№ 1324
гр. София, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И Д. К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110148466
по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ за осъждане на Г. Г. П. да
заплати на ЗЕАД „............“ ЕАД сумата от 7117.21 лева, представляваща регресно
суброгационно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско“ за вреди по лек автомобил „............д“ с рег. № СВ ............ НР вследствие
на ПТП от 19.03.2022г., настъпило в гр. София, на бул. „...........“, в близост до кръстовището
с ул. „Перник“, по вина на ответника в качеството му на водач на лек автомобил „....... Х3“ с
рег. № СА ........ СТ, чиято деликтна отговорност към момента на настъпване на инцидента
не е била обезпечена по силата на сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 02.09.2022г., до окончателно
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 19.03.2022г. в гр. София, на бул. „...........“, при кръстовището с
ул. „Перник“, застрахованият при него по силата на договор за имуществено застраховане
„Каско“ и спрял на пътното платно към този момент лек автомобил „............д“ с рег. № СВ
............ НР бил ударен от движещия се по булеварда в посока от бул. „Константин
Величков“ към ул. „Опълченска“ лек автомобил „....... Х3“ с рег. № СА ........ СТ, управляван
от ответника без наличие на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на водачите на превозното средство. В резултат от сблъсъка по лек автомобил
„............д“ били нанесени увреждания, във връзка с отстраняването на които ищецът
заплатил обезщетение в общ размер на 7117.21 лева в полза на правоимащото лице, като
сторил и разноски в размер на 25.00 лева за определяне на това обезщетение. Ищецът
предявил извънсъдебните си претенции за възстановяване на изплатеното обезщетение
срещу причинителя на вредата, но изпълнение не последвало, поради което предявява
настоящия иск. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба по
чл. 131 ГПК.
Съдът, като съобрази наведените от страните конкретни доводи, събраните по делото
1
относими доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване на разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на суброгационния иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ във
вр. с чл. 45 ЗЗД се обуславя от пълно и главно доказване от страна ищеца на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1/ наличие към датата на инцидента на
валидно и действащо застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
„Каско“ между ищеца и собственика на увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно
събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие, за което вина носи
водачът на МПС, чиято гражданска отговорност към релевантния за спора момент не е била
предмет на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/
настъпване на вреда вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно-
следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ размер на вредата; 6/ заплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в полза на правоимащото лице в
размер на действителните вреди.
Както бе изяснено, ответникът не е подал отговор на исковата молба, а в проведеното
на 18.10.2023г. открито съдебно заседание същият се е явил и е заявил изрично, че не
оспорва предявения иск. Въпреки това и за пълнота и прецизност следва да се изясни, че
описаните материални предпоставки за възникване на спорното материално право се
установяват надлежно въз основа на приобщената и неоспорена доказателствена съвкупност.
Така, наличието на застраховка „Каско“ към датата на ПТП с предмет сочения за увреден
лек автомобил се установява от представената застрахователна полица за застраховка
„Каско“ с валидност от 27.07.2020г. до 26.07.2025г., а от протокол за ПТП № 1817109 от
19.03.2023г., уведомлението за настъпило застрахователно събитие, адресирано до ищеца от
водача на увредения лек автомобил, както и от документите по образуваната във връзка със
случая административнонаказателна преписка се установява и описаният от ищеца в
исковата молба механизъм на ПТП, вкл. осъщественото от всеки от водачите на двата
автомобила поведение. Не са спорни и настъпилите в причинна връзка с пътния инцидент
увреждания по лек автомобил „............д“ с рег. № СВ ............ НР, както и стойността,
необходима за отстраняването им, за установяване на които обстоятелства освен това са
представени описи на щетите, установени от застрахователя, както и фактура от
11.04.2022г., издадена от автосервиза, на който е било възложено възстановяването на
увредената от ПТП вещ. Заплащането на следващото се в полза на правоимащото лице по
застраховката „Каско“ застрахователно обезщетение също не е оспорено от ответника, но и
се установява от представеното с исковата молба преводно нареждане от 14.04.2022г., от
който момент за ищеца е възникнало регресно суброгационно вземане от ответника в
качеството му на делинквент, управлявал МПС без наличие на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на превозното средство, последното от които
обстоятелства е удостоверено в протокола за ПТП и в акта за установяване на
административно нарушение по случая, а и се установява от справката от електронния
регистър, воден от Информационния център на Гаранционния фонд, за наличие на
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на конкретния лек автомобил.
При тези фактически и правни съображения предявеният иск с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 1 КЗ следва да бъде изцяло уважен, а като законна последица от това върху
процесната сума следва да бъде присъдена и законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното заплащане на задължението.
При този изход на спора и съобразно нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се следват
единствено на ищеца, комуто следва да бъде присъдена сумата от 970.54 лева, включваща
държавна такса за разглеждане на иска, както и адвокатско възнаграждение за настоящото
производство, за реалното заплащане на които по делото са представени доказателства.
2
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ Г. Г. П., ЕГН **********,
да заплати на ЗЕАД „............“ ЕАД, ЕИК ......., сумата от 7117.21 лева, представляваща
регресно суброгационно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско“ за вреди по лек автомобил „............д“ с рег. № СВ ............ НР вследствие
на ПТП от 19.03.2022г., настъпило в гр. София, на бул. „...........“, в близост до кръстовището
с ул. „Перник“, по вина на ответника в качеството му на водач на лек автомобил „....... Х3“ с
рег. № СА ........ СТ, чиято деликтна отговорност към момента на настъпване на инцидента
не е била обезпечена по силата на сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 02.09.2022г., до окончателно
изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 970.54 лева,
представляваща разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3