РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и осми януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева като разгледа
докладваното от съдия Кръстева адм.дело № 373 по описа на АдмСЛ за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.62 от Закон за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Производството
е образувано въз основа на жалба с вх.№3269/15.10.2021 г. подадена от М.С.И. с
ЕГН **********, лишен от свобода, ЗО *, Затвора *, против Заповед
№Л-3479/04.10.2021 г. на Заместник главен директор на ГДИН, с която е отхвърлена
молбата на жалбоподателя за преместване от Затвора Л.в Затвора В. за
доизтърпяване на наложеното наказание.
В жалбата се
посочва, че заповедта за отказ за преместване е незаконосъобразна, тъй като са
налице основания за преместване – жалбоподателят поради отдалечеността на
гр.Варна от гр.Ловеч не може да поддържа контакт с приятелката си, с която са
живеели на семейни начала преди жалбоподателят да започне да изтърпява
наказанието си.
В
съдебното заседание по съществото на спора, оспорващият И. редовно призован, се
явява лично. Поддържа жалбата и моли да се отмени заповедта.
Ответникът
Зам. главен директор ГД "Изпълнение на наказанията", гр. София,
редовно призован, не се представлява. Депозирано е писмено становище по
съществото на спора, като се твърди, че жалбата е недопустима поради липса на
правен интерес, тъй като въз основа на последваща молба подадена от
жалбоподателя, същият е бил преместен в Затвора Б. е приложено копие от заповедта /лист 53/.
Жалбоподателят
поддържа предявената жалба, като моли отказът за преместване в Затвора В.да
бъде отменен. Заявява, че заповедта за преместване му е връчена, но до момента
не е преместен в Затвора Б..
Административен
съд - Ловеч, шести административен състав, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съгласно
разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
изтърпява наказание лишаване от свобода от 29.08.2020 г. По негова молба на
05.11.2020 г. И. е настанен в ЗООТ “*”към Затвора Л*.
Постоянният адрес на жалбоподателя е в гр.Русе,
а настоящият му адрес е в гр.Варна /лист 62 и 65/.
С
вх.№ М-882/13.08.2021 г. М.И. е подал молба до Главен директор на ГДИН
гр.София, в която прави искане да бъде преместен в Затвора В*, тъй като докато
е в ЗООТ „*” към Затвора Л.не може да поддържа контакт с приятелката си И.Л.Д.,
която работи и живее в гр.Варна.
Направено
е проучване, при което е установено, че по време на пребиваването си в Затвора
Б.И. е бил посещаван от И.Л., но по време на пребиваване в ЗООТ „Полигона“ е
бил посещаван от няколко други лица, посочени като негови близки и познати, но
не и от И.Л..
Преместването на И. *** в ЗООТ „*“ е
станало по негово искане, отново с мотив да се улесни поддържането на контакти
с близките му.
В
жалбата си И. твърди, че когато е поискал преместване в ЗООТ “*”в гр.Ловеч,
приятелката му Л. е работела на 5-дневна работна седмица и е можела да го
посещава, но след преместването му сменила работата си и вече работи на
6-дневна работна седмица, затова не може да го посещава в гр.Л. поради липса на
време за пътуване и по тази причина той е подал молба за преместване в Затвора
В., тъй като Л. живее и работи във гр.Варна.
Със
Заповед № Л-3479/04.10.2021 г. на Зам. Главен директор на ГДИН - София е отказано
преместване, поради установена липса на
предпоставките по чл.62, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС.
В заповедта са
изложени мотиви за отказа – не са налице основанията по чл. 62, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС - промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които
осъденият поддържа контакти.
Спазена
е процедурата по ЗИНЗС и ППЗИНЗС за извършване на проверка дали лишеният от
свобода поддържа контакти с близките си (лист
29-38). Установено е, че И. е поддържал контакти по време на свиждане с
лица от гр.Троян, гр.Хасково, гр.Ловеч и с.Столът, общ. Севлиево. Но не и с
лицето И.Л. Д..
В
съдебно заседание жалбоподателят представя два плика от писма, които е получил
от И.Л. Д..
Няма
данни близките на И., с които поддържа социални контакти, да са сменяли
постоянния си адрес след постъпването му в ЗООТ „*“ към Затвора Л*.
Разпределянето
на лишените от свобода съобразно постоянния им адрес по ред, определен от
главния директор на ГДИН и при съобразяване с възможностите, е регламентирано в
чл. 58 от ЗИНЗС. В случая жалбоподателят е с постоянен адрес в гр.Русе и е настанен
първоначално в Затвора Б*, след което по негова молба, след други предходни
молби за премествания с постановени откази, е преместен в ЗООТ „*“ към Затвора
Л*.
Производството
пред административния орган е започнало по искане на лишения от свобода за
преместване. Към датата на подаване на молбата преместването от един затвор в
друг е регламентирано в чл. 62 от ЗИНЗС, като са посочени условията, при които
това е допустимо.
Съгласно чл. 62 от ЗИНЗС заповед за
преместване се издава от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията". По делото е представена заповед, с която овластен да
издава заповеди по чл. 62 от ЗИНЗС е Зам.Главен директор на ГДИН – София (лист
24).
По
делото са представени доказателства, че при направена проверка
административният орган е установил, че лишеният от свобода е с постоянен адрес
на територията на гр.Русе, че е преместен от Затвора Б. в ЗООТ “*”в гр.Л. по
негова молба и е посещаван от лица с постоянен адрес ***, обл.Габрово и
обл.Хасково.
