Р Е Ш Е Н И Е
№ 260324
гр.Плевен, 15,10,2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти
граждански състав, в публично съдебно заседание
на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка
Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№8001 по
описа на съда за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Производството по
делото е образувано по ИМ от “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от изпълнителния ***, чрез юрк.М., против А.А. ***, ЕГН **********,***,
М.А.Н., ЕГН **********,***, и А.А.К., ЕГН **********,***, за признаване за
установено спрямо ответниците на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същите
дължат на ищеца при разделна отговорност всеки от тях следните суми: за А.А.А.
– 211,53 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия
за периода 01,11,2016 г. – 30,04,2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
до окончателното изплащане на сумите, и 25,18 лева лихва за забава за периода
03,01,2017 г. – 03,07,2019 г.; за М.А.Н. - 211,54 лева главница, съставляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,11,2016 г. –
30,04,2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на
сумите, и А.А. ***- 211,54 лева главница, съставляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода 01,11,2016 г. – 30,04,2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите.Твърди
се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е
образувано ч.гр.д. №4684/2019 г. по описа на ПлРС, по което има издадена
заповед за изпълнение, връчена на длъжниците по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Твърди се, че имотът, находящ се в ***, е с абонатен №1022138. В
с.з. проц.представител на ищеца моли съда да уважи претенцията.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът А.К. депозира писмен отговор чрез назначения й особен
представител – адв.*** от ПАК, в който сочи, че искът е погасен по
давност. В с.з. особения представител на от К. моли съда да
отхвърли претенцията.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът М.Н. депозира писмен отговор чрез назначения й особен
представител – адв.И.Ц. от ПАК, в който сочи, че искът е неоснователен,
тъй като липсва облигационно отношение между ищеца и отв.Н.. В
с.з. адв.Ч.Д.
от ПАК
/преупълномощен от адв.И.Ц. от ПАК/, моли съда да отхвърли
претенцията, тъй като ищецът не е доказал, че отв.Н. е потребител по смисъла на
чл.1536, ал.1 от ЗЕ.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът А. *** депозира писмен отговор чрез назначения му особен
представител – адв.Р.Л. от ПАК, в който сочи, че искът е неоснователен. Оспорва се обстоятелството, че сградата, в
която се намира имота, е топлоснабдена; оспорва се, че сградата е присъединена
към топлопреносната мрежа по искане на собствениците; оспорва се, че отв.*** е
бил собственик/титуляр на ВП на ползване през процесния период на процесния
имот; оспорва се, че топлинния счетоводител е избран по реда на чл.139б от ЗЕ;
оспорва се по основание и размер сумата. Прави се възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца юрк.възнаграждение. Оспорва се верността на данните,
отразени в представените от ищеца документи. В с.з. адв.Л. от
ПАК моли съда да отхвърли иска, тъй като не са събрани доказателства, че отв.***
е собственик или титуляр на ВП на ползване на процесния имот.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенцията
на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по
издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№4684/2019 г. на ПлРС.
Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за
изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно
изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения
двуседмичен срок /или заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК/, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл.422 от ГПК.
С определението за
насрочване на делото съдът е разпределил доказателствената тежест между
страните, като на ищеца е указано, че следва да установи наличието
на валидно възникнало вземане срещу ответниците в размера на претендираните
суми, че ответниците имат качеството на потребител през процесния период, да
докаже, че е доставил твърдяното количество топлоенергия, както и нейната
стойност; да докаже, че ответниците са изпаднали в забава - нейния начален
момент, както и размера на дължимите лихви за забава. Визираните по- горе
обстоятелства следва да бъдат установени по делото чрез пълно и главно
доказване.
От представените към ИМ
фактури се установява, че за потребителски №22138, по 12 бр. фактури – за
периода 01,11,2016 г. – 30,04,2018 г., е посочен като абонат лицето ***.
От представените към ИМ
фактури се установява, че за потребителски №1022138, по 6 бр. фактури – за
периода 01,11,2018 г. – 30,04,2019 г., са посочени като абонати лицата ***.
Представен е договор между
топлинен счетоводител и ЕС на адрес ***, от 12,09,2002 г., за срок
от 5 години.
От представения Протокол №1
се установява, че за периода 19 октомври – 5 ноември 1984 г. е извършена водна
проба на отоплителната инсталация в ***.
От представения
Опис-разписка от 06,12,1984 г. се установява, че е оборудвана и приета
абонатната станция в ***.
От заключението на ВЛ
по назначената по делото съдебно - икономическа експертиза, която съдът
кредитира като безпристрастно и компетентно изготвена, се установява, че
имотът, находящ се в ***, е регистриран с абонатен номер 1022138.
В с.з. вещото лице сочи, че не е имала задача да изследва промяната на титуляра
на партидата, а само дължимите суми. Посочва, че дължимата главница за всеки от
ответниците е в размер на 211,54 лева, а лихвата за забава – 25,18 лева.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
В хода на съдебното дирене ищецът не е представил
никакви доказателства, от които да се установява, че ответниците притежават
качеството потребител по смисъла на по смисъла
на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е
разписано, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или
титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот – тоест по
нормативен ред императивно е установено кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
В последно с.з. /второ по
ред/ процесуалният представител на ищеца ангажира писмено доказателство /нот.акт
за собственост на името на ******а/ и доказателствено искане, които НЕ са
приети от съда поради настъпила преклузия и изрично възразяване от страна на
особените представители на ответниците.
В конкретния случай няма данни, че ответниците са собственици, носители
на правото на ползване или суперфиция върху процесния недвижим имот в ***, с абонатен №***. От друга страна, в хода на съдебното дирене ищецът не е
представил годни доказателства, че ответниците са наследници на
абоната
*** /която е посочена като титуляр на партидата в 12 бр. от
издадените за процесния период фактури/ и съответно дали има и
други наследници, от където да се установи и каква е наследствената част на
всеки от тях. Оттук следва изводът, че недоказан остава фактът,
че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди и се намират в договорно правоотношение с ищцовото дружество, по което да дължат изпълнение.
Съобразно волята на
законодателя и изчерпателното изброяване на субектите, които са
клиенти – ползватели на топлинна енергия, следва при всяко едно производство по
чл.422 от ГПК да бъде установяван първо основния факт – има ли лицето, срещу
което се води искът, качеството на собственик или ползвател на имота. При
недоказване на такова качество по отношение на конкретния имот,
за който се претендира заплащане на топлоенергия и за конкретния период /защото
е възможно собствеността да е придобита/прехвърлена преди, по време или след
изтичане на периода/, съдът няма как да приложи относимата в случая разпоредба
на чл.153, ал.1 от ЗЕ. След като нямат изричен договор с ***, след като няма
изрично подадена от ответниците молба за топлоснабдяване на имота и на последно
място, след като няма доказателства да са собственици на имота, ответниците
нямат качеството на клиент – ползвател на топлинна енергия и следователно не
дължат нейното заплащане. Това, че в *** е открита партида на тяхно име – след
01,11,2018 г., не може да бъде противопоставено на изискването на закона –
лицето от което се претендира заплащането на цена на топлинна енергия да е или
собственик или ползвател. Дори и ответниците /или само някой от тях/ да
упражняват фактическото държане върху имота, това не ги поставя сред лицата,
които следва да заплащат топлинна енергия.
В
заключение може да се обобщи, че не се установи вземане на ищеца против
ответниците за процесните суми, поради което предявените установителни искове
се явяват изцяло неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят.
Следва
на особените представители на ответниците да се изплати
възнаграждение за особено представителство в размер на внесения за това депозит
от по 150,00 лева за всеки от тях.
По
изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ
И НЕДОКАЗАНИ предявените от “Т.П.” ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния ***, чрез
юрк.М., против А.А. ***, ЕГН **********,***,
М.А.Н., ЕГН **********,***, и А.А.К., ЕГН **********,***, искове по чл.422, ал.1 вр.чл.415 от ГПК за
установяване на вземането на ищеца срещу всеки от ответниците при
разделна отговорност,
за следните
суми: за А.А. *** – 211,53 лева главница, съставляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода 01,11,2016 г. – 30,04,2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите, и
25,18 лева лихва за забава за периода 03,01,2017 г. – 03,07,2019 г.; за М.А.Н.
- 211,54 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода 01,11,2016 г. – 30,04,2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда до окончателното изплащане на сумите, и за А.А. ***- 211,54
лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода 01,11,2016 г. – 30,04,2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№4684/2019 г. на РС Плевен.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.Р.Л. от ПАК възнаграждение за особено представителство в
размер на 150,00 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.И.Ц. от ПАК възнаграждение за особено представителство в
размер на 150,00 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.З.Т. от ПАК възнаграждение за особено представителство в
размер на 150,00 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: