Присъда по дело №70/2019 на Районен съд - Тополовград

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	19 ноември 2019 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия:	Милена Иванова Семерджиева

Дело:	20192320200070
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	7 август 2019 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

№ 92 19.11.2019 г. гр. ТОПОЛОВГРАД

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА СЕМЕРДЖИЕВА

При СЕКРЕТАР: А.А.

Като разгледа докладваното от съдията

НЧХД № 70 по описа за 2019 г.

П Р И С Ъ Д И :

ПРИЗНАВА подс.Д.Г.П. – роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, българско гражданство, с висше образование-магистър, женен, работещ, неосъждан, с ЕГН **********

ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА, че

- На дата 25.04.2019 г. в 10.00 часа, в залата на Общински съвет – Тополовград в качеството му на длъжностно лице /общински съветник в Общински съвет Тополовград/ в проведено публично заседание, отразено и в интернет на следните линкове: https://sakarnews.info/svaliha-vasil-syarov-ot-posta-predsedatel-na-obs-topolovgrad https://www.youtube.com/watch?v=obC3FgCkld&feature=yotu.be е наклеветил тъжителя В.С., като разпространил позорни и неистински обстоятелства спрямо него, посочвайки го поименно, ведно с други три лица от местната власт, с изречението:”На фона на това /политически скандал „Апартаментгейт/ местната структура на ГЕРБ, по-точно в лицето на г-н С., А., любимишкия гуру с характерен псевдоним и госпожа с присъда за фалшифициране на дипломи „дерибействат” и „решават човешки съдби”.

- По същото време и място, в качеството му на длъжностно лице /общински съветник в Общински съвет Тополовград/ в проведено публично заседание, отразено и в интернет на следните линкове: https://sakarnews.info/svaliha-vasil-syarov-ot-posta-predsedatel-na-obs-topolovgrad https://www.youtube.com/watch?v=obC3FgCkld&feature=yotu.be е наклеветил тъжителя В.С., разпространявайки позорни и неистински обстоятелства и приписвайки му престъпление по смисъла на чл.282 ал.1 от НК /”длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения или превишава властта или правата си с цел на набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици”/, че като Председател на Общински съвет не е изпълнявал задълженията си, като с действията си е нанесъл вреда на хората в общината, както и специално на г-жа Б.Г. с думите: „Вие г-н С., за период от 4 години правейки се на председател на Общинския съвет не направихте нищо „един сантим” добро не направихте на хората в общината, а напротив, с горепосочения квартет вие интригантствахте, сплетничехте и решавахте човешки съдби, като посочвахте кой става и кой не става /тук визирам г-жа Б.…. която накрая изхвърлихте от борда. От половин година и най-вече последния месец внесохте смут и напрежение между 25 учители и 200 родители. За 4 години вие се убихте да пишете жалби против кмета и администрацията, вместо да помогнете да направите нещо полезно”.

ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл.148, ал.2, предл.1-во, във вр.чл.148 ал.1, т.1, 2, 3 и 4, във вр.с чл.147, ал.1, предл.1-во и 2-ро, във вр.чл.26 от НК го ОПРАВДАВА по това обвинение.

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Г.П. с установена по-горе самоличност

ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА, че

- На дата 25.04.2019 г. в 10.00 часа в залата на Общински съвет – Тополовград в качеството му на длъжностно лице /общински съветник в Общински съвет Тополовград/ в проведено публично заседание, отразено и в интернет на следните линкове: https://sakarnews.info/svaliha-vasil-syarov-ot-posta-predsedatel-na-obs-topolovgrad https://www.youtube.com/watch?v=obC3FgCkld&feature=yotu.be в присъствието на тъжителя В.С., го е обидил, като използвал срещу него и станалата нарицателна обидна дума „апартаментгейт”, като я модифицира и извършил цинично сравнение, съобразно името му – „С.”.

ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл.148, ал.1, т.1, 2, 3 и 4, във вр.с чл.146, ал.1, във вр.чл.26 от НК го ОПРАВДАВА по това обвинение.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените граждански искове от частния тъжител В.И.С. против подсъдимия Д.Г.П.:

- за заплащане на обезщетение за причинени на тъжителя в резултат на престъплението по чл.148 ал.2, предл.1-во, във вр.с чл.148, ал.1, т.1, 2, 3 и 4, във вр.чл.147, ал.1, предл.1-во и 2-ро, във вр.чл.26 от НК неимуществени вреди в размер на 30 000 лева /тридесет хиляди лева/, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

- за заплащане на обезщетение за причинени на тъжителя в резултат на престъплението по чл.148, ал.1, т.1, 2, 3 и 4, във вр.чл.146, ал.1, във вр.чл.26 от НК неимуществени вреди в размер на 20 000 лева /двадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА тъжителя В.И.С. ДА ЗАПЛАТИ на подс.Д.Г.П. направените по делото разноски в общ размер на 860 лв. /осемстотин и шестдесет лв./

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред ЯОС в 15-дневен срок от днес.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по ПРИСЪДА № 92/19.11.2019 г.

по НЧХД № 70/2019 г.по описа на ТРС

Наказателното производство от частен характер е образувано по тъжба подадена от В.И.С. против Д.Г.П., като са повдигнати обвинения за две продължавани престъпления:

клевета по чл.148, ал.2, предл.1-во, във вр.чл.148 ал.1, т.1, 2, 3 и 4, във вр.с чл.147, ал.1, предл.1-во и 2-ро, във вр.чл.26 от НК за това, че

и обида по чл.148, ал.1, т.1, 2, 3 и 4, във вр.с чл.146, ал.1, във вр.чл.26 от НК за това, че

Обвиненията се поддържат изцяло в съдебно заседание от тъжителя и неговите повереници, като се твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено от обективна и субективна страна извършването на престъпленията, в които е обвинен подс.П. и се претендира за справедлива присъда.

В наказателното производство са допуснати за съвместно разглеждане предявените от тъжителя граждански искове:

Гражданските искове също се поддържат изцяло и се претендира тяхното уважаване изцяло с всички законни последици.

Подсъдимият П. в отговор при получаване на препис от тъжбата изрично посочва, че не се признава за виновен по предявените му обвинения и твърди, че не са налице законови основания за ангажиране на неговата наказателна отговорност, предвид факта, че в качеството си на общински съветник и социално ангажиран гражданин е прочел на заседание на Общинския съвет декларация от името на група съветници, с която е внесъл предложение за включване в дневния ред на заседанието на точка, касаеща обсъждане и гласуване на оставка на Председателя на Общински съвет В.С. и с декларацията е изложил мотивите, които са го накарали да поиска тази оставка. Твърди се, че е изложил факти и обстоятелства известни на всички общински съветници и на гражданите в Тополовград, като е изразил личното си и това на други общински съветници мнение, относно дейността на С. в качеството му на Председател на ОбС и недостатъците в неговата работа. Изрично се позовава в отговора си и на трайната практика на ВКС, на Конституционния съд и на практиката на ЕСПЧ относно правото на свободно изразяване на мнение по смисъла на чл.39, 40, 41 от Конституцията на РБългария и чл.10 от ЕКЗПОС.

В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и заедно със защитника си, оспорва изцяло изложените в тъжбата обвинения, като доразвива защитната си теза изложена в отговора и претендира за оправдателна присъда и за неуважаване на предявените граждански искове, приети за съвместно разглеждане в наказателното производство.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства в хода на съдебното следствие, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 25.04.2019 г. в град Тополовград се е провело заседание на Общинския съвет – Тополовград, за което е съставен протокол № 49 и на което са присъствали от общо 17 общински съветника – 15 от тях. В процедурата след откриване на заседанието от Председателя на ОбС по обсъждане на дневния ред г-н П., в качеството си на общински съветник от името на група съветници е прочел декларация, с която е внесъл предложение като точка 1 от дневния ред да се включи обсъждане и гласуване на оставка на Председателя на Общинския съвет – Тополовград В.С.. В декларацията, видно от приложения по делото протокол № 49/25.04.2019 г. е записано:

„Апартаментгейт“ вече излезе извън контрол. Скандалът добива размери на „политическа чума, която помита всичко като лавина“. Управляващите са в ступор“………………………………………………………………………

„Такъв скандал съвременна България не помни. На фона на това, местната структура на ГЕРБ, по точно в лицето на господата С., А., любимишкия гуру с характерен псевдоним и госпожа с присъда за фалшифициране на дипломи деребействат и решават човешки съдби“……..

„Вие господин С. за период от четири години, правейки се на председател на Общинския съвет, не направихте нищо, един сантим не направихте добро за хората в тази община. Напротив, с горе посочения квартет Вие интриганствахте, сплетничехте, решавахте човешки съдби като посочвахте този става този не става, / тук визирам г-жа Б.Г., човек професионалист в своята област, човек с доказани качества, човек, когото вие бяхте сложили във вашата листа за общински съветник и накрая изхвърлихте от борда. От половин година и най-вече през последния месец вие внесохте смут и напрежение сред 25 учители и 200 родители, мислите ли, че тези хора ще ви простят и ще ви подкрепят. За 4 години вие се убихте да пишете жалби против Кмета, против администрацията вместо да помогнете да направите нещо полезно“………..

„Защо говорим за апартаментгейт или хасковогейт като имаме и сяровгейт. В рамките на вашето председателство вие се сдобихте с фитнес салон общинска собственост, сложихте кума си за директор на горското, шурито си за шеф на ВиК, братовчедка на Ваш съпартиец, който не е от община Тополовград за готвач на ДВПР и още т.н. Парадоксално обаче тъкмо аферата с инригантството ви придава някаква значимост на герой прави ви „важен“ поне във вашите очи, сигурно се усещате донейде по-представителен от каруцата направо Председател на Общински съвет“.

Посочените по-горе цитати от въпросната декларация са цитирани откъсъчно в частната тъжба с твърденията, че посочените факти и обстоятелства са позорни, неверни, клеветнически твърдения и с тях се приписват престъпни деяния на тъжителя, които той не е извършил.

В тъжбата са посочени и съответни линкове, за които се установява, че съответно първия е публикация в страницата на информационна агенция „Сакарнюз“ от 25.04.2019 г., в 15.50 часа и съответната публикация е направена от И.А., а за втория се установява, че е публикувано видео в Youtube на 25.04.2019 г. от информационна агенция „Сакарнюз“.

Видно от приложения протокол № 49 от 25.04.2019 г. председателстващият заседанието в последствие Кр.И. е предложил да се премине към гласуване на решение …„Г-н С. да отпадне като председател на Общинския съвет…“. Това предложение е подложено на гласуване и решението е прието от 16 общински съветници, от които 9-за, 5-против и 2- въздържали се.

В последствие на 27.05.2019 г. е входирана в Общински съвет – Тополовград докладна записка подадена и подписана от 8 общински съветника, включително и от г-н П., приложена по делото, за предсрочно прекратяване правомощията на Председателя на Общински съвет – Тополовград – В.С., на основание чл.24, ал.3 т.2, предл.2 от ЗМСМА, чл.18 ал.1 т.2 предл.2 от ПОДОбСНКВОбА. В докладната са посочени мотиви, касаещи системно неизпълнение на задълженията на г-н С. като Председател на Общински съвет, от началото на мандата до внасяне на докладната записка през 2019 г. След внесената докладна, видно от свидетелските показания на св.М. и Б. е било взето решение от Общинския съвет за предсрочното прекратяване правомощията на Председателя В.С..

По делото са представени множество писмени доказателства: удостоверения за сключен граждански брак, за родствени връзки, писма от „Водоснабдяване и канализация“ЕООД – Хасково, от ЮИДП ДП – гр.Сливен с приложени към тях договори, копие за договор за отдаване под наем на фитнес салон, както и протокол за провеждане на търг на Община Тополовград, от които се установява, че „В.“ЕООД – Тополовград, чиито управител е съпругата на С., в следствие проведен търг е наемател по договор за наем от 11.07.2017 г. на имот - частна общинска собственост; че А.С.Х. – брат на съпругата на С. е назначен като „ръководител“ особено звено – Тополовград към „В и К“ЕООД - Хасково и в хода на съдебното следствие трудовите правоотношения с това лице са прекратени; че Н.П.Л., който видно от свидетелските показания на св.Г. е кум на С., е сключил договор за управление и изпълнява длъжността „директор“ на ТП ДЛС –Тополовград.

От приложената докладна записка от 27.05.2019 г., отчета за дейността на Общински съвет – Тополовград за периода от 01.11.2018 г. – 15.07.2019 г. и протоколи от проведени заседания на ОбС на 31.05.2018 г., 27.07.2018 г., 26.10.2018 г., 31.01.2019 г., представени от защитника на подсъдимия, както и от представеното от ОбС – Тополовград писмо от 06.11.2019 г. се установяват факти и обстоятелства, касаещи системно неизпълнение на задълженията от страна на Председателя на ОбС – г-н С., отнасящи се до неизпълнение на разпоредбите на Правилника за дейността на ОбС, довели до множеството оспорени от Областния управител и отменени от съда, както решения на ОбС – Тополовград като незаконосъобразни, така и отменени разпоредби от наредби на ОбС /подробно описани в приложеното писмо от 06.11.2019 г. на ОбС-Тополовград/, до организирането по график участието на общинските съветници, прием на граждани по населени места, неспазване на 7-дневния срок преди провеждане на заседанията на ОбС за уведомяване на общинските съветници и изпращане на поканите и материалите за заседанията, довеждането до знанието на гражданите на всички актове приети от ОбС, публикуването им в средствата за масово осведомяване и в интернет страницата на общината, както и разгласяване на оспорените актове на ОбС, съответно спрените, отменените или потвърдените, до задълженията си и непредприемане действия по Правилника или други такива, предвид на системни отсъствия на определени общински съветници от заседания на постоянните комисии към ОбС, които отсъствия са били причина тези комисиида не провеждат заседания. Освен това, в цитираните по-горе протоколи от заседания на ОбС съществуват официално записани изказвания на общински съветници и по-специално на Кмета на Община Тополовград, касаещи непредприемането на никакви действия от страна на Председателя на ОбС относно важни за обществеността и гражданите на Тополовград въпроси, относно системно неприсъствие на общинския съветник А. на заседания на комисиите, в които участва, относно пречките, които са създавани при отпускането на средства за спечелените проекти за Община Тополовград, както и други такива, свързани с решаването на важни за гражданите и обществеността въпроси. В приложените протоколи се съдържат и изявления, относно интриги и доноси, които пречат на същинската работа на общината, на Кмета и на общинската администрация. В подкрепа на тези изявления е изискана в хода на съдебното следствие и приложена от Община – Тополовград справка, относно извършени проверки от различно естество и институции, не планови, по сигнал, без да е уточнено от кой е подаден сигнала и за повечето от проверките е записано в справката, че няма съставени протоколи и резултати от тях. Записано е, че единствено Главен финансов инспектор Д. е представил заповед за извършване на финансова проверка във връзка със ЗДФИ, по предварителна преписка на Специализирана прокуратура. Във връзка с тази проверка са получени от Прокуратурата 5 броя писма, които са приложени към справката и в нея е посочено, че в отговор на тях са изпратени огромен брой документи, ангажиращи почти цялото работно време на голяма част от служителите в Общинска администрация, които не са изпълнявали редовните си задължения през този период. От приложеното по делото писмо от 31.10.2019 г. на Административния ръководител на Специализираната прокуратура се установява, че преписката при тях е постъпила по компетентност и е образувана по жалба от г-н В.С. ***.

Освен посочените по-горе многобройни приложени по делото писмени доказателства, в хода на съдебното следствие са събрани и гласни такива, като са разпитани две групи свидетели – по искане на тъжителя са разпитани свидетелите Тумбалов, П. и К., а по искане на подсъдимия – свидетелите П., Г., М., И., М. и Б..

Свидетелите Т. и П. установяват в показанията си факти и обстоятелства главно свързани със състоянието на тъжителя след проведеното заседание на ОбС на 25.04.2019 г., като последните не са очевидци и не са присъствали на самото заседание. И двамата свидетели посочват, че С. е бил много променен, не е бил контактен, нямал е желание да контактува с никой, бил е възмутен от това, което е казано за дерибействането, за уреждане на роднини и за разпореждането с човешки съдби, бил е дълбоко засегнат, обиден и разстроен, дори е имал здравословни проблеми свързани с кръвното налягане и всичко което се е случило е повлияло на неговата психика. Св.Т. посочва, че е запознат с декларацията от интернет пространството и относно изложеното в нея посочва, че не е чувал С. да оказва натиск при назначенията в града и на г-н П. като директор на училището . Този свидетел също така посочва, че С. е бил избран за председател на ОбС с решаващият глас на П., въпреки че същият по това време е бил Председател на БСП – Тополовград, С. не е имал достатъчно мнозинство в местния парламент и е имал нужда от един глас за да бъде избран. Св.Т. посочва също така, че С. му се е оплакал, че му се обаждат за какво ли не да го питат – „кой да вземат на работа“ и той е споделил с Т. - ..“като че ли е моя работа“. Св.Т. на въпрос на защитника на подсъдимия има ли наблюдения върху работата на председателя на ОбС и как се е справял с тази работа посочва, че по време на неговия мандат има изключително нисък процент на отменени решения – „3 или 4 акта отменени“ и „нито едно решение не е спряно от Областния управител по време на неговия мандат“. Относно прекратяване правомощията на председателя на ОбС св.Т. посочва, че искането е направено преди четеното на декларацията, а относно фактите свързани с назначенията на близки и роднини, потвърждава че фитнес дейността е свързана с г-н С. и А.Х., който е началник на „ВиК“ – „мисля че е брат на жената на С.“.

Св.П., освен че обстойно описва психическото състояние на тъжителя, както бе посочено по-горе, посочва че тъжителят е дисциплинират и трудолюбив човек и не е запознат с работата му като председател на Об/С, но знае че има приемно време и посочва часовете. Относно фактите, свързани с назначенията посочва че директора на ВиК е брат на съпругата на С., фитнес салона е на неговата съпруга, а управителя на ДЛС – Тополовград е приятел на С., не знае дали имат родствена връзка.

Третата свидетелка, разпитана по искане на тъжителя и неговия повереник е св.К., която в съдебно заседание от 19.11.2019 г. посочва единствено, че познава страните като съграждани и не е присъствала на среща между г-н С., П. и Б.Г. нито в общината в кабинета на С., нито на друго място с тези лица. Тази свидетелка посочва също, че не знае да е упражняван натиск върху Б.Г. и последната не й е споделяла нищо в тази връзка, въпреки че тя работи като зам.директор в училището, в което е била директор св.Г..

