Решение по дело №167/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от В. Ж. П. от [населено място], чрез пълномощник адвокат М. Х. от *, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0813-000181 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от 24.04.2024 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Ямбол, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, отнето е СУМПС [номер].

В жалбата се сочи, че оспорената заповед е необоснована, материално незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени процесуални нарушения поради немотивирането й. Счита се също, че актът е произнесен от некомпетентен орган. Оспорва се АУАНН, въз основа на който е издадена оспорената заповед, като се твърди, че той е съставен в нарушение на чл. 42 от ЗАНН. Сочи се, че на указаната в акта дата 23.04.2024 г. жалбоподателят е бил с влошено здравословно състояние, поради което е престоял в Спешно отделение към МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД, [населено място], където е прегледан, извършени са му изследвания и е приложено съответно лечение. В този смисъл се твърди, че оспорващият В. П. не е водач на МПС и не е управлявал „***“ с рег. № [рег. номер], същият не е спиран за проверка за наличие на наркотични вещества или техните аналози на посочената в АУАНН и в обжалваната заповед дата 23.04.2024 г. около 16:33 часа, отчетеният резултат с техническото средство не е на жалбоподателя, не му е издаван и талон за медицинско изследване, а приложеният в преписката такъв е издаден от некомпетентен орган; оспорващият не е отказал извършването на медицинско и/или химическо изследване. Иска се отмяната на заповедта, ведно с присъждане на сторените по производството разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат М. Х. от *, която поддържа жалбата на посочените в нея основания и отправеното искане за отмяна. Сочи, че липсват годни доказателства, които да установят, че на посочената в АУАН дата, послужил като основание за издаване на процесната заповед, жалбоподателят В. Ж. П. е бил водач на лек автомобил, което обосновава извод за липса на осъществено нарушение. Претендира се отмяната на обжалваната заповед, ведно с присъждане на разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение съобразно представен договор за правна защита и съдействие.

Ответната страна Началник сектор към ОД на МВР – Ямбол, Сектор „Пътна полиция“ – Ямбол, се представлява в процеса от Главен юрисконсулт З. А., която оспорва жалбата като неоснователна и иска отхвърлянето й. Подробни съображения по съществото на спора излага в представени по делото писмени бележки. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на оспорващия.

 

Като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът намира за установено следното:

По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по издаване на процесния акт. В качеството на свидетели са разпитани М. М. Г.-П. – съставила АУАН срещу жалбоподателя, както и М. Р. Р. – свидетел при съставянето на акта.

Със ЗППАМ № 24-0813-000181 от 24.04.2024 г. на Началник-сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Ямбол на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на В. Ж. П. е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като отнето е СУМПС [номер]. От фактическа страна заповедта е обоснована с това, че нарушението е установено със съставения на П. АУАН № GA/1287660 от 23.04.2024 г. Видно от съдържанието на акта, същият е съставен за това, че на 23.04.2024 г. около 16:33 часа в [населено място], по път III-5305 в посока ул. „Д-р Димитър Дончев“ до блок 33 В. Ж. П. управлява собствения си лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер] след употреба на наркотични вещества или техни аналози – канабис-25, установено с техническо средство Дръг тест 5000 с инв. номер ARMC-0004 и тестова касета с номер REF:8323634 LOT:ARSN-0251. Според отразеното в АУАН на водача е издаден талон за изследване № 270527, като същият не носи СУМПС и СРМПС.

ЗППАМ е надлежно връчена на адресата на 25.04.2024 г., видно от разписката към заповедта. В нея се съдържат указания за начина и срока за обжалване. Жалба с вх. № 898 от 30.04.2024 г. е депозирана пред Административен съд – Ямбол, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.

Предвид горното, съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице по чл. 147, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се преценя и като основателна.

Предмет на съдебен контрол е ЗППАМ № 24-0813-000181 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от 24.04.2024 г. на Началник-сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Ямбол, с която е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, отнето е СУМПС [номер].

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценя законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Съобразно разпоредбата на чл. 23 от ЗАНН, органите, които налагат принудителните административни мерки, се уреждат в съответния закон. Според разписаното в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 326з-99/01.02.2022 г. на Директора на ОД на МВР-Ямбол са определени лицата, които могат да издават ЗППАМ по ЗДвП, като в т. 1.3 като такъв е посочен Началникът на сектор „Пътна полиция“ за територията на ОДМВР-Ямбол. В процесния случай заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Ямбол, с оглед на което съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, обратно на твърденията в жалбата, и е валиден административен акт.

В настоящия случай принудителната мярка е наложена на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП въз основа на издаден АУАН за нарушение, изразяващо се в управление на МПС под въздействието на наркотични вещества или техни аналози. Предпоставка за издаването на заповед по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, установено с АУАН. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест е на административния орган - той трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и дали са изпълнени законовите изисквания при издаването му.

Съдът намира, че в процесния случай заповедта е издадена при отсъствие на посочените по-горе материалноправни предпоставки, предвидени в чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Събраните по делото гласни доказателства опровергават извода на административния орган за необходимост от прилагане на ПАМ. Според свидетелските показания на актосъставителя и на един от свидетелите по съставянето на акта на жалбоподателя е извършена проверка за алкохол, чийто резултат е бил отрицателен, както и за наркотици, като пробата показала наличие на употреба на канабис. Проверката била осъществена във връзка с получени сигнали за водач на МПС, който управлява рисково и за когото впоследствие е установено, че е откаран в Спешно отделения на Ямболската болница. Свидетелите са категорични, че не са видели лицето да управлява автомобила, актът е съставен на място в Спешен център, където се е намирал жалбоподателят във влошено здравословно състояние, каквито твърдения се навеждат и в самата жалба, и е връчен след излизането му, като П. го подписал без възражения. При тези данни изцяло се оборва констатацията в АУАН относно факта, че В. П. е управлявал описаното МПС, при това под въздействие на наркотични вещества или техни аналози. В този смисъл фактическото основание, послужило за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя, се явява недоказано, поради което оспорената заповед е произнесена в нарушение на материалния закон и като такава следва да бъде отменена.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за внесена държавна такса от 10 лева и за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, чийто общ размер възлиза на 510 лева. При съобразяване на актуалната съдебна практика относно приетото с Решение от 25.01.2024 г. на СЕС, настоящият съдебен състав намира възражението за прекомерност за неоснователно – заплатеният размер на адвокатско възнаграждение от 500 лева, с оглед установения в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. минимум от 1 000 лева и предвид броя на проведените съдебни заседания, се явява справедлив, още повече че е под установения с наредбата минимум.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0813-000181 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от 24.04.2024 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Ямбол, с която на В. Ж. П. е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като е отнето и СУМПС [номер].

 

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР, ГР. ЯМБОЛ, да заплати на В. Ж. П. от [населено място], [улица], разноски по делото в общ размер на 510 (петстотин и десет) лева.

 

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.