РЕШЕНИЕ
№ 437
гр. Враца 11.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, пети състав, в публично заседание на 18.11.2020г. /осемнадесети ноември две хиляди
и двадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 314 по описа на АдмС – Враца за
2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.
156 и сл., във връзка с чл.
129, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл.
4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано е по жалба
на „Т.“ ООД ***, представлявано от управителя А.А.А.,
действащ чрез пълномощника си адв. Д.М.И.,*** против Акт за прихващане и
възстановяване № 57/14.05.2020г. на младши експерт в Дирекция „МДТ“ на Община
Враца, потвърден с Решение № 1394/03.07.2020 г. на Кмета на Община Враца.
В жалбата са изложени съображения относно твърдяната назаконосъобразност на
АПВ и решението, което го потвърждава, като се иска отмяната му и
възстановяване на сумата от 52959,35 лева, представляващи недължимо платена
такса „битови отпадъци“ за имота, за периода 2014-2018 г . Поддържа се, че имота
– бивш Месокомбинат не е ползван през посочения период, не е генерирал отпадъци
и Община Враца не е направила разходи, които да й бъдат възстановявани под
формата на такса „битови отпадъци“.
Изложени са доводи, че услуги по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане в
депа или др. съоръжения, както и поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване не са предоставяни за имота през периода. Твърди се, че
независимо от подадените от дружеството декларации за неползване на имота,
както и от обстоятелството, че 7 броя сгради са премахнати, органът е
постановил оспореният административен акт, с което неправилно е приложен
закона.
В съдебно заседание оспорващото дружество, чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата. Моли за отмяна на обжалваният
акт, за което се излагат подробни съображения в подкрепа на направеното искане.
Претендират се направените разноски по
делото.
Ответникът - Кмета на Община Враца, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Б.С. в представено по делото писмено становище оспорва
жалбата и моли за решение, с което да се отхвърли, като се излагат съображения
за законосъобразност на издадения акт. Претендира разноски по делото в размер
на 200 лева юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с депозираната жалба, с
доводите и съображенията на страните, доказателствата в административната
преписка и след служебна проверка на оспорения акт съобразно вмененото му
задължение по чл. 168, ал. 1 от АПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е депозирана в
законоустановения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок, от надлежна страна, при което
същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, настоящият съдебен
състав я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оспорения в
настоящото производство Акт за прихващане или възстановяване № 57/14.05.2020г. на младши експерт в Дирекция „МДТ“ на
Община Враца (л. 17-18 от делото), Г.И.И. – Младши експерт Дирекция „МДТ“
в Община Враца, като служител на общинската администрация, имащ правата и
задълженията на орган по приходите, определен съгласно чл.
4, ал. 4 от ЗМДТ, възложени с изрична Заповед № 645/14.04.2020 г. на Кмета
на Община Враца (л. 35), във връзка с Резолюция от 28.04.2020 г. на Директора
на Дирекция „МДТ“ – л. 34, се е произнесъл по Искане за прихващане и
възстановяване № **********/27.04.2020 г. на „Т.“ ООД
*** (л. 36) за възстановяване на сумата от 52959,35 лева, представляващи платена такса
„битови отпадъци“ и лихви за имот в гр.Враца, ул.“Илинден“, бивш „Месокомбинат“,
за периода 2014-2018 г .,
като отказал възстановяването на сумата.
В акта са изложени
мотиви, че ТБО е дължима, тъй като имотът е деклариран за облагане по реда на
ЗМДТ от дружеството-собственик с декларация по чл. 14
от ЗМДТ № ДК14001454/22.04.2014 г. и установените изискуеми вземания по
партидата на имота за ТБО за периода 2014-2018 г. са
наредени по банков път в приход на местния бюджет и са отразени в данъчната
сметка на ЮЛ под ПН № **********/02.11.2018 г.
В резултат на
извършения анализ на плащанията и задълженията по подадените от дружеството
декларации, органът е приел, че нареденото плащане за ТБО в размер на 52959,35 лева е дължимо и внесената
сума не подлежи на възстановяване.
Актът е връчен на
оспорващото дружество по пощата на 19.05.2020 г., съгласно известие за
доставяне (л. 19). Срещу него е подадена жалба с вх. № 2600-1477/29.05.2020 г. до Кмета на Община Враца по реда на чл. 152
от ДОПК.
С мотивирано Решение №1394/03.07.2020 г. (л. 20-22), Кметът на
Община Враца, в качеството на решаващ орган по смисъла на горепосочения текст,
на основание чл.
152, ал. 2 от ДОПК, във вр. с чл.
4, ал. 5 от ЗМДТ е оставил без уважение жалбата, като неоснователна и е потвърдил
АПВ № 57/14.05.2020г. на младши експерт в Дирекция
„МДТ“ на Община Враца .
Решаващият орган
приел, че искането за възстановяване е неоснователно и не са налице
предпоставките на чл.
129, ал. 1 от ДОПК за целия претендиран от оспорващото дружество период и
размер. Изложени са мотиви, че задълженията на дружеството за конкретния имот
са установени в издадените по чл. 107, ал. 3 от ДОПК два броя Акт за
установяване на задължения, платени са
доброволно, внесената сума не е недължимо събрана и не подлежи на
възстановяване.
Отчетено е и че до
прекратяване на собствеността и отпадането на качеството „данъчнозадължено
лице“ за ТБО на дружеството-жалбоподател, в Дирекция „МДТ“ за имота не са
подавани декларации за промяна на обстоятелствата, имащи значение за определяне
на задълженията за ТБО, с изключение на подадените през 2015 г. и 2017 г. за
освобождаване от такса за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, съответно
за 2016 г. и 2018 г., което обстоятелство е отразено от общинската данъчна
администрация и в размера на ТБО не е включена посочената ставка.
Между страните няма
спор по фактите относно собствеността и местонахождението на имота, а се
оспорва по основание и размер дължимостта на такса битови отпадъци по чл.
66, ал.1 от ЗМДТ за процесния период.
От събраните по делото доказателства
се установява, че в периода 2014 г. – 2018 г. дружеството-жалбоподател е било данъчно задължено лице, като собственик на
недвижим имот, състоящ се от земя и сгради, надлежно деклариран с
Декларация № ДК14000271/28.01.2014 г., с
коригиращи Декларации с вх. №№ 4856/02.11.2018 г., 4857/02.11.2018 г., 4859/ 02.11.2018 г. и 4861/02.11.2018г.
За този период за притежавания от
жалбоподателя имот са възникнали две задължения – за заплащане на местен данък
върху недвижимите имоти и за заплащане
на такса битови отпадъци. За периода 2014 г. – 2017 г. вкл., за задълженията му
са издадени два броя АУЗД №
000389/27.07.2016 г. (л. 58 и сл.) и № 3191-1/04.10.2018 г. (л. 54 и сл.), в
хипотезата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Липсват данни за завършване на
процедурата по връчване на № 3191-1/04.10.2018 г., но с оглед предмета на
настоящият правен спор и осъщественото от дружеството плащане на задълженията
посочени в него, съдът счита, че жалбоподателят е запознат със съдържанието му.
АУЗД не е издаден за задълженията на
дружеството за 2018 г., съгласно отказ на орган по приходите в Дирекция „МДТ“ в Община Враца, обективиран
в Писмо рег. № 2600-166/23.01.2019 г.
На съда е служебно известно, че
цитираният отказ е обжалван от „Т.“ ООД *** и с Решение № 343/25.07.2019 г.,
постановено по адм. дело № 313/2019 г. по описа на АдмС-Враца жалбата на
дружеството е отхвърлена. С Решение № 4096/13.04.2020 г., постановено по адм.
дело №11892/2019 г. по описа на ВАС, Осмо отделение е оставено в сила Решение №
343/25.07.2019 г., постановено по адм. дело № 313/2019 г. по описа на
АдмС-Враца.
Видно от
дубликат на платежно нареждане № **********/02.11.2018 г. (л. 26 от делото)
дължимите за имота такси „битови отпадъци“ и лихви върху тях, за периода 2014 –
2018 г., в общ размер от 52959,35 лева.
В глава ХIV от ДОПК са
регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните
осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два:
предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на
задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване,
което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК.
От събраните по делото доказателства
се установява, че за периода от 2014 г. до 2017 г. задълженията на
жалбоподателя за ДНИ и ТБО за имот с партиден номер 2027741740001 са определени с влязъл в сила АУЗД и
обективираните с тях вземания за ТБО, дружеството е погасило, ведно с ТБО за
2018 г., видно от платежно нареждане № **********/02.11.2018 г. С оглед изложеното, правилно с
обжалвания АПВ е отказано да му бъдат възстановени тези суми.
„Т.“ ООД ***
не се е
възползвало от правото да оспори по надлежния ред и в законоустановения срок АУЗД
№ 000389/27.07.2016 г. и АУЗД № 3191-1/04.10.2018 г., поради което същите са
проявили последиците си на стабилен административен акт, засягащ по негативен
начин правната му сфера. В настоящото производство не е възможно да бъдат
пререшавани въпросите дали законосъобразно с АУЗД са установени задължения за
ТБО за периода 2014 г. – 2017 г. за имот
с партиден номер 2027741740001. Тези въпроси правилно не са били предмет на
проверката по чл. 129 от ДОПК, приключила с АПВ, и е недопустимо да бъдат
разглеждани в настоящото производство по обжалването му, тъй като би се разширил
предмета на спора по процесуално недопустим начин. Те са предмет на
констатациите на органа по приходите и определените от него в тази връзка
задължения за ТБО с издадените АУЗД и биха могли да бъдат разгледани по
същество, но в производството по обжалване на тези актове, което е отделно и различно
от настоящото.
Поради това правилно с обжалвания
АПВ не са възстановени суми, които да съставляват недължимо внесени задължения
за ТБО за тези периоди и като такива да подлежат на възстановяване или
прихващане по реда на чл.129 от ДОПК.
С оглед на изложеното
и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът намира оспореният
административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия и в съответната форма, при спазване на приложимите материалноправни
и процесуалноправни норми и в съответствие с целта на закона, поради което
жалбата против него следва да се отхвърли, като неоснователна.
При този изход на спора
основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско
възнграждение в размер на 200 лева на основание чл. 161, ал. 1
от ДОПК.
Водим от горното и на основание чл. 172
от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Т.“ ООД ***, представлявано от управителя
А.А.А., против Акт за прихващане и възстановяване № 57/14.05.2020г. на младши
експерт в Дирекция „МДТ“ на Община Враца, потвърден с Решение № 1394/03.07.2020
г. на Кмета на Община Враца.
ОСЪЖДА „Т.“ ООД *** ДА
ЗАПЛАТИ на Община Враца разноски по делото в размер на 200 /двеста/ лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване, чрез АдмС-Враца пред Върховен
административен съд - София в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМ. СЪДИЯ: