че
жалбоподателката недобросъвестно е получавала за предишни периоди месечна помощ
по чл. 8д от ЗСПД, поради което незаконосъобразно е постановено възстановяване
на получените суми за месечни помощи за деца и лишаване от право да ги получава
за срок от една година. Моли обжалваната заповед да бъде отменена. В с.з.
пълномощникът адв.Т. излага доводи относно незаконосъобразността на посочената
заповед, същата е постановена заедно с предходната заповед
за доброволно възстановяване на недобросъвестно получени средства за месечни
помощи за деца по чл.8д от ЗСПД № ЗСПД/Д-М/10065 от 01.02.2019 г., която е
отменена и е влязла в сила, т.е. не е налице твърдяното задължение за
възстановяване на недобросъвестно получени суми по чл.8д от ЗСПД, поради което
не е налице и посоченото основание по чл.14, ал.5 от ЗСПД - “ Лицата,
недобросъвестно получили семейни помощи по чл. 7, 8 и
8д,
включително и при неизпълнение на задължението по чл. 10, ал. 2, когато
това
е довело до недобросъвестно получаване на семейни помощи, се лишават от
тези
помощи до възстановяване на дължимите суми, но за срок, не по-дълъг от
една
година.“
Ответникът по жалбата, директор на дирекция
„Социално подпомагане“ Монтана, редовно призован не изпраща процесуален
представител и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени оспорвания
административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от доказателствата, приети по
делото с административната преписка, със заповед за доброволно
възстановяване на недобросъвестно получени средства за месечни помощи за деца
по чл.8д № ЗСПД/ Д-М/ 10065 от
01.02.2019 г., издадена от директора на
дирекция „Социално подпомагане“ Монтана, на основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПД Н. е
следвало да възстанови недобросъвестно получена социална помощ по чл. 8д от
ЗСПД в общ размер на 4 550 лева. Веднага е издадена и обжалваната в настоящото
производство заповед № ЗСПД/ Д-М/ 10065 от 01.02.2019 г. от директора на ДСП
Монтана, с която на основание чл. 14, ал. 5 от ЗСПД жалбоподателката е лишена
от семейни помощи за деца, като заповедта е мотивирана с констатациите,
изложени в предходната заповед за доброволно възстановяване на недобросъвестно
получени средства за месечни помощи за деца по чл.8д № ЗСПД/ Д-М/ 10065 от 01.02.2019 г.
Оспорваната заповед е връчена на жалбоподателката на 06.02.2019 г., което е
видно от известие за доставка на
пощенска пратка/л.11 от делото/, а жалба срещу нея е подадена чрез ДСП Монтана
на 15.02.2019 г., което се установява от поставения на нея вх. № 1204-94С-00-0536
от същата дата. Следователно направеното с жалбата оспорване е редовно и
допустимо, като подадено в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице, посочено
като адресат на обжалвания административен акт.
От представените по делото с
административната преписка писмени доказателства се установява, че С. Н*** е
подала молба-декларация за семейни помощи за деца по чл. 8д от ЗСПД с вх. № ЗСПД
Дм-10065/07.12.2016 г. по описа на ДСП Монтана/л.20 от делото/. Въз основа на заповед
№ ЗСПД/Д-М/10065/15.12.2016 г. на
директора на ДСП Монтана, такава й е била отпусната, като впоследствие със
заповед № ЗСПД/Д-М/10065/17.01.2017 г., е изменен размерът на отпуснатата
помощ, със срок до 30.11.2019 г./Л19 и л.18 от делото/. След изрично запитване от ДПС Монтана , е
получена справка от ОД на МВР Монтана, от която се установява, че С.Н., заедно
със съпруга си и децата многократно е пътувала зад граница/л.16 и 17 от
делото/. Твърди се, че жалбоподателката
не е изпълнила задължението си по чл. 10, ал. 2 от ЗСПД да уведоми ДСП Монтана
за тези обстоятелства, което е третирано от органите на социалното подпомагане
като недобросъвестност по чл. 14, ал. 3 от ЗСПД, водеща до възстановяване на
получените средства за месечни помощи за деца, за което е била издадена и заповед
№ ЗСПД/ Д-М/ 10065 от 01.02.2019 г. на директора на ДСП Монтана. Веднага е
издадена и обжалваната в настоящото производство заповед № ЗСПД/
Д-М/ 10065 от 01.02.2019 г. на директора на ДСП Монтана, с която на основание
чл. 14, ал. 5 от ЗСПД жалбоподателката е лишена от семейни помощи за деца за
срок от една година. С подробно изложени в жалбата съображения за неправилно
тълкуване на приложимите правни норми, оспорващата претендира за отмяна на
заповедта като незаконосъобразна.
Съгласно разпоредбата на чл. 168,
ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспорваният административен акт,
втората заповед № ЗСПД/ Д-М/ 10065 от 01.02.2019 г., е издаден от компетентен орган – директора на
дирекция „Социално подпомагане“ Монтана, съгласно изискванията на чл. 10, ал. 4
от ЗСПД, като е спазена предвидената в закона форма и заповедта формално
съдържа мотиви, от които се установяват фактическите и правни основания за
издаването й. Не се установява от данните по делото при издаването на заповедта
и проведеното административно производство да са допуснати съществени
процесуални нарушения. Оспорваната заповед обаче е незаконосъобразна, тъй като
е издадена в противоречие с материалноправните разпоредбите и целта на закона.
Тъй като заповед № ЗСПД/
Д-М/ 10065 от 01.02.2019 г. на директора на ДСП Монтана, издадена на основание
чл. 14, ал. 3 от ЗСПД, е послужила като основание за издаване на оспорваната
заповед № ЗСПД/ Д-М/ 10065 от 01.02.2019 г, а тази заповед също се оспорва пред
съда, като нейната законосъобразност е предмет на спора по адм.дело № 69/2019
г. по описа на АС Монтана, производството по настоящото дело е спряно до постановяване на влязъл в сила
съдебен акт по това дело. Видно от влязлото в сила решение по това дело, съдът
е отменил като незаконосъобразна заповед за доброволно
възстановяване на недобросъвестно получени средства за месечни помощи за деца по
чл.8д № ЗСПД/ Д-М/ 10065 от 01.02.2019 г.
на директора на ДСП Монтана. В мотивите на решението си съдът е приел, че в
случая не е налице недобросъвестно получена социална помощ по чл. 8д от ЗСПД и
същата не подлежи на възстановяване по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПД.
Тъй
като наличието на тази първа заповед №
ЗСПД/ Д-М/ 10065 от 01.02.2019 г. на директора на ДСП Монтана, е мотивирало
издаването на оспорваната в настоящото производство заповед, то отмяната й води
до липса на материалноправна предпоставка за издаването на тази заповед, тъй
като не е налице установено по съответния ред наличие на недобросъвестно
получена месечна помощ за деца от страна
на жалбоподателката. Извън това обаче, тъй като в случая разпоредбата на чл.
14, ал. 5 от ЗСПД въвежда като самостоятелно основание за лишаване от право на
социално подпомагане неизпълнението на задължението по чл. 10, ал. 2 от ЗСПД,
то съдът следва да обсъди дали наличието на това условие в случая води до
недобросъвестно получаване на социална помощ, което да обоснове отказ от
социално подпомагане за бъдещ период, съгласно чл. 14, ал. 5 от ЗСПД. В производството не се спори, че жалбоподателката, заедно със съпруга и децата
си е пътувала извън граница, но дали
това обстоятелства автоматично води до твърдяната недобросъвестност. Съставен е
констативен протокол с дата 04.12.2018 г../л.13 от делото/, съгласно който
жалбоподателката не е уведомила ДСП Монтана за промяна на обстоятелствата,
което е нарушение но разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ЗСПД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 14, ал. 5 от ЗСПД лицата, недобросъвестно получили семейни
помощи по чл. 7, 8 и 8д, включително и при неизпълнение на задължението по чл.
10, ал. 2, когато това е довело до недобросъвестно получаване на семейни
помощи, се лишават от тези помощи до възстановяване на дължимите суми, но за
срок, не по-дълъг от една година. Видно от фактическите основания за издаването
на оспорваната заповед, налице е позоваване на условието на разпоредбата,
изискващо неизпълнение на задължението за писмено уведомяване за настъпила
промяна в статуса на жалбоподателката в 30-дневен срок от настъпването и.
Съдът намира, че ответникът
неправилно е приложил посочената разпоредбата на чл. 14, ал. 5 от ЗСПД.
Неизпълнението на задължението за писмено уведомяване за пътуването зад граница
е релевантна, само неизпълнението на
това задължение е в причинно-следствена
връзка с получаването на семейни помощи за деца, които не са се следвали при
проявлението на обстоятелствата, които не са своевременно манифестирани. В
конкретният случай, видно от данните по делото, за семейството на
жалбоподателката с нищо не са се
променили декларираните при подаване на заявлението обстоятелства.
Недобросъвестност, в случаите на укрита или на несвоевременно представена
информация, ще има само при установени обстоятелства, при което правото на месечни
помощи е изключено. От друга страна в
акта няма мотиви и доказателства дали и доколко тези пътувания зад граница с
нещо са променили обстоятелствата , декларирани от лицето при подаване
заявлението за подпомагане.. Така е прието и в решението на съда по адм.дело № 69/2019 г. по описа на АС Монтана, които мотиви напълно се споделят и от
настоящия състав.
Изложените съображения мотивират
извод, че оспорваният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
В производството не е заявено
искане за разноски, нито представени доказателства за такива, предвид което
съдът не дължи произнасяне.
Предвид изложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
заповед № ЗСПД/ Д-М/ 10065 от 01.02.2019 г. на основание чл.14, ал.5 във връзка
с чл.8д и при условията на чл.10, ал.2 от ЗСПД,
издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл.10, ал.6 ЗСПД /Нова – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила
от 1.01.2019 г./.
Препис от решението, съгласно разпоредбата на чл.138 АПК, да се изпрати или връчи на страните.
Административен
съдия: