№ 444
гр. София , 13.04.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР И. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР И. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20201110144286 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба с вх. № 9005376 от 14.09.2020г., подадена от М. Й. К. срещу
„ЧЕЗ Електро България“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск за
недължимост на сумата от 1206,85 лева, представляваща цена на консумирана електрическа
енергия за периода от 30.11.2015г. до 31.08.2017г. за имот, находящ се в гр. София, ул.
„Христо Трайков“, бл. 9, ап. 45, клиентски номер 300072935086. Ищцата твърди, че между
страните не е налице облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа
енергия, както и че вземането е погасено по давност.
При служебна проверка за допустимост на предявения иск съдът установи, че е
налице издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
13.07.2016г., издадена по ч.гр.д. № 31059/2016г. по описа на СРС, 54 състав, в полза на
ответника срещу ищцата за цена на ползвана електрическа енергия за същия имот и
клиентски номер за периода от 27.10.2015г. до 25.04.2016г. /който се включва частично в
процесния по настоящото дело/. Заповедта за изпълнение е влязла в сила на 05.01.2017г. По
аргумент от чл. 424 ГПК преклудиращото действие на влязлата в сила заповед за
изпълнение препятства възможността за предявяване на иск за недължимост на вземането по
нея основан на възражения, които длъжникът е могъл да наведе в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК – вкл. възражения за липса на облигационно правоотношение и за изтекла към този
момент погасителна давност.
На следващо място се установи, че пред съда е налице висящо производство по гр.д.
№ 50661/2018г. по описа на СРС, 142 състав, по предявен от „ЧЕЗ Електро България“ АД
положителен установителен иск за установяване на вземане за цена на електрическа енергия
за същия имоти и клиентски номер за периода от 25.11.2016г. до 21.08.2017г. Това
производство води до недопустимост на по-късно заведения отрицателен установителен иск
1
за същото вземане, доколкото предметът на двете дела и обстоятелствата, по които се
формира сила на пресъдено нещо е идентичен.
Предвид гореизложеното предявеният иск се явява процесуално допустим само за
следните части от процесния период – от 26.03.2016г. до 24.11.2016г. и за периода от
22.08.2017г. до 31.08.2017г., но съдът не може да служебно да определя размера на
отричаните вземания за посочените периоди, доколкото размерът на иска се определя от
ищеца.
Ето защо с разпореждане от 18.12.2020г. съдът е указал на ищцата да уточни правния
си интерес от предявените установителни искове в частите, за които е налице влязла в сила
заповед за изпълнение и висящо исково производство, както и да посочи размера на
отричаната главница за двете части от периода, за които искът е допустим. Съдът е указал на
ищцата последиците от неизпълнение на дадените указания.
Препис от разпореждането е връчен на ищцата чрез нейния процесуален
представител на 11.01.2021г. като в рамките на предоставения от съда едноседмичен срок
както и към датата на настоящото разпореждане, указанията не са изпълнени. С оглед на
това исковата молба следва да бъде върната изцяло.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 9005376 от 14.09.2020г., подадена от М. Й. К. срещу „ЧЕЗ
Електро България“ АД.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2