№ 10408
гр. ***, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯ. ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20251110101287 по описа за 2025 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена от Агенция „***“ срещу
„***“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 517,46 лв., представляваща остатък от дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на ПТП от ***
г., по което е образувана при ответника щета № *** ведно със законната лихва, считано от
09.06.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът Агенция „***“ твърди, че в резултат на настъпило на *** г. застрахователно
събитие на АМ *** при км. 294+275 дясно (км. 194+700 по протокол за ПТП), констатирано
с протокол за ПТП № *** от *** г., на Агенцията са нанесени материални щети, изразяващи
се в увреждане на пътни принадлежности – 25 м. предпазна мрежа с променлив размер на
светлия отвор по височина., причинени от МПС „Фолксваген ЛТ 35“, с рег. № ***, с водач
***. Поддържа, че в резултат на произшествието АПИ, като стопанин на републиканската
пътна мрежа, е претърпяла имуществени вреди на стойност 995,10 с ДДС за възстановяване
на увредения участък. Посочва, че отговорността на водача на увреждащото МПС е покрита
от ответното дружество по силата договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с полица № ***, валидна към датата на произшествието. Заявява, че е поканил
ответника да възстанови стойността на щетата, като до настоящия момент била заплатена
сумата от 477,64 лв. на 19.09.2023 г. Ето защо, предявява осъдителен иск за остатъка от
517,46 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията – 09.06.2023 г.
до окончателното плащане. По изложените съображения моли за уважаване на предявения
иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „***“ АД,
с който оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че изплатеното обезщетение в
размер на 477,64 лв. покрива изцяло вредите. Твърди, че претендираното обезщетение е
завишено и не отговаря на действителните вреди. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
1
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че е
собственик на увредените пътни принадлежности, настъпилото ПТП и неговия механизъм,
вината за произшествието на водача на застрахования при ответника автомобил,
настъпването на имуществените вреди, причинно-следствената връзка между
произшествието и вредите, стойността на обезщетението, наличието на валидна към датата
на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника по отношение на автомобила,
управляван от виновния водач, извънсъдебното предявяване на претенцията.
При установяване на горните обстоятелства от страна на ищеца, в тежест на
ответника е да обори презумпцията за вина на водача на лек автомобил „Фолксваген ЛТ 35“,
с рег. № ***, респективно – да докаже, че е погасил претендираното вземане.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства:
наличието на валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
между ответното дружество и собственика на лек автомобил „Фолксваген ЛТ 35“, с рег. №
*** към момента на настъпване на процесното ПТП; настъпването на ПТП на *** г. в гр. ***
със сочените в исковата молба участници; посоченият в исковата молба механизъм на
настъпване на ПТП и вината на водача на лек автомобил „Фолксваген ЛТ 35“, с рег. № ***;
заплащане от страна на ответника в полза на ищеца на сума в размер на 477,64 лв. по
предявена извънсъдебна претенция.
Предвид изложеното спорният въпрос по делото касае единствено размера на
понесените вреди.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза,
която съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
средната пазарна стойност на нанесените, вследствие на процесното ПТП, имуществени
вреди, описани в протокола за ПТП (12 метра предпазна ограда), към датата на настъпването
му е 888,05 лв. Съдът намира, че при определяне на дължимото обезщетение следва да се
вземе предвид именно така посочената стойност, а не тази, изчислена на база средни
пазарни цени съгласно количествено-стойностната сметка (25 метра предпазна ограда),
доколкото единствено уврежданията на 12 метра предпазна ограда се намират в пряка
причинно-следствена връзка с механизма с процесното събитие. В тази връзка, съдът взе
предвид изготвения от компетентните служители след посещение на местопроизшествието
протокол за ПТП, в който е отразено, че настъпилите вреди са 12 метра предпазна мрежа и 3
бр. метални колчета. Протоколът е съставен от компетентен орган в рамките на неговите
правомощия и след посещение на място на местопроизшествието, поради което същият в
частта, в която длъжностното лице, посетило местопроизшествието е удостоверило пряко
възприетите от него факти при огледа – местоположението на МПС, участниците в ПТП,
характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието, има характер на официален свидетелстващ документ и обвързва съда с
материална доказателствена сила. (в този смисъл решение № 15/25.07.2014 г. по т.д. №
1506/2013 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.; решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. по
описа на ВКС, II т. о.; решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. по описа на ВКС, I т.
о.; решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение №
98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. по описа на ВКС, II т. о., решение № 20/22.03.2017 г. по
гр. д. № 50128/2016 г. по описа на ВКС, III г. о.; решение № 66/05.08.2022 г. по гр. д. №
1972/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др . В същото време по делото няма обективни
данни, че увредената ограда е повече от 12 метра. Това е така, тъй като данни за увредени 25
метра предпазна ограда се съдържат единствено в изходящи от ищеца документи. Отделно,
приетата по делото количествено-стойностна сметка е изготвена почти месец след
произшествието, поради което не може да се направи категоричен извод, че установените
2
тогава 25 метра увредена предпазна ограда са в резултат именно от процесното ПТП. Ето
защо съдът приема, че увредената в следствие на процесното ПТП предпазна ограда е 12
метра, така както е посочено в протокола за ПТП от *** г., респ. в полза на ищеца е
възникнало, регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение единствено за тези
вреди.
По делото е безспорно, че ответникът след отправена регресна покана е заплатил
сумата от 477,64 лв.
С оглед изложеното, предявеният иск по чл. 432 КЗ е основателен и следва да се
уважи за сумата от 410,41 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 517,46 лв.
следва да се отхвърли като неоснователен.
Като законна последица от уважаването на иска ответникът следва да бъде осъден да
заплати и законната лихва върху главницата от 410,41 лв., считано от подаване на исковата
молба в съда – 08.01.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца Агенция
„***“ се дължат разноски съразмерно на уважената част от иска. В производството ищецът е
направил разноски в общ размер на 350 лв., от които 50 лв. – заплатена държавна такса, 200
лв. – депозит за САТЕ, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Съразмерно на уважената част от предявения иск и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът Агенция „***“ има право на разноски в размер на 277,59 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника ЗК „***“ АД се дължат
разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. В производството ответникът е
направил разноски в общ размер на 300 лв., от които от които 200 лв. – депозит за САТЕ, и
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8
ГПК. Съобразно отхвърлената част от иска и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ЗК
„***“ АД има право на разноски в размер на 62,06 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
„***“ № ***, да заплати на Агенция „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, пл. „***“ № 3, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 410,41 лв., представляваща
остатък от дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в
следствие на ПТП от *** г., по което е образувана при ответника щета № *** ведно със
законната лихва, считано от 08.01.2025 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над сумата от 410,41 лв. до пълния предявен размер от 517,46 лв.
ОСЪЖДА ЗК „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
„***“ № ***, да заплати на Агенция „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, пл. „***“ № 3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 277,59 лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА Агенция „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, пл.
„***“ № 3, да заплати на ЗК „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, бул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 62,06 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4