№ 21130
гр. София, 21.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А.К.Г
като разгледа докладваното от А.К.Г Гражданско дело № 20221110145785 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С“ ЕАД срещу Д. Х. Г. и Ч. В. Х., с
която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на
ответниците при условията на солидарна отговорност, че дължат на
дружеството следните суми – 2230,57 лева – цена за доставена за периода
месец май 2019 г. – месец април 2021 г. до топлоснабден имот с адрес София,
ж.к. „С.Т топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.06.2022 г. г., до
окончателното плащане; 250,18 лева – лихва за забава за плащане на
посочената по-горе сума за периода 15.09.2020 г. – 10.05.2022 г.; 73,08 лева –
цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за
гореописания топлоснабден имот за периода месец май 2019 г. – месец април
2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 21.06.2022 г. г., до окончателното
плащане, и 13,60 лева – законна лихва за забава за плащане на последната
описана сума за периода 01.07.2019 г. – 10.05.2022 г. – вземания по заповед за
изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 33310/2022 г. по описа на
Софийския районен съд, 28. състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти
на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно
право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат
доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона
за енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил
определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.
150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от
Комисията за енергийно и водно регулиране и публикуване в един
ежедневник. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът
на задълженията бил определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се
дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за
1
потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период
(месец май на съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за
съответната година от дружество, извършващо услугата „дялово
разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е „Т.СС“ ЕООД, като
поради това се иска привличането му по делото като трето лице – помагач, у
което се намират доказателства за потреблението на ответниците.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответниците – Д. Х. Г. и
Ч. В. Х., чрез адв. Д. С., с който предявеният иск се оспорва като недопустим
и неоснователен. Твърди се, че искът бил недопустим, защото чл. 153 ЗЕ не
бил правна конструкция, а догматична, и затова не можело да се прилага, тъй
като не отговарял на твърдяното от ответниците изискване да има
индивидуално изявление за сключване на договор, а и не било посочено къде
било мястото на продажба на топлинната енергия, като ако било абонатна
станция, то нямало индивидуални потребители. Твърди се и че заповедта за
изпълнение била нищожна, тъй като нямало отделно разпореждане на съда,
което да урежда издаването . Искът бил неоснователен, защото сумите били
„монополни“ и не отговаряли на „реалната им потребност“. Това било така,
защото общите условия на ищеца били форма на недопустима държавна
помощ, и не можело административен орган да определя цени. Оспорва и
съдържанието на общите условия на ищеца като неравноправно, а също така и
че формулите на Наредбата за топлоснабдяването не следвало да се прилагат,
защото противоречали на закона. Не следвало да се допускат експертизи, а
ищецът сам да представи изчисленията си, като се вземат предвид и
обективни закономерности при обмяната на топлина. Счетоводната
експертиза била безсмислена при неправилна техническа такава. Оспорва се и
действието на Наредбата за топлоснабдяването на основание, че била
издадена от некомпетентен орган и не отразявала физичните закони,
нарушавала правата на собственост и предвиждала несправедливо
разпределение на разходи. По отношение на цената за услуга „дялово
разпределение“ поддържа, че се дължи на топлинния счетоводител, а не на
ищеца. Възразява, че топломерите в абонатната станция не са технически
изправни, както и че същата е технически изправна. Възразява се срещу
претенциите за лихва, тъй като били върху прогнозни сметки. Иска се
отхвърляне на исковете.
По направеното в исковата молба искане за конституиране на трето
лице – помагач съдът намира, че същото е основателно, доколкото ищецът
твърди, че се намира в договорни отношения с посоченото лице за отчитане
на доставената от него топлоенергия. Съответно, и двете страни имат интерес
да установят, че са спазили договорните си задължения и отчитането е
станало в съответствие с договора им, като ако това не е така „Т.С“ ЕАД
може да предяви иск срещу топлинния счетоводител.
Съдът намира, че са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.
153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД като разпределя доказателствената
тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от
2
страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или
възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
С оглед посочения в исковата молба адрес на имота съдът намира, че
следва да обяви на страните за общоизвестен факт, че процесният имот се
намира в сграда в режим на етажна собственост.
Поради множеството водени от ищеца дела пред Софийския районен
съд, 28. състав, съдът указва на страните, че са му служебно известни общите
условия на ищеца от 2016 г.
По направените от съда доказателствени искания в исковата молба и
отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: приложените към
исковата молба писмени доказателства, поисканата с исковата молба
техническа експертиза за установяване на потребената топлинна енергия в
имота и начина на изчисляването ; поисканите от третото лице – помагач
писмени доказателства. Съдът намира, че следва да допусне служебно въпрос
към вещото лице – да посочи каква е прилаганата от „Т.С“ ЕАД цена за 1
мВтч потребена енергия за процесния период. Следва да се задължи ищецът
да представи месечните фактури (не съобщения към тях) по делото,
протоколи за извършена метрологична проверка на топломери, карнети за
отчитане на топломера в абонатната станция, протоколи за настройка на
абонатната станция и въвеждане в експлоатация, проект за мощностите в
сградата, както и да се задължи третото лице – помагач да представи
протоколите за дати на отчитане и за връчване на изравнителни сметки,
изискване на документи от НАП. Следва да се допусне експертизата на
ответника, по която вещото лице да работи след заплащане на депозит от
ответника.
По направеното в отговора на исковата молба оспорване на следните
документи: съобщения към фактури, протоколи от общо събрани, общи
условия, договор с топлинен счетоводител, съдът намира, че възраженията на
ответниците са по същество – по доказателственото значение на документите,
и следва да получат отговор в крайния съдебен акт след преценка заедно с
останалите доказателства.
Възражението срещу въпросите по техническата експертиза е
неоснователно – това са възражения срещу евентуални констатации на
вещото лице, а не срещу допускане на експертизата, като ответниците
предполагат отговорите ѝ, без да е изготвена.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: поисканата от ищеца съдебносчетоводна експертиза,
тъй като същата ще установява въз основа на вторични доказателства
обстоятелства, за които е поискана техническа експертиза, а по въпроса дали
са платени суми ищецът не носи доказателствена тежест.
Възраженията на ответниците за допустимост на иска са неоснователни.
На първо място, възраженията за приложим закон са не такива за
допустимост, а по същество. На ответниците за процесуална икономия и
3
съгласно чл. 7, ал. 1, изр. второ ГПК следва да се посочи, че Съдът на
Европейския съюз изрично е приел в т. 2 от диспозитива на Решение от
03.02.2021 г. по дело C-922/19 Stichting Waternet, че понятието „непоръчана
доставка“ не се прилага в случаите на заплащане на получавани по
обществени мрежи комунални услуги и правото на ЕС не възпрепятства
възможността да възникне договорно отношение по правилата на
националното право, които го уреждат, а в диспозитивите на Решение от
05.12.2019 г. по съединени дела C-708/17 и C-725/17 Т.С и ЕВН България Т. –
че директивите в областта на енергетиката не изключват възможността
абонати, които не ползват отопление в домакинствата си, да бъдат задължени
да заплащат разходи за отделената в общите части и от инсталациите по
сграда топлинна енергия. На ответниците и специално на адвоката им следва
да се укаже, че възражения по тези въпроси съдът ще слуша само по
съществото на делото, и то само по аргументи, които могат да се изведат от
посочените по-горе две решения, доколкото тълкуванията на Съда на
Европейския съюз имат задължителна сила в цялост, а ако такива се правят
във фазата по събиране на доказателства по делото, съдът системно ще налага
глоби за забавяне на процеса.
По нищожността на заповедта за изпълнение – такава няма, тъй като
силата на актовете на съда не следва от тяхното наименование, а от
съдържанието им (вж. и Решение № 7/30.06.2020 г. по конституционно дело
№ 11/2019 г. на Конституционния съд). В заповедта за изпълнение са
изложени, макар и накратко мотиви защо съдът я е издал, поради което и това
възражение е неоснователно.
В отговора на исковата молба е направено и искане за отправяне на
преюдициално запитване по 18 преюдициални въпроса. По въпроси,
номерирани от 1 до 7, първо тире на въпрос 10, въпрос 11 (в цялост до думите
„с оглед на което моля“) , е даден вече отговор в т. 2 от цитираното решение
по дела съединени дела C-708/17 и C-725/17 Т.С и ЕВН България Т. , което не
налага да се задават отново. Не е ясно дали осмият въпрос е относим по
делото към момента, като същият би имал значение за делото само ако
ответниците не са осигурили достъп за измерване на уреди в самостоятелния
обект. По трите въпроса след думите „с оглед на което моля“ отговори вече
са дадени в практиката на Съда на Европейския съюз – по делата 41/74 van
Duyn,C-106/89 Marleasing, и съединени дела C-6/90 C-9/90 Francovich, като
същите вече са утвърдена съдебна практика и няма основания за нови
въпроси. Въпросът за договори, сключени извън търговски обект, не се отнася
въобще до предмета на спора, а последните въпроси – за тълкуване на чл. 9,
пар. 3 от Директива 2012/27/ЕС и твърдения от ответниците „законов
сервитут“ също са решени в т. 2 от цитираното решение по дела съединени
дела C-708/17 и C-725/17 Т.С и ЕВН България Т. . Исканията са
неоснователни.
При проверка по реда на чл. 129, ал. 4 ГПК съдът установи, че исковата
молба е нередовна – не е уточнена обстоятелствената част (чл. 127, ал. 1, т. 4
ГПК) – защо цената на услугата „дялово разпределение“ се дължи на ищеца,
при положение, че същият твърди, че услугата се извършва от друго лице,
4
като за икономия делото следва да се насрочи, а на ищеца да се дадат
указания да уточни това обстоятелство, а ако не го направи, делото ще бъде
прекратено в частта за тази претенция.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответниците за отправяне на
преюдициални запитвания и прекратяване на производството.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 176835/25.08.2022
г., подадена от „Т.С“ ЕАД.
УКАЗВА на ищеца – „Т.С“ ЕАД, в едноседмичен срок от връчване на
препис от настоящото определение да уточни с писмена молба с два броя
преписи за другите страни на какво основание (договор, неоснователно
обогатяване или друго) твърди, че цената на услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“, за която се сочи, че се извършва от
трето лице, следва да се плати на дружеството.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ делото ще бъде прекратено в частта относно
сумата за дялово разпределение.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да
се изпрати на ищеца.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като ТРЕТО ЛИЦЕ
– ПОМАГАЧ на страната на ищеца „Т.СС“ ЕООД, с ЕИК: *********.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от исковата молба на третото лице-помагач.
НАСРОЧВА гражданско дело 45785 по описа за 2022 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 26
юни 2024 г. от 16:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена
топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е собственик
или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на етажна
собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия; количеството на
доставената енергия; единичната цена на енергията; доставяне на услугата
„дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа на която се дължи
заплащането на услугата на ищеца; настъпване на уговорения падеж на
задълженията.
ОБЯВЯВА на основание чл. 155 ГПК на страните за
ОБЩОИЗВЕСТНИ на съда и ненуждаещи се от доказване следните факти:
че процесният имот се намира в сграда в режим на етажна собственост.
5
ОБЯВЯВА на основание чл. 155 ГПК на страните за СЛУЖЕБНО
ИЗВЕСТНИ на съда и ненуждаещи се от доказване следните факти: Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД на
клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г.,
публикувани във вестник “19 минути” и във вестник „Монитор“ на 11.07.2016
г., в сила според клаузите си от 10.08.2016 г.
УКАЗВА на ищеца„Т.С“ ЕАД, че в негова доказателствена тежест с
оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване
факти е да установи:
1. по главния иск: придобивно основание, по което ответникът е
придобил право на собственост или на ползване върху процесния имот;
доставяне на топлинна енергия, както и нейното количество; уговорения
падеж на задължението;
2. по иска за цена за дялово разпределение: осъществяване на услугата
„дялово разпределение“; договор, по силата на който цената на услугата
„дялово разпределение“ се заплаща на него; уговорената цена, заплащана за
тази услуга;
3. по исковете за законна лихва – датата на представяне на фактурите си
на ответника, съответно – на публикуването им в интернет.
УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца „Т.С“ ЕАД, че НЕ
СОЧИ ДОКАЗАТЕЛСТВА за цената за услугата „дялово разпределение“.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не докажат наличие на особени
непредвидени обстоятелства (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора писмени
доказателства.
УКАЗВА на ищеца – „Т.С“ ЕАД, в срок до откритото съдебно
заседание да вземе становище по представените с отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца – „Т.С“ ЕАД, да
представи по делото в двуседмичен срок от получаване на съобщението
намиращ се у него документи – фактурите, описани в исковата молба
(помесечно и в оригинал, не съобщения към тях); протоколи за извършена
метрологична проверка на топломера в абонатната станция; карнети за
отчитане на топломера в абонатната станция; протоколи за настройка на
абонатната станция и въвеждане в експлоатация, проект за мощностите в
сградата.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на задължението за
представяне на документите, съдът може да приеме, че не е установено
правилно отчитане на топлинната енергия.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице – помагач –
6
„Т.СС“ ЕООД , да представи по делото в едноседмичен срок от получаване
на съобщението намиращ се у него документи – главните отчети за всеки
отоплителен сезон през процесния период за процесния имот; протоколите
за посещения за отчитане на уредите, изравнителните сметки за имота и
документите за връчването им на представител на етажната собственост.
УКАЗВА на третото лице – помагач, че при неизпълнение на
задължението за представяне на документа, съдът може да приеме, че същият
съществува и установява неизгоден за страната факт – липса на доставена
топлинна енергия.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК държавно учреждение – Д.Н“,
да представи в едноседмичен срок от получаване на съобщението следните
намиращи се у него документи: справка за това дали „Т.С“ ЕАД е подала към
приходната администрация данни за фактури с №№ **********/31.05.2019 г.;
**********/30.06.2019 г.; ******/31.07.2019 г.; ****/31.08.2019 г.;
*****/30.09.2019 г.; **********/31.10.2019 г.; ******/30.11.2019 г.;
*******/31.12.2019 г.; *********/31.01.2020 г.; ******/29.02.2020 г.;
******/31.03.2020 г.; *******/30.04.2020 г.; ******/31.05.2020 г.;
********/30.06.2020 г.; *********/31.07.2020 г.; **********/31.07.2020 г.;
********/31.08.2020 г.; **********/30.09.2020 г.; *********/30.09.2020 г.;
*******/30.09.2020 г.; ********/31.10.2020 г.; *******/30.11.2020 г.;
*********/31.12.2020 г.; ******/31.01.2021 г.; ********/28.02.2021 г.;
*******/31.03.2021 г.; **********/30.04.2021 г. и ******/31.07.2021 г.
УКАЗВА на длъжностните лица от съответното учреждение, че при
неизпълнение на наложеното от съда задължение, съдът може да им наложи
глоба на третото лице на основание чл. 192, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 87 и 91
ГПК в размер до 300 лева (триста лева).
ДА СЕ УВЕДОМИ администрацията за задължението и последиците
при неизпълнение!
ДОПУСКА на основание чл. 195 ГПК по искане на ищеца изслушване
на СЪДЕБНОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА по въпросите, поставени в
исковата молба, както и служебно по въпроса каква е цената на 1 мВтч
топлинна енергия, прилагана от „Т.С“ ЕАД за процесния период.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 160 ГПК депозит за извършване на
експертизата в размер на 400 лева, платими от ищеца в едноседмичен срок
от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С.С.Б.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице незабавно.
УКАЗВА на ищеца, че ако не заплати депозита за експертиза в срок, ще
отмени определението си за допускане на такава и ще реши делото без нея.
ДОПУСКА на основание чл. 195 ГПК по искане на ответника
изслушване на СЪДЕБНОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА по въпросите,
поставени в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 160 ГПК депозит за извършване на
7
експертизата в размер на 2000 лева, платими от ответника в едноседмичен
срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С.С.Б.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице, което да работи по тези въпроси след
внасяне на депозит от ответника.
УКАЗВА на ищеца, че ако не заплати депозита за експертиза в срок, ще
отмени определението си за допускане на такава и ще реши делото без нея.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 159, ал. 1 ГПК искането
на ищеца за назначаване на съдебносчетоводна експертиза, тъй като същата
не е необходима към този момент.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – „Т.С“ ЕАД, че
ако нито изпрати представител в първото по делото заседание, без да посочи
уважителна причина за това, нито вземе становище по отговора на ищеца,
съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на
ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено решение за
отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на ответниците и процесуалния им представител да правят
правните си възражения само и единствено след даване на ход по същество
на делото, като да не смесват правни твърдения с искания за доказателства
във фазата на събирането на такива, с което умишлено да бавят и затрудняват
процеса, и да съобразят правната си позиция с цитираните в мотивната
част на определението две съдебни решения на Съда на Европейския съюз,
като съдът систематически ще прекъсва всякакви правни изложения с опити
за пререшаването им.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на ответниците или адвоката им (според
изложилия съответните правни аргументи) ще бъде налагана ГЛОБА по чл.
89, т. 2 ГПК.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8