Съгласно
чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг
се извършва при изброени хипотези :
т.
1 - включване в обучения или за работа – при изявено желание от лишения от
свобода,
т.2
- при настаняване на лечение,
т.3
- по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния
адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти,
т.4
- по предложение на началника на затвора при наличието на важни съображения,
свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата
за лишаване от свобода,
т.
5 - при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
Не
са налице хипотезите „включване в обучение или за работа“ или „настаняване за лечение“.
Няма
данни и жалбоподателят да е настанен в условия, неотговарящи на изискването на
чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС - „минималната жилищна площ в спалното помещение за
всеки лишен от свобода не може да е по-малка от
Следователно
не са били налице основанията по чл. 62, ал.1, т. 1, 2, и 5 от ЗИНЗС за
издаване на заповед за преместване на И. в Затвора В..
Възможността
за преместване по целесъобразност на осн. чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС става по предложение на
началника на затвора при наличие на важни съображения, при възникване на
психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода -
пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при
наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с
безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода, и е в
правомощията само на административния орган и то по предложение на началника на
затвора, ако същият прецени, че преместването е целесъобразно. Преместването в
случая е поискано по молба на жалбоподателя И., а не е по предложение на
началника на затвора.
Относно
наличието на основания за преместване по чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, съдът
счита за установено следното:
Няма
данни по делото близките на жалбоподателя, в това число Л., с която той твърди,
че е живеел на семейни начала, и която го е посещавала в Затвора Б., да са
сменяли постоянните си адреси от друга област на територията на обл.Варна към
момента на подаване на молбата за преместване.
В
случая изтърпяването на наказанието в ЗООТ „*“ към Затвора Л., е на основание
чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС – по молба на И. от 21.08.2020 г.
Възможността
за преместване на лишен от свобода от едно място за изтърпяване на наказанието
в друго такова е предвидена само при определени хипотези от закона. Съдът, при
проверка на оспорения отказ, проверява наличието на основанията посочени
изчерпателно в чл. 62 от ЗИНЗС, и не е овластен да извършва преценка по
целесъобразност на постановения отказ.
По
молба на лишения от свобода преместване по реда на чл. 62 от ЗИНЗС може да бъде
реализирано в хипотезата на т. 3 – при промяна на постоянния адрес на
семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти.
В
останалите хипотези освен молба на самия лишен от свобода, са необходими също и
различни други предпоставки – за включване в обучение /т.1/, лекарско
предписание /т. 2/, или предложение на началника на затвора /т. 4 и т. 5, при
съобразяване с мнението на самия лишен от свобода/.
Съдът
не установи в случая да са били налице основанията на чл. 62, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 или т. 5 от ЗИНЗС.
Не
се установява и наличието на предпоставки по чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, тъй като не
са представени никакви доказателства, че лица, с които И. поддържа връзка, са
променяли постоянните си адреси от друга област на територията на област Варна.
Промяната
в продължителността на работната седмица на близките на лишения от свобода и
наличието само на един почивен ден седмично не е сред основанията по чл. 62 от ЗИНЗС за преместване в друг затвор или общежитие.
С
оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че не са налице и
материалноправните предпоставки по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС за преместването на
оспорващия в друг затвор по негово желание към датата на подаване на молбата и
към датата на отказа.
На
първо място след тълкуване на нормата се налага извод, че преместване на
основание чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС може да бъде
реализирано единствено при промяна на постоянните адреси на семейството или
на лицата, с които осъденият поддържа контакти. В случая оспорващият не
твърди, че има такава промяна на адреси, няма и доказателства за това.
В
оспорената заповед като основание за отказ да бъде преместен И.
административният орган е посочил и чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
С
оглед липсата на основания за преместване и по чл. 62, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 5
от ЗИНЗС, заместник главният директор на ГДИН – София, овластен изрично със
Заповед № Л-94/11.01.2021 г на Главен директор на ГДИН – София (лист 24), е
постановил законосъобразен административен акт. Заповедта е мотивирана, като
органът е изложил последователно подробните си съображения за постановяване на
отказ, в това число и липсата на установени при проверката свиждания на И. ***
в ЗООТ „*“, а само по време на пребиваването в Затвора Б..
С
оглед липсата на предпоставките по чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС – промяна на
постоянния адрес на семейството и близките, правилно административният орган е
постановил отказ по молбата. Съдът не е овластен да извършва преценка на
волеизявленията на административните органи по целесъобразност, тъй като тя е
изцяло в пределите на оперативната самостоятелност на съответните органи.
Предвид
изложеното съдът намира, че постановеният отказ съответства на материалния
закон и целта на Закона за изпълнение на наказанията и задържане под
стража. Същият
е издаден от материално компетентен орган, в писмена форма, мотивиран е, при
издаването му са спазени процесуалните правила, законосъобразен е и следва жалбата
като неоснователна да бъде отхвърлена.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
– град Ловеч, шести административен състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба
с вх.№3269/15.10.2021 г. подадена от М.С.И. с ЕГН **********, лишен от свобода,
ЗО *, Затвора Л., против Заповед №Л-3479/04.10.2021 г. на Заместник главен
директор на ГДИН, с която е отхвърлена молбата на жалбоподателя за преместване
от Затвора Л. в Затвора В.за доизтърпяване на наложеното наказание, като неоснователна.
Решението
да се съобщи на страните.
На
основание чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
Административен
съдия: