РЕШЕНИЕ
№ 455
гр. П., 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело
№ 20245001000338 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №163/5.ІV.2024год. постановено по т.д.
№196/2022год. на П.ския окръжен съд, ІV състав, З. АД гр.С., ЕИК * е
осъдено да заплати на С. Б. К., ЕГН ********** от с.М., ул.“*“ №9, община
С., област П., сумата 80 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди- причинени психически болки и страдания от смъртта
на майка му И.С. К.а, настъпила при ПТП на 2.ІІІ.2021год., причинено
виновно от водача на товарен автомобил „И.“ с рег.№* И.А.Д., който е осъден
с влязла в сила присъда №32/28.ІІІ.2023год. по НОХД №663/2022год. на ОС-
П., и за който автомобил е сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при З. АД гр.С. по застрахователна полица
№BG/30/*, валидна от 4.VІ.2020год. до 3.VІ.2021год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 9.ІV.2021год. до окончателното и
изплащане, като Е ОТХВЪРЛИЛ иска в останалата му част до пълния
предявен размер от 120 000лв., като неоснователен и недоказан.
1
Осъдил е З. АД гр.С., ЕИК * да заплати на Д. Б. К.А, ЕГН
********** от с.М., ул.“*“ №5, община С., област П., сумата 80 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди- причинени
психически болки и страдания от смъртта на майка и И.С. К.а, настъпила при
ПТП на 2.ІІІ.2021год., причинено виновно от водача на товарен автомобил
„И.“ с рег.№* И.А.Д., който е осъден с влязла в сила присъда
№32/28.ІІІ.2023год. по НОХД №663/2022год. на ОС-П., и за който автомобил е
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при З. АД гр.С. по застрахователна полица №BG/30/*,
валидна от 4.VІ.2020год. до 3.VІ.2021год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 9.ІV.2021год. до окончателното и изплащане, като Е
ОТХВЪРЛИЛ иска в останалата му част до пълния предявен размер от
120 000лв., като неоснователен и недоказан.
Осъдил е З. АД гр.С., ЕИК * да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметката на ОС-П. ДТ в размер на 6 400лв.,
съразмерно на уважената част от исковете.
Осъдил е С. Б. К., ЕГН ********** да заплати на З. АД
гр.С., ЕИК * деловодни разноски в размер на 168.32лв., съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Осъдил е Д. Б. К.А, ЕГН ********** да заплати на З. АД
гр.С., ЕИК * деловодни разноски в размер на 168.32лв., съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№15004/26.ІV.2024год. е подадена от
З. АД гр.С., ЕИК *, представлявано от изпълнителните директори Р.В.М. и
Б.Г.И., чрез пълномощника му адв. Д. С. от САК, срещу решение
№163/5.ІV.2024год. по т.д.№196/2022год. на П.ския окръжен съд, ІV състав, в
частта му присъждаща обезщетение за неимуществени вреди в полза на
ищците над сумите от 50 000лв. до пълните присъдени суми от 80 000лв. на
всеки един от тях, включително по отношение на законната лихва върху
обжалваната главница и присъдените съдебни разноски. Уточнява, че
обжалваемият интерес по делото е 60 000лв.. В посочените части
жалбоподателят счита, че решението на ОС- П. е неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на материалния закон- чл.52 ЗЗД и чл.51ал.2 ЗЗД.
Счита присъдените на ищците обезщетения за претърпени неимуществени
2
вреди за прекомерно завишени и несъобразени с критериите за справедливост,
със съдебната практика по аналогични случаи към процесния период, както и
с икономическата ситуация в страната- лимитите на застраховка „Гражданска
отговорност“, минималната работна заплата за страната и средния общ
годишен доход на лице за процесния период. Счита, че решението на
първоинстанционният съд, с което е прието 20% съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата И.С. К.а, е необосновано и неправилно,
тъй като неправилно е определен и занижен процента на съпричиняване на
вредите от пострадалата. Съобразно установените по делото факти следва да
се приеме 50% съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата
пешеходка И. К.а. Ето защо моли въззивният съд да отмени решението на
ПОС в частта му присъждаща обезщетение за неимуществени вреди над
сумата от 50 000лв. до присъдената сума от 80 000лв. на всеки един от
ищците, включително по отношение на законната лихва върху обжалваната
главница и присъдените съдебни разноски. Претендира за съдебните разноски
по делото за двете съдебни инстанции.
ВЪЗЗИВАЕМИТЕ С. Б. К., ЕГН ********** от с.М.,
ул.“*“ № 9, община С., област П. и Д. Б. К.А, ЕГН ********** от с.М., ул.“*“
№5, община С., област П., чрез пълномощника им адв. Р. М. от САК, подават
отговор вх.№21527/21.VІ.2024год., с който оспорват изцяло въззивната жалба
като неоснователна и молят ПАС да потвърди решението на
първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно в обжалваните му
части, като присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38ал.2 ЗА на
процесуалния им представител пред въззивната инстанция, съобразно
защитавания материален интерес по делото.
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана страна
и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.
П.ският апелативен съд като взе предвид направените
от страните твърдения и възражения и развитите в жалбата доводи, с оглед
разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по
делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235
ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният
съдебен акт, прие за установено следното:
3
Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е.
постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и
местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета
на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и
надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на
съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.
По правилността на решението на първоинстанционния
съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната
жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът
следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или
ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на
ВКС.
Предмет на делото са предявени от ищците С. Б. К., ЕГН
********** от с.М., ул.“*“ № 9, община С., област П. и Д. Б. К.а, ЕГН
********** от с.М., ул.“*“ № 5, община С., област П., субективно и обективно
съединени искове с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД и
чл.429ал.3 КЗ срещу ответника З. АД гр.С., ЕИК *, за заплащане на
обезщетение в размер на по 120 000лв. за всеки един от тях, за
неимуществените вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
вследствие смъртта на тяхната майка И.С. К.а, настъпила при ПТП на
2.ІІІ.2021год., причинено виновно от водача на товарен автомобил „И.“ с рег.
№* М.Х.Ц., ЕГН ***, което ППС е със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при З. АД гр.С., ведно със законната лихва
върху претендираните главници, считано от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие- 17.VІІІ.2021год. до
окончателното им изплащане, като им се присъдят и разноските по делото.
С оглед изложеното във въззивната жалба на З. АД гр.С., че
обжалва решението само в частта, с която са уважени исковете за изплащане
на обезщетение за причинени на ищците неимуществени вреди за сумата над
по 50 000лв. до присъдения размер от по 80 000лв. на всеки един от ищците, и
в частта, с която разноските по делото са присъдени в тежест на ответното
застрахователно дружество, то първоинстанционното решение е влязло в сила
в частта, с която исковете за изплащане на обезщетение за причинените на
ищците неимуществени вреди са уважени за сумата по 80 000лв. за всеки един
4
от тях, ведно със законната лихва, считано от 9.ІV.2021год. до окончателното
им изплащането и в частта, с която са отхвърлени исковите претенции за
разликата над по 80 000лв. до претендираните по 120 000лв. за всеки един от
ищците, поради което в тази част спорът не е предмет на разглеждане от
въззивната инстанция. Също така, на основание чл.298ал.1 ГПК, между
страните е формирана сила на присъдено нещо относно механизма на ПТП,
виновното противоправно деяние на водача на МПС М.Х.Ц., ЕГН **********,
настъпилата смърт на И.С. К.а, ЕГН ********** и причинната връзка между
последните, деянието на водача и претърпените от ищците неимуществени
вреди, наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за товарен автомобил марка „И. *“ с рег.№*, управляван от
М.Х.Ц. при ответното застрахователно дружество по застрахователна полица
№BG/30/*, валидна от 4.VІ.2020год. до 3.VІ.2021год., т.е. към момента на
настъпване на ПТП на 2.ІІІ.2021год..
От представеното по делото удостоверение за наследници
изх.№45/12.ІV.2021год., издадено от община С., безспорно се установява, че
законни наследници на покойната И.С. К.а, ЕГН ********** са нейния син С.
Б. К., ЕГН ********** и дъщеря Д. Б. К.а, ЕГН ********** / и още две
дъщери, които не са страни по делото/. От приложеното препис-извлечение от
акт за смърт се установява, че И.С. К.а е починал на 83 годишна възраст на
2.ІІІ.2021 год.. Съгласно ТР№1/21.VІ.2018год. по т.д.№1/2016год. на ОСНГТК
на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление№4/25.V.1961год. и Постановление№5/24.ХІ.1969год. на
Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Съгласно ППВС№4/25.V.1961год. най-близките хора на
пострадалия, които имат право да получат обезщетение за причинените им
вреди от неговата смърт, са неговите низходящи /деца/, съпруг и възходящи
/родители/. Това задължително тълкуване е възприето от законодателя и в
разпоредбата на чл.493а ал.3 КЗ. Ето защо съдът счита, че ищците С. Б. К.,
ЕГН ********** и Д. Б. К.а, ЕГН **********, като деца на починалата И.С.
К.а, ЕГН **********, са материалноправно легитимирани да предявят искове
по чл.432ал.1 КЗ срещу ответника З. АД гр.С., за да им се изплатят
5
обезщетения за неимуществените вреди, болки и страдания, причинени от
смъртта на тяхната майка И. К.а.
П.ският окръжен съд правилно е приложил разпоредбата на
чл.300 ГПК, като е приел, че с влязлата в законна сила на 13.ІV.2023год.
присъда №32/28.ІІІ.2023год. по НОХД №663/2022год. на П.ския окръжен съд,
която е задължителна за гражданския съд, безспорно е установено
извършеното деяние, неговата противоправност и вината на дееца- с
присъдата подсъдимият М.Х.Ц., ЕГН ********** е признат за виновен в това,
че на 2.ІІІ.2021год., на път ІІ-66, в зоната на км.125+00, в землището на с.П.,
област П., при управление на товарен автомобил марка „И.“ с рег.№*, е
нарушил правилата за движение по пътищата- чл.20, ал.2, изр. първо ЗДвП,
съгласно която „водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие“, и по непредпазливост е причинил смъртта на И.С. К.а-
престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ НК във връзка с с чл.342, ал.1 НК във
връзка с чл.55ал.1т.1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една години,чието изпълнение на основание чл.66ал.1 НК
е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият М.Х.Ц. е лишен от правото да управлява МПС за срок от една
година, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Следователно сила на присъдено нещо е налице за
следните факти, касаещи основанието на исковете по чл.432ал.1 КЗ, а именно:
настъпването на процесното застрахователно събитие на 2.ІІІ.2021год., на път
ІІ-66 в зоната на км.125+00 в землището на с.П., област П., виновното му
причиняване от водача М.Х.Ц., ЕГН **********, който при управление на
товарен автомобил „И.“ с рег.№*, е нарушил правилата за движение- чл.20,
ал.2, изр. първо ЗДвП, като по непредпазливост е причинил смъртта на И.С.
К.а, вследствие на която смърт пострадалите лица- неговите деца са
претърпели неимуществени вреди- болки, страдания и психически стрес.
Безспорно е по делото и наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за товарен
6
автомобил марка „И. *“ с рег.№*, управляван от деликвента М.Х.Ц. към
датата на настъпване на процесното ПТП- 2.ІІІ.2021год., при ответното
застрахователно дружество З. АД гр.С. по застрахователна полица №BG/30/*,
валидна от 4.VІ.2020год. до 3.VІ.2021год..
В изпълнение на изискванията на чл.380 КЗ, ищците С. Б. К.,
ЕГН ********** и Д. Б. К.а, ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. Р.
М., са предявили застрахователна претенция с молба вх.№1554/9.ІV.2021год.,
по която в ответното застрахователно дружество е образувана щета № 0801-
001993/9.ІV.2021год.. Но и до настоящия момент застрахователни
обезщетения не са им изплатени. Съгласно разпоредбата на чл.498ал.3 КЗ
„увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само
ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение“. В настоящия случай за ищците е налице
правен интерес да претендират по съдебен ред /чрез искове по чл.432ал.1 КЗ/
изплащане на обезщетения за претърпените неимуществени вреди, болки и
страдания, които са им причинени от смъртта на тяхната майка И.С. К.а,
настъпила при процесното ПТП, тъй като застрахователят не е изплатил
исканите обезщетения в срока по чл.496 КЗ.
Отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432ал.1 КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
«Гражданска отговорност» между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител- застрахован, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Или прякото право срещу застрахователя
възниква само, доколкото възниква деликтно право срещу застрахования по
застраховка «Гражданска отговорност» и в този смисъл то е функционално
обусловено от последното. Застрахователят, като пряко задължено лице
отговаря в този обем, в който отговаря и причинителят на щетата. От така
установените по делото факти, следва да се приеме, че е налице отговорност
на З. АД гр.С. по преките искове с правно основание чл.432ал.1 КЗ, т.е.
предявените от ищците С. Б. К., ЕГН ********** и Д. Б. К.а, ЕГН **********,
искове са доказани по основание
В настоящето производство застрахователното дружество
прави възражения относно размера на обезщетенията за претърпени
7
неимуществени вреди над сумата по 50 000лв. до присъдената сума по
80 000лв. за всеки един от ищците, като счита, че присъдените обезщетения не
отговарят на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД и са прекомерни, като
водят до неоснователно обогатяване на ищците.
Безспорно е по делото, че настъпилата смърт на пешеходката
И. С. К.а, ЕГН ********** се намира в пряка причинно-следствена връзка с
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил
М.Х.Ц., ЕГН **********, което е установено с влязлата в сила присъда
№32/28.ІІІ.2023год. по НОХД №663/2022год. на ОС- П., която съгласно чл.300
ГПК е задължителна за гражданския съд. Уврежданията, които са довели
непосредствено до смъртта на И. С. К.а са: тежка черепно-мозъчна травма, с
многофрагментни, разместени счупвания на кости на лицевия и мозъков
череп, с пълно разрушаване на нормалната архитектоника на черепа, с
разкъсвания на меката черепна покривка и твърдата мозъчна обвивка с
изпадане на мозъка от черепната кухина, тежка гръдна травма, със счупвания
на всички ребра двустранно, счупване на гръдната кост, крайхидусни
разкъсвания на белите дробове, разкъсвания на плеврата, разкъсвания на
диафрагмата, разкъсване на перикардната торбичка, разкъсване на сърцето,
разкъсване на възходящата част на дъгата на гръдната аорта, наличие на кръв
в гръдната кухина, тежка коремна травма, с разкъсвания на коремната стена,
разкъсване на черния дроб и слезката, кръвонасядания на капсулите и
паренхима на двата бъбрека, наличие на кръв в коремната кухина, разкъсвания
на пикочния мехур, счупвания на кости в таза двустранно, с отделяне на
опашната кост, с масивно кръвонасядане на тъканите на таза, както и
разкъсвания на тазовото дъно, тежка гръбначно-мозъчна травма с прекъсване
на гръбначния мозък и обвивката му в шийната, гръдната и поясната област,
тежка травма на опорно-двигателния апарат със счупвания на костите на двата
крака, множестно разкъсно-контузни рани и охлузвания. Всичките описани
травматични увреждания, представляващи политравма несъвместима със
живота на човека, са получени от действието на твърди, тъпи предмети, а
именно както е посочено в констативния протокол с пострадали лица-
блъсната и прегазена на товарния автомобил на деликвента.
За изясняване на вида, характера и степента на
преживените от ищците болки и страдания по делото са разпитани
свидетелите И.П.Г.- земеделски производител, при който ищецът С. К. работи
от 20 години, както и учил с ищцата Д. К.а в едно училище, и А.А.А. - съпруг
8
на ищцата Д. К.а и живеещ с нея от шест- седем години, чиито показания за
последователни, убедителни и непротиворечиви. Свидетелят И.П.Г. твърди, че
С. К. не е семеен и живеел заедно с майка си И. К.а, като отношенията им
били нормални като майка и син. Преди шест години при тях дошла да живее
и другата дъщеря на И. К.а- С.. През годините С. и майка му не са се
разделяли, не са имали някакви лоши отношения, не са се карали. Къщичката
им била малка, с две стаи, били в общо домакинство, хранели се на една маса,
харчили общо пари за храна. С. К. бил загрижен за състоянието на майка си
през последните 20 дни преди смъртта й, тъй като постоянно излизала от дома
им и не можели да я намерят, като дотогава тя нямала здравословни
проблеми, движила се непрекъснато, била като кон. Сега той се обвинява за
смъртта на майка си, тъй като не я заключил в деня на инцидента. Когато
научил за произшествието с майка му С. се разплакал. След смъртта на майка
си се променил- започнал да се напива по-често, тежко му е, тъгува за нея, тъй
като тя му била единствената опора в живота. Твърди, че Д. К.а е вдовица и
живее в наследена от съпруга си къща с друг мъж /другия свидетел/, на 200
метра от дома на майка си. Отношенията с майка й били по същия начин, били
много близки, гостували си взаимно. Тъй като И. имала вехтошарски дрехи, Д.
ги вземала постоянно да ги пере.
Свидетелят А.А.А. твърди, че отношенията между Д. и И.
били добри, като майка и дъщеря, не се карали и обиждали; живеели на две-
три пресечки една от друга, виждали се почти всеки ден- и И. й гостувала, и Д.
посещавала дома й, за да й помогне с нещо- дрехи, ако имат да изпере, защото
нямали автоматична пералня, а свидетелят й правел дребни ремонти, тъй като
на С. не му се отдавали тези дейности. Д. К.а понякога носела и храна на
майка си, която предпочитала да си купи нещо от магазина- салам, хляб,
безалкохолно. Твърди, че здравословно И. била относително добре за
възрастта си, но забравяла си някои неща. Д. К.а се интересувала от
здравословното състояние на майка си. Когато се обадили да й съобщят за
инцидента, Д. се разтревожила, а когато стигнали до местопроизшествието тя
не се доближила до майка си, тъй като нямало да го преживее. Твърди, че Д.
все още като се заговори за майка и се разплаква, продължава да тъжи, както и
да почита майка си- прави помени, раздава храна. С. К. и малката дъщеря на
И.- С., поддържали хигиената и готвели в къщи. И. и децата й се събирали за
празниците- последният празник, на който се събрали бил 8-ми март в
годината преди смъртта й. Нямало разлика в отношенията на И. с Д. и с
другата й дъщеря. С. пийва като всеки мъж по малко, а след смъртта на майка
му- малко повечко; той също не преживява случилото се с майка му добре, не
може да го приеме. Къщата на И. е стара, кирпичена, наследена от бившия й
съпруг, няма дограма, с облепени прозорци, няма хладилник, отопляват се с
електрически печки- духалки. Сочи, че той и ищцата помагали на И. да
преживява, тъй като често й давали дребни суми пари по 5-10 лв., купили й
радиоприемник, за да слуша музика, услужили й с телевизор, с „Б.“, за да
гледа сериали.
9
Съгласно разпоредбата на чл.51ал.1 ЗЗД обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Ищците претендират обезщетяване на неимуществените вреди-
болки, страдания и стрес, причинени от смъртта на майка им И. К.а,
настъпила при ПТП на 2.ІІІ.2021год.. При увреждане на здравето или на
телесната цялост, при намаляване на трудоспособността и при причиняване на
смърт, лицата претърпяват болки и страдания- физически и душевни. В
категорията на неимуществените вреди се причислява всичко, което
съставлява лишаване на увредения от радостите, които ни предоставя
човешкото съществуване и човешката дейност. Тук могат да се изброят
загубата от удоволствията на живота, страдания, болки, неудобства, досада от
бездействието и физическото безсилие, чувството за непълноценност, за
нереализиране. С други думи пострадалият е принуден да изживее
отрицателни емоции, лишен е от възможността да живее пълноценен и
щастлив живот, да се радва на живота, така, както може да се радва един здрав
човек. Затова в чл.52 ЗЗД законодателят е предвидил задължението да се
обезщетят така наречените неимуществени вреди. Това са вреди, които нямат
стойностно изражение, които не могат да се осчетоводят и изчислят точно.
Законодателят изхожда от разбирането, че макар и несъизмерими, тези вреди
следва да бъдат възмездени. Макар и да не могат да се определят точно,
желателно е пострадалият да получи известна сума, която да замести и
облекчи болките и страданията му. Вложеният от законодателя в нормата на
чл.52 ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен, а винаги обусловен от
общественото разбиране за справедливост на определен етап от развитието на
обществото. Съобразно дадените в т.ІІ на ПВС№4/1968год. разяснения,
понятието «справедливост» по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие,
а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението- такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът
на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на преценката им
да определи справедлив размер на обезщетението за причинените
неимуществеви вреди, а при настъпила смърт, общите критерии при
10
определяне размера на обезщетението по справедливост са: момента на
настъпване на смъртта, възрастта на починалия, неговото обществено
положение, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което
претендира обезщетение, действително съществувалите житейски отношения
между пострадалия и претендиращия обезщетението. От друга страна при
определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди трябва да се вземат предвид конкретните обстоятелства, свързани с
тежестта и характера на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние на страната към момента на увреждането, израз на
което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този
момент.
Законодателят определя лимит на отговорността за
неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно увреждание или
смърт в разпоредбата на чл.492ал.1т.1 КЗ от 10 420 000лв. за всяко
застрахователно събитие, независимо колко са пострадалите лица, който
лимит очертава и рамката на паричната отговорност в зависимост от тежестта
и еквивалента на неимуществените вреди.
Неимуществена вреда е причинена, когато увреждането е
засегнало дълбоко психическата сфера на пострадалия. Деянието на
деликвента може да съставлява непосредственно въздействие върху психиката
на увредения- например последния да е изпитал силен страх, смущение и пр.,
от които му е трудно да се освободи. Но най-често неимуществените вреди
идват като резултат от соматични увреждания- увреждания на тялото, на
материята, които рефлектират върху психическия и преди всичко
емоционален свят на увредения.
По делото безспорно се установява, че отношенията между
ищците и майка им са били обичайните за връзката родител- дете, основани на
взаимно уважение, разбирателство и взаимопомощ, както и че от внезапната й
кончина те търпят вреди- както непосредствено след узнаването за инцидента,
така и все още продължават да изпитват различни страдания. От свидетелските
показания се установява, че ищецът С. К. не е семеен, живеел с майки си и
двамата си били „дружинка“. Макар, че живеели бедно, двамата не се карали,
финансово си помагали- покойната И. К.а имала наследствена пенсия от
11
съпруга и, а С. К.- от заплатата, която получавал. Затова той не само трудно
приел неочакваната й смърт, но и продължава да се упреква за нея. Ищцата Д.
К.а не живеела в едно домакинство с майка си, но двете поддържали добри
отношения, като ищцата се грижела за майка си-носила е храна, вземала
дрехите и за пране, помагала и с дребни суми при нужда, поради което не
само се разстроила от новината за внезапнатат й смърт, но и тежко преживява
загубата, като продължава да почита паметта й. Ищецът С. К. е на 61 години,
поради което ще има нужда от верен другар и духовна подкрепа, каквато е
получавал от майка си, тъй като не е семеен, а ищцата Д. К.а е на 56 години,
на средна възраст, и макар, че има съпруг до себе си, той не може да замести
липсата на родната й майка. Смъртта на родител на всякаква възраст и при
всякакви обстоятелства е един от най-тежките удари, които човек може да
преживее, поради което трудно може паричен еквивалент да компенсира
тежкия психически товар и необратимата загуба. Касае се за най-близката
родствена връзка между деца и родител, вследствие на която връзка
претърпените вреди, имащи силно изразен морален и емоционален аспект, са
от непреодолим характер, независимо от възрастта на пострадалия и от
възрастта на претендиращите обезщетения.
Като се съобрази също с обективните критерии на чл.52 ЗЗД
относно принципа за справедливо обезщетяване на причинените
неимуществени вреди, възрастта на пострадалата И.С. К.а- 83 години към
момента на настъпване на ПТП, и възрастта на ищците- С. Б. К. на 61години и
Д. Б. К.а 56 години към момента на настъпване на процесното ПТП,
икономическата конюктура в страната и общественото възприемане на
критерия справедливост, което намира израз в нормативно определените
лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, вида и
характера на болките и страданията, както и психологическия стрес, който
ищците са претърпели от внезапната смърт на тяхната майка И.С. К.а, и че в
резултат на същата, животът на ищците трайно се е променил в негативен
аспект, въззивният съд счита сумата по 100 000лв. за всека един от тях, за
справедлив размер на причинените на ищците неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, вследствие смъртта на
майка им И.С. К.а, настъпила при ПТП на 2.ІІІ.2021год., а за разликата над
този размер до претендираните от по 120 000лв. исковете се явяват
неоснователни и недоказани. При определяне на размера на претърпените
неимуществени вреди се има предвид и личния характер на тази претенция,
свързана пряко с изживяванията на личността на този, който понася вредите,
но и с обществено-икономическата ситуация към момента на настъпване на
деликта- 2.ІІІ.2021год., със стандарта на живот в страната и
12
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането. С посочения размер според настоящия състав на съда ще се
реализира целта на института за репарация на търсените от ищците
неимуществени вреди и същевременно се спази общественото разбиране за
справедливост.
Друг спорен въпрос в настоящето производство е за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата И.С. К.а, каквото
възражение застрахователят е въвел своевременно в производството пред
първоинстанционния съд. Застрахователят твърди, че покойната И.С. К.а
неправилно се е движила, престоявала или пресичала пътното платно, тъй
като тя, като пешеходка, се е движела в тъмната част на денонощието, с тъмни
дрехи по междуселски път, по пътното платно със значително навлизане в
него и не в противоположното на нейното движение платно, евентуално че е
предприела рязко и внезапно пресичане на пътя.
Съгласно разпоредбата на чл.51ал.2 ЗЗД ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. В
задължителната практика на ВКС /т.7 от ППВС№17/1963год./ е застъпено
становището, че обезщетението за вреди се намалява, ако и самият пострадал
е допринесъл за настъпването им, като от значение е причинната връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Съгласно т.7
от ТР№1/23.ХІІ.2015год. по тълк.д.№1/2014год. на ОСТК на ВКС,
„съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и
вина“. Приносът на увредения- обективен елемент от съпричиняването, може
да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да
е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен. Или само по себе си нарушението на установените
в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата, не е основание да се
приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до
намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо
нарушението да бъде в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т.е. последният да е негово следствие, доколкото приложението на
правилото на чл.51ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка
между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той
обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането, като също
така приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на
определени действия или въздържането от такива действия от страна на
13
пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. Т.е.
съпричиняване на вреди от пострадалото лице е налице тогава, когато за
настъпването на вредата са допринесли най-малко две лица- деликвентът и
увреденият.
Съгласно заключението на САТЕ, изготвена от вещото лице
инж. С.М., която не е оспорена от страните, произшествието е настъпило на
хоризонтален, равен и прав участък от пътя, при движение през нощта, при
намалена видимост на изкуствена светлина от автомобилни фарове.
Пешеходката И. К.а е била облечена със сини дънки и черно яке /видно от
снимковия материал в досъдебното производство/, няма данни да е имала
светлоотразителна жилетка. Дължината на пълния спирачен път /опасна зона/
при движение на автомобила в конкретната пътно-климатична обстановка със
скорост 80 км/ч е била 80.40м. Средната дължина на видимост за пешеходец
със светли дрехи на къси светлини е около 91м, от което следва, че ако водачът
на автомобила е реагирал на посоченото разстояние и предприел спиране, то
би имал техническа възможност да спре автомобила преди мястото на удара.
Същевременно средната дължина на видимост за пешеходец с тъмни дрехи на
къси светлини е около 49м, от което следва, че при движение на автомобила с
80 км/ч, при която дължината на пълния спирачен път е 80.40м., ако водачът
предприеме спиране на автомобила на 80.40м, то би нямал техническа
възможност да спре автомобила преди мястото на удара. Няма данни за
поведението на пешеходката- дали се е движела и с каква скорост. За
пешеходката би било безопасно, ако се бе движила по банкета на платното, а
ако такъв няма- по платното за движение, противоположно на посоката на
движение на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата
му граница. Няма данни за пътни знаци в района на местопроизшествието.
Платното има две ленти отделени с единична прекъсната линия, няма данни с
какви светлини се е движил автомобила, като според европейската
асиметрична система на късите светлини средната дължина на осветената
зона пред автомобила е около 70- 80м, а на дълги светлини е над 150м..
Скоростта на автомобила в момента на удара е била около и над 80км/ч, като
водачът би имал техническа възможност да избегне произшествието от
момента, в който е имал техническа възможност да забележи пешеходката, ако
се бе движил със скорост по-малка от 56км/ч. Технически съобразената
скорост с дължината на конкретната видимост към пешеходец с тъмни дрехи
14
или към пострадалия в случая пешеходец, при движение на къси светлини е
била 56км/ч.
Разпитани са и свидетелите М.Ц.- водач на увреждащия
автомобил, В.Т.- личен лекар на И. К.а и А. К.а- кмет на с.М. в периода
2019год.- 2023год.. Свидетелят М.Ц. твърди, че към момента на настъпване на
ПТП-то е било тъмно, ясно време, около 19.00часа. Той управлявал
служебния автомобил малко след с.М., в посока с.П., с разрешената за
извъннаселени места скорост от около 80 км/ч., по прав участък на пътя. На
около 1м от банкета вдясно и на около 60см. от осевата линия, на около
50-100м. преди да се размине с насрещно движещ се автомобил, бил заслепен
от дългите светлини на същия и буквално при разминаването на двата
автомобила видял някаква сянка пред автомобила си, след което последвал
удар, при който се спукали предно обзорно стъкло и радиаторът на
автомобила. След като автомобилът преминал през препятствие, тъй като
подскочил, и след като овладял буса, свидетелят задействал спирачките,
слязъл от автомобила, изтичал до мястото на произшествието и установил, че
е ударил жена, облечена в тъмни дрехи, която лежала по средата на пътната
лента, в която се движил управляваният от него автомобил непосредствено
преди инцидента.
Свидетелката В.Т.- личен лекар на И. К.а, твърди, че за 23
години, през които свидетелката има регистриран кабинет в с.М., И. К.а не я е
посещавала. Преди 2-3 години свидетелката срещнала И., извикала и да и
измери кръвното налягане, и не е забелязала да има ментални проблеми.
Свидетелката А. К.а твърди, че към датата на
произшествието- 2.ІІІ.2021год., И. К.а не била психически добре, като в същия
ден, към 16.00часа я потърсила дъщеря й С. в кметството за съдействие с
оплакване, че майка й изчезнала и не могат да я намерят, ако може да се
обадят в полицията за съдействие. Предния ден съпругът на свидетелката
видял И. К.а, като споделил, че тя вървяла по асфалта и колите като минавали
едва не я закачили по полата. Сочи, че И. К.а живеела със сина си С. и с
малката си дъщеря С., като не й е известно дали те са предприемали мерки за
лечението й или за настаняването й в клиника или в заведение, но физически
И. К.а била в добро състояние, но свидетелката не е водила с нея разговор.
По делото няма медицински документи, удостоверяващи
15
диагностицирането на И. К.а с психично заболяване или старческа деменция,
което съответства и с показанията на свидетелката В.Т., че И. К.а не е
посетила кабинета й през 23-те години, през които е била неин личен лекар, и
само на база на показанията на свидетелите А. К.а и И.Г., които не разполагат
със специални знания в областта на медицината, не би могло да се приеме за
доказано твърдението на ответника, че към датата на пътното произшествие
И. К.а е страдала от посочените общи заболявания, с оглед на което и предвид
неналичието на данни тя да е била поставена под запрещение, правилно
първоинстанционният съд е приел, че към 2.ІІІ.2021год. И. К.а е била напълно
дееспособна и в състояние да ръководи действията си и да преценява
последиците от тях. Същевременно от показанията на единствения свидетел-
очевидец на случилото се- М.Ц., се установява, че непосредствено преди
инцидента, наследодателката на ищците се е намирала почти по средата на
пътната лента, по която се е движил товарния автомобил със скорост от около
80 км/ч на къси светлини и че тя е била облечена в тъмни дрехи, при които
обстоятелства според неоспореното заключение на автоексперта, тъй като
дължината на пълния спирачен път на моторното превозно средство е била
80.40м., а средната дължина на видимост за пешеходец с тъмни дрехи на къси
светлини е 49 м., то в момента, в който водачът на автомобила е имал
възможност да я забележи не би имал техническа възможност да избегне
произшествието. Съгласно чл.108ал.1 ЗДвП, пешеходците са длъжни да се
движат по тротоара или банкета на пътното платно, а когато няма тротоар или
банкет или е невъзможно те да бъдат използвани, съгласно чл.108ал.2т.1 и т.2
ЗДвП движението по платното следва да се осъществява противоположно на
посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-
близо до лявата му граница. Съгласно чл.113ал.2 във връзка с ал.1т.1 и т.2
ЗДвП, пешеходците са длъжни, когато пресичат платното за движение извън
населени места, преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства, да не удължават ненужно пътя
и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за
движение.
Или от събраните доказателства по делото безспорно се
установява, че поведението на починалата пешеходка И. К.а е едната от
причините за настъпването на ПТП на 2.ІІІ.2021год., тъй като тя е имала
възможност да забележи товарния автомобил чрез светлината на неговите
16
фарове, имала е възможност да избегне произшествието, ако не е навлязла на
платното за движение пред автомобила или ако се е движела по платното за
движение попътно или насрещно на автомобила, т.е. една от причините са
настъпване на произшествието е движението на И. К.а по пътното платно на
място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да се
съобрази с приближаващия се товарен автомобил. А втората причина е
движението на товарния автомобил с водач М.Ц. с технически несъобразена
скорост при движение на къси светлини. Установява се, че поведението на
загиналата И. К.а като пешеходец, обективно е допринесло за настъпване на
вредните последици и затова е налице съпричиняване по смисъла на чл.
51,ал.2 от ЗЗД. В случая нито от заключението на САТЕ, нито от
свидетелските показания се установява дали на мястото на ПТП-то е имало
тротоар или банкет на пътя. В случая не може да се установи категорично и
начина на движение на починалата, а именно дали тя се е движела
противоположно на посоката на движението на товарния автомобил, т.е. с
лице към него, или се е движела в неговата посока, т.е. с гръб към него.
Установено е обаче от заключението на САТЕ, че починалата пешеходка се е
движела по пътното платно- била е на него или е навлязла на него, като ударът
е настъпил на платното за движение и в предната част на товарния автомобил,
около средата му. Затова съдът приема, че загиналата пешеходка И. К.а е
нарушила правилата за движение по чл.108ал.2т.1 ЗДвП, чл.113ал.1т.1 и ал.2
ЗДвП и чл.114т.1 ЗДвП. При съпоставка на поведението на водача М.Ц. и на
пешеходката И. К.а се установява, че нарушението на първия е с по-голяма
тежест, тъй като той е управлявал товарния автомобил при значително по-
висока скорост /над 80км/ч/ от технически съобразена такава с атмосферните
условия и конкретните условия на видимост при движение на къси светлини
безопасна скорост /56км./ч./, а пешеходката И. К.а се е движела неправилно по
платното за движение- не в неговия край, до лявата му граница, и не се е
съобразила с идващото МПС. Следователно основната причина за
настъпването на ПТП-то и на травмите и смъртта на И. К.а е именно така
посоченото поведение на водача на товарния автомобил М.Ц., и в по-ниска
степен- посоченото поведение на И. К.а като пешеходец. Затова съдът приема,
че ПТП е било предизвикано при степен на съпричиняване от страна на
пострадалото лице И. К.а в размер на 30%.
С определения процент на съпричиняване на вредоносния
17
резултат от пострадалата И. К.а- 30%, следва уважения размер на
обезщетенията на ищците от по 80 000лв. за причинените им неимуществени
вреди, да се намали и на ищците се присъдят обезщетения за причинените им
неимуществени вреди следствие смъртта тяхната майка И. К.а, настъпила при
ПТП на 2.ІІІ.2021год., в размер на по 70 000лв. за всеки еден от тях, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 9.ІV.2021год. до окончателното
им изплащане.
По гореизложените съображения ще следва въззивният съд
на основание чл.271ал.1 ГПК да отмени решението на ОС- П. в частта, с която
З. АД гр.С. е осъдено да заплати на С. Б. К., ЕГН ********** и на Д. Б. К.а,
ЕГН ********** обезщетение за претърпените неимуществени вреди
вследствие смъртта на тяхната майка И.С. К.а, настъпила при ПТП на
2.ІІІ.2021год. над сумата по 70 000лв. до присъдената сума по 80 000лв. за
всеки един от тях, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
9.ІV.2021год. до окончателното им изплащане, като отхвърли предявените
искове по чл.432ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
за сумата над 70 000лв. до претендирания размер от 80 000лв. за всеки един от
тях, като неоснователни.
Ще следва да се измени първоинстанционното решение и
в частта за разноските, като дължимата ДТ възлиза на 5 600лв., съразмерно на
уважената част от исковете и над този размер до присъдената ДТ от 6 400лв.
решението ще следва да се отмени.
Ще следва първоинстанционното решение да се измени и в
частта, с която С. Б. К. и Д. Б. К.а са осъдени да заплатят на З. АД гр.С.
деловодни разноски в размер на по 168.32лв., като ги увеличи с по 252.51лв. за
всеки един от тях, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Ще следва на основание чл.78ал.1 ГПК да се осъдят
въззиваемите да заплатят на жалбоподателя З. АД гр.С. разноски пред
въззивната инстанция в размер на 400лв., съразмерно на уважената част от
материалния интерес на въззивната жалба и съгласно представения списък по
чл.80 ГПК и доказателства за платената ДТ по сметката на ПАС.
На основание гореизложеното и чл.271 ГПК и чл.272 ГПК
П.ският апелативен съд
РЕШИ:
18
ОТМЕНЯ решение №№163/5.ІV.2024год. постановено по
т.д.№196/2022год. на П.ския окръжен съд, ІV състав, В ЧАСТТА, с която З.
АД гр.С., ЕИК * е осъдено да заплати на С. Б. К., ЕГН ********** от с.М.,
ул.“*“ №9, община С., област П., сумата над 70 000лв. до присъдената сума
80 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди- причинени
психически болки и страдания от смъртта на майка му И.С. К.а, настъпила при
ПТП на 2.ІІІ.2021год., причинено виновно от водача на товарен автомобил
„И.“ с рег.№* И.А.Д., който е осъден с влязла в сила присъда
№32/28.ІІІ.2023год. по НОХД №663/2022год. на ОС-П., и за който автомобил е
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при З. АД гр.С. по застрахователна полица №BG/30/*,
валидна от 4.VІ.2020год. до 3.VІ.2021год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 9.ІV.2021год. до окончателното и изплащане, В
ЧАСТТА, с която е осъдил З. АД гр.С., ЕИК * да заплати на Д. Б. К.А, ЕГН
********** от с.М., ул.“*“ №5, община С., област П., сумата над 70 000лв. до
присъдената сума 80 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди- причинени психически болки и страдания от смъртта на майка и И.С.
К.а, настъпила при ПТП на 2.ІІІ.2021год., причинено виновно от водача на
товарен автомобил „И.“ с рег.№* И.А.Д., който е осъден с влязла в сила
присъда №32/28.ІІІ.2023год. по НОХД №663/2022год. на ОС-П., и за който
автомобил е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите при З. АД гр.С. по застрахователна полица №BG/30/*,
валидна от 4.VІ.2020год. до 3.VІ.2021год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 9.ІV.2021год. до окончателното и изплащане, и В
ЧАСТТА, с която е осъдил З. АД гр.С., ЕИК * да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметката на ОС-П. ДТ в размер над 5 600лв. до
присъдената 6 400лв., съразмерно на уважената част от исковете и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Б. К., ЕГН ********** от с.М.,
ул.“*“ №9, община С., област П. и Д. Б. К.А, ЕГН ********** от с.М., ул.“*“
№5, община С., област П. искове с правно основание чл.432ал.1 КЗ за сумата
над по 70 000лв. до претендираната сума по 80 000лв. за всеки един от тях,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди- причинени
психически болки и страдания от смъртта на тяхната майка И.С. К.а,
настъпила при ПТП на 2.ІІІ.2021год., причинено виновно от водача на товарен
19
автомобил „И.“ с рег.№* И.А.Д., който е осъден с влязла в сила присъда
№32/28.ІІІ.2023год. по НОХД №663/2022год. на ОС-П., и за който автомобил е
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при З. АД гр.С. по застрахователна полица №BG/30/*,
валидна от 4.VІ.2020год. до 3.VІ.2021год., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 9.ІV.2021год. до окончателното им изплащане, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ!
ПОТВЪРЖДАВА решение №163/5.ІV.2024год. постановено по
т.д.№196/2022год. на П.ския окръжен съд, ІV състав, с което З. АД гр.С., ЕИК
* е осъдено да заплати на С. Б. К., ЕГН ********** от с.М., ул.“*“ №9,
община С., област П., сумата 70 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди- причинени психически болки и страдания от смъртта
на майка му И.С. К.а, настъпила при ПТП на 2.ІІІ.2021год., причинено
виновно от водача на товарен автомобил „И.“ с рег.№* И.А.Д., който е осъден
с влязла в сила присъда №32/28.ІІІ.2023год. по НОХД №663/2022год. на ОС-
П., и за който автомобил е сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при З. АД гр.С. по застрахователна полица
№BG/30/*, валидна от 4.VІ.2020год. до 3.VІ.2021год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 9.ІV.2021год. до окончателното и
изплащане,
Осъдил е З. АД гр.С., ЕИК * да заплати на Д. Б. К.А, ЕГН
********** от с.М., ул.“*“ №5, община С., област П., сумата 70 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди- причинени
психически болки и страдания от смъртта на майка и И.С. К.а, настъпила при
ПТП на 2.ІІІ.2021год., причинено виновно от водача на товарен автомобил
„И.“ с рег.№* И.А.Д., който е осъден с влязла в сила присъда
№32/28.ІІІ.2023год. по НОХД №663/2022год. на ОС-П., и за който автомобил е
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при З. АД гр.С. по застрахователна полица №BG/30/*,
валидна от 4.VІ.2020год. до 3.VІ.2021год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 9.ІV.2021год. до окончателното и изплащане,
Осъдил е З. АД гр.С., ЕИК * да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметката на ОС-П. ДТ в размер на 5 600лв.,
съразмерно на уважената част от исковете.
20
В останалата му част решението като необжалвано е
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА С. Б. К., ЕГН ********** и Д. Б. К.А, ЕГН
********** да заплатят на З. АД гр.С., ЕИК * допълнително по 252.51лв.
/двеста петдесет и един лева петдесет и една стотинки/ всеки деловодни
разноски направени пред ОС-П., съразмерно на отхвърлената част от исковете
и разноски пред въззивната инстанция в размер на 400лв. /четиристотин лева/
съразмерно на уважената част от материалния интерес на въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните по делото, при
наличие на предпоставките по чл.280 ГПК!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21