Р Е Ш Е Н И Е
№ 134
21.01.2014г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр. състав
На
четиринадесети януари две хиляди
и четиринадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Е.К.
като
разгледа докладваното от съдия Пенка Стоева
гражданско
дело №1631 по описа за две хиляди и тринадесета година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове по чл.183
от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД за солидарно осъждане на двама ответници- съпрузи и
евентуален иск за осъждане на купувача по договора- ако не се намери основание
за солидарност.
Ищецът „Арес
имоти” ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес: **** адв.А.Б., моли съда да осъди Р.К.К., ЕГН ********** и О.П.К., ЕГН **********-
и двамата от ****, да му заплатят солидарно сумите
от: 65293лв.- общо дължима и неплатена продажна цена по два сключени между
дружеството и отв.К. договора за покупко- продажба от 01.07.2009г.;
20192.52лв.- лихва за забава върху посочената главница за времето от датата на
падежа за изпълнение на задължението за плащане на продажната цена- 28.05.10г.
до датата на исковата молба-27.05.13г., и евентуално- ако съдът счете, че не е
налице основание за ангажиране солидарната отговорност на ответниците, то да осъди
само отв.К. за заплащане на исковите суми. Претендира и присъждане на законна
лихва върху главницата от датата на исковата молба, както и разноските в
производството.
Сочи, че
при сключване на договорите за продажба купувачката не е изплатила изцяло
уговорената продажна цена, като за плащането на частите от нея, останали
неплатени, е бил уговорен срок, който е изтекъл, но в него тя не изпълнила
изцяло поетите с договора задължения, а заплатила само сумите от 3407.33лв. и
799.50лв.
Солидарното
осъждане на отв.К. се иска въз основа на твърдения от ищеца факт, че към датата
на сключване на двата договора за продажба, от които произтича задължението на
отв.К. към него, тази ответница е била в брак с отв.К., датиращ от ***, като след влизане в сила на новия СК те не са
регистрирали режим на имуществени отношения, различен от този на имуществена
общност, поради което следва да се счита, че и двамата ответници са солидарно
задължени за заплащане на уговорената продажна цена по договорите, сключени от
отв.К..
По
същество пледира за уважаване на исковете, като изцяло подкрепени от събраните
доказателства и при наличие на основание за искането му да се постанови
солидарно осъждане на двамата ответници, евентуално- на отв.К.. Развива
съображения с писмена защита вх.№1532/20.01.2014г.
В срока
по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците са подали отговори на исковата молба с
вх.№№19847 и 19848 /стр.20 и стр.22/, с които предявените искове са изцяло
оспорени- както по основание, така и по размер, а по отношение иска за
мораторна лихва е взето становище и за недопустимост, тъй като уговорка за
конкретен размер на дължима лихва в договора и при учредената ипотека липсва. Не
оспорват твърдението на ищеца, че са съпрузи и бракът им датира от 1975г. И
двамата ответници твърдят, че ищецът никога не е бил реален собственик на
жилищата по двата нотариални акта, нито е встъпвал във владение на същите, като
в тази връзка отв.К. излага подробно съображения и в становище
вх.30576/05.11.13г. /стр.35/. От.К. твърди още, че никога не е упълномощавал съпругата
си да се разпорежда с тяхна СИО, нито е подписвал приложените с исковата молба
нотариални актове, поради които причини също оспорва исковете.
Не
пледират по същество и не претендират разноски.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства намери, че предявените искове за солидарното осъждане на
ответниците са допустими, а разгледани по същество са основателни и следва да
се уважат, воден от следните съображения:
І. По допустимостта.
По възражението на двамата
ответници за недопустимост на иска за мораторна лихва съдът се е произнесъл с
определение №2134/12.07.13г., като го е намерил за неоснователно, и поддържа
становището си с това решение, като препраща към четеното определение/
стр.24-25/.
ІІ. По основателността.
С определение №2134/12.07.13г.
/стр.24-25/ и определение №3328/22.11.13г. /стр.53-54/, в съгласие с които е
приет и окончателния доклад по делото, съдът е дал на страните яснота относно
това кои факти ще бъдат считани за релевантни към предмета на спора и по каква
причина наведени от ответниците съображения и/или възражения няма да бъдат
разглеждани като такива или изобщо при решаване на спора, поради което няма да
се връща отново на същите въпроси и с това решение, като поддържа изцяло
взетото с двете определение свое становище.
В тежест
на ищеца по делото е било поставено да установи, че двата описани с исковата
молба договора са били сключени между него и отв.К., че с тях тя е поела
задължения за заплащане на продажна цена, падежът на които задължения е
настъпил; размерите на задълженията, тъй като исковете са оспорени и по размер,
както и обстоятелството, че извършената от отв.К. покупка е била такава за
задоволяване нужди на семейството и.
В подкрепа на същите факти ищецът
е събрал действително категорични доказателства, както пледира, доколкото по
делото се установи, че:
Отв.К. и отв.К. са съпрузи,
считано от ***-с признанието на това твърдение
на ищеца от ответниците, същото обстоятелства е счетено от съда за безспорно
между страните и като такова- за ненуждаещо се от доказване.
Съгласно удостоверение изходящ
№20130523114742/23.05.13г. на АВ /стр.13/, в регистъра на имуществените
отношения на съпрузите, към същата дата, за Р.К.К. не е регистриран режим на
имуществени отношения, във връзка с възможността, дадена от пар.4,ал.2 от ПЗР
на СК, съпрузите по заварени
бракове, какъвто е
този на ответниците, да
изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор по реда на
този кодекс.
Обстоятелството, че курсът на
лева към еврото е фиксиран и че е такъв от 1:1.95583 е било счетено от съда
като общоизвестно и в тази връзка - неподлежащо на доказване в процеса.
На 30.06.09г., между ищеца, в
качеството на продавач, и отв.К., в качеството на купувач, са били сключени два
договора за покупко продажба на недвижим имот /вж. нотариалните актове на стр.7
и стр.8/, съгласно които дружеството ищец е продало на отв.К. описаните в
договорите два апартамента- №№33/105/ и 35/107/, находящи се на *** в *** в ****, за сумите от съответно: левовата равностойност на 18407евро и 30166евро.
От уговорената между страните със сключените договори продажната цена на двата
имота, със същите договори продавачът е заявил, че към датата на сключването им
е получил от купувачката съответно сумите от 7311.58евро и 5726.47евро, а
остатъците от 11095.42евро и от 24439.53евро страните са се съгласили, че следва
да се заплатят от купувачката по следния начин : най- късно до 15.08.09г.-сумите от съответно
1892.17евро и от 408.81евро; най- късно до 30.10.09г.- сумите от съответно
9203.25евро и от 24030.72евро. Ищецът е признал с исковата молба
неблагоприятния за него факт, че в така уговорените срокове е получил плащане
на 13.08.09г. единствено на сумите от съответно 799.50лв. и 3407.33лв., което
личи и от приложеното на стр.16 извлечение от сметка.
Ответницата К. не е оспорила
факта на сключване на двата договора, нито е твърдяла да е заплатила поетите с
тях задължения, като единственото и възражение е било, че ищецът не е бил
собственик на двата продадени и имота, тъй като договорите за продажба, с които
ги е придобил през 2004г., са симулативни и прикриват едно нищожно на основание
чл.152 от ЗЗД съглашение /вж. отговора и становище от 05.11.13г./.
Обстоятелството дали ищецът е бил собственик на продадените имоти или не по
посочената причина не освобождава обаче купувача от задължението за плащане на
продажната цена, по силата на сключените от него договори за продажба, нито
отношенията по тази твърдяна нищожност могат да бъдат разгледани в този процес
по реда на въвеждането им като преюдициални за спора чрез възражение, с оглед мотивите, изложени от съда с определение
№3328/22.11.13г.
Ето защо и доколкото крайната
дата 30.10.09г. за плащане на продажната цена, уговорена и с двата сключени на 30.06.09г. договора, е отдавна
настъпила, левовата равностойност на сумите, които отв.К. се е задължила
съгласно сключените договори да заплати по описания вече начин е възлизала на
69500.32лв. /11095.42евро +24439.53евро= 35534.95евро х 1.95583/, а от нея след
сключване на договорите е била заплатена сума от общо само 4206.83лв.
/799.50лв.+3407.33лв./- т.е. 65293.49лв. не са били заплатени, както и защото
съгласно чл.183 от ЗЗД с договора за продажба страните са уговорили прехвърляне
на правото на собственост срещу цена, която купувачът се е задължил да плати, и
всяка от страните може да иска изпълнение на поетите от другата страна с договора
задължения /чл.79,ал.1 от ЗЗД/, искът на ищеца срещу отв.К. за заплащане на
сумата от 65293лв. –незаплатена по тези договори от нея продажна цена, е
основателен и следва изцяло да се уважи.
Налице са и предпоставките за
солидарно осъждане на отв.К. за задълженията, поети от неговата съпруга и
останали неизпълнени, поради следните съображения :
Солидарността между двама
длъжници възниква когато е уговорена или в определените от закона случаи
/чл.121,ал.1 от ЗЗД/.
В конкретния случай се касае до
солидарност, установена от нормата на чл.25,ал.2 във вр. с чл.19,ал.1 от СК/отм/, действал към 30.06.09г., когато отв.К. е сключила двата договора за
продажба и е поела задълженията за плащане на продажната цена за двата описани
с тях имота на ищеца, като съгласно цитираната разпоредба съпрузите са
солидарно отговорни за задълженията, поети от един от тях за задоволяване нужди
на семейството. В това отношение съдът не споделя виждането на ищеца, че самото
придобиване на имотите в съсобственост, тъй като е станало по време на брака,
прави отв.К. солидарно отговорен за плащане на тяхната продажна цена, тъй като
искът му за нея е основан на сключените договори, а отв.К. не е страна по тях-
т.е. макар и по силата на презумпцията на чл.19,ал.1 от СК/отм/ той да става
съсобственик в режим на СИО на придобитите с покупката от съпругата му имоти,
това не го прави автоматично солидарно отговорен със съпругата му към продавача
по отношение поетото на договорното основание от нея задължение за плащане на
продажната цена, а следва за това да е изпълнено и предвиденото от чл.25,ал.2
от СК/отм/ условие. Точно затова съдът е поставил в тежест на ищеца да установи
релевантния във връзка с нормата на чл.25,ал.2 от СК факт, че задълженията на
отв.К. по двата договора са били поети за задоволяване нужди на семейството.
Същият факт се установи в процеса с дадените от св.Л.-З. показания за това, че
двата закупени от отв.К. апартамента имат една обща врата, на която стои името
на сем.К., и че те живеят в тях като семейство- т.е. ползват се за задоволяване
нуждите на семейството. Поради това, основателно е и искането на ищеца за
солидарното осъждане на отв.К. да заплати продажната цена, останала незаплатена
по двата договора, в размер на исковата сума от 65293лв. Изложените по-горе
съображения във връзка с това защо отв.К. не дължи плащане на ищеца за
продажната цена пряко и само въз основа на двата сключени от съпругата му
договора, отговаря и на възраженията на отв.К., че исковете срещу него са
лишени от основание, тъй като той не е страна по тези договори и не ги е
сключвал.
По иска за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца и законната лихва за забава, съдът намери, че
ищецът също е установил в процеса фактите, стоящи в негова тежест, даващи
възможност да се признае основателността на този иск, както и доказаност на
неговия размер, оспорен от ответниците, като:
Съгласно
нормата на чл.86,ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на едно парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Задълженията
за плащане на продажната цена по двата сключени на 30.06.09г. от отв.К. с ищеца
договора, за частта от нея, която не е била платена преди датата на договорите,
са били поети като такива с падежи, определени в самите договори, съответно: на
15.08.09г.- за дължимите разлики от 1892.17евро и от 408.81евро; на 30.10.09г.-
за дължимите разлики от 9203.25евро и от 24030.72евро.
Отв.К. е платила преди датата на
първия уговорен падеж, на 13.08.09г., по всеки от двата договора сумите от
съответно: 799.50лв. за ап.33 /по н.а. №60/2009г./; 3407.33лв. за ап.35 /по
н.а. №62/2009г./. Равностойността на посочените суми в евро е такава от
съответно 408.78евро и 1742.14евро- т.е. на датата на падежа 15.08.09г., отв.К.
е заплатила общо 2150.92евро /408.78евро + 1742.14евро/ и по този начин- със
150.06евро /с равностойност 293.49лв. по фиксинга на БНБ/ по-малко от
следващото се на тази дата плащане по двата договора от общо 2300.98евро
/1892.17евро + 408.81евро/.
До датата на втория уговорен
падеж -30.10.09г., други плащания не се установиха като извършени.
Затова и с оглед на цитираната
норма на чл.86,ал.1 от ЗЗД, ответниците /отв.К., на основание поетото с
договорите задължение, а отв.К.- на основание солидарността за главното
задължение и акцесорния характер на вземането за законна лихва, което следва
съдбата на главното вземане/ дължат на ищеца и законна лихва върху сумата от
150.06евро, считано от 15.08.09г., съответно- законна лихва върху сумата от
33233.97евро /9203.25евро + 24030.72евро/, считано от 30.10.09г.
Ищецът е ограничил претенцията си
за лихва за забава в рамките на времето от 28.05.10г. до датата на исковата
молба-27.05.13г., поради което и искът му за заплащане на тази лихва се явява изцяло
основателен.
Левовата равностойност на общо
дължимата към 28.05.10г. от ответниците незаплатена продажна цена от
33384.15евро възлиза на 65293.70лв. , от която ищецът претендира плащане на
65293лв.
Във връзка с оспорения от
ответниците размер на тази претенция, е прието неоспореното от страните
заключение на в.л. К. от 24.10.13г. /стр.41-42/, което съдът изцяло кредитира
като компетентно, с което е установено, че законната лихва върху главница от
65293лв. за времето от 28.05.10г.-27.05.13г. възлиза на 20192.52лв., точно
толкова, колкото претендира за плащане и ищецът.
Затова искът му се намира от съда
за доказан и по размер, тъй че като основателен и доказан следва да се уважи
изцяло.
Възражението на ответниците, че уговорка за
заплащане на мораторна лихва с договора не се съдържа, няма стойност, защото
макар и действително с договорите такава уговорка да липсва, задължението им за
заплащане на обезщетение в размер на законната лихва произтича в случая от
закона, с оглед дължимостта на основното вземане на ищеца, което е парично-
респективно- неизпълнението му от ответниците в уговорения срок.
С уважаване на искането на ищеца
за солидарно осъждане на двамата ответници, не е изпълнена процесуалната
предпоставка за разглеждане на предявения от него като евентуален иск за
осъждане само на отв.К., ако съдът не намери основание за солидарно осъждане на
двамата ответници, поради което и съдът не го разглежда.
В частта за разноските.
Разноски претендира само ищецът и
такива, с оглед уважаване и на двата предявени от него иска в пълен размер, му се следват в размера,
в който е установил да ги е направил, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Ищецът е представил в с.з. от 14.01.14г.
списък на разноските, съгласно който претендира такива от общо 5731.90лв. /вж.стр.59/.
Ищецът е установил в процеса
направата на разноски от 5731.90лв., както претендира, изразили се в заплатена
за производството ДТ, адвокатски хонорар и възнаграждение на вещото лице по
допуснатата по делото ССЕ /вж.стр.2, стр.6 и стр.27/, поради което ответниците
следва да бъдат осъдени да му заплатят и разноски в посочения размер.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Осъжда Р.К.К., ЕГН ********** и О.П.К.,
ЕГН **********- и двамата с адрес: ****, да заплатят солидарно на „Арес имоти” ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес: ****,
адв.А.Б., сумите от: 65293- шестдесет и пет хиляди двеста деветдесет и три
лева, съставляващи дължима общо и незаплатена част от уговорена продажна цена
по договори за покупко- продажба на недвижим имот, сключени на 30.06.2009г. с
н.а. №60, том ІІІ, рег.№4421, дело №423/2009г. и с н.а. №62, том ІІІ, рег.№4424, дело №424/2009г.
на нотариус С. К., с район на действие района на Пловдивски районен съд, между
дружеството и отв.К., по време на брака и с отв.К., ведно със законната лихва
върху тази сума от 27.05.2013г. до окончателното и плащане; 20192.52- двадесет
хиляди сто деветдесет и два лева и петдесет и две стотинки - лихва за забава
върху посочената главница за времето от 28.05.10г. до датата на исковата молба-27.05.2013г.;
5731.90-пет хиляди седемстотин тридесет и един лева и деветдесет стотинки-
разноски в производството.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: