№ 692
гр. П., 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Г.Н.Т.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720101250
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
В. Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр.П., *** чрез адв. А.Ц. срещу „***-П.”
АД, с ЕИК***, и адрес на управление: гр.П., кв. „***“, с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК, с които
ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че не му
дължи сумата от 1226.29 лева - представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.11.2010 г. до 30.04.2013 г. включително, за
която сума има издаден изп. лист от 24.04.2015 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, и
е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ - С.Б., като му се
присъдят сторените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че процесните суми са погасени по
давност.
В законоустановения срок ответникът „***- П.”АД не са подали
отговор на исковата молба и не са взели становище по иска.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана по
1
делото писмена молба чрез адв. Ц. поддържа предявените искове и моли съда
да ги уважи, като му се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана по
делото писмена молба чрез ю.к. Максимова оспорва предявения иск и моли
съда да го отхвърли като неоснователен, и им се присъдят сторените по
делото разноски. Представят списък на разноските.
П. районен съд, като взе предвид становището на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове с
правно основание чл.439 от ГПК са допустими, поради което и следва да се
произнесе по същество. Съдът определи тази правна квалификация на
предявените искове, доколкото в исковата молба са изложени факти за
погасяване на обективираното в процесния изпълнителен лист вземане, въз
основа на който при ЧСИ – С.Б. е образувано изп.д. № *** г., за което няма
спор между страните.
По основателността:
От приложеното към исковата молба копие на изпълнителен лист се
установява, че на 24.04.2015 г. по ч. гр. д. № *** г. на ПРС, на основание
заповед № 3145 от 10.06.2014 г. в полза на ответника е бил издаден
процесният изпълнителен лист срещу ищеца, с който В. Р. М. е осъден да
заплати на „*** – П.“ АД сумата от 1226.29 лева - представляваща главница
за неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2010 г. до 30.04.2013 г.
включително, сумата от 251.19 лева, представляваща законна лихва за забава
на месечните плащания за периода от 02.01.2011 г. до 13.05.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 1226.29 лева, считано от датата на
подаване на заявлението - 08.06.2014 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените разноски по делото в размер на 200.00 лева
юрисконсултско възнаграждение и сумата от 29.55 лева – държавна такса.
По молба на „*** - П.“ АД от 15.06.2015 г. и въз основа процесния
изпълнителен лист е образувано изп. д. № *** г. при ЧСИ С.Б.. В молбата на
ответното дружество са посочени и конкретни изпълнителни действия, чрез
2
които да се извърши принудителното изпълнение.
От приложеното по делото искане за извършване на действия се
установява, че на 20.12.2016 г. по изпълнителното дело ответното дружество е
посочило способи за изпълнение, за които няма данни да са приложени от
ЧСИ.
Видно от поставения върху гърба на изпълнителния лист печат на ЧСИ,
с постановление от 09.11.2020 г. образуваното при ЧСИ С.Б. изпълнително
дело е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
При така установеното от фактическа от правна страна съдът
приема следното:
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство
може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията
му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него
ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му
не е настъпила.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи
процесните суми на ответника поради наличие на новонастъпили
обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично
задължение, с която е признато вземането, а именно погасяването на
вземанията, поради изтекла погасителна давност. По аргумент от
разпоредбата на чл.416 от ГПК с изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК и
влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК настъпва
стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата,
относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.
Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на
възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, респ. води
до невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти, несъвместими
с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила
заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и
са изключени от съдебна проверка, поради което и не следва да се обсъждат.
Подлежат на преценка единствено фактите, настъпили след влизане в сила на
3
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Настоящият състав намира, че в случая е приложима общата пет
годишна давност по следните съображения:
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
В случая има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а
разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, постановява, че ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години. В заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение,
чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно
изпълнително основание по аргумент от чл.404, т.1, предл.3 от ГПК.
Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични
на последиците на влязло в сила съдебно решение, поради което и заповедта
има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.
Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на
задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до
изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не
подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи,
лимитативно очертани в чл.423 от ГПК и чл.424 от ГПК, аналогични на
чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК.
Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на
заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е
допустим и иск по чл.439 от ГПК, макар да не е било проведено съдебно
дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането,
защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и
атакуването на влезли в сила решения. Вземането за периодични плащания,
установено с решение, постановено по реда на чл.422 от ГПК след подадено
по реда на чл.414 от ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата
5-годишна давност, и в случай, че се приеме, че същото вземане би се
погасило с кратката 3-годишна давност, ако срещу заповедта не е подадено
възражение и същата е влязла в сила, то това би създало ситуация в която
4
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от
процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и постановеното по
реда на чл.290 от ГПК решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г.
на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на
ВКС, ГК, IV г.о., също постановено по реда на чл.290 от ГПК.
Процесната Заповед за изпълнение е влязла в сила на 24.04.2015 г.,
когато е издаден и изпълнителния лист, въз основа на който, при ЧСИ Б. е
образувано изпълнително дело № *** г., която дата е и по – късната дата,
доколкото липсва отразяване в изпълнителния лист относно датата на влизане
в сила на заповедта за изпълнение. От този момент съдът намира, че започва
да тече срока на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в
нея, и в издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист.
От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 24.04.2015 г.
до образуване на изпълнителното дело - 15.06.2015 г. е изминал период от
почти два месеца, поради което и съгласно действащото към този момент
Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването на
изпълнителното производство на 15.06.2015 г. давността за процесните
вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД.
С т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г.
на Пленума на Върховния съд. От друга страна разрешенията, дадени с
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК
на ВКС се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на
обявяването му изпълнителни производства, какъвто е настоящият случай. В
същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на
ВКС.
Както вече бе посочено с обявяване на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС, неговите разрешения
се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването
му изпълнителни производства, и след като със същото е обявено за изгубило
сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, то съгласно
действието на последното към 26.06.2015 г., давността по изпълнителното
производство е спряла да тече. Спирането на давността е преустановено на
26.06.2015 г., когато е обявено Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
5
т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС. С обявяването на тълкувателното
решение на 26.06.2015 г. давността е прекъсната, и от тази дата – 26.06.2015 г.
е започнала да тече нова пет годишна давност.
С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д” ГПК (отм.)), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В
мотивите на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от
исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в
началото на процеса, то при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение се прекъсва.
В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да
избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още
не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни
способи).
Предвид горното, последното действие по принудително събиране на
дълга, годно да прекъсне давността, предприето по изпълнителното дело от
ответника взискател, е депозираното от него пред ЧСИ искане от 20.12.2016
г., в което са посочени способи на изпълнение. След тази дата няма
предприети други действия по изпълнителното дело, годни да прекъснат
давността.
От материалите по делото се установява, че след депозиране на
искането, в продължение на две години, считано от 20.12.2016 г. от
взискателя не е поискано извършването на изпълнителни действия, поради
което и по силата на даденото разрешение в т.10 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС, изпълнителното
производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към
20.12.2018 г., поради перемпция. В съответствие с т.10 от посоченото
Тълкувателно решение, без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
6
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще
направи това, тъй като прекратяването на изпълнителното производство става
по право, като новата давност започва да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие. В случая
изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК с
постановление на ЧСИ от 09.11.2020 г., което не се отразява на горните
изводи на съда, че перемцията е настъпила към 20.12.2018 г.
Както вече бе посочено искането от 20.12.2016 г. е годно да прекъсне
давността, тъй като в него ответникът е посочил способи за принудително
събиране на дълга, за които няма данни да са предприети от ЧСИ. Към тази
дата предвидената в закона 5-годишна давност не е изтекла, но както бе
посочено по горе, в съответствие с разясненията в т.10 от Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие,
която дата е именно 20.12.2016 г. От този момент – 20.12.2016 г. е започнала
да тече новата пет годишна давност по чл.111, б. „в“ от ЗЗД, която е изтекла
към 20.12.2021 г. При това положение и следва да се приеме, че процесните
вземания са погасени по давност, към 20.12.2021 г., която дата е преди датата
на предявяване на иска – 17.03.2022 г.
Съдът намира, че доколкото в полза на кредитора съществува
изпълнителен титул спрямо ответника, а давността е материалноправен
въпрос, то ищеца има интерес да установи със сила на присъдено нещо
невъзможността за принудително изпълнение на процесния изпълнителен
титул спрямо него.
В горния смисъл съдът намира, че следва да бъде признато за
установено, че ищеца, не дължи на ответното дружество процесната сума, тъй
като същата е погасена по давност.
По разноските:
Ищеца претендира присъждане на направените по делото разноски, за
което е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК. В съответствие с
представения списък ищецът претендира присъждане на сумата от 300.00
лева – адвокатско възнаграждение, сумата от 50.00 лева представляваща
държавна такса и сумата от 1.41 лева, представляваща преводна такса.
7
Ответникът е противопоставил възражение за прекомерност на
заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 от
ГПК, което съдът намира за неоснователно, предвид защитавания материален
интерес, фактическата и правна сложност на делото и противопоставените от
ответника възражения. Минималният размер на дължимото от ищеца
адвокатско възнаграждение, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
от 315.82 лева, като ищеца е заплатил сумата от 300.00 лева, която е под
минимално определения размер на дължимото адвокатско възнаграждение.
При това положение съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение не е прекомерно, и не следва да бъде намалявано.
С оглед изхода на делото върху ответника следва да бъдат възложени
сторените от ищеца разноски.
Предвид изхода на делото на ответника не се дължи присъждане на
разноски.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по
отношение на „***-П.” АД, с ЕИК*** и адрес на управление: гр.П., кв. „***“,
че В. Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр.П., *** НЕ ДЪЛЖИ на „***-П.” АД
изпълнение на сумата от 1226.29 лева - представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2010 г. до 30.04.2013 г.
включително, за която сума има издаден изп. лист от 24.04.2015 г. по ч.гр.д.
№ *** г. на ПРС, и е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ
- С.Б., поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „***-П.” АД, с ЕИК*** и адрес на управление: гр. П., кв.
„***“ ДА ЗАПЛАТИ на В. Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр.П., *** сумата
от 351.51 (триста петдесет и един лева и петдесет и една стотинки) лева,
представляващи разноски по производството за държавна такса, преводна
такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9