Р E Ш Е Н И
Е
№
05.10.2018 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на тринадесети септември две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИКОЛИНА
НИКОЛОВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 2071
по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД във вр.с
чл. 99, ал. 1 ЗЗД, с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и с
правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл.
92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди, че на 01.07.2016 г. било подписано Приложение 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.,
сключен между „Изи Асет
Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което
вземането на „Изи Асет
Мениджмънт” АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2306633/13.05.2015 г.
било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. „Изи Асет Мениджмънт” АД упълномощило „Агенция за събиране на вземания
АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от
16.11.2010 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците
за извършената цесия.По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било
изпратено от страна на „Изи Асет
мениджмънт” АД чрез „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/2306633 от
04.07.2016 г. за станала продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне
на посочения в договора за кредит постоянен адрес. Видно от известие за
доставяне с баркод *PSSDTS003PL1L* писмото било получено от
длъжника на 15.07.2016 г.
Ищецът
твърди още в исковата молба, че процесното
вземане произтичало от Договор за паричен заем с № 2306633, сключен на
13.05.2015 г. между „Изи Асет
Мениджмънт” АД /Заемодател/ и ответника И.П.К. /Заемател/,
в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание
Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем
и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя. С
подписването на договора Заемодателят се задължавал да предостави на Заемателя парична сума в размер на 1200,00 лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при
които Кредиторът отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждали от Договора
за заем. Така предоставянето в
собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя,
съставлявало изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и
създавало задължение на Заемателя да заплати на
Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора.
Погасителните вноски, които Заемателят се задължавал
да изплаща на Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита,
ведно с надбавка, покриваща разноските на Заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и бил
посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била
договорена в размер на 1400,80 лв. Така договорната лихва по кредита била
уговорена от страните в размер на 200,80 лв. Съгласно разпоредбите на Договора
за паричен заем, Заемателят се задължил да върне
кредита в срок до 11.03.2016 г. на 10 равни месечни погасителни вноски, в
размер на 140,08 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил
15.06.2015 г., а падежът на последната погасителна вноска бил на 11.03.2016 г. С подписването на Договора за заем Заемателят удостоверявал, че Заемодателят го е уведомил
подробно за всички клаузи от този договор, съгласявал се с тях, и че желаел
договорът да бъде сключен.
На
основание чл.8, ал.1 от сключения Договор за паричен заем, в случай че Заемателят забавел заплащането на падеж на погасителна
вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30
календарни дни, дължал на Заемодателя заплащането на такса за разходи
(изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за
събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени
разходи се начислявала за всеки следващ 30-дневен период, през който имало
погасителна вноска, чието плащане е било забавено с повече от 30 календарни
дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни
вноски, които трябвало да заплати заемателят, не
можело да надхвърлят 45,00 лв. На
основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника била начислена такса
разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.
Съгласно
чл.4, ал.1 от клаузите на договора, Заемателят се
задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на
Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически
лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да
представи на Заемателя служебна бележка за размер на
трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с „Изи Асет
Мениджмънт” АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма
задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401
„Редовен”, като поръчителите подпипсвали договор за
поръчителство или банкова гаранция с бенефициер -
Заемодателя, която била издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на Заемателя по договора, която да
е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за
заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не
представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения съгласно
уговореното от страните, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 952,40 лева, за която страните постигнали споразумение да бъде
разсрочена на 10 равни вноски, всяка в размер на 95,24 лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така,
погасителната вноска, която следвало да заплаща Заемателят
била в размер на 235,32 лева.
На
основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на
сключения договор на длъжника била начислена лихва за забава в размер на
действащата законна лихва за периода от 15.08.2015 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва бил 156,76 лева и бил
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Длъжникът
не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която
била погасена до момента, била в размер на 724,64 лв., с която били погасени,
както следва: неустойка за неизпълнение- 285,72 лв., такса разходи - 36,00 лв.,
договорна лихва - 95,72 лв., главница - 307,20 лв.
Срокът
на договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно
11.03.2016 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
Предвид
гореизложеното, „Агенция за събиране на вземания” ЕАД подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника-ответник И.П.К., като Заемател
по Договор за заем на физическо лице, сключен на 13.05.2015 г. с № 2306633, за
сума в общ размер на 1830,32 лв., от които - главница в размер на 892,80
лв., договорна лихва в размер на 105,08 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране
на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението,
неустойка за неизпълнение в размер на 666,68 лв., обезщетение за
забава в размер на 156,76 лв. и такса разходи в размер на 9,00 лв. Била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4678/2017 г.,
по описа на РС-Стара Загора, XIII състав,. Длъжникът не бил намерен на
установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се явил в съда да
получи книжата по делото, което от своя страна обуславяло правния интерес на
ищеца от подаването на настоящата искова молба.
Искането
на ищеца до районния съд е да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника И.П.К., че същият дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, следните суми:
892,80 лв., представляваща неизплатена главница по
Договор за паричен заем № 2306633/13.05.2015 г.;
105,08 лв., представляваща договорна лихва за период от
14.08.2015 г. до 11.03.2016 г. (падеж на последна погасителна вноска);
666,68 лв, представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 13.09.2015 г. до 11.03.2016 г. (падеж на
последна погасителна вноска);
9,00 лв., представляваща такса разходи;
156,76 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 15.08.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране
на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира за
разноските, направени в хода на заповедното производство, както и за разноските
в настоящото производство.
В законоустановения
срок по чл.131 ГПК ответникът И.П.К. не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание, ищцовото
дружество „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, редовно призовано, не изпраща представител. С депозирана
молба по делото заявява, че поддържа предявените искове.
В съдебно заседание, ответникът И.П.К., редовно призован, не се явява в
съдебно заседание.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл.
12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д. № 4678/2017г. по
описа на Районен съд - Стара Загора, съдът
е издал в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу И.П.К.
заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 892,80 лв. – неизплатена главница по договор за паричен заем №
2306633/13.05.2015 г.;105,08 лв.,
представляваща договорна лихва за период от 14.08.2015 г. до 11.03.2016 г.; 666,68
лв,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 13.09.2015
г. до 11.03.2016 г.; 9,00 лв.,
представляваща такса разходи; 156,76 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.08.2015 г. до
03.08.2017г., както и за разноските по заповедното производство: 36.61
лева – ДТ и 75 лева – юрисконсултско възнаграждение. Тъй
като длъжникът не е бил открит на известните му адреси, съобщението до него е
било приложено по делото, на основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно
чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителя
е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
Видно от представения
договор за паричен заем с № 2306633, сключен на 13.05.2015
г. между „Изи Асет
Мениджмънт” АД /заемодател/ и ответника И.П.К. /Заемател/,
заемодателят предоставя, а заемателят се задължава да
върне сумата от 1200 лева, при
годишен процент на разходите 40,96%, годишен лихвен процент 35,00%, като общ
размер на задължението включващо главница и договорна лихва е посочена сумата
от 1400,08 лв. (1200 лева за главница +200.08 лева за договорна лихва). Заемателят се е задължил да върне заема на 10 месечни
погасителни вноски, всяка от които от по 140,08 лева. В договора (чл. 4, ал.1)
е уговорено още, че в 3-дневен срок от
подписването му заемателят следва да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения: 1. две физически лица - поръчители, всяко от
които да отговаря на посочени в договора изисквания или 2. банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, която също да отговаря на условия
посочени в договора, като в ал. 2 на същата разпоредба е уговорено, че при
неспазване на това задължение заемателят дължи
неустойка в размер на 952.40 лева. В чл. 8 страните са уговорили при забава на заемателя дължимост на такси за
разходи за събиране на вземанията – за писма, телефонни разговори и др., а в
чл. 9 – че заемателят дължи и мораторна
лихва при забава в плащането на погасителните вноски.
Представен е също по делото рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Изи
Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на
вземания” ООД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, като видно
от Приложение 1 от 01.07.2016 г. към
него, вземането на „Изи Асет
Мениджмънт” АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2306633/13.05.2015 г.
със заемател -
ответника, е било прехвърлено на ищеца. „Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощило „Агенция за събиране на
вземания АД в качеството си на цесионер по Договора
за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от свое име и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия, видно от
пълномощно, на л.17 от делото. До ответника е било изпратено от страна на „Изи Асет мениджмънт” АД чрез
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД
уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/2306633 от 04.07.2016 г. за станала
продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора
за кредит постоянен адрес. Видно от известие за доставяне с баркод
*PSSDTS003PL1L* писмото е било получено от майката
на длъжника на 15.07.2016 г. (л.19 от делото).
Ищецът признава, че по горепосочения договор за
заем,ответникът е изплатил сумата общо в размер на 724,64 лева, като не
представя платежните документи за извършените плащания.
Видно от изготвеното по делото заключение на СИЕ
вещото лице, след приспадане на платената от ответника сума от 724.64 лева,
както следва: сумата от 688.64 лева по погасителни вноски (в които са начислени
главница, лихва и неустойка) и 36 лева за разходи, е посочило, че дължимите
суми от ответника са такива, каквито са претендираните
в исковата молба. В съдебно заседание вещото лице уточни, че е изготвило
заключението изцяло по писмени данни на ищеца, предоставени му под формата на
писмо, със справка – извлечение от системата на ищеца за погасителния план и
размера на вноските, както и че въпреки, че е изискал от ищеца първични
счетоводни документи – такива не са му били предоставени, включително не са му били
предоставени платежните документи за извършените плащания от ответника. Предвид
казаното от вещото лице, че е направило изчисления без да са му предоставени
никакви документи, а само на база писмените
твърдения на ищеца и посочените от последния суми, то съдът не кредитира
заключението на СИЕ, тъй като не е обективно изготвено, изключая
данните за погасителния план, посочен в табличен вид в заключението относно
размера на вноските за главница и договорна лихва, тъй като съответстват на
съдържанието на представения по делото договор за заем, а именно, че месечната
погасителна вноска включваща главница и договорна лихва е в размер на 140.08
лева /последен абзац от стр. 2 и 3 от заключението/, като подробно в табличен
вид, колонки 4 и 5 са посочени размерите на главницата и договорната лихва, а в
колонка 2 падежите на съответните погасителни вноски.
При така установеното
от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
„Изи Асет Мениджмънт“ АД представлява финансова
институции по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не
са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства
(както е в конкретния случая). Това определя дружеството като кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Представеният
по делото договор за заем, подписан и неоспорен от ответника установява
възникналото заемно правоотношение между заемодателя по него „Изи Асет Мениджмънт“ АД и заемателя – ответника, по силата на което заемателят е получил сумата в размер на 1200 лева (виж
чл.3) и се е задължил да я върне, заедно с договорна лихва в размер на 200.08
лева, на десет равни месечни вноски в размер на 140.08 лева, всяка от които
включваща главница и договорна лихва съгласно погасителен план. Този
погасителен план е отразен в заключението на вещото лице, в табличен вид в
колонки 4 и 5, на стр. 2и 3 от заключението – единствената част от същото,
което съдът кредитира, при изложението на фактическата обстановка по делото. Ищецът
признава факта, че ответникът е заплатил по договора за заем сумата общо в
размер на 724,64 лева, без да са представени документите за извършените
плащания. Съдът приема, че с извършените плащания общо в размер на 724.64 лева
ответникът е погасил изцяло месечните си погасителни вноски за главница и
договорна лихва за 5 месеца, с падежи от 15.06.2015г. до 13.10.2015г.
(140,08*5=700,40 лева), договорната лихва в размер на 18,76 лева, включена в
погасителната вноска с падеж 12.11.2015 г. и 5,48 лева от главницата, включена
в погасителната вноска с падеж 12.11.2015 г. Следователно останалата
незаплатена главница включва главниците от следните погасителни вноски (115,84
лева – частично незаплатена главница с падеж 12.11.2015г., 124.86 лева – изцяло
незаплатена главница с падеж 12.12.2015г.; 128.50 лева
– изцяло незаплатена главница с падеж 11.01.2016 г., 132.25 лева – изцяло
незаплатена главница с падеж 10.02.2016 г.; 136.11 лева – изцяло незаплатена
главница с падеж 11.03.2016г.) или общо непогасената главница възлиза в размер
на 637,56 лева. Останалите незаплатени суми за договорни лихви са, както
следва: 15,22 лева – незаплатена договорна лихва, включена в месечната
погасителна вноска с падеж 12.12.2015г.; 11,58 лева –
незаплатена договорна лихва, включена в месечната погасителна вноска с падеж
11.01.2016 г., 7,83 лева – незаплатена договорна лихва, включена в месечната
погасителна вноска с падеж 10.02.2016 г.; 3,97 лева – незаплатена договорна
лихва, включена в месечната погасителна вноска с падеж 11.03.2016г. или общо
непогасената сума за договорни лихви възлиза на 38,60 лева.
Изхождайки
от горното, съдът изчислява и приема, че дължимата мораторна
лихва за забава в плащането на главницата възлиза на 111,97 лева за периода от
12.11.2015 г. до 03.08.2017 г.
Съдът не
възприема доводите на ищеца, че със заплатената от ответника сума в размер на 724,64
лева се погасява договорна лихва в размер на 95,72 лева, главница 307.20лева,
36 лева – таксата разходи, 285.72 лева – за неустойка, защото приема, че
клаузите от договора, с които са уговорени неустойката и таксата разходи са
нищожни, по изложените по – долу съображения:
Ищецът наред с
неплатената главница и договорна лихва, претендира в настоящото производство и
неустойка в размер на 666,68 лева на основание чл.4 от договора за паричен
заем, а именно поради това че в 3-дневен
срок от подписването му заемателят не е представил на
заемодателя едно от следните обезпечения: 1. две физически лица - поръчители,
всяко от които да отговаря на посочени в договора изисквания или 2. банкова
гаранция с бенефициер – заемодателя. Тази клауза е
нищожна, тъй като с нея се
предвижда обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче
не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка,
са, че вземането
няма да бъде
събрано. На практика така се
стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна
неустойка и иск за реално изпълнение,
което е недопустимо. При това следва
да се подчертае,
че тези вреди
са самопричинени, тъй като, ако
има предварителна оценка, че е нужно обезпечение, за да се
отпусне кредитът (заемът), той не би трябвало да
се отпусне преди да се
предостави обезпечението. В
случая това изискване не е спазено и от неизпълнение
на това задължение
за предварителна оценка финансовата институция не може
да черпи права за себе
си, за да
изведе легитимен интерес да претендира
описаната неустойка. Неустойка за неизпълнение
на акцесорно задължение, което не е свързано пряко
с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която
излиза извън присъщите си функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна) и цели само и единствено
постигане на неоснователно
обогатяване, какъвто е настоящия случай и съответно клаузата, с
която е уговорена е нищожна, поради противоречие с добрите нрави –чл. 26, ал.1 ЗЗД (т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г.о.; Р-88-2010
г., І т.о.; Р-702-2008 г. ІІ т.о.). Допълнителен аргумент за нищожността на
клаузата, с която е уговорена тази неустойка може да бъде изведен и от Директива
2008/48/ЕО,
доколкото в случая не е спорно, че заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД е финансова институция. От член
8, параграф 1 от Директивата в светлината на съображение 28 става ясно, че
преди сключването на договор за
кредит кредиторът е длъжен да направи
оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва
да се направи
справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 се посочва, че в условията
на разрастващ се кредитен пазар
е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не
предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността,
а държавите членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на
такова поведение и да приложат необходимите
средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не
процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора
да направи оценка на кредитоспособността
на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите
от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на
Директива 2008/48/ЕО, която
се състои, както става ясно
от съображения 7 и 9, в предвиждането
в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна
хармонизация в редица ключови области, която се приема
като необходима, за да се
осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на
техните интереси и за да се
улесни изграждането на добре функциониращ
вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл и решение от 27 03. 2014 г. по дело C-565/12 на СЕС по повод преюдициално запитване от френски съд. Предвид
това клауза, която предвижда, че се дължи
неустойка при неосигуряване на двама поръчители или банкова гаранция, което задължение става изискуемо след неизпълнение на договора за
кредит, е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава
клауза прехвърля риска от неизпълнение
на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията.
По този начин
на длъжника се вменява задължение
да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го
напри, дългът му нараства, тоест
опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.
Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска
обезпечение и след предоставянето му да се да
отпусне кредитът, която практика би съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита
произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за
потребителския кредит. Съдът има задължение
да се придържа
към Директивата при тълкуването на националния закон, като той
следва да се тълкува изцяло
във връзка и с оглед целите на
директивата. Оттук следва недължимост
на претендираното вземане за неустойка поради
нищожност на клаузата, с която е уговорена.
Нищожна е и клаузата, с която
се предвижда такса за извънсъдебно
събиране на просрочено задължение, размерът на която
нараства с всеки ден забава. Макар вземането да е наименувано „такса“, то срещу тази
такса не се дължи никакво
поведение, а точно обратно – изискуемостта на това вземане
следва автоматично от момента на
изпадане на длъжника в забава. При това става
ясно, че това не е никаква
такса, защото не се дължи
заради извършени разходи, а самото наименование прикрива истинската цел на клаузата да
служи за обезщетение за вреди от забавата.
В действителност таксата нараства с всеки ден забава, като
нейното начисляване не е свързано с извършване на каквото
и да е действия или разноски. Тоест
в случая е налице клауза за неустойка
за забава. Съгласно императивната разпоредба на чл.
33, ал.1 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. Такова обезщетение за забава обаче
вече има предвидено в договора и това е лихвата за забава, за
която съдът вече е издал заповед
за изпълнение.По изложените съображения процесната клауза преследва забранена от закона цел
да се присъди
още едно обезщетение за забава. По тази
причина тя влиза в пряко противоречие
с императивната разпоредба на чл. 33, ал.
1 ЗПК и следва да се приеме за
нищожна. Тази наказателна клауза е и в пряко противоречие на забраната за
неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите й от закона функции,
поради което се явява нищожна.
Оттук следва недължимост на претендираното
вземане за такса разходи.
По отношение на
извършената цесия на процесните вземания- Съгласно
чл. 99, ал.1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Страните по
договора не са ограничили правото на кредитора да прехвърля вземането, нито пък
законът или естеството на вземането препятстват подобно действие. От това
следва, че договорът за цесия, по силата на който ищецът се легитимира като
кредитор, е валиден. Спрямо ответника цесията има действие от деня, в който му
е била съобщена, като това следва от нормата на чл. 99, ал.4 ЗЗД. В случая уведомяването
на длъжника от цесионера е било извършено надлежно, с
оглед на приложеното по делото пълномощно от цедента,
уведомителното писмо по чл. 99 ал.3 ЗЗД, изпратено от цесионера
в качеството на негов пълномощник и известие - обратна разписка, получено от
адресата, в която изрично е описан изпратеният документ. В този смисъл е
съдебната практика – решение 156 от 30.11.2015г. по т.дело № 2639/2014 година
на ВКС, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, ІІ т.о.е
, в които е прието, че няма пречка старият кредитор да упълномощи новия
кредитор за извършване на уведомлението за цесията. И тъй като вземането се
придобива от цесионера по производен начин, като цедентът прехвърля на цесионера
само тези права, които има, то предявените искове следва да бъдат уважени в
размерите, посочени по – горе.
Предвид
гореизложеното, следва, че ответникът дължи на ищца сумата от 637,56 лева – неизплатена главница по договор за
паричен заем № 2306633/13.05.2015 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, като искът над този размер до
пълния претендиран от 892,80 лева за главница следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен. Ответникът дължи на ищца сумата от 38,60
лв., представляваща договорна лихва съгласно горепосочения договор, като
искът над този размер до пълния претендиран от 105,08
лева за договорна лихва следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Ответникът дължи на ищца сумата от 111,97 лева – обезщетение за забава за
периода от 12.11.2015г. до 03.08.2017г., като искът над този размер до пълния претендиран от 156,76 лева за мораторна
лихва и за периода от 15.08.2015г. до 12.11.2015г. следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен. Следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни
исковите претенции за 666,68 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 13.09.2015 г. до 11.03.2016 г. и за 9,00 лв., представляваща такса разходи.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за държавна
такса (36.61 лева) в исковото производство, юрисконсултско
възнаграждение (100 лева) и за възнаграждение за вещо лице (240 лева), съразмерно
с уважената част от исковете, което прави сумата общо за разноски 162,17 лева
(788,13лева – уважена част от исковете *376,61 лева – всички разноски / 1830,32
лева – цена на предявените искове). С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422
ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като
съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен
диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените
разноски по заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете,
което прави сумата 48,06 лева (изчислена
по горепосочената формула). Ответникът не е претендирал заплащане на разноски,
поради което такива не му се присъждат, съразмерно отхвърлената част от
исковата претенция.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.П.К., ЕГН **********, с постоянен адрес съгласно справка по Наредба
14/2009г. гр. Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики № 274, ет. 5, ап. 29, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНИЯТА на
„АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р
Петър Дертлиев № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис
4, за следните
суми: сумата от 637,56 лева – неизплатена
главница по договор за паричен заем № 2306633/13.05.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 03.08.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, сумата от 38,60 лв., представляваща договорна лихва съгласно
горепосочения договор; сумата от 111,97 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 12.11.2015 г. до 03.08.2017г., за които суми е издадена
заповед № 3062/23.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по
ч. гр. д. № 4678/2017 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница над установения размер
до пълния претендиран
размер от 892,80 лева, иска за
договорна лихва над установения размер до
пълния претендиран размер от 105,08 лева и иска за
обезщетение за забава над установения размер до пълния претендиран размер от 156,76 лева и за периода от 15.08.2015г. до 12.11.2015 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес *** управление: гр. София, бул. Д-р
Петър Дертлиев № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис
4 против И.П.К., ЕГН **********,***, искове за установяване
съществуването на вземанията
на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД за сумата от 666,68 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение по договор
за паричен заем № 2306633/13.05.2015 г. и за сумата 9,00 лв., представляваща такса разходи, за които
суми е издадена заповед № 3062/23.08.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 4678/2017 г. по описа на Районен съд - Стара
Загора, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА И.П.К., ЕГН **********,***, да ЗАПЛАТИ на
„АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев №
25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 162,17 лева – разноски по настоящото дело и сумата от 48,06 лева - разноски по ч.гр.д. № 4678/2017
г. по описа на PC – Стара
Загора,
съразмерно
с уважената част от исковете.
Сумите могат да бъдат заплатени по посочената в
заповедното производство банкова сметка на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, а именно:IBAN: ***; BIC: ***
– „Обединена Българска Банка“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора
в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: