№ 107
гр. София, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Мая Михайлова Въззивно гражданско дело №
20211100508086 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. Л.П.., в качеството й на майка и законен представител
на малолетното дете К. КР. П. срещу Решение №20119411/18.05.2021 г. постановено по гр.
дело № 3029/2020 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 158-ми състав, с която се
обжалва изцяло решението. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано
и постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, като
въззивникът подробно е изложил съображенията си. Въззивникът моли да се отмени
обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважи подадената молба за
защита по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Въззиваемата страна Н. Н. Т. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без
уважение. Претендира разноски за въззивното производство.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от молителя в
първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и
допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Р. Л.П.., в качеството й на майка и
законен представител на малолетното дете К. КР. П. срещу Н. Н. Т. – за защита на
малолетния й син К. КР. П. от домашно насилие, извършено на 12.01.2020 г., подробно
1
описано в молбата. (производството по делото в частта, в която се търси защита за Р. Л.П.. е
прекратено с влязло в сила протоколно определение от 05.08.2020 г. поради оттегляне на
молбата за защита, а частта, в която се търси защита за малолетното дете Д.К. П. е
прекратено с влязло в сила протоколно определение от 02.12.2020 г. поради оттегляне на
молбата за защита).
Ответницата Н. Н. Т. е оспорила твърденията в подадената молба за наличие на домашно
насилие.
С Решение №20119411/18.05.2021 г. постановено по гр. дело № 3029/2020 г. по описа на
Софийския районен съд, ГО, 158-ми състав, е оставена без уважение молбата на Р. Л.П.., в
качеството й на майка и законен представител на малолетното дете К. КР. П. за издаване на
заповед за защита от домашно насилие за защита на малолетния й син К. КР. П. срещу Н. Н.
Т., за твърдян акт на домашно насилие, извършен на 12.01.2020 г., като неоснователна.
Първоинстанционният съд е отказал да издаде заповед за съдебна защита, с която по
отношение на ответницата Н. Н. Т. да бъдат взети мерките по чл.5, ал.1 ЗЗДН, като е осъдил
молителката Р. Л.П.. да заплати на ответницата Н. Н. Т. – разноски в размер на 700.00 лева –
възнаграждение за един адвокат.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:
Домашно насилие може да бъде установено само при кумулативното наличие на две
предпоставки, а именно: на първо място – осъществен от съответното лице - ответник по
молбата за защита, противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от формите, описани в
чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, насочен спрямо друго лице – молителят в производството по ЗЗДН,
и установен по своето естество, време и място на извършване, и на второ място – наличие
между тези лица на правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 ЗЗДН.
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Настоящият
съд напълно споделя подробно установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не
намира за необходимо да преповтаря тези изводи. Районният съд е обсъдил и преценил
всички относими по делото доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност) относно
релевантните за спора факти, констатирал е съществуващите между тях противоречия и е
изложил мотиви относно това кои доказателства е счел за достоверни и кои – не, като е
обяснил защо дава вяра на едните, а на другите не вярва. Във въззивната инстанция не са
ангажирани други допустими и относими доказателства.
Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първостепенния съд и препраща към тях.
Като допълнение към тези мотиви следва да се посочи, че декларацията, изходяща от Р.
Л.П.., като майка и законен представител на малолетното дете К. КР. П., е недопустимо
доказателствено средство (т.е. такова, което не е предвидено в закона) – съгласно чл. 9, ал. 3
2
от ЗЗДН към молбата по чл. 8, т. 1 се прилага и декларация от молителя за извършеното
насилие, но в настоящия случай молителят К. КР. П. е малолетен, т.е. не е навършил 14-
годишна възраст, и липсва законоустановена възможност неговият законен представител да
декларира извършено насилие.
В тази връзка следва да се отбележи и, че от показанията на свидетеля К. П., които
кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства, се установява
единствено, че свидетелят е присъствал на осъществила се на 12.01.2020 г. среща между Н.
Н. Т. и нейните внуци К.И. Д., но не се установява по време на горепосочената среща да е
бил осъществен насилствен акт в някоя от формите, описани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, от Н.
Н. Т. по отношение на малолетното дете К..
За пълнота следва да се посочи и, че от заключението на изслушаната от
първоинстанционния съд съдебно-психологична експертиза, неоспорена от страните, се
установява, че емоционалното състояние на малолетното дете К. КР. П. не може да се
разглежда като провокирано от преживяно насилие (или каквато и да е форма на негативно
влияние) от страна на бабата - Н. Н. Т.. По делото не са събрани никакви доказателства, от
който да се установява, че по време на посочената среща, от бабата е осъществен
противоправен и умишлен насилствен акт по отношение на малолетното дете К..
Изложените във въззивната жалба твърдения за осъществено домашно насилие на
процесната дата според настоящия съд не могат да се окачествят и като домашно насилие,
осъществено спрямо малолетното дете К. КР. П., а са част от спора относно
осъществяването на личните отношения между бабата и нейните внуци – Д. и К., за който
пред първоинстанционния съд са събрани многобройни писмени доказателства и който спор
подлежи на разрешаване по друг ред, а не по реда на ЗЗДН.
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са наведените доводи в жалбата.
Въззивникът не е доказал по безспорен начин твърденията си за извършени актове на
домашно насилие от страна на въззиваемия на процесната дата. Постановеното решение е
съобразено с всички ангажирани и относими към спора доказателства.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и законосъобразно и
следва да се остави в сила.
Относно разноските по производството.
Въпреки изхода на въззивното дело, държавната такса за молбата за защита на въззивника К.
КР. П. и държавната такса за въззивната жалба срещу първоинстанционното решение,
трябва да останат в тежест на бюджета на съда, тъй като това лице не е навършило 18-
годишна възраст, а разноските на въззиваемата страна за защита срещу въззивната жалба на
детето – в тежест на въззиваемата страна (арг. от чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН).
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решението по гр.д. № 3029/2020 г. по описа на Софийския районен съд,
ІІІ ГО, 158-ми състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Н. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес – гр.
*******, ул. ******* – адв. Д.С., за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4