Р
Е Ш Е Н И Е
№
232/10.4.2020г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, ІV-ти
състав,
в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари, две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Димитрина Георгиева и с
участието на прокурор Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Нанев
административно дело № 27 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Делото
е образувано по искова молба на „Б. и партньори“ ЕООД, ЕИК *********, с посочен
адрес гр. София, ж.к. “Гоце Делчев“, бл. 259, вх.“А“, ет.2-3, ап.2-3, подадена
чрез адв. Б., против Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор, гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 52а
Искът
е с правно основание чл. 203 и следващите от АПК и е в размер на 4000 лева.
Било
е издадено наказателно постановление срещу ищеца от зам.-председателя на ДАМТН.
Същото е било обжалвано пред Районен съд – Пазарджик, като със свое
решение № 117, постановено по АНД № 1533/2018
г., Районен съд – Пазарджик е отменил НП. Решението на районния съд е било
обжалвано пред Административен съд Пазарджик от административно-наказващия
орган. С Решение № 504/11.07.2019 г., постановено по КАНХД № 560, по описа на
съда за 2019 г. състав на административния съд
е оставил в сила обжалваното пред него решение на районен съд Пазарджик.
Отменителното решение на Районен съд Пазарджик е влязло в сила на 11.07.2019 г.
Ищецът
твърди, че за защита по двете дела е ползвал адвокатски услуги, като е заплатил
възнаграждение в размер на 4000 лева, което представлява, според него,
имуществена вреда.
Иска
се от съда да осъди Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да
заплати на ищеца сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за защита по обжалване на
отменено от съда НП, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се и разноските по
настоящото производство.
В
съдебно заседание ищецът поддържа иска чрез процесуалния си представител адв. Б..
Ответникът, Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор,
редовно призован, не се явява представител, не заявява становище по исковата
молба.
Прокурорът при Окръжна прокуратура – Пазарджик дава
заключение за основателност на исковата молба. Счита иска за имуществени вреди,
породени от разноски за адвокатско възнаграждение за основателен и доказан по
размер. Предлага съдът да уважи исковата молба.
Административен съд – Пазарджик, след като взе предвид
събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
С Наказателно постановление № КГ
-2159/03.08.2018 год., издадено от зам.-председателя ДАМТН на „Б.
и партньори“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева
на основание чл.43а, ал.3 от ЗЧАВ и са присъдени разходите за вземане и
изпитване на проба.
Против издаденото НП
е подадена жалба до Районен съд – Пазарджик, като по същата е образувано АНД № 1533/2018
г. По делото е приложен договор за
правна защита и съдействие от 16.08.2018 г., в който е посочено, че на адвокат Б.
е платено в брой договореното възнаграждение в размер на 2000 лева за
процесуално представителство в производството пред районния съд.
С Решение № 117, постановено по АНД № 1533/2018 г., Районен
съд – Пазарджик е отменил като незаконосъобразно КГ
-2159/03.08.2018 г., издадено
от зам.-председателя на ДАМТН. С Решение
№504/11.07.2019 г., постановено по КАНД № 560/2019 г. Административен съд
Пазарджик е оставил в сила обжалваното пред него отменително решение на
районния съд. Решението
на първата контролна съдебна инстанция е влязло в сила на 11.07. 2019 год. В производството пред касационната инстанция е
представено пълномощно, от което е видно, че за осъщественото процесуално
представителство на адв. Б. е било заплатено възнаграждение в размер на 2000
лева.
Настоящият иск е предявен на 09.01.2020 г.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Искът е допустим. Изпълнено е условието на чл. 204, ал. 1 от АПК – искът е подаден от лице с надлежна процесуална
легитимация и е насочен против надлежния ответник.
Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо да е предявен след отмяна на административния
акт по съответния ред. Претендират се имуществени вреди от отменено наказателно
постановление, издадено от зам.-председателя
на ДАМТН.
Дейността по административното наказване, съгласно
Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и I и II
колегия на ВАС, независимо от правораздавателния й характер, е административна
дейност, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи,
извършва се по административен ред и чрез упражняване на властнически метод,
като определящо в случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван
от административен орган по повод възложени му от закона правомощия и по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В случая се
установява, че наказателното постановление е отменено от районния съд с
влязло в сила съдебно решение, тоест предявеният иск се явява допустим за
разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Административен съд – Пазарджик счита иска за основателен,
поради следното:
Предявеният иск за обезщетение е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която разпоредба въвежда отговорност за държавата и
общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като предвижда
исковете да се разглеждат по реда на АПК. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
За да възникне право на обезщетение в настоящото производство
е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1)
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по
съответния ред; 2) вреда от този акт, действие или бездействие на
администрацията; 3) причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за установяване наличието на
всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ обезщетение за претърпените
имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца
след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане,
като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото
имущество.
Съобразно мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление №
2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и I и II колегия на ВАС, Административен съд – Пазарджик
приема, че издаването на Наказателно постановление № КГ-2159/03.08.2018 г., от зам.-председателя на ДАМТН
е властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда
наказателноправни последици, то е правен резултат от санкционираща
административна дейност.
По делото безспорно се установи, че наказателното
постановление е отменено по съдебен ред с влязло в сила решение. Тоест съдът
намира за доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, издаден от административен орган,
отменен с влязло в сила съдебно решение. Съдът намира, че е налице доказаност
на причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна
връзка между причинената имуществена вреда и незаконосъобразното наказателно
постановление. В случая ищецът претендира имуществени вреди в размер на 4000/четири
хиляди/ лева, представляващи платен адвокатски хонорар за процесуално
представителство и защита при обжалване на издаденото срещу него наказателно
постановление пред първата контролна съдебна инстанция и Административен съда
Пазарджик. Установено е по делото, че именно във връзка с оспорване на
издаденото против него наказателно постановление законният представител на
санкционираното търговско дружество е упълномощил адвокат Б., като е договорил
със същия заплащане на възнаграждение общо за двете инстанции в размер на 4000
лева. В договорите за правна помощ е удостоверено, че същото е изплатено от
клиента, тоест ищцовото имущество е намалено, поради заплащане на адвокатско
възнаграждение, което пък безспорно е резултат и следствие на издаденото
наказателно постановление.
Съдът счита, че направените разходи за адвокатската защита са
свързани и присъщи за обезпечаване на защитата на личните права и интереси,
поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт – отмененото наказателно постановление.
Законът за
административните нарушения и наказания
и субсидиарно приложимите правила на НПК не предвиждат към датата на постановяване на решенията от
двете инстанции възможност за присъждане на направените в хода на
производството разноски. Направените в тези производства разноски представляват
имуществена вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Административен съд – Пазарджик счита, че се доказва наличието
на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на
основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в
размер на 4000 лева, представляващи платените от него разноски за адвокат по АНД
№ 1533/2018 год. по описа на Районен съд – Пазарджик и по КАНД №560/2019 на
Административен съд Пазарджик, от което следва, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен изцяло, предвид отмяната на НП.
С оглед изложеното, съдът намира, че исковата претенция
следва да се уважи, като ответникът се осъди да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди в размер на 4000 (четири хиляди) лева, представляващи
направени разноски за адвокатско възнаграждение в резултат на отменено като
незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение, Наказателно постановление №
КГ-2159/03.08.2018 г., на зам.-председателя
на ДАМТН.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, следва ответникът да заплати на ищеца и направените в
настоящото производство разноски общо в размер на 1010 лева, от които: 10 лева
за внесена от ищеца държавна такса и 1000 лева за изплатеното адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 09.01.2020 г.
Водим от горното, Административен съд – Пазарджик, ІV-ти
състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор, гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 52а да заплати на „Б. и партньори“ ЕООД, ЕИК *********, с посочен адрес гр.
София, ж.к. “Гоце Делчев“, бл. 259, вх.“А“, ет.2-3, ап.2-3 сумата от 4000/четири
хиляди/лева, представляваща разноски по АНД № 1533/2018 год. на Районен съд – Пазарджик
и по КАНД 560/2019 на Административен съд Пазарджик, във връзка с обжалване на Наказателно постановление № КГ-2159/03.08.2018 г. на зам.-председателя на ДАМТН, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 09.01.2020 до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор, гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ №
52а да заплати на „Б. и партньори“ ЕООД, ЕИК *********, с посочен адрес гр.
София, ж.к. “Гоце Делчев“, бл. 259, вх.“А“, ет.2-3, ап.2-3, направените по настоящото дело разноски в размер на 1010 (хиляда
и десет) лева.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия:/П/