Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 02.12.2020 година гр. С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – гр. С.З. Търговско отделение
На 09.11. 2020 година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
Като разгледа докладваното от
съдията ХРИСТОВ
Търг.д. № 88 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази:
Предявени
са искове с правно основание по чл. 432 ал. 1 от КЗ вр.
чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че синът на
ищцата - Й.А.М., работил по трудов договор с ДЗЗД“Г.П.-Б.” на длъжност
„сметосъбирач”. На 26.02.2020г., специализиран автомобил за сметосъбиране марка
„Мерцедес”, модел 2628, рег.№ ***, с водач И.Д.И. и обслужващ екипаж от
четирима сметосъбирачи-Й.А.М., К.С.С., Р.Й.К. и И.А.М., били изпратени да
извършат събиране на комунално-битови отпадъци в с.З., общ.С.З.. Непосредствено
преди инцидента, Р.К. и И.М. са тръгнали преди автомобила да подготвят кофите
за обработка. Водачът на автомобила предприел маневра на заден ход, за да
достигне до кофа с боклук, въпреки че Й.М. и К.С. са били качени отзад на стъпенките
на автомобила-сметоизвозвач. При извършване на маневрата, водачът загубил
контрол върху управлявания автомобил, който се е отклонил встрани от пътя. В
резултат на това настъпил контакт между задната част на автомобила и метален
стълб от електропреносната мрежа, при който сблъсък, тялото на Й.М. е било
премазано и смъртта му настъпила на мястото на злополуката.
За
настъпилото пътно транспортно произшествие били уведомени компетентните органи,
като е извършен оглед на местопроизшествие от разследващ полицай и дежурна
група и е образувано досъдебно производство № 45/26.02.2020 год. по описа на ОДМВР
гр. С.З.. Сезирана била и Окръжна Прокуратура гр. С.З..
Твърди
се, че в резултат на описаното противоправното деяние, водачът И.Д.И. причинил
на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки, страдания и
психически дискомфорт от преждевременната, внезапна и невъзвратима загуба на
починалия неин син - Й.А.М., с когото са имали близки отношения на взаимна
обич, доверие и привързаност и от когото е получавала нормално присъщата
синовна обич, разбиране и е намирала смисъл в живота.
Отношенията
между ищцата и починалия и син били много искрени, близки и сърдечни и
неочакваната му смърт предизвикала у нея изключително силни болезнени
изживявания, чувства на безпомощност и отчаяние, силен емоционален срив.
Съкрушена била от загубата на сина си, тъй като до трагедията, те имали помежду
си здрава емоционална и духовна връзка, подкрепяли се взаимно, споделяли всички
радости и несгоди в живота си.
Й.
бил най-големия син на ищцата, към който тя е била много силно превързана. След
смъртта на съпруга на ищцата през 1996г., Й. фактически поел задълженията и
отговорността на глава на семейството, поради което повече от двадесет години
тя намирала опора в него. Той се грижил за цялата къща и останалите й три
по-малки деца. Една съществена част от заплатата си, Й. отделял за издръжката
на майка си, която не работела, поради изключително лошото си здравословно
състояние-тежка форма на диабет, като поддържащата терапия е на инсулин,
сърдечно-съдови проблеми и други придружаващи заболявания. След смъртта на
съпруга си, ищцата е разчитала само на неговата наследствена пенсия и основно
на помощта, предоставена й от Й..
Майка
и син винаги живеели заедно, в една къща. Й. не успял да създаде семейство и по
силата на обстоятелствата, цялото му внимание и грижи били насочени към майка
му. Всеки месец той купувал необходимите й лекарства. Тъй като ищцата
многократно била на болнично лечение, той всекидневно е я посещавал. Ето защо Й.
е бил неин любимец и опора и смисъл в живота.
Твърди
се, че ищцата преживяла смъртта на детето си изключително тежко, била съкрушена
от загубата на любимия си син и не можела да се примири с нея. Същевременно
тези нейни страдания са съпроводени и с рязко влошаване на и без това тежкото й
здравословно състояние.
Претърпените
неимуществени вреди от Г.А.М. - болки и страдания от непозволеното увреждане на
26.02.2020г. в резултат на описаното ПТП, ищецът оценява на сумата от 200 000
лева /двеста хиляди лева/.
Към
момента на извършване на деянието - 26.02.2020г., за управлявания специализиран
автомобил от виновния водач И. Н. И., марка „Мерцедес”, модел 2628, рег.№ *** била
налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество - З.К. „Л.И.“ АД, по застрахователна полица №
BG/22/119003154416, издадена със срок на валидност за периода от 13.11.2019г.
до 12.11.2020г. Съгласно разпоредбите на КЗ, с договора за застраховка
„Гражданска отговорност" застрахователят се задължавал да покрие
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а увреденият спрямо който застрахованият е
отговорен, има право на пряк иск срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“.
В
изпълнение на разпоредбите на чл.498, ал.1 КЗ и чл.496, ал.1 КЗ, на
19.03.3020г. ищцата предявила писмена застрахователна претенция по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към ответното
застрахователно дружество. С писмо изх. № 3095/25.03.2020г., застрахователят ги
уведомил, че във връзка с предявената претенция е образувана щета №
0000-1000-01-20-7210/20.03.2020г. На основание чл.106, ал.3 от КЗ от ищцата
било поискано да бъдат представени допълнително доказателства, изрично изброени
в писмото.
В
отговор на отправеното искане ищцата изразила становище до застрахователя, че
искането е неоснователно, тъй като повечето от посочените документи не били
изготвени все още /заключително постановление по наказателното производство
срещу водача, причинил ПТП, влязла в сила присъда срещу водача, причинил ПТП
или съдебно одобрено споразумение, автотехническа експертиза/. Останалите
изискани документи не били относими спрямо застрахователната претенция-протокол
за извършена аутопсия на труп и служебна бележка, удостоверяваща работодателя
на Й.А.М. към датата на настъпване на смъртта. Ето защо счита, че от ответника
е налице превратно упражняване на правата по чл.106 ал.3 КЗ и по същество
съдържанието на писмото от застрахователя, представлява отказ за уважаване на
предявената застрахователна претенция.
Поради
изложеното моли съда да осъди З.К. „Л.И. АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление град *** да заплати на Г.А.М., с ЕГН **********,*** поляна 1 със
съдебен адрес:***, сумата от 200 000 лв. /двеста хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено
увреждане - претърпени болки и страдания като майка и законен наследник на Й.А.М.,
починал на 26.02.2020г. вследствие пътно-транспортно произшествие на същата
дата, в с.З., общ. С.З., причинено виновно от И.Д.И., при управлението на
специализиран автомобил за сметосъбиране марка „Мерцедес”, модел 2628, рег.№ ***,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на дължимата сума.
Претендира
възнаграждение за един адвокат.
На
основание чл. 127, ал. 4 ГПК, ищецът посочва банкова сметка ***.
В
отговора на исковата молба,
ответникът оспорва изцяло предявените субективно и обективно съединени искове
както по основание, така и по размер.
Оспорва
основанието и интереса на ищцата да предяви претенция за репариране на
неимуществени вреди по съдебен ред, предвид императивно установените други
възможности и процедури, регламентирани в Кодекса за застраховането, които били
известни и на процесуалния представител на ищцата. По подадено уведомление пред
ЗК Л.И. АД била образувана щета 0000-1000-01-20- 7210/20.03.2020 г. Застрахователят
не се произнесъл по случая, тъй като липсвали доказателства, поради което
помолил за допълнителни документи.
Оспорва
твърдението, че поведението на водача на специализиран автомобил „Мерцедес
2628“ № *** е виновно и противоправно. От представения Констативен протокол не
се установявало точното място на настъпване на събитието, обстоятелствата и
причините за произшествието, относно които било записано, че са в процес на
изясняване. По случая било образувано досъдебно производство, нямало данни и за
механизъм на настъпване на пътния инцидент. Нямало присъда, установяваща вината
на водача И.Д.И.. Увреденият бил длъжен да слезе от степенката и да подсигури
маневрата на заден ход на специализирания автомобил, като сигнализира, когато
има препятствие зад него, в качеството му на служител на фирмата за
сметосъбиране ДЗЗД „ГРИЙН ПАРС-ЕКС“.
Навеждат
се доводи, че Й.А.М. е нарушил правилата за безопасност, като е останал на
степенката на товарния автомобил, возейки се прав при движение на автомобила на
заден ход. Твърди се, че работодателят разяснил на служителя правилата за
безопасност, но Й.А.М. не ги е спазил, като е останал, стърчейки прав зад
специализирания автомобил на тесен участък от пътя, при движение на заден ход,
без да се съобрази със заобикалящата ги среда и без да подсигури маневрата. Той
имал възможност и бил длъжен да слезе от специализирания автомобил и да
навигира водача за евентуални препятствия, намиращи се зад него, съгласно чл. 40,
ал. 2 от ЗДвП. Счита, че дотолкова доколкото увреденият допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението следвало да се намали съгласно чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД. Настъпването на вреди не можело да се вмени във вина единствено
на водача на автомобила, тъй като служителите били длъжни да действат в екип и
да подадат ясен сигнал за наличието на препятствие зад автомобила.
Оспорва
претендираните размери и като прекомерни и недължими, предвид обстоятелството,
че претенцията за присъждане на обезщетение за единна и неделима морална
категория вреди, се дължи не с оглед на настъпил летален изход на дадено лице и
родствената му връзка с друго такова, а с оглед близките им взаимоотношения на
взаимопомощ и привързаност, липсата на които да са променили начина на живот на
ищцата.
Оспорва
твърдението за съществували отношения на общност, привързаност, обич и доверие
между ищцата Г.А.М. и починалият Й.А.М., които да са били прекъснати единствено
с оглед на настъпилото пътнотранспортно произшествие. Нямало данни кога ищецът
и пострадалата са живеели в общо домакинство, като нямало данни за
периодичността и естеството на поддържаните от тях отношения. Видно от
представената искова молба ищецът Г.А.М. е с адрес ***, докато Й.А.М. била от
село З., където е настъпил пътния инцидент.
Оспорва
всички направени твърдения за търпени от ищцата неимуществени вреди - болки и
страдания и психически състояния, както и твърденията за тяхната
продължителност и интензитет.
Посочва,
че претенцията за 200 000 лв. обезщетение за претендирани неимуществени вреди е
завишена по размер с оглед минималната работна заплата за страната, към момента
на настъпване на събитието (която е 610 лв., съгласно ПМС № 350/19.12.2019 г.),
претендират се 328 MPЗ, които покриват доход за период от почти 30 години,
който размер счита за прекомерен спрямо българската и европейска практика и
законодателство. Ищецът работил на трудов договор за минимална работна заплата.
Размерът не бил съобразен и с платената премията от 200.54 лв., получена от застрахователя-ответник,
покриваща отговорността на водача. Обезщетението целяло да възстанови вредите
на пострадалите, а нямало за цел неоснователно обогатяване и реализиране на
печалба.
Посочва
се, че съгласно чл. 412, ал. 3 от КЗ застрахователя изпада в забава 30 дни,
след като бъде уведомен и му бъдат представени всички необходими документи,
включително банкова сметка ***. Предвид изложеното счита, че ответното
дружество не е изпаднало в забава, за да му се възлага и задължение за
изплащане на лихва.
Прави
възражение, че ищцата е получила обезщетение от ДЗЗД „Г.П.-Б.“.
Претендира
сторените в производството разноски.
Допълнителна
искова молба не е постъпила.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че
на 26.02.2020 г. специализиран автомобил за сметосъбиране марка „Мерцедес”,
модел 2628, рег.№ ***, с водач св. И.Д.И. и обслужващ екипаж от сметосъбирачи,
сред които пострадалия Й.А.М. и св. К.С.С., са били изпратени да извършат
събиране на комунално-битови отпадъци в с.З., общ.С.З.. Непосредствено преди
инцидента, водачът на автомобила е предприел маневра на заден ход, за да
достигне до кофа с боклук, въпреки че Й.М. и К.С. са били качени отзад на
стъпенките на автомобила-сметоизвозвач. При извършването на маневрата, водачът
е загубил контрол върху управлявания автомобил, който е напуснал бетоновата
настилка и се е отклонил встрани от пътя. В резултат на това е настъпил удар
между задната част на автомобила и метален стълб от електропреносната мрежа,
при който сблъсък, е настъпила смъртта на Й.М..
Към момента на настъпване
на ПТП - то - 26.02.2020г., за управлявания специализиран автомобил от И. Н. И.,
марка „Мерцедес”, модел 2628, рег.№ *** е налице валидно сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество - З.К. „Л.И.“ АД,
по застрахователна полица № BG/22/119003154416, издадена със срок на валидност
за периода от 13.11.2019г. до 12.11.2020 г.
Видно от удостоверение за
наследници № 1276/09.03.202 г. наследник на Й.А.М. е ищцата Г.А.М..
В
изпълнение на разпоредбите на чл.498, ал.1 КЗ и чл.496, ал.1 КЗ, на
19.03.3020г. ищцата е предявила писмена застрахователна претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към
ответното застрахователно дружество. С писмо изх. № 3095/25.03.2020г.,
застрахователят ги уведомил, че във връзка с предявената претенция е образувана
щета № 0000-1000-01-20-7210/20.03.2020г. На основание чл.106 ал.3 КЗ от ищцата
било поискано да бъдат представени допълнително доказателства, изрично изброени
в писмото.
За изясняване на делото от
фактическа страна по делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят И. Динев И. посочва,
че познава Й.М., тъй като работели заедно. На процесната дата свидетелят
заявява, че извършвали дейност по
взимане на една кофа, с маневра назад, пътя бил по нагорнище с наклон към
дясната страна на камиона.
Свидетелят твърди, че сутрин
ги инструктират за правилата на труд и се разписват. По принцип всички камиони
имали на стъпенката някакъв датчик, който при заден ход, като дава назад
камиона, ако има човек на стъпенката не може да се движи. Напред можело да
върви, но назад не. Работниците много се карали с началника, не искали това да става,
защото някъде се дава назад сто – сто и петдесет метра и по тази причина и тези
датчици ги премахнаха.
Свидетелят заявява, че
когато се движи на заден ход разчита на колегите си за указания. По принцип се
виждало в огледалата. От дясната страна имало две огледала. При започване
маневрата назад, имало една кофа, която я взели. И двете момчета знаели, че има
кофа, спрели и свидетелят дал леко назад и те изместили кофата и се качили.
Свидетелят посочва, че от дясната страна не видял починалия. Свидетелят дал
назад, тъй като другото момче му вдигнало ръка, че може да даде назад, като
назад се движил в почти права посока. Завил назад, наляво. Кофата останала от
дясната страна на разстояние от около 50-60 метра. Тази кофа, която я взели
била на главния път, а след това по страничен път и нагоре. Свидетелят посочва,
че кофата ако е от лявата страна я обръща единия, ако е от дясната страна, този
който е от дясната страна той я обръща. За кофата трябвало да отговаря не Й., а
другото момче, тя била от лявата страна. Свидетелят сочи, че започнал да дава
назад. От лявата страна видял момчето, но не видял Й.. Сочи, че не знае дали
пострадалият Й. е тръгнал да върви пеша или е бил на стъпенката. Мисли, че ако
е бил на стъпенката, поне ръката му щял да вижда. Като тръгнал назад, момчето
му вдигнало ръка, че може да тръгне назад. Според свидетелят това момче се
казва Кирчо и него виждал. Имало стена и наклона бил на дясно. Минавал покрай
стената и стълб, който бил железните, скосява се нагоре, долу е широк, висок
около десетина метра. Чул лек удар и веднага спрял. После другото момче скочило
и тръгна нататък. Камионът се закачил в горната част. Стъпенката, на която
стоял Й. не е контактувала със стълба, не беше изкривена. Й. бил легнал на
земята свит и свидетелят веднага отишъл при него. Нямало наранявания от устата
му имаше леко кръв. Свидетелят посочва, че не е видял дали по стълба има следа
от камиона или от рана на Й.. Той бил паднал на земята и то не зад камиона, а
малко на страни.
Свидетелят посочва, че
камионът, с който работили на този ден нямало датчици за движение назад. При
движението назад свидетелят отворил вратата, защото прозореца бил почти
отворен, те не знаели, че има маневра назад, той отворил вратата и казал на
момчето, че една кофа имало назад и ще
минат да я вземат. Казал това на момчето от лявата страна, на Кирчо
казах. Между кофата, която искали да вземат и мястото, от което предприел
маневра назад имало около 20-30,40 метра. Чул удар. Веднага задействал
спирачката, след като чул удара. Имало една греда на камиона, на която са
поставени стоповете, в горния край тя била изкривена в следствие от удара в
стълба.
Свидетелят К.С.С. заявява,
че два пъти с Й. били колеги във фирмата за сметосъбиране. Инцидентът станал в З.
в седем и половина сутринта, времето бил нормално, настилката била суха.
Тръгнали сутринта, отишли
в с.З. и започнали да вдигат кофите. На улицата, на която станал инцидента,
спрели, взели две кофи, сложили ги, оставили едната кофа, зелената, от лявата
страна. Й. бил отдясно, свидетелят отляво. Шофьорът започнал да дава на задна,
за да отидат за още една кофа навътре към 100-150м. Качили се, но шофьорът щял
да смачка кофата и свидетелят слязъл от камиона, преместил я и пак се качил на
камиона. Докато стоял на камиона на мястото си, шофьорът дал на задна и свидетелят видял срещу себе си
стената, която минала пред лицето му на 15-20 сантиметра. Свидетелят си подал
главата и видял на огледалото, че шофьорът завива на дясно. Но през времето,
през което завивал на дясно и отдалечавал свидетелят от стената, шофьорът
приближил стълба. Свидетелят заявява, че
не видял стълба, а само чул силен вик от Й. „Ей, ей, ей“, като предполага, че
за да спре шофьора да не удари железния стълб, но шофьорът не натиснал
спирачка. Камионът продължил на заден
ход и след удара камионът спрял. Свидетелят слязъл и видял Й. на земята,
извикал на шофьора „Ела да видиш какво направи, май удари Й.“. И двамата слезли
от камиона и като видели Й., свидетелят се обадил на 112.
Според свидетеля камионът
можел да мине нормално, имало четири метра. Разликата между стената и стълба
била доста голяма, нямало други препятствия по пътя, единствено стената и
стълба. При движението назад, автомобила излязъл извън асфалта и се ударил в
стълба. Гумата била влязла в калта.
На въпросите на вещото
лице инж. В. свидетелят отговаря, че по време на инцидента се било съмнало.
Маневрата се извършила с нормална скорост, около 5,6,7 км/ч. Шофьорът преценил
да влезе назад. Нямало засилка, нормална маневра беше. Свидетелят посочва, че
той бил стъпил на лявата стъпенка, Й. на
дясната. Стабилността на камиона била нормална. Свидетелят заявява, че устройството,
което пресира отпадъка не работело. Когато камиона бил на заден ход това устройство
се изключва.
На въпросите на адв. Т.
свидетелят отговаря, че другата кофа била на 100-150 метра. Не слизали от
камиона, когато кофата е на сто метра, защото по така бавили камиона и самите
те се изморявали, не били длъжни да отиват на 150 метра пеша, нямали такова
задължение.
Свидетелят твърди, че са
инструктирани, че трябва да внимават и да се пазят, да не стоят зад камиона,
т.е. когато не са на стъпенките, тъй като
шофьора няма достатъчно видимост. Това е задължението им да се пазят от
самия камион, когато дава назад. Когато се налагало слизали и го управлявали,
ако например мястото е тясно, има коли или хора, те слизали и даже се налагало
да спират движението на пътя, за да може камиона да даде назад и да обърне
колата. Свидетелят посочва, че Й. бил дългогодишен работник.
От показанията на
свидетелката Виолета Танева и Кирил Петров И., до трагедията, Г. изцяло е
разчитала на пострадалия, като неин най - голям син и глава на семейството след
смъртта на баща си през 1996г. Ищцата винаги била много привързана към Й.,
повече от двадесет години той е бил нейна опора и подкрепа. Грижил се е, както
за болната си майка, така и за по-малките си братя и сестра. Поради тежкото си
здравословно състояние /тежка форма на диабет, сърдечносъдови заболявания и
др./, Г. не е работила и издръжката й изцяло е била осигурявана от Й. -
лекарства, медицински грижи, храна, сметки за ток и вода. Майка и син винаги са
живели заедно, в общ дом и едно домакинство, тъй като Й. не е успял да създаде
собствено семейство и по силата на обстоятелствата цялото му внимание и грижи
са били насочени към майка му - ежемесечно й е купувал необходимите лекарства,
а когато е била на болнично лечение той всекидневно я е посещавал. За това е
бил и неин любимец сред децата й. Според свидетелите, Г. продължава да плаче
безутешно, всяка вечер очаква синът й Й. да се върне, да го види на вратата, да
го посрещне.
От заключението на
комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, което съдът приема
за компетентно и мотивирано изготвено се установява следното:
Изготвена е мащабна скица
в съответствие с протокола за оглед на местопроизшествието, извършен
допълнителен оглед на района на ПТП която е неразделна част от експертизата.
Съгласно протокола за оглед
на местопроизшествието по ДП 45/2020 на ОД на МВР и материалите по ДП 67/ 2020
на ОСлОтдел при ОП С.З. ударът е настъпил в зоната на десния край на задните
състави на товарния/сметосъбирачен/ автомобил Мерцедес като тази зона от
надстройката на автомобила е контактувала със северния вертикален профил на
железния стълб от електропреносната мрежа на с. З. на височина около 2,0 метра
от земната повърхност. Обобщавайки и анализирайки всички находки вещото лице
посочва, че мястото на удара се намира на около 10,91 метра западно и на 3,33
метра южно от ориентира О.
Скоростта на автомобила
преди удара и в момента на удара е една и съща той като няма сведения за
употреба на спирачната система на автомобила преди удара. Скоростта на
автомобила поради факта, че същия се движи на заден ход , не е висока и според
показанията на тахографа на автомобила непосредствено преди настъпването на
удара в железния стълб е около 10 км/ч.
Механизма на настъпване на
процесното ПТП е следния: На 26.02.2020 г. около 7:30 часа запад но от улица „**“
в село З. община С.З. при управление на заден ход на специализиран автомобил за
битови отпадъци марка „Мерцедес“ модел: 26 28 с рег.№ *** водачът И. Динев И. е
допуснал напускане на бетоновата настилка на подхода към частен имот в ляво
спрямо посоката си на движение, като е ударил железен стълб от
електропреносната мрежа със задните си десни състави. В резултат на
осъществения удар в стълба е пострадал возещия се на задната стъпенка работник Й.А.М.,
който е починал на място. Произшествието е било запазено. Техническите причини
за настъпване на ПТП са:
- Извършване на маневрата
движение на заден ход от водача без да е осигурил допълнително наблюдение в
участъка зад автомобила от помощник, който да го направлява подавайки му
съответните сигнали.
Допускане на присъствие на работници на
задните стьпенки при извършване на маневрата движение на заден ход, вместо да
са слезли от автомобила или да са седнали на седалката за тях в кабината на
камиона.
Напускане на бетоновата настилка на подхода
към частния имот в ляво спрямо посоката на движение на заден ход на камиона и
насочвайки се към съществуващия железен стълб. В резултат на слизането от
бетоновата настилка на земната повърхност / която е с около 15-18 см по-ниско
от нивото на настилката/ и преминаването на десните колела на камиона по нея,
тъй като той е с въздушно окачване /на въздушни възглавници/ надстройката се е
наклонила на ляво към стълба на около 30 до 50 см спрямо вертикалното си
положение в зависимост от скоростта на движение и теглото и височината на
товара при което се е ударила на височина от около 2 метра от земята в стълба.
Вещото лице посочва, че за
водача на товарния автомобил е съществувала техническа възможност да
предотврати настъпването на процесното ПТП, като е имал няколко възможности за
това:
Вместо да достигне
контейнера с битови отпадъци движейки се назад, да се движи на преден ход.
При движението си на заден
ход е трябвало да не напуска бетоновата настилка - в конкретния случай
отклонявайки се на ляво спрямо посоката си на движение на заден ход.
При извършване на
маневрата заден ход да наблюдава непрекъснато огледалата за обратно виждане
/ляво и дясно/, а при липса на достатъчна видимост и да осигури лице което да
му дава сигнали при извършване на маневрата. Това условие е особено наложително
понеже водача няма видимост в транспортния коридор на автомобила при движението
му на заден ход тъй като надстройката представлява преграда за видимостта на
водача.
Недопускане на присъствие
на работници на задните стъпенки при извършване на маневрата движение на заден
ход , вместо да са слезли от автомобила или да са седнали на седалката за тях в
кабината на камиона.
Налице са следните
пропуски и нарушения от страна на водача на МПС които са в пряка причинна
връзка с настъпилия инцидент:
Движение на заден ход без да е осигурил
допълнително наблюдение от страна на друг човек - помощник - на извършваната
маневра «Движение на заден ход». Маневрата «Движение на заден ход» е
най-опасната маневра извършване от водачите на МПС.
Допускане на присъствие на работници на
задните стъпенки при извършване на маневрата движение на заден ход, вместо да
са слезли от автомобила или да са седнали на седалката за тях в кабината на
камиона.
Напускане на бетоновата
настилка от ляво на нея спрямо движението си на заден ход и насочване към
железния стълб с задните си десни състави.
В резултат на възникналото
ПТП, травматичните увреждания, произлезли от притискане на тялото на
пострадалия от товарния автомобил към електрическия стълб са следните:
Прохлузни рани и масивни охлузвания на кожата с червеникав цвят по дясна челна
окосмена част на главата и по теменно слепоочната област . Рана с ламбо с
размери 6/5 см. в дясна теменна окосмена част на главата. Многофраментно
счупени кости на черепната основа и черепния покрив, с епицентър тилната кост в
дясно, с разкъсване на твърдата мозъчна обвивка. Разкъсване на меките мозъчни
обвивки в тилната дясна област. Размачкване на дясната голямомозъчна хемисфера
с разкъсване на мозъчната тъкан. В дясно по гърба кафеникаво- червеникави
охлузвания с неправилна форма, с дъно под нивото на околната кожа с наличие на
кръвонасядания около тях с неправилна форма. Счупване на дясна лопатка.
Счупвания от П до VIII ребра в дясна гръдна половина към залавните им места за
гръбначния стълб. По предната повърхност на дясното бедро се установиха Линейни
охлузвания и кръвонасядания и две разкъсни рани по предно вътрешната горна
трета на дясното бедро, а другата по средната предна трета. В задната долна
трета на дясното бедро се намери Масивна ламбовидна рана с ламбо разположено
към дясна колянна ямка по задната долна трета на дясното бедро с равни ръбове и
дъно достигащо до мускулната тъкан.
Причината за настъпване на
фаталния изход за Й.А.М. е тежка черепно-мозъчна травма несъвместима с живота.
За пътната обстановка към
момента на осъществяване на събитието няма конкретни данни по делото и по
досъдебните производства. В предвид, че местопроизшествието е на края на селото
експертизата приема, че пътната обстановка е била без наличие на другипаркирани
и в движение ППС. Видимостта в района на произшествието е била нормална при
дневни условия.
Няма наличие на знаково
стопанство и пътна маркировка в района на местопроизшествието.
Широчината на пътното
платно/бетоновата ивица/ е променлива величина - източно от ориентира /стената
/ е между 4,0 м и 2,80 метра, като западно от нея е около 2,50 метра/там където
е настъпил удара със стълба/.
Мястото на контейнера за
битови отпадъци който е трябвало да изпразни сметосъбирачния автомобил се
намира на около 60 метра западно от улица „23“. В района на ПТП има наличие на
железен стълб поставен на бетонов фундамент южно от бетоновия подход.
Стълбът е от решетъчен тип
и е със сив цвят.
Зоната на видимост на
заден ход за водача на специализиран автомобил „Мерцедес 2628" № *** се
определя от видимостта в огледалата за обратно виждане - в случая ляво и дясно.
Тази зона е от 7 до 15 градуса/средно около 11 градуса/ в ляво и в дясно спрямо
левите и десните състави на автомобила с надстройката.
Практически на 10 метра от
задните състави видимостта за водача е в рамките на около 1,94 метра вляво и в
дясно от транспортния коридор зад автомобила, но непосредствено зад автомобила
е винаги нулева
Пострадалия работник Й.А.М.
е имал техническа възможност да слезе от товарния автомобил преди произшествието
преди започване на маневрата „движение на заден ход“ и непосредствено преди
настъпване на удара със стълба като последното крие известен риск от нараняване
при приземяването му в страни от автомобила на зелената площ.
В съдебно заседание от
09.11.2020 г. вещото лице инж. В. посочва, че стълбът е бил видим за водача и
ако не било допуснато напускане на бетонната настилка нямало да има контакт.
Посочва, че пострадалият е
имал възможност да слезе от товарния автомобил в две хипотези – преди започване
на маневрата и преди настъпване на удара със стълба /да скочи в движение
евентуално/. Вещото лице посочва, че по принцип трябва да има сигнализация при
тези автомобили, когато извършват маневра назад, това е един прекъснат звуков
сигнал, но конкретния автомобил такава система или нямал или не е работила. Експертът
направил допълнителен оглед на подобен автомобил на техния паркинг, същата
марка и модел, той също нямал сигнализация. При разговор с хората станало ясно,
че по принцип те нямат право да се возят на тези стъпенки. Така ги инструктирали,
но въпреки всичко те се возели, имало сигнализация, дали има човек на
стъпенката, но тя била изрязана и не работила.
Увредения се е намирал на
задната стъпенка, ако застанем зад товарния автомобил в дясно. Или движейки се
на заден ход по посока на движението е в ляво. Той се е возил на стъпенката.
Самата стъпенка нямала увреждане.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380.
В случая, наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 26.02.2020 г., по
силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените
при използването на застрахования автомобил трети лица, се установява от
представената по делото застрахователна полица № BG/22/119003154416 със срок на валидност до 12.11.2020 г.
за сключена застраховка „Гражданска отговорност" в ЗК „Л.И.” АД.
Съдът намира, че следва да приложи
законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на
прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО
на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване
или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно,
изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото
право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите.
Съгласно изискванията на чл. 432, вр.
с чл. 380 КЗ ищецът е отправил до ответното дружество писмена застрахователна
претенция за изплащане на обезщетение неимуществени вреди, като е подаденото
искане с входящ № 08/09.03.2020 г. до ЗК „Л.И.” АД. Поради това съдът намира,
че предявения иск е допустим.
На следващо място следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай доколкото няма
постановена присъда, която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки
следва да бъдат установени с доказателства в хода на настоящото производство.
Видно от
свидетелските показания и заключението на съдебната авто - техническа
експертиза водачът на специализиран автомобил за битови отпадъци марка
„Мерцедес“ модел: 26 28 с рег.№ *** не е изпълнил задължението, регламентирано
в нормата на чл. 40 от ЗДвП, съгласно която водачът преди да
започне движение назад, е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство
е свободен и че няма да създадат опасност или затруднения за останалите
участници в движението, като по време на движението си назад е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. В случая водачът
на специализирания автомобил не е имал видимост за случващото се зад МПС,
поради спецификата на автомобила и е предприел маневра движение на заден ход
без да се увери, че тази маневра е безопасна. Обстоятелството, че водачът не е
изпълнил тези си задължения, не е проявил нужното внимание и грижа към
намиращото се на терена лице при предприетото от него движение на заден ход е
довело до последвалото го настъпило произшествие, при което е причинена смъртта
на пострадалия. Поради това съдът намира, че водачът на специализирания
автомобил е допуснал нарушение на посочената по-горе разпоредба като е бил
длъжен преди да предприеме маневра на заден ход, да се увери, че в посоката на
движение няма лица, които е възможно да бъдат увредени, и да съобрази
движението си с това. Не са ангажирани доказателства, които да оборят установената
в нормата на чл. 45, ал.2 ЗЗД презумпция за вина. Поради това съдът
приема, че деянието на водача на специализирания автомобил марка „Мерцедес“
модел: 26 28 с рег.№ *** И. Динев И. е противоправно и виновно и се намира в
причинно –следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат – смъртта на Й.А.М.. Ето защо настоящата съдебна
инстанция приема, че от страна на делинквента И. Динев И. са осъществени елементите
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. Поради това за неговия застраховател
ЗК „Л.И.” АД е възникнала отговорността да заплати претендираното обезщетение
за настъпилите в резултат на процесното ПТП неимуществени вреди за ищцата,
вследствие смъртта на нейния син Й.А.М..
Следователно отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 432 от КЗ следва да бъде ангажирана, като
предявените искове за неимуществени и имуществени вреди се явява доказан по
основание.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
В настоящия случай внезапната и
преждевременна загуба на сина е довела неминуемо до изключителен срив в
психиката на ищцата, видно от свидетелските показания. Привързаността им е била
много силна и взаимна, между тях са съществували отношения на обич и
разбирателство, характерни за връзката между родител и дете, силна духовна
близост и уважение, което отново се установява от свидетелските показания.
Внезапната смърт на сина на ищцата я е лишила завинаги от неговата обич и
морална и материална опора. Житейски погледнато загубата на дете е най-голямото
нещастие, което може да сполети едни родител. Чувството на безпомощност пред
безвъзвратното отнемане на най-скъпото същество е непреодолимо и неминуемо води
до промяна както в мирогледа на родителя, така и в поведенческите му реакции.
Болките и страданията ще съпътстват ищцата и сега, а и ще продължат през целия
им живот, поради невъзвратимата загуба. Внезапната смърт на Й.А.М. е лишила завинаги майка му от неговата
обич и опора, от подкрепата, която е имал, включително и с оглед възрастта си. Връзката
“родител – дете” освен кръвна е и емоционална, поради което смъртта на дете на
всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е един от най-тежките удари,
които човек може да преживее, поради което трудно може паричен еквивалент да
компенсира тежкия психически товар. Преминаването през мъката на родителя е много
дълго, трудно и болезнено и съобразявайки горните критерии съдът определи
размера на обезщетението от 200 000 лв.
От
страна на ответното дружество са направени следните възражения за съпричиняване
от страна на Й.А.М.:
че е нарушил правилата за безопасност, като е останал на степенката на товарния
автомобил, возейки се прав при движение на автомобила на заден ход и че имал
възможност и бил длъжен да слезе от специализирания автомобил и да навигира
водача за евентуални препятствия, намиращи се зад него, съгласно чл. 40, ал. 2
от ЗДвП.
В разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена
възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването
на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението
на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на
закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с
което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на
увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията
или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
По делото не са представени доказателства, че на пострадалия е
проведен инструктаж за безопасност относно работата на процесния автомобил. От
свидетелските показания на св. И. Динев И. става ясно, че фабрично тези камиони
имат датчици, които предупреждават за движение на заден ход и които препятстват
движението на заден ход на автомобила, ако на стъпенката има човек, но тези
датчици били премахнати и не са били налични за конкретния автомобил по време
на пътния инцидент. Липсата на посочените датчици се установява, и от обяснения
на вещото лице, изготвило автотехническата експертиза дадени в съдебно
заседание. Не са представени и доказателства, че има установена забрана, сметосъбирачите
да се намират на стъпенките, когато специализирания автомобил е в движение. Съпричиняването
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт на това основание предполага доказвани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
Тежестта за доказване на възражението за съпричиняване е на ответното
дружество, което в настоящия случай не установи, че от страна на пострадалия са
извършени действия, които се намират в причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат. Поради това в настоящия случай
съдът намира, че направеното възражение за съпричиняване е неоснователно.
По отношение на възражението, че Й.А.М. бил длъжен
да слезе от специализирания автомобил и да навигира водача за евентуални
препятствия, намиращи се зад него, съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗДвП.
Съдът счита, че посоченото задължение
в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП е на водачът на превозното средство, а
не на другите участници в движението. В случая водачът, а не пострадалия,
познавайки спецификите на автомобила, е бил длъжен да обезопаси маневрата си,
като осигури човек който да наблюдава пътя зад автомобила, където видимост за
шофьора не е имало. Поради това съдът намира и това възражение за съпричиняване
за неоснователно.
Предвид гореизложеното съдът намира, че З.К. „Л.И. АД
следва да заплати на Г.А.М. сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане -
претърпени болки и страдания като майка и законен наследник на Й.А.М., починал
на 26.02.2020г. вследствие пътно-транспортно произшествие на същата дата, в с.З.,
общ. С.З., причинено виновно от И.Д.И., при управлението на специализиран
автомобил за сметосъбиране марка „Мерцедес”, модел 2628, рег.№ ***, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на дължимата сума.
По отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че Г.А.М.
е материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът,
оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако
се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за
наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда
и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. – 3
530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв. Следователно при спазване на
посочените правила в настоящия случай адвокатско възнаграждение е в размер на 5
350 лв.
С оглед изхода на делото З.К. „Л.И.“ АД следва
да заплати на адвокат С.Т. адвокатско възнаграждение в размер на 5 530 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът З.К. „Л.И.“ АД следва
да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
сумата от 8 000 лв. за държавна
такса.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.К. „Л.И. АД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление град *** да заплати
на Г.А.М., с ЕГН **********,*** поляна 1 със съдебен адрес:***, със съдебен
адрес *** – адв. С.Т. сумата от 200 000 лв. /двеста хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
непозволено увреждане - претърпени болки и страдания като майка и законен
наследник на Й.А.М., починал на 26.02.2020г. вследствие пътно-транспортно
произшествие на същата дата, в с.З., общ. С.З., причинено виновно от И.Д.И.,
при управлението на специализиран автомобил за сметосъбиране марка „Мерцедес”,
модел 2628, рег.№ ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на дължимата сума по
банкова сметка ***, с титуляр С. Костадинова Т..
ОСЪЖДА З.К. „Л.И. АД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление град С*** А да
заплати на адв. С.Т., с адрес: *** адвокатско
възнаграждение в размер на 5 530 лв.
ОСЪЖДА З.К. „Л.И. АД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С*** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата
от 8 000 лв. за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :