Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2022г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Първи тричленен състав, в публично заседание на втори юни две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при
секретаря Галина Владимирова и в присъствието на прокурора Мирослав Г., като разгледа докладваното от съдията
Ивета Пекова к.адм.дело № 916 по описа на
Административен съд гр.Варна за 2022 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.
63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на „Евростил НД“ЕООД, подадена чрез адв.М.
против Решение №
64/17.01.22г. по НАХД №2581/2021г. на ВРС, 29 състав, с което е изменено наказателно постановление №
03-013175/04.03.2021г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което за нарушение на
чл.63 ал.2 КТ на основание
чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 КТ на
дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 5000лв., като е намален размера на наложената санкция
на 1500лв.
Касаторът твърди в жалбата си, че
обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно, противоречащо на
материалния и процесуален закон. Твърди, че в АУАН и НП не са описани
относимите към съставомерните признаци на нарушението
факти. Твърди, че сключеният трудов договор поражда последици независимо дали
работодателят е изпълнил задължението си по чл.62 КТ за уведомление. Твърди и
че материалният закон е приложен неправилно, тъй като случаят е малозначителен
по смисъла на чл.9 ал.2 НК вр. чл.11 ЗАНН, поради явно незначителната
обществена опасност на деянието. Моли да бъде отменено обжалваното решение и издаденото
НП. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба-Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна,
чрез процесуалния си представител ю.к. Н., оспорва
жалбата и моли решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде
оставено в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на
ВОП
дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението
на ВРС следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените
касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Евростил
НД“ЕООД против наказателно постановление № 03-013175/04.03.2021г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна,
с което за нарушение на чл.63 ал.2 КТ на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 КТ на
дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 5000лв.
За да се произнесе по
спора районният съд е установил от фактическа страна,
че на 03.02.2021г.
в 15.10ч. била извършена проверка на строителен обект в гр.Варна,
ул.****с изпълнител „Евростил НД“ЕООД, като било установено, че до работа е
допуснат М.Г., на длъжност „монтажник дограма“, преди да му е връчено копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 КТ, заверено в ТД на НАП. Бил съставен АУАН,
предявен на упълномощено лице. Въз основа на съставения АУАН било издадено и
обжалваното НП.
Сезираният със спора съд
е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и в срок, съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 ЗАНН, в хода
на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на производствените правила, посочени са всички съставомерни признаци на нарушението и доказателствата,
които го установяват, правилно е приложен материалният закон, като нарушението
е безспорно установено, но наложеното наказание е несправедливо и като е отчел
смекчаващите отговорността обстоятелства е изменил размера на наложеното
наказание.
Касационният
съд приема от правна страна за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е
допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, настоящата инстанция
намира следното:
От събраните по делото доказателства безспорно е
установено, че е сключен трудов договор между дружеството и Г., което и не е
спорно по делото. Безспорно е и че уведомлението по чл.62 ал.3 КТ е подадено на
03.02.2021г. след извършената проверка и е връчено на лицето.
Нарушението е безспорно установено от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Вмененото с НП нарушение е описано със
съставомерните му елементи.
Настоящият състав счита, че
в случая се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Съгласно чл. 28 от ЗАНН административният орган може да
не наложи административно наказание, а да предупреди нарушителя,
че при повторно
нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
С
оглед задължителното тълкуване
на разпоредбите на чл.415в от КТ и чл.28 от ЗАНН в ТР №3/10.05.2011г. на ВАС и след като към
момента на извършване на процесното
нарушение, същото е изключено от преценката
по прилагане на чл.415в от КТ, не
са налице пречки да
бъде извършвана преценка за неговата
маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В
ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на административно нарушение,
като следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на
засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно
увредените обществени отношения. Преценката за „маловажност“ на нарушението
подлежи на съдебен контрол, тъй като е свързана с правилното приложение на
материалния закон и в правомощията на съда при извършване на служебна проверка
на обжалваното НП. Настоящата инстанция намира, че случаят е маловажен по
смисъла на цитираната разпоредба.
Безспорно
е установено в случая,
че уведомление е подадено на датата
на извършване на проверката- 03.02.21г. и е връчено на работника. Не
са налице доказателства, а и твърдения нарушителят да е извършвал други
нарушения на задълженията по КТ. От извършеното нарушение не са
настъпили вредни последици, същото има инцидентен характер и е
с по-ниска степен на обществена опасност, предвид на това, че
жалбоподателят е връчил копие от
уведомлението, заверено от ТД на НАП на работника.
Предвид
изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция намира, че
решението на ВРС следва да бъде отменено, като бъде отменено и НП, а наказаното
лице се предупреди, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в
сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
При
този изход на спора и предвид направеното искане на касатора
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 450лв.-
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1
от ЗАНН, настоящият
състав на Административен
съд Варна
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
64/17.01.22г. по НАХД №2581/2021г. на ВРС, 29 състав, с което е изменено наказателно постановление №
03-013175/04.03.2021г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което за нарушение на
чл.63 ал.2 КТ на основание
чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 КТ на
„Евростил НД“ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 5000лв., като е намален размера на наложената санкция
на 1500лв. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление
№ 03-013175/04.03.2021г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което за нарушение на
чл.63 ал.2 КТ на основание
чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 КТ на
„Евростил НД“ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 5000лв.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „Евростил НД“ЕООД, ЕИК ******, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“-Варна да заплати на „Евростил
НД“ЕООД, ЕИК ****** разноски по делото в размер на 450лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.