РЕШЕНИЕ
№ 388
Велико Търново, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен състав, в
открито съдебно заседание на осемнадесети
ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при
секретаря С.Ф.
и в
присъствието на прокурора
……………………………………………..
разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 549/2021г.
по описа на съда. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ДОПК/ - обжалване на ревизионен акт/РА/
пред съда.
Образувано по жалба, вх.№ 3912/07.09.2021г. в АСВТ,
подадена от името на търговско дружество с фирма „СПРИНК“ЕООД, в
несъстоятелност, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Беляковец, общ.Велико Търново, действащ чрез
упълномощения адвокат.
Оспорва се със съображения за нищожност Ревизионен акт № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016
година, поправен с РАПРА № П-04000416076795-003-001/28.04.2016г. и двата
издадени от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново. Оспорването е
заявено като частично, т.к. в
другата част РА и този за поправката му са обявени за нищожни с влязло в сила
съдебно решение, постановено по АД № 791/2018г. на АСВТ, като е признато за
установено, че са издадени при липса на компетентност.
Понастоящем жалбата има за предмет посочения РА,
поправен с РАПРА в частта по ЗДДС относно
установен за внасяне ДДС в размер на 1 270 075,48лв. и
съответните лихви за забава за данъчни периоди: м.12.2011г.; м.05, 08,
09,10, 11 и 12 на 2012г.; м.01, 02, 04, 09, 10 и 12 на 2013г.; м.02, 03, 04,
05, 06, 07, 08 и 09 на 2014г.
Жалбоподателят твърди, че поправеният РА е бил
обжалван изцяло пред ДОДОП и в обжалваната
понастоящем част РА всъщност е мълчаливо потвърден по административен
ред с Решение № 202/04.07.2016 година на
директор Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” град Велико
Търново при ЦУ на НАП.
ПП на жалбоподателя твърди, че пред съда същия РА е
бил обжалван изцяло, с жалба вх. № 2113/22.08.2016г. по описа на ДОДОП. Образувано
е АД № 571/2016г. на АСВТ като с постановеното Решение № 146/28.03.2018г.
посоченият РА и този за поправката му са обявени за нищожни. В хода на
последното жалбата е била оттеглена в горе посочената част по ЗДДС, с молба вх.
№4477/20.09.2016г. Решението на АСВТ по АД № 571/2016г. е подложено на касационене
контрол и отменено, а делото върнато за ново разглеждане. Образувао е АД №
791/2018г. по описа на АСВТ. ПП счита, че доколкото не е налице отказ от
обжалване и оспорването на РА със съображения за нищожност е безсрочно, то
счита жалбата си за допустима и моли по същество да бъде уважена. Излага
съображения как порокът липса на материална и персонална компетентност у един
от авторите на РА е основание за нищожност на РА, установено с влязлото в сила
съдебно решение по АД № 791/2018г. на АСВТ, поради което следва да бъде
зачетено в настоящото производство. Този въпрос не следва да бъде пререшаван от
настоящия съд, т.к. е налице сила на пресъдено нещо, а такова понятие като
„частична нищожност” е невъзможно.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от
упълномощеният ПП, който извън подробната жалба, ангажира писмено становище с вх. № 4396/07.10.2021г. и
вх.№ 5063/17.11.2021г., в отговор на възраженията на ответника. По съществото
на спора упълномощеният ***представя, в указан от съда срок, писмена защита с
вх. №5342/02.12.2021г. Също и реплика на ПЗ на ответника с вх. № 5370 от 03.12.2021г.
Моли да се постанови решение, с което да бъде прогласена нищожност на РА,
предмет на производството. Претендира разноски.
Ответникът
по оспорването -
директорът на Дирекция “ОДОП” – Велико Търново, чрез процесуалния си
представител, при представяне на административната
преписка, ангажира подробно писмено становище, с което определя жалбата като
недопустима/вж. л.30/. Жалбоподателят пред всички инстанции е обжалвал РА
изцяло, а не в потвърдената с решение на ДОДОП част. Поради това с настоящата
жалба се прави опит да се преразгледа един спор, който е приключил с влязло в
сила съдебно решение. ПП на ответника сочи, че с Решение № 574/04.01.2019г.,
постановено по АД № 791/2018г. по описа на АСВТ/влязло в сила/ е обявена
нищожност на РА и този за поправката му, но само в частта, потвърдена с Решение
№ 202/04.07.2016г. на ДОДОП. В мотивите на същото е посочено, че е взета
предвид молбата на *** Д., че не се оспорва РА и този за поправката му в частта
по ЗДДС относно деклариран от дружеството ДДС по СД за посочените периоди, но
невнесен такъв в размер на 1 270 075,48лв. и съответните лихви. ПП
изтъква обстоятелството, че на практика дружеството само е декларирало размера
на ДДС, а РА в тази част не установява данъчни задължения и не коригира
деклариран вече резултат. ***ът обръща вниманието на съда върху
обстоятелството, че ако ТД е считало, че съдът не се е произнесъл по цялата му
жалба е имал на разположение възможност
да иска допълване на съдебното решение по реда на чл.176 от АПК, от която не се
е възползвал.
В о.с.з. ПП на ответника поддържа, че жалбата е
недопустима, на основание чл.159, т.6 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, т.к.
цели пререшаване на спор вече разрешен от съда. Излага съображения, че производството
е недопустимо, на основание чл.159, т.4 от АПК, поради липса на правен интерес.
Тъй като за периодите на РА, предмет на настоящата жалба не са определени
допълнителни задължения по ЗДДС. Задълженията са в размера деклариран от
дружеството.
В указан от съда срок ответникът представя подробна
писмена защита/вх. № 5349/02.12.2021г. в АСВТ/. Отново подчертава, че счита
настоящата жалба за недопустима като развива в конкретика вече изложените
съображения. Моли съда да прекрати производството по жалбата като недопустимо. Претендира
присъждането на разноски за ***ско възнаграждение по делото, определено
съобразно материалния интерес, в размер на 14 374,40лв., съгласно
представен Списък в о.с.з. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Доколкото настоящото производство има за централен
свой въпрос този за допустимостта на жалбата, съдът ще разгледа същия след като
прецени доказателствата в тази връзка, събрани с участието на страните.
С Разпореждане от 06.10.2021г. съдът обяви проект на
доклад по делото, насрочи го и разпредели доказателствената тежест. На оспорващия търговец съдът указа, че
следва да ангажира доказателства, че е оспорил изцяло процесния РА пред
ДОДОП-В. Търново, а пред съда е направил изявление за оттегляне на жалбата
срещу РА, в частта относно ДДС за внасяне, а не отказ от оспорването. На
ответника указа, че следва да ангажира доказателства за това, че спор между
същите страни и със същия предмет като повдигнатия понастоящем е разрешен с
влязло в сила съдебно решение.
Във връзка с горното ответникът представи
административната преписка по издаване на РА. Същата е организирана в 30 броя
папки и съдържа общо 7 629 листа. Представени са з.к. от посочените в
становището на ответника съдебни решения и Решение №202/04.07.2016г. на
директора на Дирекция“Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ В. Търново/вж.
л.33 и сл. от делото/.
Към вх. № 4396/07.10.2021г. жалбоподателят представя
писмени доказателства под опис/вж. л.90 и сл. от делото/. Между тях е з.к. от
Жалбата до ДОДОП – вх. № 15938/26.04.2016г. и Молба вх. № 4477/20.09.2016г. в
АСВТ, депозирана от *** Д..
В изпълнение
на указанията на съда, ответникът също представя з.к. от посочената
жалба към вх. № 4520/14.10.2021г., ведно със Справка от ДОС на дружеството
жалбоподател за процесния период и Справки-декларации по ЗДДС/вж. л.101 и сл./.
От ПП на дружеството жалбоподател с Молба по реда на
чл.192 от ГПК /л.128/ от ТД на НАП В. Търново са изискани справка за пълния
размер на паричните средства, събрани от ОП въз основа на процесния РА и този
за поправката му и 6 бр. конкретно посочени Разпореждания за разпределение на
постъпили суми за погасяване на задълженията по РА. Същите доказателства са
представени към вх. № 4865/04.11.2021г. и са приети по предвидения процесуален
ред в о.с.з. на 18.11.2021г./вж. л.138 и сл. от делото/.
Към вх. № 5063/17.11.2021г. ПП на жалбоподателя
представя Искане за прихващане и възстановяване на сумите по нищожния РА,
издаденият АПВ от 30.08.2021г. и решението за поправката му, жалбата срещу АПВ
и Решение № 133/15.11.2021г. на ДОДОП за обявяването на същия акт за нищожен.
Същите доказателства са приети в о.с.з. на 18.11.2021г./л.188 и сл./.
Посочените в този раздел писмени доказателства не са
оспорени и не са противоречиви относно представените факти. Спорен за страните
е начинът, по който същите факти се интерпретират от правна страна. Изводите на
съда за приетите за установени факти въз основа на тези доказателства са
следните:
1. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-04000414002829-020-01/02.12.2014 г. е започнало производство за установяване
на задълженията на дружеството жалбоподател за корпоративен данък за периода
01.01.2009 г. – 31.12.2013 г. и данък върху добавената стойност за периода
01.12.2009 г. – 31.10.2014 г. Със ЗИЗВР № Р-04000414002829-020-02/23.01.2015
г., е разширен обхвата на ревизията, като е включено установяване на
задълженията за ДДС и за периода 01.11.2014 г. – 31.12.2014 г. Впоследствие е удължен
срока за приключване на ревизията до 04.05.2015 г., а от ИД на НАП до
30.10.2015 г. Със Заповед № Р-04000414002829-023-001/19.05.2015г. е спряно
ревизионното производство. Същото е възобновено със Заповед №
Р-04000414002829-143-001/10.09.2015 г.
2. Съставен е Ревизионен доклад № Р-04000414002829-092-001/08.03.2016г. Срещу
РД дружеството е подало възражение по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, което не е прието
за основателно. Ревизията е завършила с издаването на Ревизионен акт №
Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г. от Ц.М.П., на длъжност Началник сектор,
възложил ревизията и Г.П.Т.на длъжност главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, с който са установени задължения за внасяне в размер
на 2 125 308,82 лв. и лихви върху тях в размер на 897 809,75 лв. С Ревизионен
акт за поправка на ревизионен акт № П-04000416076795-003-001/28.04.2016г., издаден от същите органи
по приходите, са поправени допуснати очевидни фактически грешки в първоначалния
РА, в резултат на което са установени за внасяне главници в размер на 2 125
308,82 лв. и лихви върху тях – 882 356,76 лв.
3. С Жалба вх. № 15938/26.04.2016г. в ТД на НАП В.
Търново е обжалван изцяло, според
изрично посоченото в жалбата/вж. л.91 от делото – лице и гръб и л.97/ процесния
РА от 05.04.2016г. и се иска отмяната му изцяло/вж.
пак там/.
3.1. Междувременно е издаден РА за поправка на
28.04.2016г. и производството по оспорването му по правилото на чл.133, ал.3,
изреч. последно от ДОПК е съединено с това по оспорване на първоначалния РА,
който не е влязъл в сила към този момент. Комплектованата АП е постъпила с вх.
№ 1159/11.05.2016г. при ДОДОП-В. Търново. Решаващият АО е счел, че е сезиран с
жалба срещу допълнително определените задължения по ЗКПО и ЗДДС с посочения РА
от 05.04.2016г. и този за поправката му
от 28.04.2016г. Произнесъл се е по така посочената жалба с Решение № 202 от 04.07.2016 г.
3.2. Директорът на Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Търново е
потвърдил РА и РАПРА в частта, в която по ЗДДС за дан. периоди м. 12.2009 г.,
01 и 02.2010 г., 03, 04, 05 и 08.2011 г. е начислен ДДС в размер на 234
861,34 лв., за м. 04-06, 08, 09-12.2010 г., 01-07.2011 г., 07 и 09.2012 г., 04
и 10.2013 г. и м. 11.2014 г. е отказан данъчен кредит в размер на 84
615,39 лв., в резултат на което са определени лихви в размер на 214 017,54 лв.,
както и в частта по ЗКПО, в която за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013
г. са извършени преобразувания на ФР, в резултат на което за 2009 г., 2010 г.,
2011 г. и 2013 г. са установени допълнителни задължения за КД общо в размер на
536 098,78 лв. и лихви – 347 310,93 лв., в т.ч. лихви за авансови вноски в
размер на 38 585 лв., а за 2012 г. е намалена декларираната данъчна загуба на
43 204,51 лв.
3.3. Следва да се отбележи изрично обстоятелството, че
е налице разлика между обема на заявеното
оспорване с жалбата – без съмнение в цялост и произнасянето на ДОДОП с изричен
диспозитив – отчасти. Видно от мотивите на Решение №202/04.07.2016г./вж. стр.2
от същото - л.41 от делото/, решаващият АО е приел, цитирам: „ В останалата
част на РА по ЗДДС не са определени допълнителни задължения, РА в тази част не
се обжалва и е влязъл в сила.“ В тази връзка е пояснено, че преобладаващата
част от установеното с РА задължение за
довнасяне по ЗДДС, произтича от
невнесен ДДС в размер на 1 270 075,48лв. и съответстващите му
лихви. Последният данък е деклариран от РЛ с подадени от него
справки-декларации по ЗДДС за данъчните периоди на м.12.2011г.; м.05, 08, 09,10, 11 и 12 на
2012г.; м.01, 02, 04, 09, 10 и 12 на 2013г.; м.02, 03, 04, 05, 06, 07, 08 и 09
на 2014г., ноне евнесен в срок.
3.4. В непосредствена връзка с горното трябва да се
има предвид, че ДОДОП не е давала указания за отстраняване на нередовности на
жалбата по чл.147, ал.2 от ДОПК. Ако се
презюмира липса на правен интерес от обжалване в същата част на РА, поради
което не са посочени конкретни възражения, то това не дава правомощие на АО да
прекрати производството по чл.147, ал.2 от ДОПК. При това, доколкото в
Решението на ДОДОП има мотиви относно
жалбата срещу РА, в тази част по ЗДДС, а липсва произнасяне на АО с изричен
диспозитив, било по същество или жалбата в тази й част не е оставена без
разглеждане, то следва да се приеме с оглед изрично заявената воля на страната
сезирала АО, че Ревизионен акт № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 година,
поправен с РАПРА № П-04000416076795-003-001/28.04.2016г. е мълчаливо
потвърден по административен ред, в
частта по ЗДДС, относно невнесен ДДС за данъчните периоди на м.12.2011г.; м.05, 08, 09,10, 11 и 12 на
2012г.; м.01, 02, 04, 09, 10 и 12 на 2013г.; м.02, 03, 04, 05, 06, 07, 08 и 09
на 2014г. Липсват фактически основания и логически предпоставки тази липса в
диспозитива да се дължи на явна фактическа грешка на волеизявлението на АО.
3.5. При наличие на изрично заявено оплакване срещу РА
и в тази му част по ЗДДС, щом липсва произнасяне на решаващият АО с изричен
диспозитив се следва приложение на нормата на чл.156, ал.4 от ДОПК, която поставя
в действие законовата фикция за мълчаливо потвърждаване на РА в тази му част.
Нормата гласи, че непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК се смята за потвърждение на РА в обжалваната част.
4. Така посоченият РА от 05.04.2016г., ведно с този за
поправката му от 28.04.2016г. са
обжалвани пред местно компетентния съд – вх. № 2113/22.08.2016г. в ДОДОП на НАП.
По същата в АСВТ е образувано адм. дело под № 571/2016г. С жалбата поправеният РА се атакува като нищожен, алтернативно като
незаканосъобразен в неговата цялост/вж. л.11 от АД № 571/2016г., том първи/.
4.1. Съдията докладчик по посоченото АД забелязал
обстоятелството, че има разлика между изричния диспозитив на Решението на
ДОДОП, съдържанието на самия РА и таво на жалбата пред АО. Съчетани с липсата
на конкретни оплаквания в тази част, относна невнесения в срок ДДС. Във връзка
с това с Разпореждане от 10.09.2016г. /вж. л.54/съдът дал указания на жалбоподателя
да уточни претенцията си като посочи изрично дали обжалва РА и РАПРА и в частта
относно установения за внасяне ДДС в размер на 1 270 075,48лв. и
съответстващите му лихви за данъчни периоди: на м.12.2011г.; м.05, 08, 09,10, 11 и 12 на
2012г.; м.01, 02, 04, 09, 10 и 12 на 2013г.; м.02, 03, 04, 05, 06, 07, 08 и 09
на 2014г., като изложи конкретни оплаквания. Всичко това АСВТ сторил в
изпълнение на правомощието си по чл.151 от ДОПК за проверка на допустимостта на
жалбата, във вр. с чл.149, ал.1 от ДОПК.
4.2. Посоченото Разпореждане е връчено редовно на
дружеството чрез упълномощения ПП, който в указания срок депозирал писмена
Молба с вх. № 4477/20.09.2016г./вж. л.126 от АД №571/2016г., том първи/.
Направено е следното изявление, цитирам:
„Поддържам главното възражение за нищожност на
оспования ревизионен акт ведно с ревизионния акт за поправка на ревизионен акт,
посочени подробно в жалбата.
По отношение на невнесения ДДС в размер на
1 270 075,48лв. и съответстващите му лихви, който е деклариран от
името на довереното ми дружество – жалбоподател, чрез подадени
справки-декларации по ЗДДС за данъчни периоди
м.12.2011г.; м.05, 08, 09,10, 11 и 12 на 2012г.; м.01, 02, 04, 09, 10 и
12 на 2013г.; м.02, 03, 04, 05, 06, 07, 08 и 09 на 2014г., жалбата следва да се
счита за оттеглена в тази част.” – край на цитата.
4.3. При наличие на това изявление от упълномощения ПП
на жалбоподателя съдът, видно от мотивите на Определение № 360/26.09.2016г./вж.
л. 127/ е приел, че РА не се оспорва по отношение на установените с него
задължения, представляващи невнесен ДДС в размер на 1 270 075,48лв. и
съответстващите му лихви по подадени справки-декларации по ЗДДС за данъчни
периоди м.12.2011г.; м.05, 08, 09,10,
11 и 12 на 2012г.; м.01, 02, 04, 09, 10 и 12 на 2013г.; м.02, 03, 04, 05, 06,
07, 08 и 09 на 2014г. Доколкото това Определение е постановено в производство по
чл.157, ал.4 от ДОПК и с него е отхвърлено искането за спиране на изпълнението
на обжалвания РА, съдът не е постановил
изричен диспозитив, с който да остави жалбата без разглеждане в тази й част. Но
изводът му, че се счита десезиран с тази част от спора е ясен и е взет предвид
при преценка на основанията за спиране на РА.
4.4. Този извод е несъмнен и се подкрепя при прочита на мотивите и диспозитива на постановеното
Решение № 146/28.03.2018г., по АД № 571/2016г. по описа на АСВТ/вж. края на
стр.1 и началото на 2-ра от Решението/. След съвкупна преценка на събраните доказателства
съдебният състав приел, че оспореният ревизионен акт и поправящият го ревизионен
акт са издадени от лице, което не е имало материална и персонална компетентност
за това. Обявил същите за нищожни като
на основание чл.160 от ДОПК постановил, цитирам:
„ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ Ревизионен акт №
Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г. и Ревизионен акт за поправка №
Р-04000416076795-003-001/28.04.2016 г., издадени от органи по приходите при ТД
на НАП – Велико Търново, потвърдени с Решение № 202/04.07.2016 г. на директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр. Велико Търново
при ЦУ на НАП.” – край на цитата.
4.4.1. Доколкото безспорно в съдебната практика Решението представлява единство от мотиви и
диспозитив, то така постановеното от съда следва да се разбира в смисъл, че
нищожността на поправения РА е постановена в обжалваната му част, т.е. тази с
която съдът е сезиран. Която според настоящия съдебен състав не включва РА и този за поправката му
относно установените с него задължения, представляващи невнесен ДДС в
размер на 1 270 075,48лв. и съответстващите му лихви по подадени справки-декларации
по ЗДДС за данъчни периоди м.12.2011г.;
м.05, 08, 09,10, 11 и 12 на 2012г.; м.01, 02, 04, 09, 10 и 12 на 2013г.; м.02,
03, 04, 05, 06, 07, 08 и 09 на 2014г. Това обстоятелство е ясно и се подкрепя
от обстоятелството, че страната е искала допълване на съдебното решение, но
относно извършеното оспорване на документи по реда на чл.193 от ГПК, а не
относно РА в частта относно невнесения в
срок ДДС за посочените по-горе периоди.
5. Решение № 146/28.03.2018г., по АД № 571/2016г. по
описа на АСВТ е подложено на касационана проверка. Отменено е, а делото е
върнато за нова разглеждане от друг състав на АСВТ, въз основа на Решение № 12291/11.10.2018г., постановено по
АД № 8066/2018г. по описа на ВАС. При връщането му е преобразувано под № 791/2018г.
по описа на АСВТ.
5.1. Указанията на ВАС са в смисъл, че делото е
постановано при неизяснена напълно фактическа обстановка. Поради това следва да
бъдат събрани допълнителни доказателства, вклч. с помощта на допълнителна съдебна компютърна експертиза.
5.2. След изслушване на допълнителната експертиза
съдебният състав по АД № 791/2018г. формира самостоятелни фактически
констатации, че РА и РАПРА са издадени от лице, което не е имало материална и
персонална компетентност за това. След изменението на чл. 119, ал. 2 от ДОПК в
сила от 01.01.2013 г. ревизионният акт се издава съвместно от органа, възложил
ревизията, и от ръководителя на ревизията. След като по делото не е доказано
законоустановено отсъствие /отпуск/ на Ц.П.към датата на издаване на ЗВР №
Р-04000414002829-020-01/02.12.2014 г., то за заместничката й И.А.не възниква
правомощие да възложи процесното ревизионно производство. Като отчел
обстоятелството, че липсата на компетентност на възложилия ревизията орган
винаги е приемана в съдебната практика като съществен порок, водещ до нищожност
на издадените впоследствие РА и РАПРА, съдът формирал решаващ правен извод за нищожност на
оспорения РА и този за поправката му, в
обжалванат част.
5.3. Тази обжалвана част е посочена изрично и
конкретно в диспозитива на съдебното Решение № 574/04.01.2019г. по АД №
791/2018г. на АСВТ, който гласи, цитирам:
„ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ Ревизионен акт №
Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г., поправен с Ревизионен акт за поправка №
П-04000416076795-003-001/28.04.2016 г., издадени от органи по приходите при ТД
на НАП – Велико Търново, потвърдени с Решение № 202/04.07.2016 г. на директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – Велико Търново при
ЦУ на НАП, в оспорваната част, с която
по ЗДДС е начислен ДДС в размер на 234 861,34 лева и е отказан
данъчен кредит в размер на 84 615,39 лева, в резултат на което са
определени лихви в размер на 214017,54 лева, а по ЗКПО е установено
допълнително задължение за корпоративен данък общо в размер на 536 098,78
лева и лихви – 347 310,93 лева, в т. ч. лихви за авансови вноски в размер на
38585 лева, а за 2012 г. е намалена декларираната данъчна загуба на
43204,51лв.”
5.4. Безспорно е предвид мотивите, конкретния и прецизен
диспозитив на Решение № 574/04.01.2019г. по АД № 791/2018г., че волята на съда е в смисъл, че частта от РА,
свързана с ДДС за внасяне в размер
на 1 270 075,48лв. и съответстващите му лихви по подадени
справки-декларации по ЗДДС за данъчни периоди м.12.2011г.; м.05, 08, 09,10, 11 и 12 на
2012г.; м.01, 02, 04, 09, 10 и 12 на 2013г.; м.02, 03, 04, 05, 06, 07, 08 и 09
на 2014г., не е била предмет на съдебния
контрол в същото това производство.
5.5. Решение № 574/04.01.2019г. по АД № 791/2018г. по
описа на АСВТ е оставено в сила от касационната инстанция с Решение № 8036/29.05.2019г., постановено по АД №
1493/2019г. по описа на ВАС. От същата дата Решението е влязло в законна сила и
съответно е издаден ИЛ на 12.09.2019г.
за присъдените на дружеството деловодни разноски.
5.6. Междувременно новият ПП на дружеството е
депозирал молба с вх. № 3237/12.07.2021г. в АСВТ с искане за поправка на
допусната явна фактическа грешка в
диспозитива на съдебното решение. Същата се изразявала в това, че мотивите на
съда сочели, че се приема за нищожен РА в неговата цялост, а в диспозитива се
сочела само една негова част.
6. Съдът разгледал посочената Молба по реда на чл.175,
ал.2 от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК и се произнесъл с Решение №
281/23.07.2021г. като отхвърлили молбата за поправка на Решение №
574/04.01.2019г. по АД № 791/2018г. по описа на АСВТ. Мотивирал се с това, че
както по АД № 571/2016г. така и по настоящото съдът е изложил мотиви, че РА и
РАПРА не са обжалвани в частта по
ЗДДС относно ДДС за внасяне в размер
на 1 270 075,48лв. и съответстващите му лихви по подадени
справки-декларации по ЗДДС за данъчни периоди
м.12.2011г.; м.05, 08, 09,10, 11 и 12 на 2012г.; м.01, 02, 04, 09, 10 и
12 на 2013г.; м.02, 03, 04, 05, 06, 07, 08 и 09 на 2014г., поради оттегляне на жалбата в тази част. Обстоятелство, което е
изрично посочено в мотивите на съда по двете решения. Както на стр.1-2 в Решение
№ 146/28.03.2018г., по АД № 571/2016г., така и на стр. 2-ра, абзац първи от Решение № 574/04.01.2019г. по АД №
791/2018г. по описа на АСВТ. Поради това, съдът приел, че диспозитивът на
последно посоченото решение отразява действителната му воля и не противоречи на
изложените мотиви. Поради това приел, че Решението не се нуждае от тълкуване.
6.1. Собствените фактически установявания на настоящия
съдебен състав потвърждават констатациите в предходната точка, че РА и РАПРА не са обжалвани в частта по ЗДДС
относно ДДС за внасяне в размер на
1 270 075,48лв. и съответстващите му лихви по подадени
справки-декларации по ЗДДС за данъчни периоди
м.12.2011г.; м.05, 08, 09,10, 11 и 12 на 2012г.; м.01, 02, 04, 09, 10 и
12 на 2013г.; м.02, 03, 04, 05, 06, 07, 08 и 09 на 2014г., поради оттегляне на жалбата в тази част. Това от правна страна
означава, че по водения между същите страни съдебен спор/дружеството жалбоподател
и ДОДОП-В. Търново/ не е формирана сила на пресъдено нещо на съдебно решение, в
пределите по чл.298 от ГПК. Действително, съгласно чл.299, ал.1 от ГПК,
приложим във вр. с §2 от ДР на ДОПК, спор, разрешен с влязло в сила съдебно решение, не може да бъде
пререшен освен в случаите, когато законът разпорежда друго. От изложените факти
се установи, че РА и този за поправката му не са били обект на съдебен контрол
в посочената част в рамките на съдебния спор по АД №791/2018г. на АСВТ. Поради
което между същите страни за същия предмет не е налице влязло в сила съдебно
решение. Доколкото по тази част от РА не е формирана сила на пресъдено нещо, то
не е налица процесуална пречка за произнасяне понастоящем, квалифицирана по
чл.159, т.6 от АПК.
6.2. Ответникът не посочи друго съдебно решение, а
това по АД № 791/2018г. на АСВТ не е процесуална пречка по чл.159, т.6 от АПК.
Страните не спорят и по това, че поради пропускане на срока за това не е
използвана възможността да се иска допълване на съдебното решение по АД №
791/2018г. Последното само подкрепя извода на съда, че правно-технически
погледнато, а и в съдържателно отношение спорът в заявената понастоящем част от
РА не е бил вече разгледан от компетентния съд с влязло в сила съдебно решение.
7. По принцип оттеглянето на жалбата пред съда има за
последица влизане в сила на оспорения ИАА и е предвидено като процесуална
пречка за разглеждане на спора в хипотезата на чл.159, т.8, предл първо от АПК.
Когато оттеглянето, както в случая е направено след изтичане на преклузивния
срок за обжалване, то практически е равносилно на отказ от оспорването на акта
относно неговата законосъобразност в смисъл унищожаемост. РА в тази му част при
това положенние влиза в сила, т.е.
придобива формална законна сила и никой съд не може да разглежда
оплаквания свързани с неговата унищожаемост.
7.1.Тук следва да отбележим обаче, че въпреки
изричните указания на съда ответната страна не посочи конкретна дата, от която
счита за влязъл в сила РА, в обжалваната понастоящем част, нито посочи с какъв
юридически факт свързва този момент. Такава дата не следва и от представената Справка от ДОСметка на дружеството/вж.
л.102/. Видно е от същата, че задълженията, които възникват по силата на
материалния закон, а не от РА, са
осчетоводени с падежа по ЗДДС – чл.125, ал.5 от ЗДДС, т.е. данъкът е дължим в
срока за подаване на СД за съответния
данъчен период, като паралелно са посочени и едномесечните данъчни париоди по
РА, без детайли в т.ч. и лихви. Този подход е непрецизен, но обясним, предвид
твърдяното от ПП на дружеството предварително изпълнение на задълженията по РА,
т.е преди влизането му в сила. Освен това, СД по ЗДДС са изпълнително основание
по чл.209, ал.2, т.2 от ДОПК, вр. с
чл.105 от ДОПК, във връзка с чл.125, ал.5 от ЗДДС.
7.2. Съдът прие, че тази процесуална пречка не
съществува, предвид следното:
При действието на Закона за административното
производство/отм. от 01.03.2007г./ нормата на чл.37, ал.2 от същия предвиждаше,
че жалба за обявяване на нищожност на
административния акт може да се подава без ограничиния във вемето. Но
съдебната практика основана на специалния закон – съответно ЗДП/отм./ за ДОА и ДПК/отм./ за ДРА и предвидения задължителен контрол по адм. ред бе
константна, че оспорването на ДОА, съответно ДРА като нищожен може да се
осъществи само в рамките на преклузивния срок за обжалване пред горестоящия АО.
В този смисъл е например Решение по АД 0 322/1997г. на ВАС, което сочи, че
щом въпросът е уреден изрично в материалните данъчни закони и процесуалният
такъв ЗДП/отм./, то приложението на общата норма на чл.37, ал.2 от ЗАП/отм./ е
изключено. Аналогично и при действието на ДПК/отм./ ВАС приема, че в
процесуалния закон е уреден специален ред за обжалване на ДРА/вж. чл.117, ал.1
и чл.121, ал.1 от ДПК отм./, включващ административно обжалване пред
горестоящия АО като задължителна процесуална предпоставка за съдебно обжалване
на ДРА, койо ред е приложим, независимо от порока, на който се позовава
жалбоподателя, втлч. И за нищожност на ДРА. Така в Определението по АД №
1636/2003г. на ВАС.
7.3. Понсатоящем при действието на АПК и ДОПК, практиката на ВАС приема, че доколкото
въпросът за нищожността на РА не е уреден
изрично в специалния процесуален закон – ДОПК, то приложение следва да намери
общият такъв АПК. При това атакуването на РА като нищожен е възможно безсрочно, съгласно чл. 149, ал.5 от АПК, но при спазване на задължителния административен контрол. Така в Опр. по
АД № 2445/2010г. на ВАС и Решение по АД 0 10347/2019г. на ВАС. Последното
изтъква, че оспорването на РА със съображения за нищожност е безсрочно,
съгласно чл.149, ал.5 от АПК. Но същата норма
не създава различен ред за установяване на този порок при обжалването на
АА. Проверката за нищожност на акта е част от проверката за за
законосъобразността на същия и не е предвиден
самостоятелен ред при осъществяване на контрол относно валидността на
РА. Поради което съдебният контрол на РА се осъществява по реда на чл.156 от ДОПК, чиято предпоставка е предварителлното оспорване по административен ред.
7.4. В непосредствена връзка с горното и приетото
мълчаливо потвърждаване на РА, в оспорената понастоящем част, от ДОДОП в т.
3.4. от настоящото, то заявената жалба с оплаквания за нищожностна РА е
допустима, т.к. е налице предварително обжалване по административен ред а РА,
което предвид служебно дължимата проверка е включвало както преценка за
неговата законосъобразност, така и за неговата валидност. А оттеглянето на
жалбата пред съда/за същата част от РА/ има за последица преклудиране само на
възможността да се извърши проверка на оплакванията за незаконосъобразност на
РА, но не и тези за неговата валидност. Щом същата е поставена под въпрос в
рамките на съдебен спор очевидно в тази част РА не е влязъл в сила. Щом няма
произнасяне на съда, че отхвърля оспорването на тази част от РА поради това, че
е законосъобразен, то проверката за
неговата валидност в същата част е
допустима, по аргумент от противното на чл.177, ал.3 от АПК.
8. Съдът не сподели виждането на ответника, че е
налице процесуална пречка по чл.159, т.4 от АПК, поради липса на правен интерес
от депозираната жалба. Аргументите му се заключават в това, че в обжалваната по
настоящем част на РА се касае за задължения, при които на практика дружеството
само е декларирало размера на ДДС за внасяне, но не го е внесло в срок, а РА в
тази част не установява данъчни задължения и не коригира деклариран вече
резултат.
Безспорно от фактическа страна се установи, че
дружеството е подало СД по ЗДДС със суми, които не е внесло в срок, за което с
РА са начислени лихви. За някои данъчни париод има и отказан данъчен кредит, но
това са задължения, които са били вече обжалвани пред съда с другата част на
РА. Така например в данъчен период м.09/2012г. видно от справката на РА има
установени задължения 23 646,69лв. и лихви 8 359,60лв., а тези по СД
са в размер на 22 661,07лв. Тоест за м.09/2012г. има и отказан ДК, но той
е бил предмет на съдебен кантрол, същото се отнася и до доп. задължения за м. 04/2013г. и м.10/2013г.
– отказан данъчен кредит извън декларирания ДДС за внасяне по СД.
Нормата на чл. 108 от ДОПК посочва принципа, че данъчните
задължения се установяват с ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК. В случай, че не
е издаден ревизионен акт и е изтекъл срокът по чл. 109 от ДОПК, то за
окончателно установени се считат задълженията по декларация, по която
задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък (чл. 108, ал. 2 вр.
чл. 105 от ДОПК). Макар във връзка с предх. абзац да приема за верни твърденията на ПП на
ответника, съдът не споделя извода му за липса на правен интерес от обжалване
на РА в частта относно невнесения ДДС по СД. От една страна всяко задължение,
предмет на ревизионен контрол, независимо дали главница или лихва,
може да бъде подложено на съдебен такъв. Възможно е погрешно да е определен
размера на едното или другото задължение, които възникват все въз основа на
закона. В ДОПК няма разписан текст,
който да изключва правото на ДЗЛ на жалба срещу задължения, определени преди
това от него с декларация и впоследствие установени с
РА. Казано
простичко, видно от мотивите и таблицата към РА за процесните периоди са
определени задължения – главница и лихви, а за преценка наличието на правен
интерес в настоящия процес е без
значение, че те са първоначално определени в СД по ЗДДС от самото ДЗЛ, защото
със санкционирането им с РА същите са вече окончателно установени и не е
възможен последващ ревизионен контрол върху тях. Резонно ПП на ТД настоява на
обстоятелството, че в Разпорежданията за разпределение на суми за погасяване на
задълженията по РА като изпълнително основание се посочва именно РА за
процесните периоди, а не СД, по които впрочем не е било проведено принудително
изпълнение до издаване на РА/вж. л.145 и сл./.
Според мотивите
на ТР № 3/16.04.2013г. по т.д. № 1/2012г. на ВАС, правният интерес от обявяването
на нищожността от съда се състои в промяната на правното положение на лицето,
която настъпва при обявяването й. Това е свързано и с обстоятелството, че
всички участницити в оборота ще се съобразят с установеното със съдебното
решение. В случая с обявяване на РА за нищожен ще се прогласи, че същият не е
породил правни последици, в т.ч. задължения. Затова в другата част от процесния
РА, която вече е призната от съд с влязло в сила съдебно решение за нищожна е
последвало искане на РЛ за възстановяване на недължимосъбраните по принудителен
ред суми/вж. АПВ и др. на л.189 и сл./.
Същото ТР №3/2013г. на ВАС постановява, че при
оспорване на АА с искане за обявяване на нищожност правният иннтерес на
оспорващия следа да се преценява към момента на подаване на жалбата. В случая
настоящият съдебен състав намери, че при депозиране на настоящата жалба,
дружеството „СПРИНК”ЕООД разполага с пряк и непосредствен правен интерес /както
процесуален, така и материален/, конкретно определим. Макар оплакването да е
само за нищожност, т.е. преценка по същество за основанието и размера на
задълженията да не се дължи от настоящия състав, то прогласяването на РА за
нищожен в съответната част ще доведе до
заличаване на периодите на прекъсване на давността по аргумент от чл.172, ал.2,
изречени второ от ДОПК, което ще рефлектира върху размера на задълженията на
дружеството за същите периоди, поради изтичане на 5г. давност за някои от тях.
Съдът
сподели виждаенто на ПП на жалбоподателя, че задълженията са за данъчни периоди от м.01/2012г. до м.10/2014 г., поради което
дружеството има правен интерес да бъде прогласена нищожността на ревизионния
акт, за да се заличи факта на прекъсване на давността на основание чл. 172, ал.
2 от ДОПК. Освен това, не бива да се попуска факта, че всеки отменен или обявен
за нищожен акт на администрацията има за последица възможноста да се търси
обезщетение за вреди, които в случая се асоциират и с проведеното предварително
принудително изпълнение, основано именон на очакваните размери на задълженията при
ревизията.
В обобщение на изложеното съдът приема, че дружеството
притежава правен интерес от настоящото съдебно оспорване и не съществува пречка
за разглеждане на жалбата, предвидна в чл.159, т.4 от АПК, във вр. с §2 от ДР
на ДОПК.
Предвид безспорните факти, установени по приетите
доказателства, обсъдени по-горе, съдът обяви на страните в о.с.з., че счита
процесната жалба за допустима. Понастоящем поддържа тази теза и не намира
основания да я изостави. Защото не се доказа твърдението на ответинка, че спорът,
заявен понастоящем е разрешен със сила
на пресъдено нещо. От друга страна, в оспорената понастоящем пред съда
част на РА, същият е потвърден мълчаливо от ДОДОП, което сочи наличието на
абсолютна процесуална предпоствака за съдебния контрол. Без значение е какви
оплаквания са поддържани в жалбата до решаващия АО, т.к. същият е задължен
служебно да следи и за валидността на РА. Дружеството жалбоподател разполага с
раво на жалба, основано но неговия пряк и непосредствен правен интерес да се
обяви нищожността на РА и в тази му част, за невнесения в срок ДДС, т.к.
обявяването от съда на това , че РА в същата част е правно нищо има своите фактически и правни
последици, свързани с давността и променя размера на дължимити суми на главници
и лихви по подадените СД по ЗДДС. Нормата на чл.172, ал.2, т.2, изречение второ
от ДОПК предвижда/за случаи като процесния/, че когато актът за установяване на
задълженията бъде отменен, давностат не се смята за прекъсната.
При преценка на допустимостта на производството настоящият
състав на съда констатира, че Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална
легитимация и интерес от оспорването – адресат на акта. Същата отговаря на
изискванията на чл. 149 от ДОПК. Изчерпана е задължителната фаза на
административния контрол – абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът
следи служебно, съгласно чл.156, ал.2 от ДОПК. Поради това, че обжалваният РА
е мълчаливо потвърден с Решение № 202/04.07.2016г. на ДОДОП, същият
е годен предмет на съдебен контрол. Жалбата е със съображения за
нищожност, поради което не е обвързана със срок. Делото е подсъдно на ВТАС по
правилата на родовата и местна подсъдност. Не са налице пречки за постановяване
на акт по същество. Предвид всичко това, изводът на съда е, че жалбата е
процесуално допустима за разглеждане.
Преценена по същество, жалбата, поставила началото на
настоящото съдебно производство е ОСНОВАТЕЛНА, при изложените по-долу фактически и правни съображения.
Приложим процесуален закон при издаване и обжалване на
РА по административен и съдебен ред е Данъчно-осигурителен процесуален
кодекс/обн. ДВ бр.105 от 29.12.2005г., в сила 01.01.2006г./ с последващи
изменения и допълнения. Субсидиарно, на основание § 2 от ДР на ДОПК са
приложими съответно АПК и ГПК. Приложим материален закон относно облагането с
ДДС е ЗДДС /обн. ДВ бр. 63 от 04.08.2006 г., в сила от 1.01.2007 г. / с последващи изменения и допълнения.
По принцип в производство по обжалване на РА съгласно
чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на
ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му. В случая обаче, иде реч за проверка само на валидностат на
РА, в посочената в жалбата част, а именно: Ревизионен акт №
Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 година, поправен с РАПРА № П-04000416076795-003-001/28.04.2016г., в частта, относно установен за внасяне ДДС в размер на 1
270 075,48лв. и съответните лихви за забава за данъчни периоди:
м.12.2011г.; м.05, 08, 09,10, 11 и 12 на 2012г.; м.01, 02, 04, 09, 10 и 12 на
2013г.; м.02, 03, 04, 05, 06, 07, 08 и 09 на 2014г.
Оплакваният в жалбата са за нищожност на РА, основани
на това, че ЗВР № Р-04000414002829- 020-01/02.12.2014 г. ЗВР е издадена от некомпетентен орган - И.К.А., на
длъжност началник сектор в ТД на НАП Велико Търново, действала в качеството си
на заместник на Ц.М.П., при липса на основания за това заместване.
Заповедта за възлагане на ревизията, следва да бъде
издадена от компетентен орган - този по чл. 112, ал. 2 от ДОПК и да има изрично
посоченото в чл. 113, ал. 1 от ДОПК съдържание. Неспазването на тези изисквания
води до незаконосъбразност на цялото последващо производство по издаване на РА.
Поради това АСВТ по АД № 791/2018г. е изследвал
въпроса били ли са налице предпоставките
за издаване на ЗВР в условията заместване от И.К.А.. Дали на дата 02.12.2014 г.
(когато е издадена ЗВР) Ц.М.П. е била в законоустановен отпуск. Съдът е
установил в производство между същите страни , касаещо същия РА, но в др. негова част, че РА е нищожен поради липса на
материална и персонална компетентност у автора на ЗВР, което е опорочило и РА и
този за поравката му. Това е спорния предмет, по който с влязлото в сила
съдебно решение по посоченото АД е формирана сила на пресъдено нещо, която е
намерила отражение в диспозитива на съдебния акт.
Настоящият съдебен състав не сподели виждането на ПП
на жалбоподателя, че тази СПН покрива и обстоятелството, че липсват
предпоставки за издаване на ЗВР в условията заместване от И.К.А. относно настоящата част от РА, т.к. тя не е била
предмет на съдебния контрол, следователно и на решението. Но общите за двете
съдебни производства факти следва да се установят като се съобрази
доказателствената сила на мотивите на посоченото съдебно решение.
Собствените
фактически установявания на настоящия съдебен състав по приетите
доказателства/писмени, гласни и СТЕ/ по приложеното АД № 791/2018г. на АСВТ потвърждават
приетото от докладчика по същото, че ответникът по делото/ДОДОП В. Търново/ не е доказал
законоустановено отсъствие на Ц.М.П. към момента на възлагане на ревизията със
ЗВР № Р-04000414002829-020- 01/02.12.2014 г., издадена от И.К.А. като неин
заместник. В тази връзка съдът споделя изложените мотиви в този съдебн акт/влязлото
в сила Решение № 574/04.01.2019 г. по адм. дело № 791/2018 г. на АСВТ/ относно
общите за двете производства факти, пораждащи като последица нищожност на РА.
За процесуална икономия и доколкото същите не са спорни препраща към тях, а
именно:
Ревизията е образувана със Заповед за възлагане на
ревизия № Р-04000414002829-020-01/02.12.2014 г., издадена като електронен документ,
подписан с електронен подпис от И.К.А. на длъжност началник Сектор, в
качеството й на заместник на Ц.М.П., на длъжност началник Сектор. Ревизията е
завършила с издаването на Ревизионен акт № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016
г. от Ц.М.П., на длъжност началник Сектор, като възложител на ревизията, и Г.П.Т.на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията. Спорът по
делото е за това налична ли е била компетентност у И.А.да състави
първоначалната заповед в условията на
заместване на Ц.П..
Със Заповед № 533/25.08.2014 г. на директора на ТД на
НАП В. Търново в 25 точки са определени органи по приходите, заместващи
служителите, компетентни по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК да издават ЗВР, като
съгласно т. 22 при законоустановено отсъствие на Ц.М.П. същата следва да бъде
замествана от И.К.А.. Като
предпоставка за издаване на ЗВР в условията на заместване от ответната
администрация се твърди, че на 02.12.2014 г. и 03.12.2014 г. Ц.П.е ползвала два
работни дни отпуск.
Представена оригинална Заповед № 7463/01.12.2014 г.
/л. 348 по дело № 571/2016 г./, е
създадена по-късно за целите на съдебния контрол и не представлява годно
доказателство за разрешено ползване на отпуск по отношение на Ц.П.на 02 и
03.12.2014 г. този извод
се основава на свидетелски показания /л. 618 гръб от адм. д. № 571/2016 г./ на
директора на офис Враца – А.А., че заповедите за отпуск са само в електронен
вариант и не се вадят на хартиен носител. Същият заявява, че през м. декември
2014 г. не е одобрявал по електронен път и не е разрешавал електронно отпуск на
Ц.М., включително не е разписвал заповед на хартиен носител. В този смисъл е и
становището на изслушаната по делото допълнителна съдебна компютърно-техническа
експертиза. Вещото лице е установило, че съобщението под формата на електронно
писмо, с което Ц.П.е уведомена, че отпускът й е разрешен, се генерира
автоматично, а не е съставено от конкретно лице, включително от директора на
Офис Враца или от директора на ТД на НАП – Велико Търново.
Механизмът на разрешаване на отпуск в НАП е описан в
първоначалната експертиза на три нива. Във внедрената от НАП информационна
система се осъществява електронно подаване на заявка за отпуска, електронни
одобрения на посочените нива и като краен резултат потвърждаване по електронен
път на одобряването до подалия заявката. Никъде не фигурира полагане на
електронни подписи, включително и на органа по назначаването при окончателното
разрешаване на платения отпуск. При това в този процес никой не използва
квалифициран електронен подпис. Директорът на Офис Враца не е съгласувал или
разрешавал ползването на отпуск от П., вкл. по електронен път. Според вещото
лице няма данни въпросната заповед да е разпечатвана на хартиен носител през
2014 г., а представените по делото варианти са били разпечатани от системата
съответно на 09.05.2016 г. и на 20.11.2017 г.
Съгласно чл. 57, ал. 3 от ЗДСл държавният служител
ползва платения си годишен отпуск с писмено разрешение на органа по
назначаването, а съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗДСл заповедта за заместване се
издава от органа по назначаването. Според чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги /в ред. към 01.12.2014 г./
писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ.
В случая не се представиха доказателства за това, че на 02 и 03.12.2014г. Ц.П.е била в законоустановен отпуск с разрешение на органа по назначаването или друг, на който това правомощие е делегирано. При това положение се налага единственият обоснован извод, че РА и РАПРА са издадени от лице, което не е имало материална и персонална компетентност за това. След изменението на чл. 119, ал. 2 от ДОПК в сила от 01.01.2013 г. ревизионният акт се издава съвместно от органа, възложил ревизията, и от ръководителя на ревизията. След като по делото не се доказа законоустановено отсъствие /отпуск/ на Ц.П.към датата на издаване на ЗВР № Р-04000414002829-020-01/02.12.2014 г., то за заместничката й И.А.не възниква правомощие да възложи процесното ревизионно производство. Липсата на компетентност на възложилия ревизията орган винаги е приемана в съдебната практика като съществен порок, водещ до нищожност на издадените впоследствие РА и РАПРА. Същата следва да бъде прогласена и относно обжалваната понастоящем част от РА с настоящото съдебно решение. В тази връзка АСВТ не сподели виждането на ПП на дружеството, че щом РА е бил обявен за нищожен в обжалваната му тогава част, то е недопустимо в настоящото производство за РА, в останалата му част да се пререшава въпросът за законосъобразността на издаването на първата ЗВР в условията заместване. Щом е приел, че повдигнатия пред него спор не е разрешен със СПН, то настоящият състав на съда не само може, но е длъжен да направи собствени фактически установявания и правни изводи. В случая предвид общите факти за същите страни констатациите и правните квалификации за тях следва да се разрешат непротиворечиво. По указанията на общата и правна логика.
Освен вече изложеното следва ад се посочи, че факт свързващ двете производства е и това, че се касае за друга част на същия РА, който вече е бил признат за нищожен поради липса на компетентност у ОП, възложил ревизията. Това е логическо проявление на задължението да бъде зачетена СПН по посоченото Решение по АД № 791/2018г. на АСВТ. Относно общите факти между същите страни се следват непротиворечиви установявания.
Във връзка с горното съдът не приема становището на ПП
на жалбоподателя, че частичната нищожност на РА е невъзможна. Соченото от него
решение на ВАС в ПЗ не отчита спецификите на данъчното производство. Практиката
на ВАС познава множество случаи на частична нищожност на РА, в зависимост от
вида на порока обусловил извода за нищожност или поради частично оспорване на
РА за различни данъчни периоди, при което съдът не може да постанови решение
свръхпетитум. Друг е въпросът, че в настоящия случай се касае за установена
материална некомпетентност поради опорочаване на първото действие в
ревизионното производството, което рефлектира върху издадения впоследствие РА,
в неговата цялост. Тоест, естеството на порока е такова, че засяга целия РА по
един и същ начин, без разлика.
По изложените мотиви съдът прие, че обжалваният ревизионен акт и този за поправката му са невалидни, в оспорената
понастоящем част по ЗДДС относно
установен за внасяне ДДС в размер на 1 270 075,48лв. и съответните
лихви за забава за данъчни периоди: м.12.2011г.; м.05, 08, 09,10, 11 и
12 на 2012г.; м.01, 02, 04, 09, 10 и 12 на 2013г.; м.02, 03, 04, 05, 06, 07, 08
и 09 на 2014г. Нищожността на същите в посочената част следва да бъде обявена
от съда.
Жалбата е основателна.
При
този изход на спора жалбоподателят има право да получи деловодни разноски.
Същите са претендирани в размер на 36 050,00лв.,
от които 50лв. ДТ и 36 000лв. АВ. Към Списъка, представен в о.с.з. са
приложени ДПЗС и Фактура и платежно нареждане с вальор 17.11.2021г. Фактурата е
издадена от жалбоподателя, а плащането е от името на друго дружество в полза на
адвокатското за осъщественото процесуално представителство по АД №549/2021г. на
АСВТ. Това обстоятелство е обяснимо, предвид производството по несътоятелност
на „СПРИНК”ЕООД. Но съдебната практика не допуска възстановяване на разноски,
за платено от трето лице АВ. Поради това възражението за прекомерност на АВ
съдът не обсъжда, а следва ад присъди само размер на ДТ.
Воден от горното, на основание чл. 160 и чл.161 от ДОПК, VII-ми състав на Административен съд
Велико Търново
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ Ревизионен акт № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016
г., поправен с Ревизионен акт за поправка № П-04000416076795-003-001/28.04.2016
г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, мълчаливо потвърдени
с Решение № 202/04.07.2016 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП, в оспорваната понастоящем част по ЗДДС, относно установен за внасяне ДДС в размер на
1 270 075,48лв. и съответните лихви за забава за данъчни периоди: м.12.2011г.;
м.05, 08, 09,10, 11 и 12 на 2012г.; м.01, 02, 04, 09, 10 и 12 на 2013г.; м.02,
03, 04, 05, 06, 07, 08 и 09 на 2014г.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Спринк” ЕООД, в
несъстоятелност, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Беляковец,
общ. В. Търново, Стопански двор, разноски по делото в размер на 50,00 лв. (петдесет
лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд с касационна жалба, подадена чрез Административен съд -
Велико Търново в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: