Р Е Ш Е Н И Е
№ 25 / 4.2.2015г.
година град
Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На петнадесети януари две
хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ
Съдебни заседатели:
1..........................................
2..........................................
Секретар …………………Д.Е.…............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер..........121....по описа за............2014…...............година
Производството по настоящото
дело е образувано по повод подадената искова молба от М.Н.Н. с която
същият е предявил срещу А.Ш.М. установителен иск с правно основание чл. 422
ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК .Със същият иск горепосочения ищец моли съда да постанови решение с което да приеме за
установено по отношение на ответника А.М. , че същият му дължи сумата от 10 000 лв. , предявена
частично от общата сума от 70 104,
49 лв. , която сума се дължи поради неизпълнение на сключен между тях договор
за паричен заем на дата 14.08.2012
година , присъдена със заповед № 658 от 20.11.2013 година за незабавно
изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по ч. гр.д. № 991 /
2013 година по описа на Районен съд
Карнобат както и отделно законовата лихва за забава върху същата горепосочена главница , считано
от датата на подаването на заявлението по
чл. 417 от ГПК за издаването на
същата заповед за изпълнение –
19.11.2013 година до окончателното изплащане на вземането – горепосочената
главница , като същият ищец претендира
ответника да бъде осъден да му заплати направените от него съдебни разноски по настоящото дело на
основание чл. 78 ал.1 , както и съдът да му присъди направените от него съдебни
разноски по заповедното производство.
В съдебно заседание ищецът
редовно призован се явява лично и чрез процесуалния си представител поддържа така
предявения от него иск и се иска неговото уважаване изцяло , ведно с всички
законни последици от това.
Ответникът А.М. в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК е подал отговор по исковата молба с
която е предявен горепосочения установителен иск срещу него и по този начин взема становище по
същия иск като счита същият за неоснователен и недоказан по съображения
изложени от него в същия отговор . Същият ответник редовно призован се явява в съдебно заседание и чрез процесуалният си
представител отново оспорва предявения от него иск като моли съдът да го
отхвърли като неоснователен и недоказан ведно с всички последици от това .
След поотделната и
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
Горепосоченият предявен
от ищеца М.Н.Н. иск се явява по своята същност положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника съществуването в
полза на ищеца на твърдяното от него вземане за посочената от него сума. За да
бъде уважена тази претенция , установителна такава съдът намира, че следва да
бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни
предпоставки , а именно : между страните по настоящото дело в твърденият от
ищеца период да е била налице валидно правоотношение обективирано в
твърдяния от страните сключен между тях
договор за паричен заем , ищецът като страна по това валидно правоотношение – заемодател
да е изпълнил поетите от него задължения
– да е предоставил твърдяната от него парична сума по сключения между тях
договор за паричен заем на ответника в
качеството му на заемател по него , ответникът също като страна в това
правоотношение да не е изпълнил дължимата се в твърдяния от ищеца размер насрещна престация в определения му срок в
договора и последно в полза на ищеца по делото при условията на
чл. 417 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение.
Ищецът по настоящото дело М.Н. с подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК за горепосочената сума е
инициирал нарочно заповедно производство , като по този начин по това
заявление е образувано ч.гр.д. № 991 / 2013 г. по описа на КРС по което последният
съд е издал заповед № 658 от 20.11.2013 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.417 от ГПК. С нея КРС е разпоредил
длъжникът – ответникът по настоящото дело А.Ш.М. да заплати на кредиторът – ищецът по делото М.Н.Н. дължимата се от същия сума посочени в
диспозитива на исковата молба , а именно
: сумата от 10000 лв. представляваща частично предявена главница
по сключен между тях двамата договор за паричен заем на дата 14.08.2012 година , неизпълнен по
вина на ответника А.М. поради
настъпилата изискуемост на първата погасителна вноска от 35 000 лв.
, както и отделно законовата лихва върху същата главница начиная от датата на
подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК за горепосочената сума – 19.11.2013 година до окончателното изплащане
на вземането, както и сумата от 650 лв.
представляваща направени по това дело съдебни разноски. Възползвайки се от
правата си ответникът е възразил против така издадената срещу него горепосочена
заповед за изпълнение на парично задължение , че не дължи горепосочената сума и съдът с нарочно разпореждане № 189
от 3.2.2014 г. по същото ч.гр.д. № 991 / 2013 г. по описа на КРС е указал на
кредитора на основание чл. 415 ал.1 от ГПК , че може да предяви настоящия установителен иск за
горепосоченото задължение срещу ответника , което с настоящата си искова молба
ищецът е сторил. С оглед на това съдът
намира, че спрямо ищецът по настоящото
дело е налице една от императивните кумулативни предпоставки за уважаването на
настоящия иск- в негова полза да има образувано заповедно производство за
процесната сума дължаща се от ответника.
Ответникът по делото А.М.
е оспорил , че се намира с ищеца по делото в облигационно- правна връзка
респективно отношения , като същият факт респективно обстоятелство , че се
намира в облигационно – правни отношения с ищеца обаче се
подкрепя и от приложеният и приет като доказателство по
настоящото дело договор за паричен заем от 14.08.2012 г. - подписан от ответника М. в качеството му на заемател по същия договор за паричен заем който договор е нотариално заверен , като
от същото писмено доказателство по делото се удостоверява по един несъмнен и
безспорен начин , че на същата дата-
14.08.2012 година между М.н.Н. в
качеството му на заемодател и ответника А.Ш.М.
в качеството му на заемател е бил сключен горепосочения договор за паричен
заем по силата на който заемодателят Н. е предал в собственост на заемателят - ответник А.М. паричната сума респ. заемна такава в размер на 70 104, 49 лв.
, което получаване от ответника се удостоверява съгласно чл. 3 от същия договор , че
самият договор служи като разписка за получаването на сумата , а ответника А.М.
е поел задължението уговорено в чл. 4 от
договора , че ще върне същата сума на заемателя Н. на две вноски от които първата погасителна
вноска в размер на 35 000 лв. следва да бъде заплатена респ. върната на
заемателя Н. в срок до 31.04.2013
година по сметката на заемателя Н. в Банка ДСК посочена в договора , а втората
вноска от останалите 35 104, 49 лв. следва да бъде върната т.е. заплатена от
заемателя М. по сметката на заемодателя Н. в Банка ДСК в срок
до 31.12.2013 година .В тази връзка съдът намира за недоказани твърденията
на ответника А.М. , че процесния договор
за паричен заем нямал за предмет посочените в него заемни правоотношения , а други каузални правоотношения , както и че страна по договора е друго трето
лице – Н.Н. , тъй като съдът намира, че същият договор е нотариално заверен по
отношение на неговите подписи и съдържание и това гарантира същите и отделно и
неговото авторство по категоричен начин , който ответникът М. не оспори по
никакъв начин. Отделно следва да се посочи , че по делото е разпитан в съдебно
заседание като свидетел Н. М. Н. посочен като свидетел от ответницата М. който
твърди, че не е имал никакви бизнес или интимни отношения с ответницата М. и че
той е помолил сина си- ищецът М.Н. да даде процесната сума на ответницата М. за
да помогнат за лечението на снахата на ответницата и че същата сума е била
дадена на ответницата , тъй като той лично я е съхранявал в касата и й е дал на
сина си за да я даде на ответницата. Същият твърди, че по този начин пак преди , през 2008 г. е дал на същата ответница
сумата от 7 100 лв. в заем , но тя не му ги била върнала и сега като
накарал и гарантирал пред сина си – ищецът М.Н. да даде тази процесна сума на
ответницата М. и тя ги измамила , се
чувствал задължен пред него с тази същата сума пари , но нямал възможност да му
ги възстанови. В съдебно заседание е разпитана като свидетел и С. Н. Н. – сестра на ищеца Н. която твърди,
че е била там когато брат й – ищецът Н. е предал процесната сума на ответницата
А.М. , последната я е преброила и после са отишли да подпишат процесния договор
за паричен заем при нотариуса който им го е прочел , те самите - ищецът и ответницата и тя – свидетелят са го
прочели и ищецът и ответницата са го
подписали, като същата не споменава , че ответницата е била болна или в някакво
психическо състояние , което да й пречи да разбира точно свойството и
съдържанието на договора и какво тя подписва. Напротив същата в показанията си
посочва противното , че ответницата е била в нормално психическо и физическо
състояние,знаела е какво прави и е разбирала свойството и значението на
извършваното от нея. Съдът намира, че следва да преценява при условията на чл.
172 от ГПК горепосочените свидетелски показания
тъй като те са дадени от бащата и сестрата на ищеца , но тъй като именно
ответницата е посочила да бъде разпитан като неин свидетел бащата на ищеца и
тъй като техните показания се подкрепят изцяло от събраните по делото
горепосочени доказателства – писмени такива – горепосоченият процесен договор
за паричен заем и приложената запис на заповед
от 10.09.2009 година и същите не
се опровергават от никакви други доказателства по делото , то съдът ги намира
за достоверни и следва да ги кредитира като такива. Съдът намира в тази
горепосочена връзка и свързано пак с
горепосочените доказателства – писмени и гласни такива , че не се доказаха за
достоверни твърденията на ответницата ,
че при подписването на процесния договор
пред нотариуса тя не осъзнавала какво
подписва поради лошото си здравословно
състояние , тъй като тези нейни твърдения не се доказаха от нея по никакъв
начин тъй като посочените от нея епикризи не доказаха това й твърдение.
Напротив събраха се по делото само доказателства които опровергават тези нейни
твърдения и това са горепосочените свидетелски показания които доказват по
категоричен начин , че тези нейни твърдения са недостоверни .Отделно от това
съдът намира , че следва да отхвърли така направеното възражение от ответницата за унищожение на
процесния договор за паричен заем на основание
чл. 28 ал.1 от ЗЗД тъй като бил сключен
поради грешка тъй като не се събраха никакви доказателства в полза на това
нейно твърдение, а напротив събраха се само доказателства , които го
опровергават – това са показанията на горепосочените разпитани по делото
свидетели , както и факта , че същият договор за паричен заем е бил нотариално
заверен с което нотариуса е удостоверил верността на неговото съдържание ,
неговото авторство и че той се подписва от страните по него знаещи неговото
съдържание и правата си и задълженията си по договора.
Тъй като по никакъв
начин не се установи договора да е с невярно съдържание или да не е автентичен
, то съдът намира, че съгласно чл. 20 а ал.1 от ЗЗД той има силата на закон
между страните и те трябва да го изпълняват така както повеляват неговите
горепосочени клаузи респ. клаузите на договора. Следователно съдът намира, че ответникът А.М. е
сключил горепосочения договор за паричен заем , който факт се доказа по делото с горепосочения ищец М.Н. и по този начин намира, че е налице и втората императивна предпоставка за уважаването на
установителния иск- между страните по
договора е съществувало валидно
правоотношение. Както бе посочено по- горе
се доказа със същия договор , че заемодателят е предал заемодателят-
ответницата по делото А.М. цялата посочена в този договор заемна сума в размер
на сумата от 70 104, 49 лв. , която сума е била получена респ. усвоена изцяло от заемателя А.М. в този й размер
така , както е уговорено в договора и същият договор по този начин е
произвел своето правно действие респективно и фактическо такова.Налице и е
третата императивна предпоставка за валидното доказване на основателността
на настоящия иск – заемодателят Н. сключил договора е предоставил твърдяната от
него парична сума по сключения между тях договор за паричен заем на заемателят по него – ответника М. , в
резултат на което за изпълнението на договора ответникът се е задължил да го изпълни съобразно
задължението му и в срока и по начина
на чл. 4 от този договор.
Не се спори между
страните по делото , че междувременно на
основание сключения договор заемателят по него М. не е предал респ. върнал на ищеца Н. цялата дължима се от него сума в размер на
70 104, 49 лв. , като по този начин не е изпълнил задължението си по
договора.
По този начин съдът
намира , че към датата на подаването на
заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение ответникът А.М. е
дължал на ищеца Н. първоначалната уговорена между тях вноска в размер на 35 000 лв. , съответно и процесната частична сума в размер на 10 000
лв. Съответно към настоящия момент ответницата дължи връщане на ищеца Н. и на
втората вноска по сключения между тях договор в размер на останалата сума от
35 104, 49 лв. . В случая съдът намира, че е налице и четвъртата предпоставка за
уважаване на иска – ответникът също като страна в това правоотношение да не е
изпълнил дължимата се в твърдяния от ищеца размер насрещна престация в определения му срок в
договора и затова той дължи предоставената сума от ищеца по договора.
С оглед на
гореизложеното , съдът намира, че искът на ищеца се явява напълно основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен изцяло , ведно с всички законни последици от това – законни лихви и
присъждането на сумата от 850 лв.
представляваща направените от ищеца съдебни разноски по делото на основание чл. 78
ал.1 от ГПК. Поради уважаването на иска предявен от ищеца , съдът намира, че следва да се присъждат на ответника направените
от него съдебни разноски по заповедното производство в размер на сумата от 650 лв.
Мотивиран от гореизложените си съображения,
Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Ш.М. с ЕГН **********о***
че същата в
качеството й на длъжник поради
неизпълнение на сключен договор за паричен
заем от 14.08.2012 г. дължи на М.Н.Н. с ЕГН ********** ***. Варненчик 303 вх. 11 ет. 5 ап. 173 , същият с
пълномощник и със съдебен адрес - адв. М.Т.
*** сумата от 10 000 лв. ,
предявена частично от общата сума от
70 104, 49 лв. , която сума се дължи поради неизпълнение на същия сключен
между тях договор за паричен заем на
дата 14.08.2012 година и която сума е присъдена със заповед № 658 от 20.11.2013 година за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по ч. гр.д. № 991 / 2013
година по описа на Районен съд
Карнобат , както и отделно законовата лихва за забава върху същата горепосочена главница , считано
от датата на подаването на заявлението
по чл. 417 от ГПК за издаването на същата заповед за изпълнение – 19.11.2013 година до
окончателното изплащане на вземането – горепосочената главница.
ОСЪЖДА А.Ш.М. с ЕГН **********о*** да заплати
на М.Н.Н. с ЕГН ********** ***.
Варненчик 303 вх. 11 ет. 5 ап. 173 ,
същият с пълномощник и със съдебен адрес -
адв. М.Т. *** сумата от 850 лв. представляваща направените
от М.Н. съдебни разноски по настоящото
дело на основание чл. 78 ал.1 от ГПК .
ОСЪЖДА А.Ш.М. с ЕГН **********о*** да заплати
на М.Н.Н. с ЕГН ********** ***.
Варненчик 303 вх. 11 ет. 5 ап. 173 ,
същият с пълномощник и със съдебен адрес -
адв. М.Т. *** сумата от 650
лв. представляваща направените от М.Н. съдебни разноски по заповедното
производство по ч.гр.д. № 991 / 2013 г. по описа на Районен съд Карнобат на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК .
РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен съд в 14- дневен срок, считано от съобщаването му на
страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: