ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 336
гр. Перник , 26.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на двадесет и шести април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Частно
гражданско дело № 20211700100239 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 257, вр. чл. 255 ГПК.
Образувано е по молба на Р. Ж. Б. за определяне на срок при бавност за произнасяне
по молба от 21.03.2021г. с правно основание чл. 253 ГПК и на молба от 04.04.2021г. и двете
подадени по електронната поща по гр.д. № 58/2020г. по описа на Районен съд- Трън.
По повод молбата е изготвено становище на съдията-докладчик.
Молбата за определяне на срок при бавност е процесуално допустима.
Съдът, като прецени данните по делото във връзка с доводите на молителя и
становището на съдията-докладчик, намира следното.
Р. Ж. Б. е ответник по гр.д. № 58/2020г. по описа на Районен съд- Трън, което е
образувано по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.
Делото е било насроченото за 17.03.2021г. за открито съдебно заседание.
На 16.03.2021г. е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца за
отлагане на делото поради служебна ангажираност по дела в други съдилища.
На 17.03.2021г. е постъпила молба и от Управителя на дружеството - ищец с искане
за отлагане, защото е имал контакт със заразени с коронавирус и той проявява симптоми на
заболяването.
С молба рег. № 260286/16.03.2021г. ответниците са поискали постановяване на
неприсъствено решение.
Видно от протокола от съдебно заседание, районният съд е докладвал трите молби,
1
приел е, че са налице пречки за даване ход на делото и е отложил същото за 23.04.2021г. от
13.30 ч.
На 21.03.2021г. по електронната поща е подадена молба от процесуалния
представител на ответника Р.Б., която молба е с рег. № 2600317/23.03.2021г.. Поискано е на
основание чл. 253 от ГПК съдът да отмени постановеното протоколно определение, с което
не е даден ход на и вместо него да се даде ход на делото по същество и да се постанови
неприсъствено решение.
Алтернативно е направено искане да се приеме, че проведеното на 17.03.2021г.
открито съдебно заседание е първо проведено редовно такова, да се приеме, че делото е
изяснено от фактическа страна, да се обяви същото за решаване и да се даде 10- дневен срок
за писмена защита.
На 04.04.2021г. по електронната поща е подадена втора молба от ответника, която е
с вх. № 260359/05.04.2021г. В нея е посочено, че след направена справка е установено, че по
първата молба няма произнасяне и че по същата ще има произнасяне в открито съдебно
заседание.
Поискано е да се приеме, че са налице предпоставките за уважаване на първата
молба и за извършване на поисканите с тази молба действия чрез насрочване и провеждане
на закрито съдебно заседание преди насроченото открито такова. Твърди се, че в случай, че
се проведе ново открито съдебно заседание, то се обезсмисля изцяло процедурата по чл. 238
и чл. 142 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.5 от ГПК, съдът се произнася с решение в
едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, което
означава след провеждане на заседанието по чл. 149, ал.2 ГПК. В последното съдът обявява
устните състезания за приключени и посочва деня, в който ще обяви решението. Т.е.
недопустимо е в закрито съдебно заседание съдът да приключи съдебното дирене и да обяви
делото за решаване. Изхождайки от систематическото място на разпоредбата на чл. 238
ГПК, намираща се в Глава 18-та – решаване на делата, Раздел първи на ГПК , следва, че
правилата на чл. 235, ал.5 ГПК и чл. 149, ал.2 ГПК намират приложение и при
постановяване на неприсъствено решение или за да се пристъпи към постановяване на
такова решение, съдът следва в открито заседание да обяви на страните, че ще се произнесе
с неприсъствено решение. Разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 ГПК не изключват
приложимостта на посочените норми. Извод, че съдът може да пристъпи към постановяване
на неприсъствено решение само след проведено открито съдебно заседание, се налага и от
нормата на чл. 239, ал.3 ГПК, предвиждаща, че когато съдът прецени, че не са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, той отхвърля искането с
определение и продължава разглеждането на делото, а делата се разглеждат в открито
съдебно заседание – чл.11 и чл.143 ГПК.
2
Действително според чл. 253 от ГПК определенията, които не слагат край на делото,
могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на
обстоятелствата, грешка или пропуск. Тази разпоредба обаче не може да се прилага
изолирано и без да се отчитат останалите процесуални норми. Както се посочи, за да се
пристъпи към постановяване на решение /такова по общия ред или неприсъствено/, преди
това трябва да е проведено открито съдебно заседание с призоваване на страните и
изслушването на същите, както и след провеждане на устните състезания. Затова е
невъзможно в закрито заседание съдът да отмени извършени в открито съдебно заседание
процесуални действия и едновременно с това да обяви, че делото е изяснено и даде ход по
същество.
След като съдът няма процесуална възможност в закрито заседание да приеме, че
делото е изяснено от фактическа страна и да обяви същото за решаване, то и
непровеждането на такова заседание по повод постъпилото искане по чл. 253 ГПК, не може
да се приеме като бездействие на съда, водещо до забавяне на производството.
Постановявайки, че по исканията по чл. 253 ГПК съдът ще се произнесе в открито съдебно
заседание, съдът не е забавил производството по делото.
Водим от горното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за определяне срок при бавност вх. №
260423/19.04.2021г., подадената от Р. Ж. Б. по гр.д. № 58/2020г. по описа на Районен съд-
Трън.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3