Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 23.05.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на единадесети май
през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
М.
при секретаря А.Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 6248 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение № 6265/26.08.2019 г. СГС, II-А с-в, по гр.д.№ 5519/2018 г. е отменил на основание
чл.240 ГПК неприсъствено решение от 18.12.2017 г. по гр.д.№ 6959/2017 г. на
СРС, 74 с-в и е върнала делото на СРС за ново разглеждане от друг състав на
съда.
С решение № 2356 от 06.01.2020 г. СРС, 168 с-в, по гр.д.№
52358/2019 г. е признал за установено, че Е.М.Ф. дължи на „Т.С.“ ЕАД на
основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.
чл.149 ЗЕ сумата от 1 395,82
лв.-главница, представляваща стойността на неизплатена за топлинна енергия за
периода м.05.2014 г.-м.04.2016 г. в имот, находящ се в гр.София, ул. ********с
абонатен № 075971 и сумата от 24,01
лв.-главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.05.2014 г. до м.04.2016 г. със законната лихва върху сумите от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК-04.11.2016 г. до окончателното плащане,
за които е издадена заповед за изпълнение от 14.11.2016 г. по ч.гр.д.№
63015/2016 г. на СРС, 74 с-в, като е отхвърлил исковете по чл.422 ГПК вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 95,59 лв.-обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 10.07.2015
г. до 28.10.2016 г. и за сумата от 3,20 лв.-обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение
за периода от 10.07.2015 г. до 28.10.2016 г. като неоснователни, за които суми
е издадена заповед за изпхълнение от 14.11.2016 г. по ч.гр.д.№ 63015/2016 г. по
описа на СРС, 74 с-в.Решението е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата
Е.М.Ф. в частта, с която са уважени исковете срещу него с оплаквания, че същото
е постановено в нарушение на материалния закон и на съществени процесуални
правила.Въззивницата твърди, че първоинстанционният съд неправилно е определил
държавната такса съобразно броя на исковете.Излага доводи, че неправилно съдът
е приел, че страните са обвързани от облигационно правоотношение съгласно Общи
условия за продажба на топлинна енергия.Поддържа становище, че след прехвърляне
на собствеността на имота до подаването на молба-декларация за откриването на
партида на името на новия собственик задължено лице остава предходния такъв.Твърди,
че съдът не е съобразил обстоятелството, че с решение № 4777/13.04.2018 г. на
ВАС, III отд., адм.д.№
1372/2016 г. Методиката за дялово разпределение е отменена.Оспорва приетия за
доказан размер на топлинна енергия, като твърди, че ищецът не е представил на
основание чл.190 ГПК оригиналите на отчетния картон за показанията на общия
топломер в АС, свидетелства за метрологична проверка на топломера в АС,
протоколите за въвеждане в експлоатация на АС, отчетите за дялово разпределение
на ФДР.Твърди, че техническата експертиза е изготвена само въз основа на
предоставени данни от ищеца.Оспорва дължимостта на сумите за дялово
разпределение.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли
исковете.
Ответникът по въззивната жалба- „Т.С.“ ЕАД оспорва
същата, без да излага конкретни доводи.Моли съда да потвърди обжалваното
решение.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Третото лице-помагач-„Т.с.“ ЕООД не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” АД твърди, че на 04.11.2016 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Е.М.Ф. за
сумата от 1 395,82 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2014 г.-30.04.2016 г., сумата от 95,59
лв.-законна лихва за забава от 10.07.2015 г. до 28.10.2016 г., 24,01 лв.-сума
за дялово разпределение и 3,20 лв.-лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода м.06.2013 г.-м.05.2015 г. със законната лихва от
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.Твърди, че длъжникът е подал
възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед по ч.гр.д.№ 63015/2016 г. на
СРС,74 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване на
вземането.Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ и &, т.2а от ДР на ЗЕ ответницата
Е.Ф. е потребител на топлинна енергия за битови нужди за следния топлоснабден
имот- апартамент № 8 в гр.София, ул. „********, абонатен № 075971.Твърди, че
съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС,
с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна
енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Съгласно р-л XI от ОУ, одобрени
с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, чл.33, ал.1 е определен реда и срока,
по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими
суми- в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача.Сградата, в която се намира имотът на ответниците, е сключила договор
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Т.с.” ЕООД.Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че му дължи сумата от 1 395,82 лв.-главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г.-30.04.2016
г., сумата от 95,59 лв.-законна лихва за забава от 10.07.2015 г. до 28.10.2016
г., 24,01 лв.-сума за дялово разпределение и 3,20 лв.-лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода м.06.2013 г.-м.05.2015 г. със
законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.
С отговора на исковата молба ответницата е оспорила
исковете, като е направила възражение, че не е собственик на процесния имот и потребител
на топлинна енергия, че не е поръчвала топлинна енергия по чл.62 ЗЗП.Оспорила е
и размера на претендираните вземания.
Със заявление вх.№ 3073568/04.11.2016 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Е.М.Ф. за процесните суми.На 14.11.2016 г. СРС, 74 с-в, по ч.гр.д.№ 63015/2016 г. е издал заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в
заявлението суми.Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за
възможността за предявяване на установителен иск е връчено на ищеца на 03.01.2017
г.Исковата молба е подадена на 03.02.20187 г. /в срока по чл.415 ГПК/.
С нотариален акт № 2 по н.д.№ 46980/1997 г. е оформен
договор, по силата на който М.С.Ф.е дарил на своята внучка К.И.К.апартамент №
8, находящ се в гр.София, жк „Красно село“, ул. „********, за който имот е
запазено право на ползване в полза на Е.М.Ф..
Видно от удостоверение за наследници № 745/21.05.2015 г.
на СО-р-н „Триадица“ М.С.Ф.е починал на 23.03.2004 г. и е оставил за наследник
по закон Е.М.Ф..
Видно от протокол от 14.09.2001 г. ОС на етажните
собственици в сградата, находяща се в гр.София, ул. „********е взело решение за
сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.В списъка с
етажните собственици фигурира името и подписа на Е.М.Ф..
На 27.09.2001 г. е подписан договор между ЕС на
адрес-гр.София, ул. „********и „Т.С.“ ЕООД за извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
Представени са и документи за дялово разпределение за
процесния период, както и документи за главен отчет.
От заключението на техническата експертиза на вещото лице А.Ж.е установено,
че партида с аб.№ 75971 се води на името на Е.М.Ф..Процесното жилище разполага
с три броя отоплителни тела-радиатори, на които са монтирани 3 броя топлинни
разпределители и 3 броя термостатни вентили, както и 1 бр. щранг-лира в банята
и 1 бр. водомер.От м.05.2014 г. до м.04.2016 г. е извършвано дялово
разпределение от трите броя ИРРО, а топлинната енергия, отдадена от
щранг-лирата в банята, на която липсва техническа възможност за монтаж на
измервателно устройство, се определя по изчислителен път.За периода м.05.2014
г.-м.04.2016 г. потреблението на топла вода е на база реален отчет на
показанията на 1 бр. технически изправен и узаконен водомер за топла вода, като
до края на отчетния период БГВ е отчитана по неговите показания.През процесния
период дяловото разпределение е извършвано съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба.Технологичните разходи в АС са
отчислявани за сметка на ищцовото дружество.Общият топломер в АС е преминавал
на метрологични проверки за определяне
на техническата му изправност и експлоатационна годност, провеждани от
лицензирани юридически лица.Общата стойност на фактурираната топлинна енергия
за процесния период е в размер на 1 560,17 лв., а след съобразяване на
резултатите от изравнителните сметки /164,32 лв. за получаване/ стойността на
потребената топлинна енергия възлиза на 1 395,85 лв.В сумата не са
включени лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Ю.Н.е
установено, че липсват данни за извършени от абоната плащания на суми за
процесния период.Сумата за услугата за дялово разпределение възлиза на 24,01 лв.Законната лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия възлиза на 95,59 лв., а върху главницата за
дялово разпределение-на 3,20 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е подал
възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК.
Първоинстанционният съд е приел, че по делото е установено наличието на
облигационни отношения между ищцовото дружество и ответницата, която е носител
на вещното право на ползване върху имота.Съдът е изложил съображения, че Общите
условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно
разпоредбите на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ доколкото няма доказателства ответницата
да е упражнила правото си на възражение срещу тях в срока по чл.150, ал.3 ЗЕ,
което съставлява искане на услуга по чл.62, ал.1 ЗЗП.По отношение размера на
доставената топлинна енергия в процесния топлоснабден имот съдът е съобразил
заключението на приетата по делото техническа експертиза.Исковете за мораторна
лихва върху главниците за топлинна енергия и за дялово разпределение са
отхвърлени като неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.269, ал.1 ГПК въззивният съд се произнася по
допустимостта на решението в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок
до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според &
1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент"
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
Настоящият съдебен състав споделя
изводите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
От събраните доказателства
се установи, че през исковия период ответницата е била носител на вещното право
на ползване.Липсват доказателства ограниченото вещно право да е погасено по
смисъла на чл.59, ал.1 и ал.3 ЗС.Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1 ЗД ползвателят
е длъжен да плаща разноските, свързани с ползуването, включително данъците и
другите такси.При липса на подадена молба-декларация от голия собственик на
имота за откриване на партида и за сключване на договор за доставка на топлинна
енергия с ищцовото дружество следва да се приеме, че ответницата има качеството
на потребител на топлинна енергия за процесния имот и носител на задължението
за заплащане на цената на доставената услуга.
От приетата и неоспорена техническа
експертиза е установен размера на реално потребената топлинна енергия.Техническата
експертиза е изготвена въз основа на показания на общия топломер в абонатната
станция, протоколите за главен отчет и
при съобразяване на изравнителните сметки.
По делото са представени документи за
главен отчет и за индивидуално разпределение на топлинната енергия, извършвано
от ФДР, поради което оплакванията на въззивницата, че експертизата е изготвена
само по данни на ищеца, са неоснователни.Несъстоятелно е възражението, че
възможността за представяне не тези доказателства е преклудирана, тъй като документите
са били представени своевременно от третото лице-помагач още при първоначалното
първоинстанционно производство, така и в производството след отмяна на
решението на предходния първоинстанционен състав по реда на чл.240 ГПК въз
основа на доклада по чл.140 ГПК.
Възражението на въззивницата, че по
делото не е събрана дължимата държавна такса в пълен размер не е относимо към
правилността на решението.Следва да се добави, че нередовността на исковата
молба е отстранена от въззивния съд, като ищецът е внесъл в пълен размер
дължимата за първата инстанция държавна такса.
Възражението, че
начислението на топлинна енергия е било незаконно, тъй като методиката за дялово
разпределение е отменена, също е неоснователно.Отмяната на методиката за
разпределение с решение на ВАС № 4777/13.04.2018 г. по адм.д.№ 1372/16 г. няма
обратно действие и до отмяната му подзаконовият акт намира приложение /по
аргумент от разпоредбата на чл.195, ал.1 АПК/.Следва да се добави, че
цитираното решение е обезсилено с решение № 2187/11.02.2020 г. по адм.д.№
1318/19 г. на ВАС, 5-чл. с-в.
Ирелевантно за наличието на облигационно
правоотношение между ищеца и ответницата, както и за размера на доставената
топлинна енергия е обстоятелството дали АС е била въведена в експлоатация.При доказано по делото съответствие на монтираните в абонатната станция
измервателни уреди с нормативно установените изисквания извършвания периодичен
контрол отчитането на количеството топлинна енергия е отчитано точно.
Заплащането на цената за услугата „дялово разпределение“ от потребителя на
продавача е предвидена в чл.36 от ОУ в сила от 2014 г. за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, както и в чл.61 от Наредба №
16-334/2007 г.От събраните доказателства се установи, че ФДР е извършвала
дялово разпределение в процесната топлоснабдена сграда.
Други конкретни оплаквания въззивникът не е направил, а
съгласно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 ГПК въззивният съд е обвързан от
посоченото в нея.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да се потвърди в обжалваната част.
На въззиваемия не следва да се присъждат разноски за въззивното
производство, тъй като същият не е подал отговор на въззивната жалба, не е
бил представляван в съдебно заседание, а е подал само бланкова молба за
отхвърляне на въззивната жалба, без да излага конкретни доводи.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 2356 от 06.01.2020 г. на СРС, 168 с-в, по гр.д.№ 52358/2019 г. в обжалваната
част.
Решението е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД като
трето лице-помагач на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.