Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Варна, 24.01.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, десети състав в публично съдебно заседание, проведено на 12.01.2017г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ***
при участието на секретаря Г.Н.
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. дело № 6646 по описа за 2016
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Я.П.Я. с ЕГН ********** с адрес ***3А против ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.215 от КТ за осъждане на ответника
да заплати сумата от 3626
евро, представляваща неизплатено обезщетение за командироване за
периода 01.01.2013г. – 25.03.2013г., формирана както следва: 1346 евро за
м.01.2013г., 1300 евро за м.02.2013г. и 980 евро за м.03.2013г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска –
10.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът поддържа, че през времетраене на трудовото
правоотношение с ответника е командирован на обект „Изграждане на газопровод
високо налягане” в *** при уговорено месечно обезщетение при командироване в
размер на 1350 евро. Поради обстоятелството, че работодателят не е изпълнил
задължението си да заплати дължимите командировъчни пари за процесния
перод, ищецът обективира
искане за осъждането му да заплати обезщетения при командироване в посочените
по-горе размери, ведно с обезщетение за забава.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от ответната
страна, в който оспорва предявените искове по размер. Твърди, че част от
задълженията са погасени чрез плащане, а в останалата част размерът на
претенциите е завишен.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е трудов договор 69/15.10.2012г. между Я.П.Я. с ЕГН ********** и ***, за изпълнение
на длъжността „машинист” при основно трудово възнаграждение в размер на 1123
лева.
Със Заповед №321/16.10.2012г. на работодателя ищецът е командирован за срок от 7 месеца в *** – *** ***, считано от
16.10.2012г., с право на пътни, дневни и квартирни пари в размер на 1350 евро
за всеки месец.
От
заключението на проведената по делото Съдебно-счетоводна експертиза, поддържана
в съдебно заседание от вещото лице, се установява, че за периода 01.01.2013г. –
24.03.2013г. дължимото обезщетение при командироване е в размер на 3626 евро,
формирано както следва: 1346 евро за периода 01.01.-31.01.2013г. за 22
отработени дни, 1300 евро за периода 01.02.-28.02.2013г. за 20 отработени дни и
980 евро за периода 01.03.-24.03.2013г. за 16 отработени дни. В счетоводството
на ответника са начислени обезщетения за командироване в посочените размери,
които не се изплатени, а са депонирани в сметка №459.
Така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно чл.215 от КТ при командироване работникът или
служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и
пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от
Министерския съвет.
По делото се установи, а и не е спорно между страните, че
ищецът се е намирал в трудови правоотношения с ответника. Със
Заповед №321/16.10.2012г. на работодателя ищецът е командирован за срок от 7 месеца в *** – *** ***, считано от
16.10.2012г., с право на пътни, дневни и квартирни пари в размер на 1350 евро
за всеки месец. Фактът на действително положен труд при условията на командироване
не се оспорва от работодателя. Извършеното от последния счетоводно начисляване
на обезщетения за релевирания в исковата молба период
е равнозначно на извънсъдебно признание на броя на действително отработените
дни. Следователно за периода
01.01.2013г.
– 24.03.2013г. на ищеца му се дължат командировъчни пари в уговорения
между страните размер, изчислен от вещото лице в общ размер на 3626
евро. От заключението
на ССЕ се установява, че дължимите обезщетения в посочения размер са начислени,
но не са изплатени от работодателя на ищеца, което налага извод за
основателност на предявените искове в пълния претендиран
размер.
Предвид изхода от спора на основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 358.67 лв.,
представляваща разноски по делото, изразяващи се в държавна такса /283.67 лв./
и възнаграждение за вещо лице /75 лв./, съобразно правилата на чл.1 от Тарифа
за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК и чл.72, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
в тежест на ответника следва да бъдат възложени и сторените от ищеца разноски в
размер на 600 лева, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание
чл.237, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ***, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Я.П.Я. с ЕГН ********** с адрес ***3А,
сумата от 3626
евро, представляваща неизплатено обезщетение за командироване
за периода 01.01.2013г. – 25.03.2013г., формирана както следва: 1346 евро за
периода 01.01.-31.01.2013г., 1300 евро за периода 01.02.-28.02.2013г. и 980
евро за периода 01.03.-24.03.2013г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска –
10.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.215 от КТ.
ОСЪЖДА ***, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Я.П.Я. с ЕГН ********** с адрес ***3А,
сумата от 600 лева, представляваща
сторени в производството разноски за заплатен адвокатски хонорар, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС
държавна такса и съдебно деловодни разноски в размер на 358.67 лева, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: