Решение по дело №10228/2019 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 ноември 2019 г.
Съдия: Павлина Тонева Борисова
Дело: 20197060710228
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 180

 

гр. Велико Търново, 05.11.2019 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в открито съдебно  заседание на двадесет и пети октомври  две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА

                                                                                                         ЕВТИМ БАНЕВ        

                                                                                              

 

При участието на секретаря Д.С.и прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова разгледа докладваното от съдия Тонева касационно НАХД № 10228/ 2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Делото е образувано по касационна жалба на Е.Л.Б., с ЕГН **********, адрес ***, срещу Решение № 300 от 25.06.2019 г. по НАХД № 421/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С решението на районния съд е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 2450487, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на Е.Л.Б., за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с  чл. 182, ал. 2, т. 3 от същия закон, му е наложена глоба в размер на 100,00 лева. Касаторът твърди незаконосъобразност на обжалваното решение, като навежда оплаквания за постановяването му в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Развива доводи за неправилна преценка от страна на районния съд на събраните по делото доказателства, при което е прието за доказано санкционираното деяние и нарушителя. Твърди, че на посочената дата и място не е управлявал МПС, а е изпълнявал служебните си задължения на територията на РУ – Павликени, на длъжност Началник група ОП и не е имал физическа възможност да управлява личния си автомобил. Счита, че при издаването на електронния фиш са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила и сочи, че фишът не му е връчен по надлежния ред. От настоящата инстанция се иска да разреши спора по същество, като отмени решението на ВТРС и потвърдения с него електронен фиш. В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба Областна дирекция на МВР – Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание, не  ангажира становище по спора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че изводите на районния съд са законосъобразни и правилни, основани на събрания доказателствен материал. По същество намира за неоснователни възраженията за недоказаност на нарушението. Като не е посочил друго лице, което е управлявало автомобила, касаторът следва да понесе отговорността за извършеното нарушение. Сочи, че връчването на фиша няма отношение към неговата законосъобразност. С тези мотиви предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. 

            Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд. На дата 03.12.2018 г., в 15:04 часа, на ГП I-3, км. 16+000, до бензиностанция „Петрол“ в посока гр. Бяла, при въведено с пътен знак В26 ограничение в скоростта извън населено място от 60 км/ч, моторно превозно средство – лек автомобил „*****“ с peг. **** **, собственост на касатора, се движел със скорост 86 км/ч (определена след приспадане на толеранс от 3 км/ч). Скоростта била фиксирана с автоматизирано техническо средство /АТС/ тип мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 565, и установено на 21.12.2018 г. при преглед на изготвен клип № 19681. На собственика на автомобила е издаден Електронен фиш серия К № 2450487. Липсват доказателства за датата на връчване на фиша. На 13.02.2019 г. касаторът заплатил 70% от наложената глоба, като се възползвал от привилегията на чл.189, ал.9 от ЗДвП. На 18.02.2019 г. Б. обжалвал фиша пред ВТРС, като въззивният съд е приел, че касаторът е узнал за фиша на 13.02.2019г. – датата на заплащане на наложената глоба и поради това фишът е обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. Няма данни, не се и твърди касаторът, като собственик на автомобил ******“ с peг. ****** да е предприемал действия по чл. 189, ал. 5 – ал. 7 от ЗДвП. Тази фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните по делото документи, вкл. служебно представените с административната преписка доказателства за годността и техническата изправност на АТС. С жалбата пред районния съд нарушителят фактически не е оспорил констатациите във фиша, като е навел доводи за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, идентични на тези в касационната жалба, а именно, че електронният фиш не е надлежно връчен. Те са били преценени като неоснователни от решаващия състав, който въз основа на приобщените към делото писмени доказателства, е приел за безспорно установени противоправното деяние, времето и мястото на извършването му, годността на техническото средство да установи това нарушение, и надлежното му използване, удостоверено с протокол за използване на АТСС. При така изяснените обстоятелства, решаващият състав е намерил подадената от Е.Л.Б. жалба за неоснователна, като е преценил, че извършеното от същия деяние осъществява от обективна и субективна страна признаците на нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Посочил е, че жалбоподателят не е посочил друго лице, което да е управлявало автомобила въпросния ден и час, съобразно предоставената му от разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП възможност. Той е формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на електронен фиш, установяващ и санкциониращ посоченото деяние, правилност на дадената квалификация на извършеното нарушение и законосъобразност на дейността по индивидуализиране на наказанието. 

Постановеното от Районен съд – Велико Търново решение е правилно. Касационната жалба, с оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Въззивният съд е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите обстоятелства по делото, както и наведените от страните доводи и възражения, излагайки мотиви, относно тяхната преценка. Същият е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.

Решението на районния съд не е постановено в нарушение на закона.

Правилен е изводът на РС – Велико Търново, че процедурата по санкциониране на водач по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е приложима в разглеждания случай. Тази процедурата по ангажиране на административнонаказателна отговорност е различна от описаната в ЗАНН относно установяването на административните нарушения и ангажирането отговорността на нарушителя. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством техническо средство, което заменя фазата на съставяне на АУАН по см. на чл. 40 и сл. от ЗАНН. Специалният начин на установяване на административното нарушение е в съответствие с разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. законово регламентирано е правото на ползване от страна на контролните органи на съответните технически средства при установяването на деяния от вида на процесното. В този смисъл е и нормата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, изрично установяваща като годни веществени доказателства в административнонаказателното производство снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи от посочения вид, т.е. е възможно нарушението да бъде доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен носител. От друга страна изявлението, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено въз основа на постъпилите и обработени данни за нарушението от автоматизирани технически средства, и данните за собственика на ППС, съдържащи се в административно-информационната система, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление. Доколкото с чл. 188, ал. 1, изр. второ от ЗДвП е установена оборимата презумпция, че автомобилът се управлява от неговия собственик, тежестта за доказването на друг нарушител се носи от собственика на МПС, в производството по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Поради това е неоснователно възражението на касатора, че неправилно е ангажирана отговорността му и на посочената дата и място не е управлявал МПС, а е изпълнявал служебните си задължения на територията на РУ – Павликени, на длъжност Началник група ОП и не е имал физическа възможност да управлява личния си автомобил. В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП касаторът не е посочил друго лице, което е управлявало собствения му лек автомобил на посочените във фиша дата и място /както и сам сочи в касационната жалба/, поради което презумпцията не е оборена и правилно за извършеното с лекия автомобил нарушение на основание чл. 188, ал. 1, изр. второ от ЗДвП е ангажирана отговорността му като собственик на това МПС.

В разглеждания случай електронният фиш е съставен на основание снимков материал за заснето нарушение по ЗДвП, а именно движение с превишена скорост, като нарушението е установено с АТС — мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M. От АНО са представени удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на Български институт по метрология, протокол за монтаж и настройка и Протокол № 3-6-18 от 06.07.2018 г. на лаборатория за проверка на радарни скоростомери и анализатори за алкохол в дъха, за използваната мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, от които се установява, че същата е одобрен тип средство за измерване, с установена изправност. При доказаната годност и изправност на техническата система, няма основание да се приеме, че някои от отразените в него параметри, са неверни. От ОД на МВР – Велико Търново е бил представен и протокол за използване на въпросното АТС, съгласно който системата е използвана на 03.12.2018 г., с начало на работа 14:00 ч. и край 16:30 ч., т.е. в периода, в който е заснето движението на управляваното от Б. МПС  и съобразно изложеното по-горе, електронният фиш се явява редовно съставен. Не се установяват нарушения, допуснати в производството по установяване на административното нарушение и ангажиране на съответната отговорност, нито ограничаване правото на защита на дееца.

Неоснователно е оплакването на касатора, че невръчването на фиша е довело до ограничаване правото му на защита. Действително липсват доказателства относно надлежно връчване на електронния фиш. Правилно районният съд е приел, че касаторът е узнал за фиша на 13.02.2019г. – датата на заплащане на наложената глоба по реда на чл. 189, ал. 9 от ЗДвП. На първо място, ЗАНН не регламентира срок за връчване на фиша. На второ място, невръчването на фиша по надлежния ред по никакъв начин не е ограничило правото на защита на касатора, който е инициирал производство пред районния съд за обжалването му. Поради това невръчването на електронния фиш по надлежния ред не представлява нарушение на процесуалните правила.

Въведеното с пътен знак ограничение на скоростта за движение в процесния участък от пътя е 60 км/ч, като след проверка на направените записи от системата, е установено, че е регистрирана скоростта на движение на автомобила, който е собственост на касатора. Тъй като производителят на системата дава толеранс от 3% на засечени скорости около 100 км/ч, то е определено превишението е от 26 км/час над въведеното за този участък ограничение от 60 км/час (т.е. при показания на техническото средство 89 км/час, е определена скорост на движение от 86 км/ч, в полза на водача). В този смисъл извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в несъобразяване на избраната от водача на автомобила скорост с въведеното ограничение. То осъществява фактическият състав на посочената в електронния фиш законова норма на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба. Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона.

При така изложеното, настоящият състав преценява, че обжалваното решение на РС – Велико Търново не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

            Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, Административният съд – Велико Търново

 

Р   Е   Ш   И   :

 

Оставя в сила Решение № 300 от 25.06.2019 г., постановено по НАХД № 421/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 2450487, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на Е.Л.Б., с ЕГН **********, за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с  чл. 182, ал. 2, т. 3 от същия закон е наложена глоба в размер на 100,00 лева.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                        

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                  2.