РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Кюстендил, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Чавдар Андр. Тодоров
при участието на секретаря А. А. Х.
като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Административно
наказателно дело № 20241520200768 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 145 и сл. от АПК и е
образувано по жалба на В. С. М., с ЕГН **********, с адрес в гр.К. против Заповед за
задържане рег. № 277зз-35/24.06.2024г., година, издадена от Ф. О. Х. на длъжност Старши
инспектор, Началник група „ППЛ“ в сектор „ПКП“ при ОД на МВР гр.Кюстендил.. С
развити в жалбата доводи за незаконосъобразност се иска отмяна на обжалваната заповед. В
съдебно заседание жалбата се поддържа от жалбоподателя и неговия процесуален
представител.
Ответникът Ф. О. Х., в качеството му на полицейски орган по задържането изразява
становище за отхвърляне на жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От служителя при ОД на МВР Кюстендил - Старши инспектор, Началник група
„ППЛ“ в сектор „ПКП“ при ОД на МВР гр.Кюстендил е издадена Заповед за задържане рег.
№ 277зз-35/24.06.2024г., според съдържанието на която 24.06.2024г., считано от 09.10 часа е
задържан за срок от 24 часа В. С. М.. Заповедта издадена и връчена в 13.00 часа и е връчена
незабавно на задържаното лице, което е попълнило и подписало декларация с посочените в
нея права. Деянието, по повод на което е издадена заповедта е описано в същата, а имено,
постъпили данни , че държи в собствен имот в с.Ч. археологически обекти, които не са
идентифицирани и регистрирани по съответния ред-престъпление по чл.278, ал.6 НК, като
по случая е образувана преписка ЗМ-449/2024г. по описа на РУ-Кюстендил.
При физическото задържане на лицето е извършен и обиск, видно от приложения
протокол за полицейски обиск на лице от 24.06.2024г.
Задържаното лице е освободено в 13.30 ч. на 24.06.2024г.
При така установените обстоятелства, съдът намира жалбата за процесуално
1
допустима като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол
ИАА, а разгледана по същество тя е неоснователна.
По своята правна природа издадената от органите на МВР заповед за задържане за
срок до 24 часа представлява принудителна административна мярка, законността на която
подлежи съгласно чл. 72, ал. 4 от ЗМВР на съдебен контрол по отношение на всички
основания за оспорване, регламентирани в общата разпоредба на чл. 146 от АПК.
Разглеждайки тези основания, съдът приема от правна страна следното:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен полицейски орган по смисъла на чл.
72, ал. 1 от ЗМВР .Формата на обжалваната заповед е уредена в действащата към датата на
издаването й норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, която в случая се явява специална разпоредба
спрямо общата такава на чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което първата представлява
приложимото към казуса право. Заповедта съдържа всички изброени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР
реквизити, включително спорните такива относно основанията за задържането – последните
са посочени като чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР има
предвид наличието на данни за извършено престъпление, като в тази връзка заповедта
посочва престъпление по чл. 278, ал.6 от НК. Спорният в тази връзка въпрос е дали
изискванията за форма в частта им относно основанието за задържането предполагат пълно
фактическо описание в заповедта на данните за престъплението по смисъла на чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР. Изхождайки от константната съдебна практика, чието начало е дадено с
тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, споделена по – късно в редица решения
на ВАС – напр. решение № 1824/10.02.2014 г. по адм. дело № 5608/2013 г., V о. на ВАС,
настоящият съд приема, че е допустимо фактическите съображения да бъдат изложени в
отделни съдържащи се в преписката документи, каквито органите на МВР съставят и
изготвят съобразно установените техни вътрешни правила, а именно докладни записки.
Такива безспорно по делото са приложени – доклада записка и уведомително писмо до
директора на ОДМВР Кюстендил за предлагани за покупко-продажба исторически ценности.
По тези съображения съдът намира, че не са налице нарушения относно формата на
оспорения административен акт.
В останалите писмени доказателства прието по настоящото дело не се съдържат
данни за съпричастност на М. към процесното инкриминирано деяние и същите са
неотносими към предмета на делото.
На следващо място, съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила – спазени са изискванията на чл. 74, ал. 6 от
ЗМВР и заповедта е връчена на задържаното лице, чийто права са подробно и пълно
разяснени с попълнената и подписана от него декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР.
Що се касае до приложението на материалния закон – в случая това е разпоредбата на
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, то съдебната практика е категорична относно смисъла на
понятието "данни за извършено престъпление" – приема се, че същото не е идентично с
понятието по НПК за наличието на достатъчно данни за извършено престъпление, т. е. в
сравнение с второто, първото има значително по-ограничен обхват, който придава
законосъобразност на издадената на това основание заповед за задържане, включително
когато наличните данни за престъпление не са достатъчни за образуване на наказателно
производство. Въпросът, дали тези данни са достоверни и дали на тях им е дадена правилна
правна квалификация, остава извън кръга на подлежащата на съдебен контрол от
настоящият съдебен състав законосъобразност на заповедта за задържане. За материалната
законосъобразност на оспорения акт е достатъчно същият да е основан на данни за
възможно по НК престъпление – в случая това изискване за материална законосъобразност
и е налице.
На последно място, обжалваната заповед е издадена при пълно съответствие с целта
на закона – принудителната административна мярка е послужила за предотвратяване на
2
действия, които биха затруднили разкриването и доказването на престъплението.
Така установеното по гореизложените съображения отсъствие на всички основания
за оспорване по чл. 146 от АПК, налага жалбата да бъде отхвърлена
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. С. М., с ЕГН **********, с адрес в гр.К. против Заповед за
задържане рег. № 277зз-35/24.06.2024г., година, издадена от Ф. О. Х. на длъжност старши
инспектор, началник група „ППЛ“ в сектор „ПКП“ при ОД на МВР гр.Кюстендил.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Кюстендил в 14-
дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
3