ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 258710.11.2020 г.Град
Районен съд – Гоце Делчев
На 10.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Магдалена А. Жбантова
Стефанова
като разгледа докладваното от Магдалена А. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20201220100778 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „Пирин Текс
Продакшън“ ЕООД, гр.Гоце Делчев, обл.Благоевград против Г. А. Б. , от гр.Гоце Делчев,
обл.Благоевград, с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1330.74
лв., представляваща стойността на изплатеното му и получено от него обезщетение по
чл.222 от КТ във вр. с чл.26, ал.1 от КТД при прекратяване на трудовото правоотношение
със заповед № 6538/02.07.2015 г, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
сумата. Иска се да бъдат присъдени в полза на ищеца и сторените по делото разноски.
Представят се доказателства и се правят доказателствени искания.
От страна на ответника е представен писмен отговор в определения законов срок, като
се застъпва становище за недопустимост на иска. Твърди се, че ако ищеца е имал
възражения за прихващане, е следвало да ги направи в процеса по гр.д. № 713/2015 г.
решението е влязло в сила и по разрешениет с него възражения за право на задържане и
прихващане, поради което самостоятелно предявяване на иска за прихващане е
недопустимо. Изразява становище за неоснователност на иска. Претендира присъждане на
разноски.
Съдът намира, че възражението за недопустимост на иска е неоснователно.
Прихващане може да се прави между изискуеми и ликвидни вземания. Към момента на
решаване на гр.д. № 713/2015 г. по описа на РС Гоце Делчев вземането на ищеца не е било
изискуемо. Не са направени твърдения с решението по посоченото дело да е извършено
произнасяне по искания за задържане или прихващане. От друга страна е предявен иск не за
прихващане на суми, а да бъде осъден ответника да плати на ищеца определена сума. Дали
заявената с настоящия иск претенцията е основателна, е въпрос по същество на делото.
1
Съдът счита, че следва да бъдат допуснати като доказателства по делото представените
писмени документи, както и да се даде възможност на ищеца да ангажира показанията на
свидетели.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА като доказателства по делото копия от следните документи: заповед №
8519/08.08.2018 г. на от „Пирин Текс Продакшън“ ЕООД, гр.Гоце Делчев; Колективен
трудов договор, сключен на 21.10.2014 г. между от „Пирин Текс Продакшън“ ЕООД,
гр.Гоце Делчев и СК на КТ „Подкрепа“; заявление вх.№ 15-078/21.06.2017 г. от ответника до
ищеца; заповед № 15-034/22.06.2017 г. на „Пирин Текс Продакшън“ ЕООД, гр.Гоце Делчев;
писмо изх.№ 15 -087/22.06.2017 г. от „Пирин Текс Продакшън“ ЕООД, гр.Гоце Делчев до
ответника; справка – извлечение от ведомост за заплатено на ответника възнаграждение за
м.08. и м.09.2015 г.; покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 19/2020 г. по описа на
ДСИ при РС Гоце Делчев; изпълнителен лист от 14.11.2018 г. по гр.д. № 713/2015 г. по
описа на РС Гоце Делчев; решение № 3423/07.12.2015 г. постановено по гр. дело № 713/2015
г. по описа на РС Гоце Делчев; молба от управителя на „Пирин Текс Продакшън“ ЕООД по
изп.д. № 19/2020 г. по описа на ДСИ при РС Гоце Делчев; писмено становище от страна на
Георги Боянчев по молба от управителя на „Пирин Текс Продакшън“ ЕООД по изп.д. №
19/2020 г.
Дава възможност на страните да ангажират допълнителни доказателства.
Насрочва делото за открито съдебно заседание на 11.12.2020 година от 11.00 часа с
призоваване на страните.
Проект на доклад по делото
Обстоятелства от които произтичат претендираните права: Твърди се от ищеца, че със
Заповед № 6538/02.07.2015 г. било прекратено трудовото правоотношение на ответника с
„Пирин Текс Продакшън“ ЕООД. Във връзка с прекратяването на трудовия договор на
ответника и изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, в размер на брутното му трудово
възнаграждение за два месеца, а именно 1605.43 лв. От тази сума е удържан ДОД в размер
на 147.86 лв. и лични осигурителни вноски в размер на 126.83 лв., а чистата сума, получена
като обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ е 1 330.74 лв. С Решение № 3423/07.12.2015 г.,
постановено по гр. д. № 713/2015 г. по описа на РС Гоце Делчев, прекратяването на
трудовото правоотношение на ответника било признато за незаконосъобразно, той бил
възстановен на работа, а ищцовото дружество било осъдено да му изплати обезщетение в
размер на 4 815.66 лв. за периода от 19.07.2015 г. до 19.01.2016 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 20.08.2015 г. до окончателното й изплащане. След влизане на
2
решението в сила, ответника се върнал на работа, а ищцовото дружество му заплатило част
от присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, в размер на 3 447.58 лв. Не му била
изплатената сумата, представляваща размера на полученото от него обезщетение по чл. 222,
ал. 1 КТ, поради отпадане на основанието за това, с влизане в сила на решението за отмяна
на заповедта за уволнение.
На 10.03.2020 г. ищеца получил покана за доброволно изпълнение по изп. дело №
19/2020 година, с взискател Г. А. Б. за заплащане на обезщетение в размер на 4815.66 лв.,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, считано от 20.08.2015 г.,
както и сумата от 1300 лв. за сторени съдебни разноски. В срока за доброволно изпълнение с
молба с приложени към нея писмени документи относно извършено плащане на суми,
посочени по-горе, ищцовото дружество поискало да бъде призован ответника и след като се
запознае с приложените към молбата документи, да заяви дали поддържа и в каква част,
молбата за събиране на суми. При проведената среща Г. Б. заявил, че поддържа изцяло
подадената молба по изп. дело № 19/2020 г. Считайки, че с отмяната на уволнението като
незаконно, отпада основанието за получаване на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, при
което същото подлежи на връщане като получено на отпаднало правно основание, ищцовото
дружество предявява настоящия иск.
От страна на ответника е представен писмен отговор в определения законов срок, с
който се застъпва становище за недопустимост на иска. Твърди се, че ако ищеца е имал
възражения за прихващане, е следвало да ги направи в процеса по гр.д. № 713/2015 г.
Решението по това дело е влязло в сила и по разрешените с него възражения за право на
задържане и прихващане, поради което самостоятелно предявяване на иска за прихващане е
недопустимо. По въпроси , по които има влязло в сила решение не може да се иска
пререшаване. Ако ответникът е имал възражения за прихващане е могъл да ги направи
своевременно в процеса. След влизане с сила на решението, то се ползва със СПН и е
задължително.Счита иска и за неоснователен, тъй като основанието за плащане на
обезщетение по чл.222 ал.1 КТ е законово, а не договорно, поради което разпоредбата на
чл.55 от ЗЗД не намира приложение. Счита, че Кодексът на труда не предвижда възможност
за „връщане на изплатено обезщетение“. Напротив според чл. 271 от КТ работникът или
служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по
трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно. Предмет на настоящия иск е
признаване на плащания и възражение за прихващане, за който спор законът предвижда
друг ред. Заявява, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС прихващане по изп. дело
срещу изпълнителен лист е недопустимо. Твърденията, че длъжникът е платил част
от задълженията, са неоснователни и недопустими за разглеждане в исково производство.
Видно от изпълнителен лист от 14.11.2018 г., ищеца е осъден да заплати на ответника
сумата 4 815,66 лв., ведно със законната лихва до окончателното заплащане на
сумата, считано от 20.08.2015 г., както и сумата от 1300 лв. за сторените съдебни разноски
от ищеца. Всички други плащания от работодателя са неотносими към вземането,
определено със съдебното решение. Отделно от това искът е за осъждане на ответника за
3
сума, която самият ищец твърди, че не е платил, защото е прихваната.
Правна квалификация на правата на ищеца - чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.222,
ал.1 от КТ и чл.26 от КТД в „Пиринт Текс Продакшън“ ЕООД. Правна квалификация на
възраженията на ответника – чл.103 от ЗЗД.
Кои права и обстоятелства се признават – признава се, че ищеца е бил осъден да
заплати на ответника обезщетение чл. 225, ал. 1 от КТ от 4 815.66 лв. за периода от
19.07.2015 г. до 19.01.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
20.08.2015 г. до окончателното й изплащане.
Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – липсват такива.
Разпределение на доказателствена тежест – ищеца следва да докаже, че е изплатил на
ответника както обезщентение по чл.222 от КТ, така и обезщетение по чл.225 от КТ, размера
на горните обезщетения, които е заплатил, да докаже, че основанието за изплащане на
обезщетение по чл.222 от КТ е отпаднало и получената от ответника сума подлежи на
връщане. Ответникът следва да докаже, че по гр.д.№ 713/2015 г. по описа на РС Гоце
Делчев е направено възражение за прихващане между обезщетенията по чл.222, ал.1 и
чл.225, ал.1 от КТ и съдът се е произнесъл по него.
Указва на страните възможността да постигнат съгласие, споразумение или започване
на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, с проекта на доклад по
делото, а на ищеца и отговора на исковата молба.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
4