Другата група свидетели посочени по-горе са разпитани по искане на защитника на подсъдимия.

Св.П. е съпруга на подсъдимия, посочва че желае да свидетелства след като съдът я е запознал с възможността и правото да откаже такова и тази свидетелка и тази свидетелка посочва факти и обстоятелства, свързани с телефонни обаждания на съпруга й и посещения в дома им, свързани с вмешателство от страна на В.С. и А.А., относно назначенията, които е следвало да извърши съпруга й когато е бил директор на началното училище, както и относно избиране на определени фирми за хранене на учениците. Св.П. посочва също, че съпругът й е напуснал работа при много тежък психически натиск от страна на С. и А. На страница 18 от протокол от съдебно заседание от 16.10.2019 г. последната посочва: „Натискът беше постоянен, постоянно му изпращаха проверки от ХЕИ, от Министерството на образованието. От инспектората…. Проверяваха му всичко, притискаха го, че трябва да напусне работа. Говоря за С. и А.…“. „Натискът се засили особено след като той отказа да наема лица и да сключи договор с доставчика на закуските. От тогава, когато започна да не назначава хората, които те искаха и прекрати договора с фирмата“. Тази свидетелка посочва и за споделен от съпруга й случай на заплаха от страна на А., че ще го бие. Св.П. свидетелства и относно обстоятелствата, при които тя е била назначена на работа в СОУ“*********“, по времето когато св.Б.Г. е била директор, както и отношението на С. и Анастасов към тогавашната директорка Б.Г.. На страница 18 от протокола от съдебно заседание от 16.10.2019 г. тази свидетелка посочва: „Трябваше да стана член на ГЕРБ за да започна работа“….“Тогава директор на училището беше Б.Г. и тя ми каза, че ако трябва да бъда назначена, трябва да се уточня със С.. Отидох при него и той ми каза, че трябва да съм член на ГЕРБ за да започна работа“….“С Б.Г. направиха така, че да не работи като директор. Тя се яви на конкурс за директор, но направиха така, че да не започне“. На страница 19 от същия протокол св.П. посочва: „ Стресът беше голям върху нашето семейство, напрежението беше огромно. Бяхме в един ступор психологически, в който не знаехме дали ще оцелеем. Не знаехме от кого да намерим защита“.

Св.Б.Г. посочва в показанията си, че отношенията й с подсъдимия са чисто професионални – бивши колеги, а отношенията с тъжителя са също такива, тъй като последната е била в листата на ГЕРБ в предишните местни избори, а С. е представител на партия ГЕРБ. Тази свидетелка посочва факти и обстоятелства свързани с многократни обаждания по телефона от страна на С. и А. в качеството им на представители на партия ГЕРБ „кого трябва да назначава и кого да уволнява“ Г. в качеството й на директор на СУ“*********“. На страница 20 от протокола от 16.10.2019 г. тази свидетелка посочва: „Назначих трима души с намесата на С. и А. Отказах да уволнявам служители, както те искаха от мен. Тогава отношението към мен се промени. Те казаха, че няма да ме подкрепят за длъжността директор.“ На страница 21 от същия протокол е записано: „Споделяла съм с П. за вмешателството в работата ми и той е имал такива случаи. Присъствали сме заедно на обща среща“….“В кабинета на С.……бяха го замесили – С. беше замесил П., че той е казал нещо против мен и лицето, с което съжителствам. П. дойде и каза, че не е казвал нищо…… Беше се създала интрига между нас“…..“Когато П. прочете декларацията отсъствах от града и след това слушах сайта на „Сакарнюз“ и това, което чух като твърдения е напълно вярно, съвпада с действителността“……“В тази декларация е цитирано моето име. Точно отразява истината това, което е казано в декларацията за мен“.

Св.М. посочва, че са в близки приятелски отношения със семейство П. и пресъздава факти и обстоятелства, които са й разказвани от П., като изрично посочва, че той й е споделял всичко това, за което свидетелства и тя не е очевидец. Тази свидетелска пресъздава казаното от П., че са го притискали и заплашвали, относно сключване на договор за закуски, за назначаване на хода, за назначаване на съпругата му, че трябва да стане член на ГЕРБ, като тази свидетелка посочва, че е била очевидец на отношението на А. към г-н П., въпреки че той не е присъствал в центъра на село *******, където тя е била кмет. В деня на европейските избори е била очевидец :“ Как А. псуваше П. и го нарече с цинични думи, които не мога да повторя. Това стана пред жители на село *******“ /стр.23 от протокола от 16.10.2019 г. В показанията си тази свидетелка посочва, че като кмет на село Радовец е присъствала на всички сесии и по време на сесиите е била свидетел, „че са правени забележки и критики по отношение работа на С., по отношение на технически грешки“ /стр.23 от протокола от 16.10.2019 г.

Св.И. посочва изрично, че няма никакви отношения със страните и работи като чистачка в училището, където е работил П. като директор. Тази свидетелка посочва факта, относно назначението на нейна колежка като чистачка в училището, където П. е бил директор. На страница 23 от протокола от 16.10.2019 г. тази свидетелка посочва: „Тя ходеше навсякъде и говореше с всички колеги, че г-н С. я е назначил на работа. Лично на мен е казвала това“.

Св.М. посочва, че като общински съветник е имал служебни отношения и с двете страни по делото и е очевидец на прочитането на декларацията и на самото гласуване за предсрочно прекратяване правомощията на председателя на ОбС. На страница 24 и 25 от протокола от 16.10.2019 г. този свидетел посочва: “Г-н П. изрази своето мнение по въпроса. Това бяха неща, които се коментираха в публичното пространство. Коментираше се от гражданите. Това, което съм чул е това, което беше изразено в декларацията на П. по повод назначенията…. Знам, че това е така, което е записано в декларацията – за роднините, за фитнес салона….. Чул съм коментар за назначението на Б.Г., свързва се с конкретни политически пристрастия нейното неспечелване на конкурса. Това което се коментира е, че не е изпълнила поръчки на управляващата партия ГЕРБ“. ….“Общо известно е в обществото в града, че за започване на работа, за запазване на поста, трябва да декларираш, че си съпричастен към ГЕРБ, иначе не ти се решават нещата и това се коментира и от гражданите, не само от общинските съветници“…….“ Това което е написано като изявления в самата декларация са общо известни неща и се коментират от гражданството в Тополовград. Няма нищо измислено“. …..“ Не се изпълняват на достатъчно добро ниво задълженията от председателя на ОбС. Кметът Б. на сесия имаше изявления, че в следствие на доноси има постоянни проверки и служителите не могат да си вършат работата, заради проверките. На сесия е казвано, че са подписвани от С..“……..“В разговор с П. той ми е споделял……. Че има натиск при назначаване на кадри в училището…..в публичното пространство имаше слаби коментари в това отношение.“ Относно назначени от роднинския кръг на С., този свидетел посочва: “Няма разминаване между фактите от действителността и изявленията в декларацията на П.“.

Св.Б. като Кмет на общината посочва, че е работил съвместно и с двете страни по делото, и е присъствал на заседанието на ОбС. Този свидетел посочва факти и обстоятелства свързани с прочетената декларация, гласуването за предсрочното освобождаване на С. като председател на ОбС след внасяне на докладна, проверките които са били извършвани в общината и създаваните затруднения в работата на служителите от общинска администрация. На страница 2 и 3 от протокола от 19.11.2019 г. този свидетел посочва: „В последните три четири години в общината непрекъснато се извършваха проверки, които затрудняваха работата на служителите……..имам изказвания в тази връзка – в общинския съвет и пред медиите. Не мога да кажа от кого са сигналите, но по Закона за горите има сигнал от С. до Специализираната прокуратура. При тези проверки няма установени нарушения……мисля че по негови доноси и сигнали се извършваха тези проверки, това се разпространяваше в общественото пространство.“……“Казвам това, което се говори в публичното пространство в града, че той е инициирал всички сигнали и проверки. Не съм повярвал на този слух, но така се говореше сред гражданите и проверките бяха факт“……………“Всички обстоятелства изложени в тази декларация се коментират сред гражданите, стигали са до мен като информация пак от граждани, от общински съветници и въобще в публичното пространство“…..“С тази декларация П. искаше да се чуят в обществото фактите. Искаше да изрази мнение за общината, че тя не е частна фирма и никой не може да се разпорежда с нея“. ……“Декларацията на П. само инициира въпроса за работата на председателя и отпуши недоволството на общинските съветници от работата“……..“Фактите посочени в декларацията са известни в обществото и се обсъждат между гражданите. Гражданите пред мен са поставяли тези факти“……..“Не се сещам кои са по имена, но граждани са ми споделяли тези факти с ирония и насмешка……“ П. имаше доблестта да каже нещо, което се знаеше в обществото и града и никой друг не посмя да го каже“…….“Запознат съм с работата на П. докато беше директор. В последствие разбрах, че имало натиск от С. върху работата му“……..“Коментирал съм с П. и той ми е казвал, че са му звънели през нощта и е бил заплашван.“

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи издадени в съответната форма и по съответния ред, неоспорени от страните, както и от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, посочени по-горе. Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитаните по делото свидетели по искане на тъжителя – свидетелите Т. и П., относно всички факти и обстоятелства, за които те свидетелстват, с изключение на фактите, изложени от тях, които са в противоречие със събраните по делото писмени доказателства, а именно: за свидетеля Т., относно отменените решение на ОбС, тъй като за тях е налице документ, сочещ на многобройни такива, а не 3-4 акта, както посочва св.Т. и за факта, че искането за предсрочно прекратяване пълномощията на председателя е преди четеното на декларацията, тъй като по делото е представена докладна, която е с дата следваща дата на въпросното заседание на ОбС и датата на самата декларация прочетена на него. За свидетеля П. за определено приемно време на председателя и относно публикувани актове на ОбС, тъй като неговите показания са в противоречие с представената докладна от група общински съветници и отчета за работата на ОбС, от които стана ясно, че именно тези задължения председателят на ОбС не е изпълнявал системно. Също така, в показанията на св.Тумбалов се съдържат оценъчни съждения, касаещи понятието“дерибействане, разпореждане с човешки съдби“, като този свидетел не изтъква факти и обстоятелства, а посочва че негово субективно виждане е, че дадените квалификации не са присъщи за С., тъй като „той е скромен мъж“. Същото се отнася и за св.П., който посочва „познавам морала на С. и знам, че не е бил в позицията, в която може да върши това“. Тези оценъчни съждения не съставляват свидетелски показания, които могат да бъдат годно доказателство по делото и в тази част не следва да се кредитират. Относно показанията на третата свидетелка К. – те са неотносими към правния спор, тъй като засягат факти и обстоятелства, които не касаят конкретно предмета на обвинението, а касаят факти и обстоятелства, свързани косвено със свидетелстваща по делото – св.Б.Г. и касаят нейното поведение и по-скоро опровергават нейните твърдения, че на съвместна среща в кабинета на С. е присъствала св.К. Тези факти обаче не са относими към предмета на обвинението и не са предмет на доказване. Затова показанията на тази свидетелска не следва да се кредитират.

Относно показанията на другата група свидетели – тези посочени от подсъдимия и неговия защитник, в по-голямата си част те са непротиворечиви, обективни, безпристрастни и в съответствие със събраните по делото писмени доказателства и следва да се кредитират изцяло. Такива са показанията на свидетелите М., И., М. и Б.. Тези свидетели нямат близки, роднински отношения, приятелски такива, нито пък други отношения, които биха могли да породят съмнение за тяхната безпристрастност. Още повече, че техните показания изцяло съвпадат със събраните по делото писмени доказателства. Единствено св.М. е в семейни, приятелски отношения с П., но съдът счита, че нейните показания не са пристрастни, тъй като те съвпадат с показанията на всички други разпитани по делото свидетели, не са в противоречие с тях, както и с приложените по делото писмени доказателства – протоколи от заседанията на ОбС, докладни и писма, касаещи дейността на съвета, още повече, че тази свидетелка като Кмет на село ******** е присъствала на всички заседания.

Относно показанията на св.Б.Г., съдът счита, че нейните показания следва да се кредитират в по-голямата си част, тъй като тя също не е в близки, приятелски, роднински отношения със страните, единствено и само в служебни такива с подсъдимия, които обаче не могат да обусловят абсолютно пристрастие и недостоверност на фактите и обстоятелствата, които излага тази свидетелка, тъй като повечето от фактите изложени от нея се подкрепят от показанията на другите разпитани по делото свидетели и от събраните по делото писмени доказателства – докладни, отчети, протоколи на заседания и писма. Единствено се установи противоречие между показанията на тази свидетелка с показанията на св.П. при назначаването на последната на работа, но при допуснатата и извършена очна ставка между двете се установи, че няма съществени противоречия, относно факта кой на кого е казал и как е трябвало да стане членството на П. в ГЕРБ и разговора й със С. по този въпрос, във връзка с назначението й в училището, на което Г. е била директор. При очната ставка на страница 26 от протокол от съдебно заседание от 16.10.2019 г. изрично и двете свидетелки посочват : „Да, така е“ и посочват: „няма противоречия по тези въпроси“, „По един и същи начин казахме нещата“ .

Показанията на св.Г. не следва да се кредитират единствено и само относно изложения от нея факт, че на срещата в кабинета на г-н С. е присъствала Д.К., която може да потвърди, както казва свидетелката : „ може да каже за вмешателството и интригата“ /стр.21 от протокола от 16.10.2019 г./. Показанията й в тази насока не кореспондират със събраните по делото доказателства – нито с писмени, нито с гласни такива.

Относно показанията на св.П., действително последната е съпруга на подсъдимия и като такава следва да се приеме, че е в близка връзка и може да се счита за заинтересована от изхода на делото. Но въпреки това нейните показания следва да се кредитират, тъй като те напълно съвпадат с всички събрани по делото доказателства, както писмени такива, така и с показанията на всички други свидетели, които нямат връзка със страните и са напълно безпристрастни. Между нейните свидетелски показания и между показанията на другите свидетели, съдът не установи съществени противоречия по основните факти, предмет на обвинението, които да обусловят или да наведат някакво съмнение, че тази свидетелка е пристрастна и изложените от нея факти и обстоятелства са недостоверни.

С оглед на изложеното и след съвкупна, обективна и цялостна преценка на събраните доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Първото обвинение, което е предявено против подсъдимия е за клевета с правна квалификация чл.148, ал.2, предл.1-во, във вр.чл.148 ал.1, т.1, 2, 3 и 4, във вр.с чл.147, ал.1, предл.1-во и 2-ро, във вр.чл.26 от НК.

Второто обвинение, което е предявено против подсъдимия е за обида с правна квалификация чл.148, ал.1, т.1, 2, 3 и 4, във вр.с чл.146, ал.1, във вр.чл.26 от НК.

Съдът счита, че в хода на съдебното следствие от събраните писмени и гласни доказателства не се установи по безспорен и категоричен начин подс.П. да е осъществил както от обективна, така и от субективна страна престъпленията клевета и обида, в които е обвинен.

От обективна страна за да бъде осъществен състава на клеветата е необходимо да бъде установено по безспорен и категоричен начин, че деецът разгласява за другиго неистински, позорни обстоятелства или му приписва престъпления, които не са извършени. По смисъла на чл.147 от НК позорно обстоятелство е твърдение за съществуването на конкретен факт/конкретни факти от действителността, които деецът свързва с личността на пострадалия и които са от естество да накърнят доброто име в обществото, да компрометират или да засегнат достойнството, честта и авторитета на оклеветеното лице. Този факт или факти следва да е достатъчно конкретизиран по съдържание, по време и пространствени параметри, както и по отношение на лицето, което е негов адресат. За съставомерността на деянието е необходимо не само разгласените факти и обстоятелства да са позорящи от гледна точка на морала, но и да не отговарят на действителността, т.е. да са неистински, което от субективна страна следва да се съзнава от клеветящия или най-малко да се допуска неистинността им, включително авторството. Също така за да бъде съставомерно позорящото обстоятелство, то следва да е такова само по себе си в обективната действителност, а не пречупено през субективната оценка на оклеветеното лице.

А относно приписването на престъпление, което не е извършено за да бъде съставомерно деянието отново е необходимо да е посочено конкретно престъплението, което се приписва на оклеветеното лице по време, място, обстоятелства, при които е извършено и да е посочена връзката на адресата с конкретното обществено опасно деяние.

От субективна страна престъплението клевета е умишлено престъпление, осъществява се при пряк умисъл, при което деецът трябва да съзнава и да има субективната увереност за неистинността на позорните обстоятелства и да не е добросъвестен при излагането им, целейки да компрометира оклеветеното лице и да засегне доброто му име в обществото.

От обективна страна за да бъде осъществен състава на обидата е необходимо да бъде установено по безспорен и категоричен начин, че деецът е казал или извършил нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие и от субективна страна, че деецът е съзнавал и е имал субективната увереност, че казаното или извършеното би засегнало и унизило обиденото лице и да е целял именно това.

В конкретният случай, от събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че подс.П. в качеството си на общински съветник и социално отговорен и ангажиран гражданин е изложил в процесната декларация факти и обстоятелства от действителността, които не са неистински, а съществуват в обективната действителност, които са пряко възприети от самия подсъдим и от други граждани, които са споделили тези факти с него, именно в качеството му на общински съветник. Всички изложени по-горе твърдения се доказват от свидетелските показания и от приложените по делото писма, докладни, решения на ОбС, отчети и справки, че съществуват в обективната действителност и са известни както на общинските съветници, така и на гражданите в гр.Тополовград и са повод за нарастващо недоверие и обществена тревога. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че по време на проведен търг за сключване на договор за наем за процесния фитнес салон, съществува само една оферта за участие на търга и то от съпругата на С. и именно управляваното от нея дружество е сключило въпросния договор. Също така установява се от писмените доказателства, че на ръководни длъжности – директор на ДЛС-Тополовград, ръководител на обособено звено към „В и К“ЕООД гр.Хасково са назначени лица, които са в много близки отношения с тъжителя – негов кум и негов зет. От обясненията на свидетелите Г., И., П. и М. се установява по категоричен начин, че върху Б.Г. в качеството изпълняващ длъжността директор, по време на нейната работа е оказван натиск за назначаване на определени лица, свързани с управляващата партия ГЕРБ. Установи се и случаят с назначението на работа на А.П. и поставеното изискване за да бъде назначена, същата да стане член на ГЕРБ. От събраните по делото доказателства – свидетелските показания на И., М. и Г., както и от свидетелските показания на П., се подкрепят и обясненията на подс.П., и от всички тях се установява по категоричен начин, че С. е осъществявал натиск по телефона, включително с посещения в дома на П. за назначаване на определени лица, като при една от срещите им в офиса на ГЕРБ, където П. е бил извикан, съпартиец на С. – А. при нежеланието на П. да се подчини е направил опит за физическо посегателство върху личността на П., което е било предотвратено от намесата на С.. По безспорен начин се доказа по делото и съдбата на св.Г. – по какъв начин е участвала и не е спечелила конкурс за назначаването й като директор на училището. Също така, от представените писмени доказателства – докладна записка, отчет за дейността на ОбС, писма и справки, изхождащи от различни институции, както и от свидетелските показания на св.Б. и М., както и от приложените протоколи на ОбС, по безспорен начин се установява, че С. не е изпълнявал системно задълженията си, такива каквито са по закон като председател на ОбС и това системно неизпълнение на задълженията е подробно описано в докладна записка, внесена от група общински съветници, която е послужила за предизвикване на дебат и гласуване в крайна сметка на решение на ОбС, с което са били прекратени предсрочно правомощията на председателя С.. Също така установи се от горепосочените доказателства по безспорен начин, че по сигнал на С. до Специализираната прокуратура е образувана проверка от органите на същата на Кмета на общината, че проверки са били реализирани непрекъснато, като проверяващите органи са отказали да уведомят общинската администрация по чии сигнали са инициирани те, но тези проверки са продължавали с месеци и са пречели на общинската администрация и на Кмета да вършат ежедневната си работа и дейността в интерес на гражданите, като се установи, че нито една проверка не е довела до резултат констатиращ нарушение или престъпление или вина на общински служители. Изрично в протоколите от заседанията на ОбС, кметът на общината е заявил, че в резултат на писани доноси и жалби, повечето време от неговия мандат е бил ангажиран с даване на обяснения и проверки, което е затруднявало прякото изпълнение на задълженията му в интерес на гражданите. Следователно, по делото са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи извода, че изложените факти и обстоятелства в декларацията от П., са истински, съществуващи в действителността и в никакъв случай не са насочени към личността на С. и не са имали за цел да го наклеветят, а по-скоро са изложени в такава политическа декларация, с цел да предизвикат обществен дебат, насочен към подобряване работата на ОбС и към решаване проблемите на обществеността в Тополовград. Също така в процесната декларация няма посочени конкретни факти за получаване на неследващи се облаги или причиняване другиму вреди от тъжителя, при изпълнение на службата му, нито пък конкретни факти, че той е използвал служебното си положение за да набави за себе си или за другиго облага за да се приеме, че му се приписват престъпления по чл.282 и чл.283 от НК, както се твърди в тъжбата. Посочените от тъжителя в тъжбата изрази „замесен в нечисти схеми, използвал служебното си положение за лични и чужди облаги …… вредя на хората…..едва ли не от мен зависи съдбата на цялата област“, не са изрази и твърдения, посочени от подсъдимия в декларацията, а са лична интерпретация на тъжителя на изложените от П. в декларацията факти и обстоятелства и са пречупени през субективната оценка на самия тъжител. Затова тези твърдения не могат да се приемат за съставомерни позорящи обстоятелства, още повече, че те не се сочат от самия подсъдим в декларацията и не сочат на елементи от престъпления по смисъла на чл.282 и 283 от НК. Още повече, че за да се приеме, че са приписвани престъпления, които не са извършени от тъжителя, в процесната декларация следва те да са конкретизирани по време, място, обстоятелства при които са извършени, а такава конкретизация въобще липсва.

С оглед на изложеното съдът счита, че от обективна страна по никакъв начин не се доказа да е извършено от подсъдимия престъплението клевета.

Също така, в конкретния случай по безспорен начин се установи, че подсъдимият от субективна страна не е проявявал умисъл. Такъв липсва, след като се доказа, че той е съобщил определени факти и обстоятелства, воден от субективната увереност за истинността им и тази истинност беше доказана, като тази субективна увереност е напълно добросъвестна, тя се базира на конкретни обстоятелства от действителността, които я обуславят. Установи се, че подсъдимият излагайки обстоятелствата е имал своята фактическа и обективна база и е действал със съзнанието, че изпълнява своя професионален дълг като общински съветник и гражданския си дълг, и не е изложил нито едно обстоятелство, което да засегне личната и интимна сфера на тъжителя по унизителен начин, а единствено твърденията са засегнали качествата и дейността му на общественик. Във въпросната декларация подсъдимият е засегнал въпроси от изключително обществено значение за община Тополовград, касаещи начина на регулиране на обществените отношения в града, назначенията в трудовата сфера, незаконосъобразни проверки на неудобни хора, занимаващи се с бизнес, като целта на тези изявления е насочена към провокиране на обществен дебат по тези въпроси и целта е била уважаване на предложението на подсъдимия за включване в дневния ред на заседанието на ОбС „обсъждане и гласуване на оставка на тъжителя“.

Не се доказа в конкретния случай и осъществяването от страна на подсъдимия от обективна и субективна страна на престъплението обида. В обясненията си в съдебно заседание на стр.11 и 12 от протокол от 16.10.2019 г., подсъдимият посочва, че в понятията и използваните изрази, които тъжителят е счел за обидни е използвал метафори и сравнения, и посочва точно какъв е смисъла вложен в тези изрази. По безспорен начин от събраните по делото доказателства се установи, че действително тъжителя, в качеството си на председател на ОбС следва да носи и това е напълно оправдано по-голяма отговорност от всеки друг обикновен гражданин в община Тополовград. Заемащ такава позиция, тъжителят е поел отговорност към обществеността и с поведението си и с дейността си следва да оправдае общественото доверие и в качеството си на публично лице е приел да бъде обект на обществен контрол. За разлика от частните лица, тъжителят като публично лице съзнателно и неизбежно се излага на близко наблюдение на всяка негова дума и действие, както от страна на медиите, така и от цялата общественост и следва да проявява по-висока степен на толерантност към градивната критика от страна на гражданите и цялата общественост. По принцип лицата, които са натоварени с отговорна публична функция, която упражняват са непрекъснато в полезрението на обществото, то има правото да бъде информирано за тяхното поведение при или по повод изпълнение на служебните им функции. Публичните личности сами избират ролята си да служат на обществото, поради което и следва да приемат всяка тяхна стъпка и действие да бъдат подлагани на критичен анализ. Затова не може да се приеме, че посочените в декларацията изрази засягат честта и достойнството на тъжителя или го унижават по някакъв начин.

При преценка съставомерността на деянията, както обида, така и клевета съдът взе предвид и трайната практика на ВКС, базирана на дългогодишната практика на ЕСПЧ, че деянията обида и клевета са несъставомерни, когато са израз на правото на свободно изразяване на мнение по смисъла на чл.39, 40, 41 от Конституцията на РБ и чл.10 от ЕКЗПОС. В тази връзка следва да се цитира и Решение № 7/04.06.1996 г. по к.д. № 1/1996 г. /обн., ДВ № 55/28.06.1996 г./ за тълкуване на чл.39, чл.40 и чл.41 от Конституцията с цел изясняване на съдържанието на правото свободно да се изразява мнение и то да се разпространява; на правото да се търси, получава и разпространява информация; определяни смисъла на предвидените в конституционните текстове ограничения на тези права. В това решение е посочено, че с горепосочените разпоредби от Конституцията се гарантира и защитава свободата да се отстоява мнение и то да се прави достояние на останалите, както като лично поведение, така и като социален процес, независимо от съдържанието на мнението, при многообразие на средствата за изразяване и разпространяването му, като присъщо на всяко демократично и плуралистично общество, даващо право за реализация на индивида или съответната общност като равнопоставен участник в обществената дискусия и възможността да се създава информирано обществено мнение у останалите. Свободата на словото важи в еднаква степен както за политически въпроси, така и за всички други въпроси от обществен интерес. Когато изразите употребени от граждани са насочени към борба с обществено неприемливи явления и са част от дебат по въпроси от значителен обществен интерес е допустимо и употребата на „твърд“, „агресивен“, „неприятен език“. Свободата на словото заслужава защита и при оценъчни съждения, ако са налице достатъчни фактически основания за такива оценки. В цитираното решение на Конституционния съд се посочва също, че свободата на словото не е и не може да се приеме като абсолютно, като чл.10, параграф 2 от ЕКПЧ допуска, а КРБ чл.39 ал.2 въвежда ограничения за упражняването му, съобразно и залегналото в чл.57 ал.2 от КРБ общо положение за всички права да не се допуска злоупотреба с упражняването им, по начин който накърнява права или законни интереси на другиго. По отношение на клеветата и обидата най-важният критерии за преценка е до колко конкретното изразяване на факти и обстоятелства е обществено значимо и необходимо в контекста на обществения дебат срещу това, дали то се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго, защитими по чл.4 ал.2 и чл.32 ал.1 от КРБ, като се разширяват границите на приемливата критика по отношение на политик или лице, действащо в качеството на държавна или обществена фигура, при справедлив баланс между интересите на общността и интересите на индивида. В тази насока са и решенията на ЕСПЧ при проверка за съответност с оглед изнесените факти, без да се пристъпват наложените граници за защита репутацията на другите. Европейският съд е презюмирал, че приемайки една публична роля политиците и другите обществени личности се отказват в известна степен от закрилата, предвидена в параграф 2 на чл.10 на Конвенцията.За това по отношение на държавни, общински служители, длъжностни лица и представители на обществеността, границите на приемливата критика са по-широки, отколкото по отношение на частно лице.

В конкретният случай, с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема, че конкретното изразяване от страна на подсъдимия на фактите и обстоятелствата в процесната декларация е обществено значимо и необходимо в контекста на обществения дебат, който прочитането на тази декларация е целяло да инициира по обществено значими въпроси за гражданите в Тополовград – начина на регулиране на обществените отношения, назначенията в трудовата сфера, незаконосъобразни проверки, неправилна и неефективна работа на ОбС и вземане на грешни решения. Също така установи се в конкретния случай, че с изразите в процесната декларация и твърденията по никакъв начин подсъдимият не е навлязъл в обособената интимна сфера на тъжителя и с нито един свой израз и дума не е прекрачил границата на добрия тон и всичко изложено от подсъдимия в процесната декларация е с обществено дискусионен характер. Не може да се приеме, че подсъдимият е прехвърлил границата на допустимата политическа критика. Безспорно председателят на ОбС е обществена личност и неговата репутация и осъщественото от него следва да бъдат оценени съобразно интересите на обществеността и могат да бъдат обект на открито обсъждане на политическата сцена. Заемайки длъжността председател на ОбС, тъжителят е приел откриване на своя живот, на своята дори и лична сфера и е приел, че е възможно да бъде атакуван по отношение на своите действия, както и го задължава да бъде внимателен в назначения и други действия, които могат да породят съмнения в неговата добросъвестност. Затова и такива обществени личности като него следва да се въздържат от действия, които да подлагат на съмнение работата им в интерес на хората и обществото. В процесната декларация подсъдимият не е изложил нито едно обстоятелство, което да излага личната интимна сфера на тъжителя по унизителен начин, а твърденията са единствено в рамките на качествата и дейността му на общественик, като отправената критика е градивна такава, не надхвърля границите на допустимата критика, поради което изложените фрази се ползват със закрилата на свободата на изразяване на мнение по смисъла на практиката на ЕСПЧ и за тях не може да се търси наказателна отговорност от подсъдимия.

С оглед на всичко гореизложено съдът призна подс.П. го призна за невиновен и го оправда и по двете обвинения.

По отношение на предявените граждански искове, съдът ги отхвърли като неоснователни, тъй като се установява по безспорен начин, че подс.П. не е осъществил престъпленията, в които е обвинен и липсват основания за претендиране на обезщетение за причинени вреди в резултат на твърдените престъпни деяния.

При този изход на делото, съдът присъди тъжителят да заплати направените по делото разноски в размер на 860 лв., включващи адвокатско възнаграждение и внесени депозити за свидетели, с оглед разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК.

Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

03.12.2019 г. РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съобщи за изтекли лични данни