№ 449
гр.
Велико Търново, 22.11.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на
двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М. разгледа докладваното
от съдия Данаилова адм. дело № 439/2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по реда на чл.
145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.
405а, ал. 7 от Кодекса на труда КТ/.
Образувано
е по жалба на „МАГ 2010“ ООД, ЕИК: *********, гр. Велико
Търново, ул. „Хан Аспарух“ № 5, ет. 1, представлявано от управителя Д.Г.П.,
чрез ***.Й.В.Х. от ВТАК срещу Постановление за обявяване на съществуването на
трудово правоотношение по чл. 405а, ал. 1 от КТ с изх. № ИЗХ19066123/12.07.2019г.
на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Ловеч, с което e обявено съществуването на трудово правоотношение
между „МАГ 2010“ ООД и К.М.А., ЕГН: **********,***.
В жалбата се
излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт като издаден в нарушение на административно
производствените правила, неспазване на установената форма, необоснованост и
липса на мотиви. Обяснението на жалбоподателя в хода на административното
производство не били взети предвид, дори не били обсъдени. От доказателствата в
хода на производството се установявало, че жалбоподателят не е възлагал
извършване на никаква работа на тези хора, а е налице граждански договор с
лицето И.К., който е извършил всички останали действия и е работил на собствен
риск и сметка, за да изпълни един определен резултат за който се е бил уговорил,
като по своя преценка е наел въпросните хора, осигурил е материалите и на
практика се явявал работодател на всички. Жалбоподателят не бил работодател на
тези хора и нямал никакво отношение с тях. Администрацията не била взела
предвид какво са казали работниците и че същите може да се наети от ФЛ. Тя е
търсила фирма и след като е получила отговор за фирма е написала фирмата, която
стопанисва овощната градина. По този начин фактите се установявали погрешно и
от там погрешните са правните изводи за съществуване на трудово правоотношение
между К.А. и „Маг 2010“ ООД. Предвид изложеното моли да се отмени процесното постановление.
В предоставен срок, представя писмени бележки вх. № 4703/05.11.2019г. Не
претендира съдебни разноски.
Ответникът
по жалбата – Дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Ловеч, чрез процесуалния си представител по
делото, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че писмените пояснения както
и цялата съвкупност от писмени материали, представени към преписката и налични
по дело, са обсъдени от административния орган цялостно всестранно и пълно. Нямало
пороци в процедурата по издаването на акта. Моли да се потвърди
издадения административен акт като правилен и законосъобразен.
Заинтересованата
страна – К.М.А. не заема становище
по жалбата. Дава обяснения
по реда на чл. 175 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, че И. му казал да доведе
трима-четирима човека и той ги организирал и довел към 10,30-11,00 часа. И. не
му е казвал за колко дена ще работят. Не искал да работи по трудов договор с
„Маг 2010”, нито познавал Д.П.. Работел по чужбина като общо работник за по
два, три месеца в годината. Уплашил се от проверяващите, да не му спрат
детските или други социални помощи и след 21.05.2019г. не е работил в овощната
градина.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
С
оспореното в настоящото съдебно производство Постановление
за обявяване на съществуването на трудово правоотношение по чл. 405а, ал. 1 от КТ с изх. № ИЗХ19066123/12.07.2019г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Ловеч, e обявено съществуването на трудово правоотношение
между „МАГ 2010“ ООД и К.М.А., ЕГН: **********,***.
Видно
от констативен протокол за оглед изх. № 11-С-02-69 от 21.05.2019г. на инспектор
при ДИТ – Ловеч, в обект сливова овощна градина, намираща се в с. Врабево и
експлоатирана от „Миг 2010“ ООД е извършена проверка, на която са присъствали
служители на ДИТ-Ловеч и И.Н.К.– представител на страната, като огледът е започвал
в 11:15часа. В сливовата градина са заварени да почистват от сухи клони лицата М.К.Д.,
Г.З.М., М.М.А., Х.Г.М., К.М.А.. След попълване на декларациите, лицата
продължават да работят. В момента на проверката не са представени еднодневни
трудови договори. Не е осигурена питейно вода; не е изградена тоалетна.
Съставено
е уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК до „МАГ 2010“ ООД за започване на
производство за прилагане на ПАМ по чл. 404, ал. 1 от КТ, връчено на И. Н.К..
Управителят на „МАГ 2010“ ООД Д.П. е уведомен по телефона.
По
делото е налична попълнена от издателя на постановлението – главен инспектор
Иванка Димитрова Б., декларация от името на лицето К.М.А., поради
неграмотността на който данните са отразени като продиктувани от декларатора. В
същата е посочено, че преди полагане на подпис на декларатора, на лицето е
изчетено съдържанието на декларацията.
До
„МАГ 2010“ ООД е съставена и изпратена призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК да се яви на 31.05.2019г. в 10:00 часа в ДИТ Ловеч за да представи
конкретно посочени документи. В същата е посочено, че при неявяване, без да се
уведоми писмено Дирекцията, ще бъде потърсена административно-наказателна
отговорност. Призовката е подписана за получател на 21.05.2019г. от И. Н.К.на
длъжност „овощар“.
С
Протокол изх. № 11-С-02-69 от 13.06.2019г. за оглед на документация,
представената от управителя на „МАГ 2010“ ООД Д.Г.П. е констатирано, че относно
сливов масив в с. Врабево, не са представени никакви документи относно ЗБУТ и
трудовите правоотношения.
На
13.06.2019г. са дадени Писмени пояснения на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, във
връзка с чл. 402, ал. 1, т. 2, вр. с ал. 2 от КТ от Д.Г.П. в качеството му на
управител на „МАГ 2010“ ООД, в които е посочил, че на 21.05.2019г. се е намирал
извън страната. Получил обаждане от ИТ Ловеч, че в сливовата градина с Врабево
са открити пет човека, които извършват дейност в градината. Посочва, че не е
възлагал в този ден на никога да извършва каквато и да било дейност, не бил
плащал трудово възнаграждение и не е контактувал с никого от посочените лица.
С
Протокол изх. № 11-С-02-69 от 20.06.2019г. за оглед на документация,
представената от управителя на „МАГ 2010“ ООД Д.Г.П. е констатирано, че в
Правилника за вътрешния трудов ред е определено работно време от 08.00 до 17.00
маса; в оценката на риска не бил оценен рискът при работа на открито при
неблагоприятни климатични условия. По време на проверката е представено писмено
пояснения от управителя Пенев, във връзка със заварените работници на
21.05.2019г. в експлоатираната от дружеството овощна градина в землището на с.
Врабево.
На
20.06.2019г. са дадени Писмени пояснения на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, във
връзка с чл. 402, ал. 1, т. 2, вр. с ал. 2 от КТ от Д.Г.П. в качеството му на
управител на „МАГ 2010“ ООД, в които е посочил отново, че на 21.05.2019г. не е
възлагал работа поради отсъствието му от страната. За пълнота уточнява, че на
по-ранна дата, възложил на И.К.да премахне сухата дървесина от сливовите
дървета. Следвало да се изрежат само сухите клони. Споразумели се работата да
бъде извършена с негови материали и средства най-късно до началото на брането
на сливи. Разбрали се да му плаща на декар, но точна цена не са уточнявали,
защото първо И. трябвало да огледа градината и да прецени колко работа има за
вършене. Уточнява, че това било еднократно възлагане на работа. По отношение на
изисканата заповед не представя такава, защото фирмата към момента на
проверката няма лица, които да извършват работа по трудово правоотношение.
От
свидетелските показания на И. Н.К., М.К.Д., М.М.А. и Х.Г.М., се установява, че
работниците са били търсени от И. Н.К./работещ на трудов договор във фирма
различна от жалбоподателя/, който осигурил трактора и необходимите инструменти,
а на К.А. казал да води със себе си четири-пет човека.
Като
доказателства са приети изпратената от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Ловеч
административна преписка.
На основание
чр. 193, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК е открито производство по
оспорване истинността, в частност верността на съдържанието, на Декларация от К.М.А.
от 21.05.2019 година, намираща се на л. 11 от делото. На ответника е указано,
че доколкото се касае за частен документ, който не носи подписа на страната,
която го оспорва, тежестта за доказване на истинността пада върху него, като
страна, която го е представила.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.
168, ал. 1, във връзка с чл. 146
от АПК, намира от правна страна следното:
Оспорването, като направено
от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения преклузивен срок
и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност съгласно чл.
405а, ал. 7 от КТ, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Постановление
за обявяване на съществуването на трудово правоотношение по чл. 405а, ал. 1 от КТ с изх. № ИЗХ19066123/12.07.2019г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Ловеч, с което e обявено
съществуването на трудово правоотношение между „МАГ 2010“ ООД и К.М.А. е издадено от материално и
териториално компетентен контролен орган на Дирекция "Инспекция по
труда" – гр. Ловеч
/длъжностното лице И.Д.Б.- главен инспектор в Дирекция "Инспекция по
труда" – гр. Ловеч/,
в рамките на нормативно регламентираните му правомощия по чл. 21
от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда" във вр. с чл. 399
и чл.
405а от Кодекса на труда. Актът е постановен в предвидената от закона
писмена форма, като съдържа всички изискуеми реквизити по чл.
59, ал.2 от АПК и чл.
405а от КТ. Посочено е както правното основание за упражненото
административно правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от органа наличие на материалноправната
предпоставка за обявяването на съществуването на трудово правоотношение.
Обжалваното Постановление
за обявяване на съществуването на трудово правоотношение между „МАГ 2010“ ООД и
К.М.А. по чл. 405а, ал. 1 от КТ с изх. № ИЗХ19066123/12.07.2019г. на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Ловеч,
обаче е постановено в нарушение и при неправилно приложение на материалния
закон. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.
405а, ал.1 от КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в
нарушение на чл.
1, ал.2 от КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с
постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда, като в чл.
405а, ал.4 от КТ е предвидено че въз основа на постановлението по чл.
405а, ал.1 от КТ контролните органи на инспекцията по труда дават
предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на
трудов договор. Съответно норма на чл. 1,
ал.2 от КТ регламентира, че отношенията при предоставянето на работна сила
се уреждат само като трудови правоотношения. Следователно законово
регламентираната материалноправна предпоставка за издаване на Постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение по чл.
405а, ал.1 от КТ с предписание по чл.
405а, ал.4 от КТ към работодателя да предложи на работника сключването на
трудов договор, е констатирано по надлежния ред от контролните органи Дирекция
"Инспекция по труда" предоставяне на работна сила при съществуване на
всички елементи на трудовото правоотношение между работник и работодател, без
тези отношения да са уредени като трудови правоотношения.
В случая за издаването на
оспореното Постановление на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Ловеч, от контролния орган е прието, че е
налице ТПО между „МАГ 2010“ ООД, в качеството си на работодател и К.М.А. като
работник в експлоатираната от „МАТ 2010“ ООД гр. Велико Търново овощна година с
насаждания от сливи, намираща се в с. Врабево, считано от 21.05.2019г. В
разглеждания случай в хода на проведеното административно производство е
установено, че К.А. на посочените от органа дата и място е предоставял работна
сила, но останалите съществени факти и обстоятелства относно правоотношенията,
съществували между лицата, работили на 21.05.2019 г. в конкретния имот и
възложителя на работата, не са бил изяснени.
От фактическа страна не е
спорно по делото, че към момента на извършената от контролните органи на Дирекция
"Инспекция по труда", гр. Ловеч проверка, обектът овощна градина с
насаждения от сливи, намираща се в землището на с. Врабево е стопанисвана от
„МАГ 2010“ ООД. Спорният по делото въпрос се свежда до това, осъществяваната от
К.М.А. дейност в обекта на „МАГ 2010“ ООД към 21.05.2019 г., възложена ли е от
„МАГ 2010“ ООД и представлява ли предоставяне на работна сила при съществуване
на всички елементи на трудовото правоотношение между работник и работодател и
съответно налице ли е допуснато от работодателя нарушение на чл. 1,
ал. 2 от КТ, като материалноправно основание за издаване на Постановление
за обявяване съществуването на трудово правоотношение по чл.
405а, ал. 1 от КТ.
От данните по делото се
установява, че възложител на работата е И. Н.К., който не е служител на „МАГ
2010“ ООД, а на „МАГ“ ЕООД. Договорката му с Д.Г.П. - управителят на „МАГ 2010“
ООД, е била да премахне сухата дървесина от сливовите дървета, като работата
бъде извършена с негови материали и
средства, най-късно до началото на брането на сливи. От изслушаните по
делото свидетелски показания на И. Н.К., М.М.А., Х.Г.М. и М.К.Д. се установява,
че сухата клони са били вече премахнати към 21.05.2019г. и наетите от И. Н.К.лица,
които К.М.А. е довел, е следвало само да изнесат същите от градината.
Не всяко полагане на труд
представлява престиране на работна сила и основание за квалифициране на
възникващите във връзка с това отношения като трудови правоотношения по смисъла
на чл.
1, ал. 2 от КТ. Когато страните са договорили извършване на конкретно
определена работа или постигане на определен резултат, за които изпълнителят да
получи възнаграждение, се касае за граждански правоотношения, а не за трудови
такива. Трудовият договор така, както е регламентиран в Кодекса на труда, има
за предмет предоставяне от едно физическо лице на работната сила за изпълнение
на даден вид работа при определени работен режим, трудово възнаграждение,
работно време, работно място и спазване на трудова дисциплина, а предмет на гражданския
договор /за изработка, услуга, поръчка и др./, съгласно разпоредбите на ЗЗД, е за
постигане на определен трудов резултат, също свързан с полагането на труд, за
което да бъде заплатено предварително договорено възнаграждение, при липса на
йерархична зависимост между възложителя и изпълнителя. Преценката дали се касае
за "трудов" или "граждански" договор се извършва конкретно
за всеки отделен случай, като се изхожда от съдържанието на договора и
действителната воля на страните.
В случая от събраните по
делото доказателства, не може да се направи извод, че предмет на договорката
между И.К.и К.А. е престиране на работна сила и изпълнение на трудови функции,
което да е основание за квалифицирането на правоотношението като трудово такова
с „МАГ 2020“ ООД и съответно за приложимостта на нормата на чл. 1,
ал. 2 от КТ, и на регламентираното с нея изискване. Предметът на
възложената за изпълнение дейност, свързана с постигане на определен трудов
резултат /изнасяне на изрязаните изсъхнали клони/; договореният срок за
изпълнение /до началото на брането на сливи/; уговореният начин за определяне
размера на възнаграждението /като функция единствено на постигнатия трудов
резултат – съобразно изпълнената работа/ и другите права, задължения и
отговорности на страните /различни от тези на страните по трудово
правоотношение/, не може да обоснове извод за трудовоправния характер на
отношенията между „МАГ 2010“ ООД и К.М.А..
Отделно от това от
събраните по делото доказателства не е установено по несъмнен начин и че към
момента на проверката К.М.А. е бил нает от „МАГ 2010“ ООД и предоставял работна
сила при наличие на съществените елементи на трудовото правоотношение.
Действително не е спорно между страните, че по време на проверката лицето е
осъществявало дейност в проверявания обект, експлоатиран от „МАГ 2010“ ООД. Но
това не е достатъчно за да се обоснове извод, че К.М.А. е извършвал трудова
дейност за „МАГ 2010“ ООД, характеризираща се с определени от фирмата работно
място, работно време, получавано трудово възнаграждение и при спазване на
трудова дисциплина.
Административният орган не
е ангажирал каквито и да е било доказателства че в случая лицето К.М.А. е било
наето от „МАГ 2010“ ООД и е полагало труд при изпълнение на трудови функции,
под контрола и ръководството на работодателя – липсват доказателства, че И.К.е
служител на „МАГ 2010“ ООД и по какъв начин и от кого са определени посочените
елементи от съдържанието на трудовото правоотношение. Единственото
доказателство, на което се основават констатациите на контролните органи на
Дирекция "Инспекция по труда" – Ловеч, е подписаната от К.М.А. Декларация по чл.
402, ал.1, т.3 от КТ /л.11 по делото/. От обясненията на лицето К.А. се
установи, че фирмата „МАГ 2010“ ООД не му е позната; не са го питали нищо, не е
разбирал за какво става въпрос. Докато пишели декларацията му, тъй като би
неграмотен, той бил настрана с другите работници и пиели кафета, и пушели. На
следващо място, констатират се нарушения на процедурата по съставянето й от
името на неграмотно лице, тъй като не носи пръстов отпечатък и не е
приподписана от двама свидетели. По своя характер подписаната декларация
представлява частен свидетелстващ документ, поради което ако и да представлява
допустимо в административното производство доказателство съгласно чл. 43 от АПК, във вр. с чл.
402, ал. 1, т. 3 от КТ, тази декларация не притежава обвързваща материална
доказателствена сила и съответно не е достатъчна за доказване при условията на
пълно главно доказване на характера на съществуващото към момента на проверката
правоотношение. При направено оспорване истинността на същата, не бе доказано
от страна на контролния орган, че информацията за коя фирма работи е дадена от
лицето, а не служебно вписана от попълващия информацията за неграмотното лице. Показанията
на служителите на ответника - И.Д.Б.и Е.Н.И.не потвърдиха истинността на
отразеното в декларация по отношение на фирмата, за която са работили лицата.
От разпита на свидетелите
на жалбоподателя, които съдът кредитира и обясненията на заинтересованото лице К.А.
се установява, че наелото ги лице - И. Н.К.не е действал като пълномощник или
представител на „МАГ 2010“ ООД, а е организирал работата на свой риск и сметка,
като сам е определил колко души ще му трябват, организирал е транспорта им,
осигурели им е работни инструменти, намерил е трактор и ремарке, осигурил е
гориво и шофьор, като сам е извършил по-голямата част от работата – изрязването
на сухите клони. Не е имало точно определено време за извършване на работата, а
от него е изисквано постигането на резултат – почистването на сухата дървесина
от сливовата градина. Това косвено се потвърждава от администрацията, която не
е съставила на И.К.постановление за установяване на трудова правоотношение.
Обяснението на администрацията, че не го е заварила да вържи нищо е в
противоречие с посочването му в съставените документи като „овощар“. Не се
твърди и установява жалбоподателят „МАГ 2010“ ООД да е предоставила на К.А.
инструменти за извършване на работата му, нито да му е определила работно време
и заплата. Установи се, че работата е изпълнявана само на 21.05.2019г. преди
обяд и след проверката работещите са се уплашили и напуснали градината.
Естеството на полагания труд, а именно почистване на сухи клони, също не
предполага трудово правоотношение, защото по естеството си цели постигане на
определен резултат. Не е налице признака трайност и повторяемост на работата,
нито продължително време за осъществяването й.
Обжалваното Постановление
за обявяване на съществуването на трудово правоотношение по чл. 405а, ал. 1 от КТ с изх. № ИЗХ19066123/12.07.2019г.,
е издадено и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Няма означаване, че се касае за
еднодневен договор, нито е посочена длъжността, на която работи А. по обявеното
трудово правоотношение. Понятието „работник“, използвано в постановлението не
дава яснота за считащият се за сключен трудов договор на основание чл. 405а,
ал. 6 от КТ. На следващо място в оспорения акт не е посочено, че се касае за
еднодневен трудови договори, които се характеризират с краткосрочност и се
отнасят за специфичен селскостопански труд, каквато теза бе поддържана в хода
на съдебното производство.
Производството по чл.
405а от КТ е административно по своя характер и при липсата на специална
правна уредба в Кодекса
на труда, следва да намерят приложение общите правила, регламентирани в
АПК. В конкретния случай органите на Дирекция "Инспекция по труда"
гр. Ловеч не са събрали необходимите доказателства относно съществуването на
трудовото правоотношение с К.А.. Ето защо допуснатите съществени нарушения на
административнопроизводствените правила на чл. 35
и чл.
36 АПК, изискващи изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за
случая, преди издаване на административните актове, са довели до неправилно
приложение на материалния закон. Направения правен извод за предоставяне на
работна сила при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение
между работник и работодател, без тези отношения да са уредени като трудови
правоотношения, в нарушение на чл. 1,
ал. 2 от КТ и възприетото административно решение за наличие на основание
за упражняване на правомощията по чл.
405а от КТ, се основават единствено на подписаната от К.А. декларация по чл.
402, ал.1, т.3 от КТ. Не е обсъдено и преценено представеното на
контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" – Ловеч писмено
пояснение от управителя Д.П.. В случая на практика такава преценка изобщо не е
била направена, а само въз основа на попълнената декларация по чл.
402, ал.1, т.3 от КТ е формиран и формулиран извод, че се касае за
престиране на работна сила, характеризиращо правоотношението като трудово, без
в хода на проведеното административно производство да са събрани надлежни
доказателство за наличието на елементите на трудово правоотношение. Доколкото
допуснатото нарушение на чл. 35 от АПК се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа,
обективирано в постановлението, същото следва да бъде квалифицирано като съществено
такова, представляващо основание за отмяна на оспорения акт, като
незаконосъобразен. В този смисъл са решение № 2425 от
19.02.2019 г. по адм. д. № 4410/2018 г., решение № 7497 от 06.06.2018
г. по адм. д. № 8251/2017 г.; решение № 4159 от 20.03.2019
г. по адм. д. № 6903/2018 г.; решение № 5701 от 02.05.2018
г. по адм. д. № 81/2017 г., решение № 2154 от
14.02.2019 г. по адм. д. № 4412/2018 г. на ВАС, VІ отделение.
В тежест на административния орган е да
установи по категоричен начин, че са налице фактическите основания за издаване
на процесното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение.
Проверката за съществуване на реално възникнало трудово правоотношение трябва
да съдържа убедителни констатации за конкретни действия, които сочат „МАГ 2010“
ООД за работодател, а в случая такива констатации липсват. Контролният орган не
е доказал наличието на уговорки между „МАГ 2010“ ООД и К.А. вторият да
предоставя работна сила за първия.
С оглед на гореизложеното
съдът приема, че оспореното Постановление за обявяване на съществуването на
трудово правоотношение,
като издадено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от горните мотиви и
на основание чл.
172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд Велико Търново, пети
състав
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба на „МАГ 2010“ ООД, ЕИК: *********, гр. Велико Търново,
ул. „Хан Аспарух“ № 5, ет. 1, представлявано от управителя Д.Г.П.,
Постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение по чл.
405а, ал. 1 от КТ с изх. № ИЗХ19066123/12.07.2019г. на Дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Ловеч, с което e обявено съществуването на
трудово правоотношение между „МАГ 2010“ ООД и К.М.А., ЕГН: **********,***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 138, ал. 3 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: