О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../15.11.2019 год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в
закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Павлова
търговско дело № 1845 по описа за
2019 год.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение №
3596/05.08.2019 год., постановено по гр.дело 16789/2018 год., ВРС – 20 състав е
приел за установено в отношенията между страните, че К.Г.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, дължи на „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, кв.
„Малинова долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията” № 4-6, ап.6, сумата от 818,62
лв., представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит от
27.07.2012 г., сключен между „Юробанк България” АД и К.Г.М., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 23.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
от 241,01 лв. дължима възнаградителна
лихва за периода 24.08.2013 г. – 18.01.2016 г., които вземания са прехвърлени
на ищеца съгласно сключен с „Юробанк България” АД договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г., които суми са предмет на Заповед №
6325/24.08.2018 г., издадена по ч. гр. д. № 12701/2018 г. по описа на ВРС
издадена по реда на чл. 410 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл.
9, ал. 1 от ЗПК и чл. 99, ал. 1 от ЗЗД като е отхвърлил иска за главница за
разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 972,33 лв. и
иска за възнаградителна лихва за сумата от 110,53 лв., начислена за периода
27.07.2012 г. до 23.08.2013 г., като неоснователни.
Недоволна от горното е останала ответницата, която
обжалва решението в установителната му част. Конкретните оплакания се свеждат
до неправилна преценка на нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД от страна на
първостепенния съд, тъй като при недоказаност на редовността на извършеното
уведомяване не може да
се приеме, че цесията е предизвикала предвиденото в
горната норма действие, както и се твърди неправилност на извода на съда
относно приложима петгодишна давност по отношение на възнаградителната лихва.
Настоява се за отмяна на постановеното решение в обжалваната му част и постановяване
на друго, с което се отхвърлят исковете, видно с присъждане на разноски.
В
срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба, развивайки
доводи по направените от страната оплаквания и моли за потвърждаване на
съдебното решение, ведно с присъждане на разноски.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
Постъпилата въззивна
е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения. Представени са доказателства и за платена държавна такса.
Съобразно преценката
за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на К.Г.М.
срещу решение № 3596/05.08.2019 год., постановено по гр.дело
16789/2018 год. на ВРС – 20 състав, В ЧАСТТА, с която е прието за установено в
отношенията между страните, че К.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на
„Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, кв. „Малинова долина“,
ул. „Рачо Петков Казанджията” № 4-6, ап.6, сумата от 818,62 лв., представляваща
дължима главница по Договор за потребителски кредит от 27.07.2012 г., сключен
между „Юробанк България” АД и К.Г.М., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.08.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 241,01 лв. дължима възнаградителна лихва за периода
24.08.2013 г. – 18.01.2016 г., които вземания са прехвърлени на ищеца съгласно
сключен с „Юробанк България” АД договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 18.01.2016 г., които суми са предмет на Заповед № 6325/24.08.2018 г.,
издадена по ч. гр. д. № 12701/2018 г. по описа на ВРС издадена по реда на чл.
410 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК и чл.
99, ал. 1 от ЗЗД.
НАСРОЧВА производството
по възз.т.дело № 1845/2019
год. на ВОС за 22.01.2020
год. от 14.30 ч., за която дата
и час да се призоват страните,
ведно с препис от настоящото определение,
а на въззивника се връчи и препис
от постъпилия писмен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :