РЕШЕНИЕ
№ 243
гр. Пловдив, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20235300500114 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. Д. В. от ***, чрез адв.С. П. от АК
Пловдив срещу решение № 3700/10.11.2022г. по гр.д. №1675/2022г. по описа
на РС Пловдив ХІІ граждански състав. С решението се отхвърля иска на Н. Д.
В., ЕГН **********, от ***, против „Стик Кредит “ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в ***, да се прогласи за нищожен на
основанието по чл. 22 от Закона за потребителския кредит, договор между
страните № ***, сключен на дата 24.11.2021г., като неоснователен. Също се
отхвърля иска на Н. Д. В., с горната самоличност да се прогласи за нищожна
по смисъла на чл.26 ал.1 предл. трето от ЗЗД клаузата на чл.17 от договор
между страните № ***, сключен на дата 24.11.2021г., като неоснователен.
С решението се признава за установено по иска на Н. Д. В., ЕГН
**********, от ***, против „Стик Кредит “ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в ***, че в отношенията между страните , е нищожна
клаузата на чл.27 от договор между страните № ***, сключен на дата
1
24.11.2021г., на основание чл. 26 ал. 1 предл. трето от Закона за задълженията
и договорите – поради противоречие с добрите нрави. Също така признава се
за установено по иска на Н. Д. В., ЕГН **********, от ***, против „Стик
Кредит “ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, че в
отношенията между страните, е нищожна клаузата на чл.10 от договор между
страните № ***, сключен на дата 24.11.2021г., на основание чл.26 ал.1 предл.
първо от Закона за задълженията и договорите – поради противоречие с
императивната норма на чл.33 ал.1 от Закона за потребителския кредит.
Решението се обжалва в частта, в която са отхвърлени исковете за
прогласяване на нищожност на целия договор. Решението се обжалва като
неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че договорът е нищожен поради
неспазване изискванията на чл.11 ал.1, т.9 от ЗПК. Не е посочен начинът на
оформяне на ГПР с ясна методика. Сочи се нищожност на договора в чл.11,
ал.1, т.7 и т.10 от ГПР поради надхвърляне на петкратния размер на законната
лихва. Сочи се, че неравноправните клаузи, които районният съд е признал за
нищожни, не са отразени в ГПР, с което се нарушава чл.19, ал.4 от ГПР и се
надхвърля максимума на ГПР по закона. Сочи се, че не са взети предвид на
основание чл.11, т.10 от ЗПК взетите предвид допускания при изчисляване на
ГПР, като всичко това води до непосочване на действителния ГПР в
процесния договор. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и
уважаване на исковете. Претендират се разноските по делото.
Въззиваемата страна „Стик-Кредит“ АД не е представила отговор по
въззивната жалба в срок. Няма искания по доказателствата.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
За да постанови решението си РС Пловдив е приел, че между страните
по делото е сключен договор за паричен заем № ***, по силата на който
2
ищеца Н. Д. В. е получила в заем сума в размер на 1200 лв., усвоена изцяло.
От своя страна, последната се задължила да върне заемната сума ведно със
възнаграждение на кредитора „Стик Кредит “ АД. Кредиторът приел
разсрочено на вноски плащане, при 36 % годишен процент на кредиторовото
възнаграждение и годишен процент на разходите от 42.48 процента.
Договорено било (чл.17) между страните и задължение на ответника да
представи определено обезпечение - да учреди банкова гаранция в пълния
размер на вземането на кредитора, или да доведе поръчител, който да
отговаря на определени условия. При неизпълнение на това задължение, за В.
възниквало задължение да плати на кредитора неустойка в определен размер
– 0.9 % върху усвоената сума за всеки ден, в който обезпечение не е
представено. Договорено било също така, че ако кредитополучателят забави
плащането на погасителна вноска, дължи на кредитора плащане на сума от 10
лева , представляваща разходи за събиране на просрочени задължения. Такъв
разход се дължи и за всеки следващ период на неплащане, като максималния
размер на всички разходи по събирането не може да надхвърля 120 лева.
Основателни са възраженията на жалбоподателя, че решението е
неправилно, тъй като договорът е недействителен, тъй като е нарушен чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, като не е посочен коректният размер на ГПР, който е по-
висок. Нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, сочи, че договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита. Тази величина се посочва
съгласно решение на СЕС от 19.12.2019г. по дело № С-290/19г. с предмет
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Krajský
súd v Trnave (Окръжен съд Търнава, Словакия) Член 10, параграф 2, буква ж)
от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета, изменена с Директива 2011/90/ЕС на
Комисията от 14 ноември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не
допуска в договор за потребителски кредит годишният процент на разходите
да бъде посочен не като една-единствена ставка, а като диапазон между
минимална и максимална ставка.
Освен това налично е изискване да се изчисли ГПР като една-
единствена ставка с точност поне един знак след десетичната запетая /т.2
б.“г“ от Приложение №1 към ЗПК/. В казуса това е извършено и ГПР е
представен като една ставка 42,58 %. Но тъй като съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК
3
ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Това налага при изчисляването на тази ставка на ГПК
да се вземат предвид всички разходи по кредита свързани с договора за
кредит. А в казуса не е взета предвид при изчислението на ГПР клаузата по
чл.27 за неустойка за непредоставяне на обезпеченията след сключване на
договора в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума по договора на
ден. Като клиентът изрично е приел, че тази сума се дължи наред с останалите
разходи по кредита като вноска с размер на 130,80 лева. При вноска по
кредите от 80,27 лева. Тоест ставката на ГПР не отразява всички дължими
суми по кредита.
Доколкото чл.19 ал.1 ЗПК изисква всички общи разходи по кредита да
се включат в ГПР, а §1 т.1 от ДР на ЗПК ясно сочи, че под общи разходи по
кредита следва да се имат предвид всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Изключение е само разхода за
нотариалните такси. В договора за кредит неустойката за непредоставено
обезпечение е общ разход по кредита. Ето защо този разход за клиента е
следвало да се включи в ставката на ГПР, а в договора изрично е посочено, че
те не включват този разход в изчисления ГПР.
Да се приеме обратната теза, че тази неустойка не е общ разход по
договора за кредит е нелогично, защото тогава не става ясно по силата на кой
договор се дължи тази неустойка и какъв правен интерес тя ще обезщетява.
Също така е лишено от правна логика и виждането, че тази неустойка е за
изпълнение на други задължения на потребителя по кредита и дължимите
суми не следва да се включват в ГПР. Подобни изключения ЗПК не е
предвидил в посочената по горе норма на §1 т.1 от ДР на ЗПК.
4
При това положение е нарушена нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и
договорът не съдържа годишния процент на разходите по кредита изчислен
като една единствена процентна ставка, съгласно изискванията на ЗПК, а е
разделен на две ставки ГПР и неустойката за непредоставено обезпечение,
като две различни стойности по погасителния план.
Нарушени са норми на закона за това какво да се включи в ГПР и как
да се изчисли неговия размер. Посочения размер на ГПР е заблуждаващо по-
нисък от действителния, което се преценява от настоящия съд като
заобикаляне на закона по чл.26 ал.1 от ЗЗД. Ето защо договорът за кредит е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Поради което решението, в частта с която е отхвърлен предявения
главен иск за прогласяване на нищожност на договора е неправилно и следва
да се отмени. А този иск следва да се уважи изцяло. Уважените от първата
инстанция евентуално предявени искове, с които са обявени за нищожни
клаузите на договора за потребителски кредит обективирани в чл.27 и чл.10 и
в частта, в която е отхвърлен иска за прогласяване нищожност на нормата на
чл.17 от договора следва да бъдат обезсилени, защото при уважаване на
главния иск не са настъпили предпоставките за разглеждане на евентуалните
искове.
С оглед резултата по делото на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да
се присъдят разноски на ищцата Н. В. за държавна такса за въззивната
инстанция от 25 лева /л.12/. На адвокат С. П. следва да се присъдят за
въззивната инстанция по реда на чл.38 от ЗА, за осъществената безплатна
правна помощ пред въззивната инстанция в размер на 314 лева, определено
възнаграждение по реда на чл.7 ал.2 т.2 от НМРАВ при материален интерес
от 1200 лева по основния иск.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3700/10.11.2022г. по гр.д. №1675/2022г. по описа
на РС Пловдив ХІІ граждански състав, в частта в която се отхвърля иска на
Н. Д. В., ЕГН **********, от ***, против „Стик Кредит “ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в ***, да се прогласи за нищожен на
5
основанието по чл. 22 от Закона за потребителския кредит, договор между
страните № ***, сключен на дата 24.11.2021г., като неоснователен.
ОБЕЗСИЛВА решение № 3700/10.11.2022г. по гр.д. №1675/2022г. по
описа на РС Пловдив ХІІ граждански състав, в частта в която е признато за
установено по иска на Н. Д. В., ЕГН **********, от ***, против „Стик Кредит
“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, че в отношенията
между страните е нищожна клаузата на чл.27 от договор между страните №
***, сключен на дата 24.11.2021г., на основание чл. 26 ал. 1 предл. трето от
Закона за задълженията и договорите – поради противоречие с добрите нрави,
както и частта в която се признава за установено по иска на Н. Д. В., ЕГН
**********, от ***, против „Стик Кредит “ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в ***, че в отношенията между страните, е нищожна
клаузата на чл.10 от договор между страните № ***, сключен на дата
24.11.2021г., на основание чл.26 ал.1 предл. първо от Закона за задълженията
и договорите – поради противоречие с императивната норма на чл.33 ал.1 от
Закона за потребителския кредит, както и частта в която се отхвърля иска
на Н. Д. В., с горната самоличност да се прогласи за нищожна по смисъла на
чл.26 ал.1 предл. трето от ЗЗД клаузата на чл.17 от договор между страните
№ ***, сключен на дата 24.11.2021г., като неоснователен, като вместо това
реши:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Н. Д. В., ЕГН **********,
от ***, против „Стик Кредит “ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в ***, че в отношенията между страните е нищожен договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние между страните № ***,
сключен на дата 24.11.2021г., на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради
противоречие със закона и поради заобикаляне на закона.
Решението в останалата му част е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „Стик Кредит “ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в *** да заплати на адвокат С. Ж. П. от АК Пловдив, *** на
основание чл.38 ЗА сумата от 314 лева за осъществената безплатна правна
помощ пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Стик Кредит “ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в *** да заплати на Н. Д. В., ЕГН **********, от *** сумата от 25
лева за разноски пред въззивната инстанция за държавна такса.
6
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7